Решение по дело №31631/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3912
Дата: 27 април 2022 г.
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20211110131631
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3912
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110131631 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [фирма] против Б. АС. Д. и В.
Н. ОК. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 55963/2021 г.
по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са клиенти на
топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Поддържа се, че съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна
енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през
процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с
решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г.
Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се
начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни фактури, а една след
изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за
1
съответния отоплителен сезон. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г.
ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за
дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни
протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците
на СЕС, в която се намира и имота на ответниците, са сключили договор за
извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [фирма], което
дружество след края на отчетния период изготвя изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение Твърди се, че за имота на ответниците са
издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период,
които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът поддържа, че подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжниците –
настоящи ответници, но тъй като заповедта е оспорена и връчена по реда на чл.47, ал.5
ГПК, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции
против тях. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците му дължи
сумите, както следва: 1/ ответникът Б. АС. Д. сумата от 3007,38 лева, представляваща
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2029 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], ведно със законната лихва,
считано от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 386,00 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от
15.09.2018 г. до 27.10.2020 г.; сумата от 32,56 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до
окончателното изплащане и сумата от 6,75 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 27.10.2020 г. и
2/ответникът В. Н. ОК. сумата от 601,48 лева, представляваща главница за доставена,
но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2029 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [адрес], ведно със законната лихва, считано от
11.11.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 77,20 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до 27.10.2020
г.; сумата от 6,51 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане и сумата от
1,35 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 27.10.2020 г. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника О. се навеждат
доводи за нередовност на исковата молба, тъй като не става ясно как са формирани
сумите против всеки от ответниците, както и че не съответстват на сумите в издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Прави се възражение за
2
настъпила погасителна давност. Излагат се доводи, че по делото липсват доказателства
как са начислени претендираните задължения – за отопление на имота, от сградна
инсталация и за топла вода, а претендираните суми са многократно завишени и
недължими. Оспорва се съдържанието на представените към исковата молба фактури,
по отношение на останалите документи не се възразява да бъдат приети като
доказателства. По изложените доводи се иска отхвърляне на предявените искове.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6
ГПК особен представител предявените искове се оспорват по основание и размер.
Прави се възражение за настъпила погасителна давност съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Излагат се доводи, че по делото не са представени доказателства, от които да се
обосновава извод, че ответника Д. дължи претендираните от нея суми. В тази насока се
оспорват представените към исковата молба документи – извлечение от сметки за
дялово разпределение по месеци с доводи, че е частен свидетелстващ документ, без
посочен издател, подпис и дата, както и съобщения към фактура.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - [ФИРМА] не изразява становище и
не изпраща представител в открито съдебно заседание. Представя писмени
доказателства – изготвени изравнителни сметки и документи за тяхното връчване,
както и протоколи за неосигурен достъп.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 55963/2020 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците – настоящи
ответници да заплатят разделно на кредитора сумите, както следва: сумата от 3608,86
лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2029 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес],
ведно със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане;
сумата от 463,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ
за периода от 15.09.2018 г. до 27.10.2020 г.; сумата от 39,07 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до
окончателното изплащане и сумата от 8,10 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 27.10.2020 г.
Видно още от заповедта е, че длъжникът – настоящ ответник Б.Д. дължи 5/6 части от
гореописаните суми, а ответника В.О. – 1/6 части от същите.
С разпореждане от 27.04.2021 г. съдът е указал на заявителя, че срещу заповедта
е постъпило възражение от длъжника О., а на длъжника Д. е връчена при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което може да предяви иск за установяване на оспореното
3
вземане. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото производство.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти, от които се установява, че собственици на
процесния недвижим имот са Н.Н.Д. и Б. АС. Д.. В договора няма данни за правата на
купувачите в съсобствеността, поради което се приема, че същите са равни. По делото
няма данни към датата на придобиване на имота купувачите да са съпрузи.
По делото е приложено удостоверение за наследници на Н.Н.Д., от което се
установява, че е починал през 1991 г., като негови наследници по закон са Б. АС. Д.
/съпруга/, В. Н. ОК. /дъщеря/ и Е.Н.Д. /дъщеря/.
По делото е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 185, том
XXXX, дело № 8610/1992 г., от който се установява, че на 05.06.1992 г. Е.Н. Д. е дарила
на майка си Б. АС. Д. 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот.
Видно от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №
163, том XXXXI, дело № 8811/1992 г. е, че на 09.06.1992 г. Б. АС. Д. е дарила на
дъщеря си В. Н. ОК. 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, като е запазила пожизнено
правото на ползване на дневната, кухненския бокс, трапезарията и сервизните
помещения.
По делото е приложено заявление-декларация от 2003 г. от ответника О. до
ищцовото дружество, с което моли да бъде открита партида на нейно име, като е
посочила, че домакинството й се състои от двама члена
По делото е приложен протокол от проведено на 02.06.2002 г., Общо събрание
на етажните собственици от жилищната сграда, където се намира и процесния
недвижим имот, в който е отразено решение за сключване на договор с
„Термокомплект“ ООД. Към протокола е приложен списък на етажните собственици.
По делото е представен и договор, сключен между ЕС и горепосоченото дружество в
изпълнение на взетото решение на ОС.
По делото е представен договор от 02.11.2007 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, който съдът намира за неотносим към исковия период.
По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот,
без данни за съставител.
По делото са приложени изготвените от третото лице-помагач изравнителни
сметки на абоната и главен отчет на уредите.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са изслушани и приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи.
В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице, след
4
запознаване с материалите по делото и извършване на допълнителни проверки, е
констатирало, че процесния период включва изцяло два отчетни периода – 2017г./2018
г. и 2018г./2019 г., пред които ФДР е изготвила две изравнителни сметки за потребена
ТЕ. Отразено е, че до имота не е осигурен достъп, поради което ТЕ е разпределена за 3
радиатора и една щранг лира, за сградна инсталация, а за БГВ – по прогнозна база за
два водомера. Според вещото лице, начисленията за потребената в имота ТЕ, са в
съответствие с нормативната уредба. Общият топломер, монтиран в абонатната
станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки и е бил
изправен.
В заключението на съдебно-счетоводната експертиза вещото лице, след
запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на ищцовото
дружество, е посочило, че дължимата сума за главница за ТЕ е в размер на 3647,93
лева, в т.ч. и сумата от 39,07 лева – главница за дялово разпределение, а дължимата
сума за обезщетение за забава в размер на 471,30 лева, в т.ч. и сумата от 8,10 лева
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение. В заключението
вещото лице е описало в табличен вид издадените през исковия период фактури.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по
силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР ЗЕ (в
5
редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време) определя
като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо
лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение
№35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
В конкретния случай от представения по делото нотариален акт за дарение се
установява, че през 1992 ответникът В.О. е учредила вещно право на ползване на
ответника Б.Д. върху дневната, кухненския бокс, трапезарията и сервизните
помещения от процесния недвижим имот, с изключение на стая.
С оглед предходното, по делото не може да се приеме за безспорно
обстоятелството, че отговорността на вещния ползвател - ответника Б.Д. се съизмерява
изцяло с дарените от нея 5/6 идеални части. В тази насока от съда се иска хипотетично
да приеме, че отговорността на ответника Окерере, се съизмерява само с 1/6 част от
процесните суми, равняващи се на идеалните части, върху които не е учредено право
на ползване. Следва да се има предвид, че решението следва да бъде постановено при
безспорно установени факти и обстоятелства, а не въз основа на предположения
относно отговорността на ответниците по отношение на претендираните от тях суми.
Следва да се отбележи още, че за да насочи претенцията си спрямо собственика,
ищецът следва да докаже пълно и главно, че последният е упражнявал правомощието
ползване на имота, въпреки учреденото в полза на трето лице ограничено вещно право.
Доказателства по делото в тази насока не се представени.
Отделно от предходното, в хода на производството ищецът не проведе и пълно и
главно на потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през
исковия период. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва
да бъде кредитирано се установява, че през исковия период, за ТЕ за топла вода са
изчислени съобразно чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., т.е. „при норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие -
когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните
водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп
за отчитане“,
По делото обаче не са представени каквито и да било доказателства, от които да
е видно как е определен броя на живущите в жилището лица през процесните
отоплителни сезони. При това положение е налице произволно определяне на
живущите в жилището, което от своя страна пряко рефлектира при фактурирането на
6
служебно начисленото количество топла вода по реда на горепосочената правна норма.
С оглед предходното следва да се приеме, че изготвените изравнителни сметки,
послужили за издаването на процесните общи фактури от ищцовото дружество са с
произволни изчисления, посочени от топлинния счетоводител, без последния да е
събрал каквито и да било данни за броя на живущите в топлоснабдения имот.
Отделно от предходното следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на
чл.52, ал.7 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. – „Лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ, когато
установи, че липсват индивидуални водомери за топла вода, срокът на валидност на
периодичната проверка на индивидуалните топломери и/или индивидуалните
водомери е изтекъл или когато те са повредени, уведомява писмено клиентите за
задължението им да монтират индивидуални водомери за топла вода, да заявят и
представят за последваща проверка индивидуалните топломери и/или
индивидуалните водомери или да осигурят техническата им изправност в
нормативно установените срокове, както и за последствията при неизпълнение на
тези задължения. Когато няма избрано лице по чл. 139б ЗЕ, уведомяването се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна
енергия.“
В конкретния случай по делото няма каквито и да било доказателства лицето по
чл.139б, ал.1 ЗЕ (в конкретния случай конституираното по делото трето лице-помагач
на страната на ищеца) да е изпълнило нормативно вмененото му задължение съгласно
горепосочената разпоредба.
Предвид гореизложеното, настоящият съд намира исковите претенции за
неоснователни и недоказани, поради което същите следва да бъдат отхвърлени, без да
бъдат обсъждани останалите наведени в писмените отговори доводи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат
право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. В исковото
производство няма данни за направени от ответника О. разноски. Към писмения
отговор е приложено единствено пълномощно на адв.Г., без доказателства за реално
платено адвокатско възнаграждение. В производството ответникът Д. е представлявана
от назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, поради което също няма
данни за направени разноски. Ето защо, съдът не присъжда разноски на ответниците за
исковото производство.
С оглед задължителните указания на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В хода на
заповедното производство длъжниците – настоящи ответници не са представили
доказателства за направени разноски, поради което съдът не присъжда такива.
7
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ФИРМА], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] против Б. АС. Д., ЕГН ********** обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Б. АС.
Д., ЕГН ********** дължи [ФИРМА] сумата от 3007,38 лева, представляваща 5/6
части от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2029 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], ведно със
законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от
386,00 лева, представляваща 5/6 части от обезщетение за забава върху главницата за ТЕ
за периода от 15.09.2018 г. до 27.10.2020 г.; сумата от 32,56 лева, представляваща 5/6
части от главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
11.11.2020 г. до окончателното изплащане и сумата от 6,75 лева, представляваща 5/6
части от обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.12.2017 г. до 27.10.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ФИРМА], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] против В. Н. ОК., ЕГН ********** обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че В. Н.
ОК., ЕГН ********** дължи [ФИРМА] сумата от 601,48 лева, представляваща 1/6 част
от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2029 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], ведно със законната
лихва, считано от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 77,20 лева,
представляваща 1/6 част от обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода
от 15.09.2018 г. до 27.10.2020 г.; сумата от 6,51 лева, представляваща 1/6 част от
главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до
окончателното изплащане и сумата от 1,35 лева, представляваща 1/6 част от
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.12.2017 г. до 27.10.2020 г.
Решението е постановено при участието на трето лице [ФИРМА], помагач на
страната на ищеца [ФИРМА].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9