РЕШЕНИЕ
№
253
гр.
Пловдив, 30.01.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
ВЕЛИЗАР
РУСИНОВ
при секретаря К.Р.и участието на
прокурора Росен Каменов, като
разгледа КАНД №3711 по описа на съда
за 2019 година, докладвано от съдия
Вълчев, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от А.П.С. ЕГН********** ***, депозирана
чрез адв.К. против Решение №159 от 30.10.2019г.,
постановено по АНД № 411/2019 г. по описа на Районен съд – Асеновград - 3
наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-0239-001866/18.01.2019г.,
издадено от Началник РУ-Асеновград при ОДМВР- Пловдив. С него на С. за административно
нарушение на чл.6 т.1 от Закон за движение по пътищата /съкратено ЗДвП/ на
основание чл.179 ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба в
размер на 200.00 /двеста/ лева“. Касаторът в
подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се,
че районният съд не е съобразил правилно събраните доказателства и не е изяснил
в пълнота обективната истина относно авторството, като сочи другият участник за
причина за настъпилото ПТП. Изложил и съответните възражения, с които счита, че
се касае за съществено нарушение на проведения административно- наказателен
процес по издаване на НП, които дават основание за отмяна на атакувания
административен акт. Редовно призован, се явява в съдебно заседание и с
процесуален представител адв.К., като поддържа
жалбата и не ангажира допълнителни доказателства. По същество на спора представя
допълнително становище в подкрепа на незаконосъобразността на обжалвания акт. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърдения с него административен
акт. Не претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД МВР-Пловдив Сектор Пътна полиция не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. Редовно
призован, не изпраща представител и не взима отношение по съществото на спора.
Не претендира разноски.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.
211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от А.П.С. срещу процесното НП с искане да бъде отменено поради
съществени нарушения на административно
наказателното производство, свързани с механизма на описване на
административното нарушение, изясняване на липса на съставомерност
на негово виновно поведение към изпълнителното деяние и от там нарушаване на
неговото право на защита. Съгласно обстоятелствата по установеното
административно нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, изложени в процесния
АУАН бл.№220965/20.12.2019г., те са се
изразили в това, че на 20.12.2019г. около 09.30 часа в гр.Асеновград, обл.Пловдив по ул.Ради Овчаров управлява лек автомобил „Фолксваген“
с рег.№***, като на кръстовището с ул.“Цар Иван Асен Втори“ не съобразява
поведението си с пътен знак „Б2 спри, пропусни движещите се по пътя с
предимство“ и не пропуска лек автомобил „Форд „ с ДК №РВ0283 МК и допуска ПТП с
материални щети. На основание съставения АУАН, който той е отказал да подпише и
е удостоверено от свидетел, като му е бил предявен, е било издадено и процесното НП, с което е определена и наложена санкция в
размер на 200 лева. За да потвърди така издаденото НП районният съд, след като е събрал писмени и гласни доказателства, касаещи
показания на актосъставителя Д.К., на другия участник
А. П. и на доведените от жалбоподателя В.А.С.- негова майка и Г.Б.К. приел, че
в хода на административно наказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
касаещи изпълнение на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като е дадено
коректно, ясно и несъмнено описание на обстоятелствата, при които е осъществено
административното нарушение. Изложил мотиви, че даденото описание на
обстоятелствата по извършеното административно нарушение не е пречка да се
направи извод относно съставомерността на извършеното
деяние от конкретното административно наказано лице и липсват основания, които
да ограничават правото на защита на нарушителя. По тези мотиви направил извод,
че обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Решението на съда е правилно.
Първоинстанционният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които
са дадени законосъобразни правни изводи за наличие на обективни и субективни
признаци за съставомерност за извършено
административно нарушение от конкретното административнонаказано
лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за
установяване на нарушението, автора на административно нарушение, неговото
виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни. Те са направени
на база събраните по делото доказателства и са съответни на установената
съдебна практика. За да потвърди атакуваното
пред него наказателно постановление, районният съд законосъобразно е приел, че
по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма
на извършване на нарушението, свързан с неспазването на пътен знак „Б2И и с
това да осигури предимство на движещия се по път с предимство друг участник в
произшествието, което е довело до законосъобразно изпълнение на административно
– производствените правила, свързани с описание на обстоятелствата, при които
то е било осъществено. Съобразно правилата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, при
описание на обстоятелствата, които касаят извършеното нарушение, следва ясно и
недвусмислено да бъде изяснен въпросът кои обстоятелства водят до съставомерното поведение на нарушителя. Липсват неяснота,
непълнота и липса на конкретни факти, които касаят административното нарушение
и които да водят до ограничаване правото на защита на нарушителя. Не е налице съществен
порок на проведения административно наказателен процес, водещ до ограничаване
правото на защита на нарушителя. Липсват и основания да се приеме, че контролните
органи не са изпълнили административните органи задължението си да преценят
законосъобразно механизма на настъпилото ПТП. В тази връзка не е налице
съществено процесуално нарушение. В този смисъл касационната инстанция
изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да
бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК
съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и
правните изводи на районния съд, се
споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените в касационната
жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във
връзка с възраженията на касатора, поддържани
пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че същите са
несъответни на събраните доказателства в хода на първоинстанционното
производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при
правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при
правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи
относно незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал
правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено
в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва
да бъде оставено в сила.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №159
от 30.10.2019 год., постановено по АНД № 411/2019 година по опис на Районен съд
– Пловдив - 3 наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.