РЕШЕНИЕ
№ 3285
гр. Варна, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело №
20253110108355 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 и т.2 от Закона за
защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).
Подадена е молба по чл.8, ал.1 от ЗЗДН от Д. А. Д. лично и в
качеството й на майка на А. Д. Н. и двете с адрес гр.Варна к************
срещу Я. Х. М. гр.Варна *********** за постановяване на следните мерки за
защита:
по чл. 5 ал.1 т.3 ЗЗДН да се забрани на Я. Х. М., роден на **********г.
гр.Варна *********** да се приближава на разстоЯ.е по-малко от 100 м.
до Д. А. Д. с ЕГН ********** и А. Д. Н. с ЕГН **********, жилището
им, находящо се адрес гр.Варна к************, както и местата им за
социални контакти и отдих.
по чл. 5 ал.1 т.4 ЗЗДН да се забрани на Я. Х. М., роден на **********г.
гр.Варна *********** да осъществява контакт с Д. А. Д. с ЕГН
********** и А. Д. Н. с ЕГН ********** под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс,
както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.
1
В молбата се твърди, че А. Н. живяла на семейни начала с ответника
Я. М. през периода м.03.2024г. – м.09.2024г. в нейния апартамент, като
молителките едва успели да го извадят от апартамента.
Твърди, че ответникът заложил златото на А. Н. и двата й телефона,
след което проиграл парите на казино.
Заявява се, че ответникът бил наркозависим и зависим от хазарт,
имал задължения към фирми за бързи кредити.
Ответникът се държал грубо и нагло с молителките, заплашвал ги.
Преди да се изнесе от жилището на Н. ответникът му нанесъл
множество щети – счупил врати, изкъртил дръжки, забил пирони по стените.
От м.09.2025г. молителката Д. Д. прибрала дъщеря си А. Н. в нейното
жилище в гр.Варна к************ и двете живеели там.
Заявява се, че след като на 14.04.2025г. Д. закупила нов телефонен
апарат на дъщеря си Н. ответникът започнал отново да притеснява двете
молителки като им се обаждал по телефона.
Ответникът идвал до входната врата на жилището на молителките и
искал обяснение от молителката Д. защо не пуска дъщеря си Н..
Заявява се, че на 09.05.2025г., 22.05.2025г. и 13.06.2025г. ответникът
ходил до жилището на молителките, говорил през вратата, заплашвал ги,
преследвал ги, звънял, пишел съобщения. Това му поведение карало
молителките да изпитват силен страх, тревожност и психическо напрежение.
Иска се издаване на заповед за незабавна защита.
В отговор на молбата ответникът заявява, че се познавали с А. от
няколко години, тъй като работели заедно в магазин Джъмбо. След около 2
години се видели отново, започнали да излизат и ответника отишъл да живее в
апартамента й, тъй като тя се страхувала да живее сама. А. не била в добро
здравословно състоЯ.я, когато заживели заедно, нито психическо, нито
физическо. Твърди, че не е наркоман и не се държал грубо с А.. По време на
съжителството им здравословното състоЯ.е на А. се влошило, тя често стояла
на прозореца и гледала през него като твърдяла, че я следели. Ответникът се
свързал с майка й, която я завела на психиатър, последният й предписал
медикаменти. Оказало се, че А. не приемала медикаментите докато живеела с
ответника, но го лъжела, че ги пие. Ответникът помолил майка й да я вземе
при нея за няколко дни. Впоследствие майката на А. се свързала с ответника и
му казала да остави дъщеря й. Бащата на А. му се обадил да върне ключовете
от апартамента й.
2
Твърди, че на 09.05.2025г. не ходил до жилището, в което живеела А. и
майка й. На 22.05.2025г. отишъл при А., тъй като имал рожден ден и двамата
прекарали част от деня заедно. А. помолила ответника да отива да я вижда
понякога. Ответникът ходил два пъти като си приказвали през вратата, тъй
като Д. била заключила А. в дома им и й била взела телефона и тя не можела
да излезе.
Заявява, че не е упражнявал насилие над молителките.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, молителките се
явяват лично и молят за налагане на мерки за защита.
Ответникът се явява и моли да се отхвърли молбата като му се присъдят
разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение.
След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените
към молбата и събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства,
и като съобрази разпоредбите на закона, Варненският районен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 и т.2 във вр. с чл. 4,
ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Същата отговаря на формалните изисквания
на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе
предвиди следното:
В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да
искат защита по предвидения в закона ред. В случая молителите и ответникът
са лица в отношенията по чл.3, т.2 от ЗЗДН – лице, с което молителката А. е
била във фактическо съпружеско съжителство и по чл.3, т.9 от ЗЗДН – по
отношение на молителката Д. Д..
Разгледана по същество молбата неоснователна
От Справка за съдимост на Я. Х. М., издадена на от РС – Варна, Бюро за
съдимост, и справка от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна,. вх. №
8355/11.07.2025 г. се установява, че ответникът е неосъждан и че не е
настаняван на лечение в Психиатричните клиники на УМБАЛ „Св.Марина“
ЕАД.
От Заложен билет № 26813 от 21.03.2024 г., издаден от Заложна къща -
Фламинго 5, Заложен билет № 26818 от 22.03.2024 г., издаден от Заложна
къща - Фламинго 5, Заложен билет № 26826 от 22.03.2024 г., издаден от
Заложна къща - Фламинго 5, Заложен билет № 26852 от 26.03.2024 г., издаден
от Заложна къща Фламинго 5 се установява, че на 21.03.2024г., ответникът е
заложил златен синджир, на 22.03.2024г, е заложил златен синджир, кръст и
3
висулка, на 26.03.2024г. е заложил златни обеци и гривна.
От обясненията на молителката Д. Д., кредитирани от съда като
подкрепени от останалите събрани по делото доказателства се установява, че
през м.03.2024г. А. докато живеела с ответника отишла при майка си като била
разстроена, отчаяна, психически нестабилна, не говорила. Молителката Д. –
нейна майка я завела на психиатър д-р Аврамова, която й изписала
успокоителни.
В началото отношенията между А. и ответника били добри, но
впоследствие той станал агресивен. Ответникът поискал от А. да вземе
златото от майка си, след което го заложил. Ответникът нанесъл щети по
апартамента на А., направил дупка в една от вратите. Молителката Д. отишла
в жилището на А., за да я прибере, но ответникът не й позволил и я закарал
при майка си. На 27.09.2024г. молителката Д. Д. прибрала А. при нея, където
тя живеела и към момента на даване на обясненията.
На 09.05.2025г. ответникът дошъл до жилището на молителката Д. Д.,
съседи го видели, молителката А. Н. му отворила и говорили. След това през
м.05.2025г. отново отишъл като говорил с А. Н. през вратата, защото майка й и
взела ключа и телефона. Ответникът притеснявал молителката А. като я
търсел и говорил с нея през вратата. Молителката Д. няколко пъти казвала на
ответника да прекратят отношения с дъщеря й, защото нейното семейство не
го одобрява.
Според обясненията на молителката Н., които съдът кредитира като
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява,
че е имала спречквания на висок тон с ответника, но той не я тормозел. През
м.05.2025г. ответникът идвал да говори с молителката А., но не я притеснявал.
Тя искала да говорят.
От обясненията на ответника кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства, се установява, че А. и ответника се запознали докато
заедно работели в Джъмбо. След няколко години се срещнали отново като А.
била разстроена и му казала, че живеела при някакво момче. След кратко
време А. и ответника се събрали да живеят в жилището на А.. Ответникът си
счупил ръката и бил в болнични 6 месеца като през това време се грижел за
домакинството.
През м.09.2024г. майката на А. му писал съобщение да спре да я търси и
4
той спрял за 8 месеца.
На 22.05.2025г. ответникът имал рожден ден, спомнил си как го
прекарал миналата година с А. и отишъл да я види. Тя му отворила вратата и
излязла с него като се почерпили и били интимни, казала му, че не искала да
се прибира в жилището на майка си, но ответника й казал, че майка й ще се
разстрои, затова я прибрал.
Майката на А. казала на ответника, че тя има някакви психически
проблеми и трябвало да пие изписаните й медикаменти. А. лъжела ответника,
че ги пие и започнала да се влошава. Спряла да яде последните 2-3 дни,
пушела само цигари затова ответника се обадил на майка й да я вземе за
няколко дни. А. сама дала златото си на ответника, с парите от залога му
ответника плащал сметки. Двамата заложили единия мобилен телефон на А.,
защото бил хакнат.
След като се видели на 22.05.2025г. А. дала новия си телефонен номер
на ответника като му казала, да й се обажда. След като отишъл да я види след
22.05.2025г., А. била заключена у дома си от майка си, която и взела ключа и
телефона, затова двамата разговаряли през вратата.
На 09.05.2025г. ответникът не бил ходил при А..
Психичните проблеми на А. се изразявали в страх, че хората я следят,
седяла с часове на прозореца и наблюдавала.
От правна страна съда намира следното:
Предявена е молба с правно основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, вр. с
чл. 5 от ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за
домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално,
психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство
или в интимна връзка.
От обясненията на страните се установи, че молителката А. Н. и
ответника са живели във фактическо съпружеско съжителстване за няколко
месеца през 2024г. до 27.09.2024г., когато майката на молителката я прибрала
5
у дома си.
От справка НБДН се установи, че Д. Д. е майка на А. Н..
Според чл.10, ал.1 от ЗЗДН молбата за защита се подава до три месеца от
акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-
късно от 6 месеца. Срокът е преклузивен като пропускането му води до
недопустимост на производството. Молбата по ЗЗДН дала почин за образуване
на настоящото производство е подадена на 25.06.2025г. С молбата се иска
защита за три акта на домашно насилие на 09.05.2025г., 22.05.2025г. и
13.06.2025г. т.е. молбата е подадена в преклузивния срок.
От събраните по делото гласни доказателства – обяснения на страните
не се доказа извършване на домашно насилие от ответника спрямо
молителките на твърдените дати - 09.05.2025г., 22.05.2025г. и 13.06.2025г.
Обстоятелството, че на тези дати ответникът е посещавал дома на
молителката А. Н. и са разговаряли лице в лице или през вратата не означава,
че това е акт на домашно насилие спрямо молителката Н., а още по-малко
спрямо молителката Д. Д., която дори не е присъствала на тези срещи. От
обясненията на молителката Н. се установи, че тя е искала да разговаря с
ответника и той не е упражнил никаква форма на домашно насилие спрямо
нея. Обстоятелството, че молителката Д. Д. и нейното семейство не одобряват
дъщеря й А. Н. да се среща с ответника не означава, че осъществяването на
подобни срещи съставляват акт на домашно насилие. По делото не се събраха
доказателства ответника да е преследвал, притеснявал, заплашвал
молителките на сочените дати 09.05.2025г., 22.05.2025г. и 13.06.2025г. или да е
осъществявал домашно насилие под каквато и да е форма.
По отношение на твърденията на молителката Д. Д., че ответникът е
нанесъл щети на жилището на дъщеря й, че е заложил златото й и мобилните й
телефони се установи от обясненията на страните и от заложните билети, че
това се е случило през 2024г. докато страните са съжителствали. Златните
накити на молителката Н. са заложени от ответника през м.03.2024г.
Горепосочените действия биха могли да се квалифицират като домашно
насилие в случай, че по делото се докаже, че съставляват акт на психическо
или икономическо насилие над молителката А. Н., каквито доказателства не се
събраха. Освен това молителката Д. не е поискала защита конкретно за тези
актове и дори и да беше поискала е пропуснала преклузивния срок затова
6
съобразно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН, цитирана по-горе в мотивите.
Поради гореизложеното и липса на извършено домашно насилие от
ответника спрямо молителките предявената молба за защита следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода по делото следва да бъде отменена издадената Заповед за
незабавна защита № 128/25.06.2025г. в полза на молителките.
На основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН и предвид изхода на делото, в тежест на
молителите следва да се възложи задължението за заплащане на дължимата
държавна такса в размер на 25 лева.
Ответникът претендира присъждане на разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и такива му се дължат съобразно разпоредбата на чл.11, ал.3
от ЗЗДН. От представения от процесуалния представител на ответника
договор за правна защита и съдействия се установява договорено
възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 600
лева, но договорът не е подписан от ответника, нито в него е посочено, че
сумата от 600 лева е заплатена от него. Поради липса на представени
доказателства за сторените от ответника разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15 от Закона за защита от
домашното насилие, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената молба с вх.№****/25.06.2025г. по чл.8, ал.1 от
ЗЗДН от Д. А. Д. с ЕГН ********** лично и в качеството й на майка на А. Д.
Н. с ЕГН ********** и двете с адрес гр.Варна к************ срещу Я. Х. М.
гр.Варна *********** за постановяване на мерки за защита по ЗЗДН за
извършени актове на домашно насилие на 09.05.2025г., 22.05.2025г. и
13.06.2025г. в гр.Варна.
ОТМЕНЯ издадената Заповед за незабавна защита № ***/25.06.2025г.
по гр.д.***/2025г. на РС Варна в полза на молителките Д. А. Д. с ЕГН
********** и А. Д. Н. с ЕГН ********** и двете с адрес гр.Варна
к************ срещу Я. Х. М. гр.Варна ***********.
ОСЪЖДА Д. А. Д. с ЕГН ********** и А. Д. Н. с ЕГН ********** и
7
двете с адрес гр.Варна к************ да заплатя по сметка на Варненският
районен съд сумата от 25 лева, представляваща държавна такса по делото, на
основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН.
Преписи от настоящото решение да се връчи на страните, а след
влизането му в сила да се изпрати на 03 РУ на ОДМВР Варна за сведение
относно отменената заповед за незабавна защита.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8