Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Русе, 12.01.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание,
проведено на втори декември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1917
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Д.Е.Д., чрез адв. С.И., депозирана против наказателно
постановление № 20-402/12.10.2020г., издадено от Началник сектор „ОП“ при Първо
РУ при ОД на МВР - Русе, с което на жалбоподателката, на основание чл. 257, ал.
1 ЗМВР е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за
нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР.
С
жалбата се ангажират твърдения, че съставения АУАН е неправилен, а издаденото
наказателно постановление незаконосъобразно и издадено в противоречие със
закона и моралните норми и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че
нарушителката не е извършила вмененото й във вина нарушение, за да й бъде
наложено такова тежко наказание и ако има данни за извършено деяние, то същите
не съответстват на описаното в наказателното постановление и категорично
липсват данни за извършено нарушение, така както е описано в наказателното
постановление, а именно да е създавала предпоставки за ПТП на главен път І-2
Русе – Варна. Релевират се доводи, че ако има нарушение, то същото се явява
маловажен случай и наложената глоба е явно несправедлива и издаденото
наказателно постановление не кореспондира с разпоредбите на чл. 52 и сл. ЗАНН.
В
съдебно заседание, жалбоподателката, чрез упълномощения от нея процесуален
представител поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения
се инвокират доводи, които преповтарят изложените в жалбата. В допълнение се релевират
доводи за недоказаност на нарушението.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител моли да бъде потвърдено наказателното
постановление. Релевира доводи, че АУАН и НП са съобразени с изискванията на
материалния и процесуалния закон и безспорно, и безпротиворечиво е установено
извършването на посоченото в АУАН и НП административно нарушение от страна на
жалбоподателката. Излагат се подробни съображения, че в случая се касае за
неизпълнение на писмено полицейско разпореждане, което е издадено в
предвидените в закона ред и форма и е породило предвиденото правно действие. По
отношение размера на административното наказание се излагат доводи, че същото е
в размер на средния предвиден за това нарушение, предвид многократно
отправяните от страна на полицейските органи писмени и устни разпореждания на
жалбоподателката, с които същата не се е съобразила. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното
постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо
на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода и по реда на
съдебните прения фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателката е започнало със съставянето на АУАН № 20-402/19.09.2020г.
(бланков № 693974 от същата дата), за това, че на 19.09.2020г., около 14,45
часа, в град Русе, гл. път І-2 (Русе – Варна), разклона за „Караач“, при
извършена полицейска проверка е било установено, че Д. не изпълнява писмено
полицейско разпореждане от 22.08.2020г. – да не престоява на главен път І-2
(Русе – Варна), като с поведението си създава предпоставки за ПТП, които факти
са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР.
В АУАН
жалбоподателката е вписала, че няма възражения. Такива не са били депозирани в
срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление с фактическо описание, досежно релевантните за нарушението факти
и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на
жалбоподателката, на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните
правни изводи.
Актът и наказателното
постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата, часа и мястото на установеното нарушение. Самото нарушение е
описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в
същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на наказаното лице, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени
от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателката.
По изложените мотиви съдът намира,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на
оспореното наказателно постановление на процесуално основание.
Не са
налице противоречия и в информационните изявления, съдържащи се в събраните в
хода на производството доказателства, което да налага излагане на подробни
мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 НПК, а приобщените, както гласни, така и писмени
доказателства се намират в корелативно единство с приетата за установена
фактическа обстановка и безспорно установяват същата.
Безспорно
е установено и доказано наличието на влязло в сила, писмено полицейско
разпореждане от посочената в АУАН и НП дата, адресат на което е именно
жалбоподателката.
Самото
разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила. В настоящото
производство правнорелевантен е факта на неизпълнение на посоченото
разпореждане, като същото не следва да се подлага на преценка, касаеща неговата
законосъобразност и жалбоподателката, в настоящото производство, не може да
предявява възражения, основаващи се на незаконосъобразност на издаденото й
писмено полицейско разрореждане, а такива възражения е следвало да бъдат
направени срещу издаденото разпореждане по реда на чл. 64, ал. 7 ЗМВР.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства –
показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител –
К.П.К. и писмените доказателства – докладна записка, протокол за
предупреждение, обяснение и разпореждане, съдът намира, че следва да бъде изведен
единствения възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателката е
осъществила състава на вмененото й във вина административно нарушение по чл.
64, ал. 4 ЗМВР, както от обективна, така и от субективна страна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР Разпорежданията на полицейския орган са
задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.
По
делото няма спор, че е налице влязло в сила писмено полицейско разпореждане № УРИ
1882р-10687/24.08.2020г. от дата 22.08.2020г., с което на жалбоподателката е
разпоредено да не излиза на главен път І-2 (Русе – Варна), главен път І-5 (Русе
– Велико Търново) и бул. „България“ в град Русе и с поведението си да не
създава предпоставки за извършване на ПТП.
Така
издаденото писмено разпореждане е връчено срещу подпис на жалбоподателката,
същото не е било обжалвано и е влязло в сила.
От показанията
на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител К.П.К., чиито
показания съдът кредитира като обективни и незаинтересовани, безспорно се
установява и доказва, че на посочената в АУАН и НП дата, при изпълнение на
служебните си задължения, същият е установил жалбоподателката, която излиза на
пътното платно и ръкомаха на всички автомобили, като по този начин създава
предпоставки за ПТП. Самият свидетел изрично в своите показания посочва, че
жалбоподателката излиза на самото пътно платно, което е за разклона на местност
„Караач“ и излиза на главния път, които нейни действия са били пряко и
непосредствено възприети от страна на полицейските служители. Според настоящия
съдебен състав излизането на жалбоподателката на пътното платно, на главен път
І-2 (Русе – Варна), и ръкомахайки на преминаващите моторни превозни средства, отклонява
вниманието на водачите на моторните превозни средства, тъй като наличието на
пешеходец на пътното платно, безспорно представлява опасност за движението, с
която водачите следва да съобразят своето поведение. Съгласно чл. 114 ЗДвП,
именно защото по този начин създават опасност за движението по пътищата и
опасност от настъпване на ПТП на пешеходците е забранено: 1. да навлизат внезапно на платното за
движение; 2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост; 3. да
извършват търговия и услуги на платното за движение. В случая видно от
показанията на актосъставителя К.П.К., не се касае за престояване от страна на
жалбоподателката до пътното платно или за движението и в хипотезата на чл. 108 ЗДвП,
а за постоянното й навлизане в същото. Самият престоя на жалбоподателката в
лентата за движение, за надясно създава предпоставка за настъпване на ПТП по
отношение на завиващите в нея посока автомобили.
От
субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл. В
съзнанието на нарушителката са намерили отражение всички обективни елементи на
състава на нарушението, а именно че има издадено и влязло в сила писмено
разпореждане от орган на власт, в кръга на неговите правомощия, с което й е
било разпоредено да не излиза на главен път І-2 (Русе – Варна), главен път І-5
(Русе – Велико Търново) и бул. „България“ в град Русе и с поведението си да не
създава предпоставки за извършване на ПТП, и въпреки намерилите в съзнанието й
отражение представи, във волево отношение, жалбоподателката пряко е целяла
настъпването на общественоопасните последици от своето деяние, касаещи
неизпълнението на така издаденото й писмено полицейско разпореждане.
Релевираните от страна на защитника на жалбоподелката доводи, че престояването
от страна на същата на главен път І-2 (Русе – Варна) не създава предпоставки за
ПТП е следвало да бъдат наведени при обжалване, както беше посочено по-горе на
издаденото полицейско разпоржедане.
Съдът
намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на
жалбоподателката, за недоказаност на нарушението. Както гласните, така и
писмените доказателства по делото безспорно и еднозначно установяват, че на
посочените в АУАН и НП дата и час, жалбоподателката е осъществила състава на
административното нарушение, за което е ангажирана нейната отговорност, а
именно неизпълнението от нейна страна на издадено писмено полицейско
разпореждане, на което същата е адресат.
Неоснователни
са доводите на пълномощника на жалбоподателката, че неправилно е ангажирана нейната
отговорност. От доказателствата по делото безспорно и непротиворечиво се
установява, че в случая са били налице всички материалноправни основания за
ангажиране отговорността на жалбоподателката. Действията на жалбоподателката са
били пряко и непосредствено възприети от полицейските служители, налице е и
издадено писмено полицейско разпореждане и правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателката за неизпълнение на същото.
Разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР е императивна и задължава адресата на издаденото полицейско разпореждане
да съобрази своето поведение със същото, като изключенията при които е
допустимо да не бъде изпълнено разпореждането са лимитативно посочени в самата
норма – полицейското разпореждане да налага извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. В случая
издаденото на жалбоподателката писмено полицейско разпореждане нито налага
извършването на очевидно за нея престъпление или нарушение, нито застрашава
живота и здравето й. Не е от компетентността на адресата на издаденото му по
установения ред полицейско разпореждане да преценява дали същото е правилно или
не, а е длъжен да съобрази своето поведение с така издаденото влязло в сила разпореждане.
Правилно е издирена и приложена санкционната
разпоредба на чл. 257, ал. 1 ЗМВР, съгласно която, за неизпълнение разпореждане
на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не
съставлява престъпление се наказва с глоба от 100 до 500 лева. В случая
наложената на нарушителя санкция е в средата на предвиденото, а именно 300
лева, като същата съдът намира, че е напълно съобразена с всички релевантни за
индивидуализацията на наказанието обстоятелства по чл. 27, ал. 2 ЗАНН. С
поведението си жалбоподателката е демонстрирала по един недопустим начин,
своето пренебрежително отношение към орган на власт и не се касае за инцидента
и изолирана проява, поради и което правилно е прието, че не следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 257, ал. 2 ЗМВР, тъй като нарушението не е
маловажно.
В настоящият случай не са налице
предпоставките да бъде приложен чл. 28 ЗАНН, тъй като освен наличието на
специална разпоредба, предвидена в чл. 257, ал. 2 ЗМВР, която изключва
приложението на общата по чл. 28 ЗАНН, извършеното нарушение не разкрива
белезите и на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл.
93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН, а напротив същото разкрива
значително по-висока степен на укоримост, предвид грубото и постоянно несъобразяване
на жалбоподателката с отправяни и устни и издавани писмени полицейски
разпореждания във връзка с нейното поведение.
По гореизложените мотиви съдът
намира жалбата за неоснователна, а издаденото наказателно постановление за
правилно и законосъобразно, поради и което същото следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – Русе следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 120 лева, което следва да бъде
заплатено от жалбоподателката.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-402/12.10.2020г.,
издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ – Първо РУ при ОДМВР – Русе,
с което на Д.Е.Д., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 (триста) лева, за нарушение по чл.
64, ал. 4 ЗМВР.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: