№ 14357
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДИАНА К. Д.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110105630 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от З. Б. Б. срещу „Топлофикация
София“ ЕАД, в която се твърди, че партидата за недвижим имот, находящ се в гр.
София, ул. „******* била открита на името на покойния баща на ищеца, починал на
23.09.2012 г. Изложени са доводи, че „Топлофикация София” ЕАД считало процесните
суми за дължими именно от З. Б.. Дружеството заявило, че ако не бъдат заплатени,
щяло да пристъпи към принудителното им събиране. Сочи се, че процесната сума била
недължима поради липса на договорно правоотношение между страните, както и
поради липса на реално извършена доставка на топлинна енергия. Оспорва се и
правилността на начина на начисляване на потребената енергия. Въз основа на тези
доводи е отправено искане за уважаване в цялост на предявения иск и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„Топлофикация София“ ЕАД за отговор, като такъв е постъпил в срока по чл. 131 ГПК.
Изложени са подробни доводи за недопустимост на исковата претенция. Ответната
страна заявява, че процесната сума била погасена по давност, поради което прави
изрично признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК. Претендира се присъждане на
1
разноски по делото, като се оспорва наличието на предпоставки за предоставяне на
безплатна правна помощ на ищеца от страна на процесуалния му представител.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че
ищецът З. Б. Б. не дължи на ответника „Топлофикация София” ЕАД сума в размер на
237,45 лева, представляваща 1/2 част от начислена цена за топлинна енергия за м. юни
2009 г., м. юни 2010 г., м. юни и м. юли 2013 г., м. юни 2014 г. и м. септември 2014 г.
по партида с абонатен № *** за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „*******
за която са издадени фактури № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***** и №
***.
Ответната страна е релевирала възражения за недопустимост на исковата
претенция поради злоупотреба с права и неприложимост на отрицателния
установителен иск към погасени по давност вземания. Настоящият съдебен състав
намира така заявените оспорвания за неоснователни. Противно на твърденията на
ответника, предявяването на отрицателен установителен иск не противоречи на
предвидената в чл. 118 ЗЗД възможност за надлежно изпълнение на едно задължение и
след изтичането на погасителната давност. В този случай изпълнението на т. нар.
„естествено“ задължение е в зависимост от волята на длъжника, като при позоваване от
негова страна на изтеклата погасителна давност принудително изпълнение би било
незаконосъобразно. Предмет на предявения иск в случая не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото
на принудително изпълнение. Установяването със сила на пресъдено нещо
недължимостта на вземане поради изтекла погасителна давност е изцяло съответно с
характера на давността като факт от правната действителност, преустановяващ правото
на кредитора да претендира принудително изпълнение на погасеното си по давност
вземане. Поради тази причина длъжникът има интерес да предяви отрицателен
установителен иск за недължимост на погасени по давност вземания винаги, когато
неговият кредитор претендира същите като дължими. Следователно, предпоставка за
допустимост на тази искова претенция е наличието на извънсъдебна претенция,
отправена до ищеца от страна на ответника, за заплащане на процесната сума. В случая
по делото са представени доказателства (извадка от интернет-страницата на ответника
от 16.12.2021 г. – л. 9 от делото, и такава от м. ноември 2022 г. – л. 51 от делото), видно
от които „Топлофикация София“ ЕАД счита процесните вземания за дължими от
ищеца. Това обстоятелство обуславя допустимостта на предявения иск, като в тази
2
връзка неоснователно и недоказано се явява възражението, че предявяването на същия
представлява злоупотреба с права. При наличие на извънсъдебна претенция, насочена
от ответника, в качеството му на кредитор, към ищеца, в качеството му на длъжник,
последният разполага с гарантираната от закона възможност да установи
недължимостта на претендираните вземания, поради погасяването им по давност.
Индивидуализирането на вземанията, обемът на търсената защита и начинът, по който
длъжникът избира да осъществи същата, е обусловено от неговата воля как да
реализира правото си на иск, поради което предявяването на множество отделни
искове между същите страни с идентичен предмет, различаващи се единствено в
периода на процесните вземания, само по себе си не може да бъде категоризирано като
злоупотреба с права, съответно – да обуслови недопустимост на претенцията.
Предвид изложеното, предявеният иск за установяване недължимост на вземане
поради погасяването му по давност е принципно допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му
интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно
доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.
Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус,
кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането,
а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради
което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че
вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на
върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК).
Съгласно чл. 111, б. „в“, вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, вземанията за периодични
плащания се погасяват по давност с изтичането на тригодишен срок от настъпването
на тяхната изискуемост. В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Предвид така дадените от върховната съдебна инстанция тълкувателни разяснения,
3
следва да се приеме, че вземанията за заплащане цената на доставената в топлоснабден
имот топлинна енергия представляват именно периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД, съответно – се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок.
Изложеното води до извод, че процесните вземания за сумата от 237,45 лева,
представляваща 1/2 част от начислена цена за топлинна енергия за м. юни 2009 г., м.
юни 2010 г., м. юни и м. юли 2013 г., м. юни 2014 г. и м. септември 2014 г. по партида с
абонатен № *** за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******* за която са
издадени фактури № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***** и № ***., са
погасени по давност, изтекла преди датата на подаване на разглежданата в настоящото
производство искова молба. Следователно, предявеният иск е изцяло основателен, тъй
като към датата на предявяването му вземанията, установяването недължимостта на
които е предмет на производството, са погасени по давност. Този извод се подкрепя и
от становището на ответното дружество, което в отговора на исковата молба признава
обстоятелството за изтекла спрямо тези задължения погасителна давност.
По разноските:
Относно тежестта за разноските в производството, съдът намира, че същите не
следва да бъдат разпределени съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, каквото
искане е отправено от ответното дружество. По делото са представени доказателства –
извадки от интернет-страницата на ответника, от които се установява, че
„Топлофикация София“ ЕАД е дало повод за предявяването на исковете, предмет на
разглеждане в производството, доколкото е отправило извънсъдебни претенции за
заплащане на процесните вземания. Предвид изложеното, тежестта за разноските, с
оглед изхода на спора, следва да бъде понесена от ответната страна, като в тежест на
същата бъдат присъдени сторените от ищеца такива за заплатена държавна такса в
размер на 50,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, което е
дължимо лично на процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 38, ал. 1, т.
3, пр. 2 ЗАдв.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ти състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че
З. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ул. „******* не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж. к. „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б, сума в размер на 237,45 лева,
представляваща 1/2 част от начислена цена за топлинна енергия за м. юни 2009 г., м.
4
юни 2010 г., м. юни и м. юли 2013 г., м. юни 2014 г. и м. септември 2014 г. по партида с
абонатен № *** за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******* за която са
издадени фактури № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***** и № ***,
поради погасяване по давност на вземанията.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж. к. „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати
на З. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ул. „******* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 50,00 лева, представляваща сторени по делото разноски за платена
държавна такса.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж. к. „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати
на адвокат Д. Д., Благоевградска адвокатска колегия, с адрес гр. София, кв. „****“, ул.
„***“ № ** сграда ***, партер, ат. 1, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв. ,
сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно
оказана правна помощ и съдействие.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5