№ 497
гр. Пазарджик, 12.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500578 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248 ал.3 от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 32 по
описа за 2022 година е прието за установено по отношение на Л. Т. Н.,
ЕГН********** от с.Б., общ.С., че съществува вземане на „П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С. бул. „Б.“ № 49, бл.
53Е, вх. В в размер на 1795.48лв. главница, 1002.05лв. договорно
възнаграждение, лихва за забава в размер на 197.37 лв., законна лихва в
размер на 835.67 лв., дължима от 15.08.2019 г. - датата на предсрочна
изискуемост до 27.10.2021г., за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 23733/2021 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
Отхвърлен е предявения от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. С. бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В против Л. Т. Н.,
ЕГН********** от с.Б., общ.С. иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата от
1619,97лв, представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги,
за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 23733/2021 г. по описа
на Районен съд - Пазарджик.
Осъден е Л. Т. Н., ЕГН********** от с.Б., общ.С. да заплати на „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С. бул. „Б.“ № 49,
бл. 53Е, вх. В разноски съразмерно уважената част от исковете в размер на
499,26лв.
Осъдено е „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. С. бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на Л. Т. Н.,
ЕГН********** от с.Б., общ.С. разноски съразмерно отхвърлената част от
исковете в размер на 1265,02лв.
1
За да се произнесе , относно разноските, съдът е приел , че в тежест на
ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски съразмерно
уважената част от исковете, а именно 499,26лв.,като е счел за неоснователно
възражението за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и в исковото производство, тъй като същото е
в минималния нормативно определен размер.
В тежест на ищеца е възложил сторените от ответника разноски
съразмерно отхвърлената част от исковете, а именно 1265,02лв.
С молба от 28.06.2022г. ищецът е поискал от съда да измени решение от
05.06.2022г. в частта за разноските, като ги намали до предвидения в закона
минимален размер. Съдът е намерил молбата за основателна , като е обсъдил
вида и размера на разноските по повод подаване на възражение в заповедно
производство, прилагайки аналогия измежду дейностите, които са най-близки
като обем и съдържание - описаните в чл.6, т.5, пр.последно от Наредба №1 за
МРАВ - съставяне на други молби - за което се дължи възнаграждение в
размер на 50лв.
Съобразил е, че исковото производство е приключило в едно заседание,
като подадения от ответника отговор е бил извън срок, а и делото не се
характеризира с фактическа и правна сложност. Изменил е решението в
частта относно разноските ,като е намалил дължимите от „П.К.Б.“ ЕООД
разноски до размер на 680 лева.
Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от Л. Н. ,
чрез адв.Т. В..
Моли определението да бъде отменено и молбата за изменение на
решението ,в частта относно разноските , оставена без уважение.
По делото били предявени четири иска. Заплатеното адвокатско
възнаграждение било в размер по на 300 лева – минималното такова за всеки
от исковете.Съдебната практика, вкл. и на ОС Пазарджик била, че когато не е
ясно по кой иск по колко е платено, то общата сума се разделя на предявените
претенции..
В заповедното производство заплатеното адвокатско възнаграждение
било в размер на 600 лв., което също не следвало да бъде намалявано по
описаните по горе съображения.
От друга страна, PC Пазарджик вече се бил произнесъл по направеното
възражение за прекомерност на разноските, а с обжалваното определение ,
пререшил този въпрос.
В срок е постъпил писмен отговор.
„П.К.Б.“ ЕООД оспорват частната жалба.За възражението в
заповедното производство по чл.414 от ГПК била утвърдена бланка от
2
Министъра на правосъдието, поради което за извършените от адвоката
действия по изготвянето му по аналогия следвало да намери приложение
разпоредбата на чл.6, т.5 от Наредба №1, а именно възнаграждения за
изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 50.00лв. С това се
изчерпвало участието на пълномощника в заповедното производство.
Позовават се на съдебна практика.
Делото не било с фактическа или правна сложност и правилно
първоинстанционният съд уважил молбата им.
Позовава се на съдебна практика според която , на ответника по
настоящето дело не се дължат разноски във -връзка с възражението в
заповедното производство по чл. 414 от ГПК,който довод съдът няма да
обсъжда , тъй като въззивното производство е предизвикано от жалба на
другата страна.
По отношение на разноските в исковото производство намират
твърдението на жалбоподателя, че има подадени четири отделни иска, като за
всеки от тях следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение за
неоснователно, тъй като си касае за отделни вземания по едно общо
задължение, в резултат на сключен договор между страните по делото.
Съдът намира частната жалба за допустима и основателна , но не по
съображенията , изложени в нея.
В съдебното решение , съдът е отговорил само на довод за
прекомерност на юрисконсултско възнаграждение ,но не и на възражение за
прекомерност на разноските от страна на ответника.
Възражение за прекомерност на направените от ищеца разноски не е
направено нито в исковата молба , нито в постъпилите молби по делото.
В определение № 372/16.05.2012 г. по ч. гр. д. № 223/2012 г. на ВКС, IV-то
г. о., ,както и в определение № 13/17.01.2013 г. по гр. д. № 1161/2012 г. на ІV-то г.
о., определение № 205 от 19.03.2014 г. по ч. т. д. № 723/2014 г. на ІІ-ро т. о., и др. е
прието ,че когато възражението за прекомерност по чл. 78 , ал. 5 ГПК се прави за
първи път по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с искането за изменение на съдебния акт в
частта за разноските, т. е. след като производството по делото вече е приключило
и разноските са присъдени, то е несвоевременно.
В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност поисканото от страната като
разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако
насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност. Същевременно
с чл. 248 ГПК e дадена възможност произнасянето на съда по искането за
присъждане на разноски да може да бъде изменяно еднократно от постановилия
го съд по искане на страната, която е останала недоволна. Когато съответната
страна иска изменение на вече определените от съда разноски, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение, понеже счита, че то е прекомерно, е налице
съчетаване по време на две процесуални действия на страната - искане за
изменение на присъдените разноски и възражение за прекомерност. Тълкуването
на нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК налага извода, че искането за
3
присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на
насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и
процесуалноправно обвързани по време. Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не
само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на
страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е
материалноправен и свързан с предмета на делото. Когато страната, която се
позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение
по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, то тя
не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по
реда на чл. 248 ГПК. Следователно, когато по делото е имало открити съдебни
заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно
призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу
направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в
съответната инстанция.
С възражението за прекомерност се заявява материалноправен довод на
страната, че дължи по-малко, отколкото твърди насрещната страна, във връзка с
гражданскоправната отговорност за разноски. С искането за изменение на акта в
частта за разноските се иска от съда да ревизира становището си, като преразгледа
материалноправния спор за разноските. Недопустимостта на възражението за
прекомерност ще обуслови неоснователност на искането за изменение на акта в
частта за разноските, а не неговата допустимост, която зависи от сроковете,
посочени в чл. 248 ГПК.
По изложените съображения , съдът намира ,че обжалваното определение
следва да бъде отменено ,а молбата на ищеца по чл.248 от ГПК – оставена без
уважение.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1633 от 7.08.2022 година , постановено по реда
на чл.248 от ГПК по гр.д.№ 32 по описа на районен съд пазарджик за 2022
година.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „П.К.Б.“ ЕООД за изменение на
съдебното решение , в частта относно разноските.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4