ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 20330.09.2020 г.Град гр. В.
Окръжен съд – В.II-ри въззивен граждански състав
На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Д. М. В.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно частно гражданско дело №
20201300500399 по описа за 2020 година
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-203
Гр.В. 30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на
………………………………………………….. две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател : С. С.
Членове :1 Г. Й.
1
2.Д. В.
при секретаря ......................................................................................... и с
участието на прокурора.....................................................................
изслуша докладваното от съдията Й. в.ч.гр. дело №399 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по Чл.390 ал.3 ГПК /обжалване пред въззивната
инстанция на определение ,с което служебно е отменено допуснато от
районния съд обезпечение /.
С Определение № 164 от 06.07.2020г., постановено по ч.гр.дело
№134/2020г. по описа на РС Б. е отменено допуснатото обезпечение с
Определение № 100/01.06.2020г. по ч.гр.д. № 134/2020 г. по описа на РС Б. на
бъдещи частични искове с посочено пр. осн. чл. 200 КТ с цена до 100 000лв.,
предявими от А. А. А. с ЕГН ********** срещу „К. Т.“ ООД ЕИК. чрез
налагане на обезпечителна мярка “запор” в/у банкови сметки на „К. Т. ООД
ЕИК. в сл. б. на т. на Р Б. “У. Б. АД, “Б. Д. ЕАД, “О.” АД, “Ю.” АД, “Р. ЕАД,
“С. Ж. Е. Б.” АД , „А. Б.” АД, “Б. П. Б. АД, „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, „П. и. б.“ АД,
„Б.-а. к. б.“ АД, “П. Б. /Б./” АД, „Т. б. Д“ АД, “Т. Б. АД, “И.” АД, „Ц. к. б.“
АД, “О. б.” АД, „Б. Б. за р.“ АД, „И. А. Б. АД, „Т
.А. Б. ЕАД, “Т. Б.” АД, „Т. б. В.“ ЕАД, И. Б. Н.В. -клон Б.„С. Е.“ АД,
БНП П. С.А. - клон С., Б. П.П. Ф. С.А. - клон С., Т.-Д. З. Б.- клон С. и във
всички техни клонове.
Срещу определението е подадена частна жалба от А. А. А. , ЕГН
**********, с адрес: с. Д. чрез адв. С. С. Ч.- Софийска адвокатска колегия, с
адрес на кантората: гр.С.Поддържа се ,че определението е неправилно,
поради което се иска да бъде отменено .
Поддържа се ,че с молба с вх. №1898/14.07.2020 г. /в рамките на
едномесечния срок/ пред РС Б. са представени доказателства за предявяване
на иска срещу ответника, срещу който е допуснато и обезпечението. Въпреки
2
това, с Определение № 164 от 06.07.2020г., постановено по ч.гр.дело
№134/2020г., РС Б. бил отменил допуснатото обезпечение поради неспазване
на срока.Поддържа се ,че са неправилни изводите на съда, доколкото в
настоящия случай бил спазен законовия срок както за предявяване на иска,
така и за представянето на доказателства за това.Действително, съгласно чл.
395, ал. 2 молбата за обезпечение се решавала в закрито заседание в деня на
получаването й, но в конкретния случай молителят поради изпращането на
делото по компетентност от СРС в РС Б. не бил известен за деня на
получаване на делото в РС Б. и на общо основание следвало да бъде уведомен
за издаването на заповедта. Т.е. в случая приетото в ТР 6/14.03.2014 г. на ВКС
по т.д. 6/2013 г. ОСГТК, че когато денят, в който съдът следва да се
произнесе по направено от страната искане е определен в закона, каквато е
уредбата по чл. 395, ал. 2 ГПК, се счита, че страната е известена за този ден и
следва да се яви, за да получи препис от акта на съда, а с произнасянето на
съда в определения от закона ден започва да тече и началото на срока за
съответното процесуално действие, независимо дали страната се е явила, за да
се запознае, съответно да получи препис от акта, следвало да бъде съобразено
със спецификата на настоящия случай, а именно - препращането по
компетентност на делото на РС Б. и следвало да бъде приложено
изключението, че в случаите, когато срокът по чл. 395, ал. 2 ГПК не бъде
спазен от съда /когато съдът не се е произнесъл по искането за допускане на
обезпечение в деня на подаване на молбата/, срокът за предявяване на
бъдещия иск тече от връчване на определението по допускане на
обезпечението.Страната не можела да бъде обременена със задължението в
течение на неопределен период да проверява ежедневно за произнасяне на
съда и за движението на делото между СРС и РС Б. поради което молителят
следвало да бъде уведомен за допуснатото в негова полза обезпечение на
бъдещия иск, а началото на срока за предявяване на иска следвало да тече от
връчване на съдебния акт.
Иска се с оглед на горните съображения да се отмени Определение №
164/06.07.2020г., постановено по ч.гр.дело №134/2020г. по описа на РС
Белоградчик и да се приеме, че са спазени условията за предявяване на иска и
представяне на доказателства за това, поради което обезпечението не следва
да бъде отменяно.
3
Подаден е отговор на частната жалба от „К. Т." ООД, ЕИК: . със
седалище и адрес на управление гр. С. представлявано от К. К. – управител
чрез адвокат М. М., преупълномощен от Адвокатско дружество „М. М. и
съдружници”, ЕИК:, със седалище и адрес на кантората: гр. С. в.Поддържа се
,че подадената частна жалба е неоснователна,тъй като съгласно т.1 от
Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК на
ВКС, когато денят, в който съдът следва да се произнесе по направено от
страната искане, е определен в закона, каквато е уредбата по чл. 395,
ал. 2 от ГПК,се счита, че страната е известена за този ден и следва да се яви,
за да получи препис от акта на съда. С произнасянето на съда в определения
от закона срок - ден започвало да тече и началото на срока за съответното
процесуално действие, независимо дали страната се е явила, за да се
запознае, съответно да получи препис от акта. Това правило, проведено
докрай в производствата, налагащи бързи мерки за защита на субективни
права на гражданите (обезпечителното производство и бързото производство
по Глава XXV от ГПК) не злепоставяло интересите на страната, тъй като тя
била предварително известена за деня, в който ще бъде постановен съдебният
акт.В настоящия случай Софийският районен съд /СРС/ се бил произнесъл в
деня на образуване на делото за допускане на предварителна обезпечителна
мярка, като прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на
РС - Б. след влизане в сила на определението за прекратяване.Не била налице
хипотеза, в която срокът по чл. 395, ал. 2 ГПК да не е спазен от съда.
Подаването на молбата пред компетентен съд била отговорност на молителя,
който в настоящия случай бил процесуално представен. Съгласно чл. 390, ал.
1 от ГПК, обезпечение можело да се иска и преди предявяване на иска от
родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца. Разпоредбата била
ясна. В настоящия случай, Арсен Арсенов не бил спазил разпоредбата на чл.
390, ал. 1 от ГПК, като не бил подал молбата до родово компетентния съд, а
именно РС - Б.. Въпросната молба била подадена до СРС, като съдът се бил
произнесъл по искането за допускане на обезпечение в деня на подаване на
същата. В интерес на молителя било да следи производството, като проверява
за произнасяне на съда. СРС се бил произнесъл в деня на образуване на
делото, съответно на основание чл. 395, ал. 2 ГПК А. А.се считал за уведомен,
че делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС - Б.. РС - Б. също се
бил произнесъл в деня на постъпване на молбата за обезпечаване на бъдещ
4
иск, като в настоящия случай отново се прилагала разпоредбата на чл. 395, ал.
2 ГПК. А. А. се считал за уведомен от деня на постановяване на
определението за допускане на предварителната обезпечителна мярка, а
именно 01.06.2020г., съответно, считано от тази дата започвал да тече и
срокът за предявяване на бъдещия иск и представяне на доказателства за
предявяването му в рамките на същи срок.
Следвал да се вземе предвид и фактът, че молбата за допускане на
предварителна обезпечителна мярка е подадена на 26.02.2020г., а исковата
молба е подадена едва на 20.05.2020г. или 3 месеца след подаване на молбата
за обезпечение на бъдещ иск. Дори СРС да се бил произнесъл с определение,
с което се допуска поисканата предварителна обезпечителна мярка, исковата
молба отново нямало да е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл.
390, ал. 3 от ГПК.
Твърди се ,че видно от хронологията на процесуалните събития се
установявало, че делото е изпратено по подсъдност на друг съд поради
грешка на молителя, съответно не била налице хипотезата, в която срокът за
предявяване на бъдещия иск тече от връчване на определението по допускане
на обезпечението поради забава на съда. Страната не била обременена от
съда, а от собствените си действия. Нейно задължение било да проверява
ежедневно за произнасяне на съда, поради което началото на срока за
предявяване на иска течало от датата на постановяване на съдебния акт.
С оглед на горното се иска да бъде оставена без уважение подадената от
А.А. частна жалба като неоснователна, съответно да се потвърди
Определение №164 от 06.07.2020г., постановено по гр.д. №134 от 2020г. по
описа на РС - Б.като правилно и законосъобразно.
След като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът прие за
установено от фактическа страна следното :
Молителят А. А. е депозирал молба вх.№4000192/26.02.2020 г. в
Софийския районен съд,с която поискал обезпечение на бъдещ иск.На
следващия ден с определение №53328/27.02.2020 г. по гр.д.№10519/2020 г. по
описа на СРС е прекратено производството по делото и същото е изпратено
5
по подсъдност на Районен съд-Б..Молителят е уведомен за определението на
12.05.2020 г.Делото е изпратено на Районен съд-Б. на 28.05.2020 г. и е
постъпило в съда на 01.06.2020 г.
Същият ден с Определение № 100/01.06.2020 г. по ч.гр.д. № 134/2020 г.
по описа на РС Б. е допуснато обезпечение на бъдещи частични искове с
посочено пр. основание чл. 200 КТ с цена до 100000лв., предявими от А. А. А.
с ЕГН ********** срещу „Каро Трейдинг“ ООД ЕИК ********* чрез
налагане на обезпечителна мярка “запор” в/у банкови сметки на „К. Т.“ ООД
ЕИК . в следните банки на територията на Р Б.“У. Б.” АД, “Б. Д.” ЕАД, “О.”
АД, “Ю.” АД, “Р.” ЕАД, “С. Ж. Е. Б.” АД , „А. Б. Б. АД, “Б. П. Б.” АД, „Т. Б.
А.Б“ ЕАД, „Пи ба“ АД, „Бъ-а к б“ АД, “Пр Б /Б/” АД, „Т б Д“ АД, “Т Б” АД,
“И” АД, „Ц ко б“ АД, “О б” АД, „Бъ бза р“ АД, „И А Б“ АД, „Т.Б. А. Б.“ ЕАД,
“Т. Б.” АД, „Т. б. В.“ ЕАД, И. Б. Н.В. -клон Б.„С. Е.“ АД, Б. П. С.А. - клон С.,
Б. П. П. Ф. С.А. - клон С., Т.-Д. З. Б.- клон С. и във всички техни клонове.
В определението на съда е даден едномесечен срок на А. А. А. , считано
от датата на постановяването му -01.06.2020г./за предявяване на бъдещи
искове.Същият е предупреден, че ако не бъдат представени доказателства за
предявяване на тези искове в определения срок, съдът служебно отменя
обезпечението.
На 16.06.2020 г. молителят е получил препис от обезпечителната
заповед ,като с удостоверил това обстоятелство с подписа си /л.5 от гр.д.
№134/2020 г. по описа на Районен съд-Б..
С молба с вх. №1898/14.07.2020 г. пред РС Б. са представени
доказателства за предявяване на иска срещу ответника, срещу който е
допуснато и обезпечението.
При така установената фактическа обстановка Съдът приема за
установено от правна страна следното :
Съгл. т. 1 и 2 от ТР № 6/14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г.,
ОСГТК с рокът по чл. 390, ал. 3, изр. 1-во ГПК за предявяване на бъдещия
иск тече от постановяване на определението за допускане на обезпечението,
6
освен в случаите на неспазен от съда срок по чл. 395, ал. 2 ГПК, когато срокът
за предявяване на бъдещия иск тече от връчване на определението.
ОСГТК се мотивира с довода ,че когато денят, в който съдът следва да
се произнесе по направено от страната искане е определен в закона, каквато е
уредбата по чл. 395, ал. 2 ГПК, счита се, че страната е известена за този ден и
следва да се яви, за да получи препис от акта на съда. С произнасянето на
съда в определения от закона ден започва да тече и началото на срока за
съответното процесуално действие, независимо дали страната се е явила, за да
се запознае, съответно да получи препис от акта. Това правило, проведено
докрай в производствата, налагащи бързи мерки за защита на субективни
права на гражданите (обезпечителното производство и бързото производство
по Глава ХХV ГПК) не злепоставя интересите на страната, тъй като тя е
предварително известена за деня, в който ще бъде постановен съдебният акт.
В случаите обаче, когато срокът по чл. 395, ал. 2 ГПК не бъде спазен от съда -
когато съдът не се е произнесъл по искането за допускане на обезпечение в
деня на подаване на молбата, срокът за предявяване на бъдещия иск тече от
връчване на определението по допускане на обезпечението. Страната не може
да бъде обременена със задължението в течение на неопределен период да
проверява ежедневно за произнасяне на съда, поради което молителят следва
да бъде уведомен за допуснатото в негова полза обезпечение на бъдещия иск,
а началото на срока за предявяване на иска тече от връчване на съдебния акт.
Районният съд е преценил ,че е постановил определение за допускане на
обезпечението в деня на предявяване на молбата - 01.06.2020г. и по този
начин е спазил срока по чл. 395, ал. 2 ГПК.Оттук е направил извода ,че когато
денят, в който съдът следва да се произнесе по направено от страната искане
е определен в закона, каквато е уредбата по чл. 395, ал. 2 ГПК, счита се, че
страната е известена за този ден и следва да се яви, за да получи препис от
акта на съда. С произнасянето на съда в определения от закона ден започва да
тече и началото на срока за съответното процесуално действие, независимо
дали страната се е явила, за да се запознае, съответно да получи препис от
акта. Това правило, проведено докрай в производствата, налагащи бързи
мерки за защита на субективни права на гражданите (обезпечителното
производство и бързото производство по Глава XXV ГПК) не злепоставя
интересите на страната, тъй като тя е предварително известена за деня, в
7
който ще бъде постановен съдебният акт. Съдът се позовал изрично на ТР №
6/14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК/.
Доводите на районния съд сами по себе си са правилни ,но не са
съобразени със спецификата на конкретния случай .Нито законът ,нито ТР №
6/14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК казват нещо по въпроса от
кой момент тече срокът за представяне на доказателства за предявяването на
иска в случаите ,когато сезираният съд не се е произнесъл по съществото на
искането ,а е препратил делото на друг компетентен съд .
Окръжен съд-В. приема ,че логиката на закона се състои в това ,че
молителят се счита за уведомен в деня на постъпването на молбата в съда
независимо дали страната се е явила, за да се запознае, съответно да получи
препис от акта.Под „съд“ следва да се разбира съдът ,който е сезиран с
молбата и в който е образувано делото –този съд в случая е Софийския
районен съд .Софийският районен съд в конкретния случай не се е
произнесъл в деня на постъпване на молбата ,поради което срокът за
предявяване на бъдещия иск тече от връчване на определението по допускане
на обезпечението.
С оглед на горното обжалваното Определение № 164/06.07.2020г.,
постановено по ч.гр.дело №134/2020г. по описа на РС Б.следва да бъде
отменено ,тъй като са спазени условията за предявяване на иска и
представяне на доказателства за това, поради което обезпечението не следва
да бъде отменяно. Видно от мотивите на ТР № 6/14.03.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 6/2013 г., ОСГТК без правно значение са причините ,поради които съдът
не се е произнесъл в деня на постъпване на молбата –късно произнасяне на
съдията-докладчик от сезирания съд ,препращане на делото на друг съд и
пр.Логиката на закона е ,че молителят се счита за уведомен в деня на
постъпване на молбата ако съдът се е произнесъл същия ден ,тъй като
молителят знае срока ,в който съдът следва да се произнесе ,както и съда
,който е компетентен ,а това му дава възможност да направи своевременно
справка .Ако съдът обаче не се е произнесъл в същия ден ,а по-късно или е
препратил делото на друг компетентен съд ,то молителят вече е поставен в
пълна неизвестност относно това кой съд и кога ще се произнесе –с оглед на
горното той следва да се счита за уведомен от деня на съобщението .В
8
конкретния случай уведомлението е от 15.06.2020 г., а молбата ,с която е
представен препис от предявения иск , е от вх.№1898 от 14.07.2020 г.
Водим от горното и на основание чл. 278 ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 164 от 06.07.2020г., постановено по ч.гр.дело
№134/2020г. по описа на РС Б.,с което е отменено допуснатото обезпечение с
Определение № 100/01.06.2020г. по ч.гр.д. № 134/2020 г. по описа на РС Б. на
бъдещи частични искове с посочено пр. осн. чл. 200 КТ с цена до 100 000лв.,
предявими от А. А. А. с ЕГН ********** срещу „К. Т.“ ООД ЕИК . чрез
налагане на обезпечителна мярка “запор” в/у банкови сметки на „К. Т.“ ООД
ЕИК. в следните банки на територията на Р Б.“У. Б.” АД, “Б. Д.” ЕАД, “О.”
АД, “Ю.” АД, “Р.” ЕАД, “С. Ж. Е. Б.” АД , „А. Б. Б.” АД, “Б. П. Б.” АД, „Т. Б.
А. Б. ЕАД, „П. и. б.“ АД, „Б.-а. к. б. АД, “П. Б./Б./” АД, „Т. б. Д“ АД, “Т. Б.”
АД, “И.” АД, „Ц. к. б.“ АД, “О. б.” АД, „Б. б. за р.“ АД, „И. А. Б.“ АД, „Т.Б. А.
Б.“ ЕАД, “Т. Б.” АД, „Т. б. В. ЕАД, ИНГ Б. Н.В. -клон Б.„С. Е.“ АД, Б. П. С.А.
- клон С., Б. П. П. Ф. С.А. - клон С. Т.-Д. З. Б. - клон С. и във всички техни
клонове.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9