Р Е
Ш Е Н
И Е
№ от 18.07.2019 година, град Троян
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в
проведеното на 18.06.2019г. /осемнадесети
юни, две хиляди и деветнадесета/ година публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА И.
Секретар Емилия Петрова, като разгледа
докладваното от съдията И. гражданско дело № 801/2018 година по описа на съда, за
да се произнесе, съобрази:
Предявена
е искова молба от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” №
114, етаж Мецанин, представлявано от управителите Росен Георгиев Антов и Тервел
Янчев Кънчев, пълномощник юрисконсулт Н.А.С. срещу Б.Н.Й. ***, с правно
основание чл. 422, ал. І вр. чл. 415 от ГПК.
Претенцията
е за заплащане на суми, дължими по Договор за заем от 20.07.2017г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт”
АД и Б.Н.Й. за сумата от *****, която е следвало да върне, в едно с договорена лихва на 13 погасителни
вноски, в размер на 59.56 лева всяка една от тях.
С
договор за цесия от 30.01.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди
се, че ответникът не е заплатил нито една погасителна вноска.
Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
Б.Н.Й. да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, сумата от ******, представляваща договорна лихва за периода от
03.08.2017г. до 18.01.2018г., сумата *****, представляваща разходи за
извънсъдебно събиране на задължението, сумата ***** стотинки, представляваща
законна лихва за периода от 04.08.2017г. до 05.04.2018 г., както и законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
16.04.2018 г./пощ.клеймо/ до окончателното изплащане
на дължимите суми.
Претендира
се заплащане на направените разноски по делото, съобразно представения списък
по реда на чл. 80 от ГПК.
При
предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. І от ГПК ответникът, чрез
назначения му от съда особен представител – адв.Х.В.
от ЛАК представя писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност
на претенция. Адвокат В. сочи, че уведомлението за цесията е задължение на цедента и нито в твърденията на ищеца, нито в приложените
доказателства има данни за изпълнение на това обстоятелство, а дори с
връчването на исковата молба на особения представител, не може да се приеме, че
е изпълнено това указание, тъй като задължението на стария кредитор е да
уведоми именно длъжника за направеното прехвърляне и от този ден той има
действия спрямо длъжника. Сочи се, че поради липсата на такова съобщение, до
момента прехвърлянето няма действие по отношение на длъжника. В тази връзка се
поддържа становище за неоснователност на претенциите. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява
представител, изразяват становище в представена по делото молба вх.№3480 от
18.06.2018 г., както и писмена защита вх.№ 3481/18.06.2019 г., ведно със списък
на разноските по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание ответника поддържа отговора,
по съображенията изложени в същият, чрез назначеният му особен представител.
Като
взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и
закона, съдът намира следното.
Исковете
са допустими. По същество са неоснователни.
За
възникване на претендираните вземания, следва да са осъществени следните
юридически факти: сключването на договор за заем между „Изи
Асет Мениджмънт” АД и Б.Н.Й. и предаване на заемната
сума по него, прехвърляне на вземанията по договора за заем на ищеца по силата
на договор за цесия, който да е породил действие за длъжника, наличието на
посочените в исковата молба парични задължения на ответника, произтичащи от
договора за заем, настъпването на техния падеж.
Установява
се от приложените писмени доказателства сключването на договора за заем, както
и предаването на заемната сума на ответника. Установява се от рамков договор за
цесия и приложенията му, че задълженията на ответника Б.Й. спрямо кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД по
договора за предоставяне на паричен заем ****** били прехвърлени на ищцовото
дружество. Не се установява обаче длъжникът да е бил реално уведомен за
станалото прехвърляне. Нещо повече, такова твърдение дори липсва в исковата
молба. Ищецът е направил искане за връчване на уведомлението за цесия с
исковата молба. Същите книжа са били връчени на назначения на ответника особен
представител по реда на чл.47, ал.5 и ал.6 от ГПК.
С
оглед изложеното съдът намира, че цесията не е породила действие за длъжника,
тъй като същият не е бил редовно уведомен за прехвърляне на вземанията по
договора за заем. По делото липсват не
само твърдения, но и каквито и да било доказателства, удостоверяващи получаване
от длъжника на изпратените му уведомления за цесията.
По
отношение на връчването на това уведомление с исковата молба, следва да се
посочи, че действително съдебната практика приема, че такова връчване в хода на
процеса поражда действие и редовно уведомява длъжника за цесията. Това обаче не
се отнася за случаите, при които исковата молба и приложеното към нея
уведомление за цесия се връчват на особен представител, тъй като представителната
власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното
представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и
не обхваща получаването на материалноправни
изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ
ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени
действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34,
ал.3 от ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект. По изложените
съображения съдът намира, че ищецът не е провел доказване на релевантния факт –
уведомяването на ответника за прехвърляне на вземанията, поради което, дори и
такива вземания по договора да съществуваха, то ищецът нямаше да е активно
материално легитимиран да търси изпълнението им – арг.
от чл.99, ал.4 от ЗЗД. Не може да се приеме, че с получаване на уведомлението
за цесия от особения представител, длъжникът е уведомен за нея по изложените
доводи, които произтичат от закона,
който не може да бъде изменян чрез съдебна практика по практически
съображения, свързани с интереса на кредитора. В крайна сметка, цесионерът на свой риск е придобил прехвърленото вземане,
без в съглашението да участва длъжника, поради което следва да търпи
последиците от невъзможността последният да бъде открит, за да му бъде съобщена
цесията. Така или иначе това съобщаване на може да стана на особения представител
и с арг. от чл.99, алинея последна от ЗЗД
прехвърлянето на вземанията не е породило действие нито за третите лица, нито
за длъжника.
По
изложените съображения не е изпълнена една от предпоставките за възникване на
претендираните вземания от ищеца спрямо ответника, което е самостоятелно
основание за отхвърляне на исковете като неоснователни и прави безпредметно
обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на вземанията.
Исковете следва да се отхвърлят, а разноски не следва да се присъждат, тъй като
такива може да иска само ответникът, който не е сторил и поискал разноски.
Така
мотивиран, съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж
Мецанин, представлявано от управителите Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев
Кънчев искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.79 ЗЗД, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД, за признаване за
установено в отношение между страните, че Б.Н.Й., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, дължи на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил
Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от управителите Росен Георгиев
Антов и Тервел Янчев Кънчев следните вземания, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 121/18.04.2018г. по ч.гр.д. №*******, а именно: сумата
от *****, представляваща договорна лихва за периода от 03.08.2017г. до
18.01.2018г., ******* както и законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.04.2018 г./пощ.клеймо/
до окончателното изплащане на дължимите суми.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд – Ловеч.
След
влизане в сила на настоящото решение, препис от него да се приложи по
ч.гр.д.№323/2018/г. по описа на ТРС.
Районен съдия: