Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................................
2023г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети
състав,
в публично заседание на четиринадесети
декември 2022г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна
Ширванян
при
секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия
Марияна Ширванян
адм.
дело № 1967 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на П.С.Х.
против Ревизионен акт № РА 03000319001329-091-001/19.12.2019г. издаден от орган
по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, изменен с Решение № 83/20/19.04.2021г.
на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
Варна при централно управление на Националната агенция за приходите, с който са
му установени задължения в размер на 5045лв. по чл.19, ал.2 от ДОПК във връзка
чл. 19, ал. 4 от ДОПК, представляващи отговорност за непогасените задължения на „Стебар“ ЕООД за
данък върху доходите по трудови и приравнени на тях отношения за периода
01.02.2013 г. – 31.08.2016г., ДДС за периода 01.04.2013 г. – 30.11.2016 г.,
вноски за ДОО за периода 01.03.2013 г. – 31.07.2016 г., здравни вноски за
периода 01.03.2013 г. – 31.07.2016 г. и вноски за УПФ като осигурител за
периода 01.12.2012г. – 31.07.2016 г., в общ размер на 57 306,25 лева.
В жалбата се твърди, че
ревизионният акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, постановен в
нарушение изискванията на процесуалния и материалния закон. Оспорва се извода
на органите по приходите, за доказаност на фактическия състав на чл. 19 от ДОПК. Твърди,
че от наведените като извършени от управителя действия, е които се обективира
укриване на факти и обстоятелства, не се установява неговото участие по начин
такъв, че да се обоснове умисъл. Счита, че е спорно ревизираното лице да е
имало качеството управител в периода на задълженията, т.к. голяма част от
търговските и счетоводни документи са подписвани от пълномощници. Излага довод,
че жалбоподателят е действал добросъвестно като е декларирал всички публични
задължения на дружеството и частично е погасявал такива. Счита, че не е
установена и причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице
и несъбраните задължения. Сочи, че не са налице и предпоставките за реализиране
на отговорността и по втората хипотеза на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Твърди, че в
случая не е доказано, че управителят е отчуждил имущество на цени, значително
по-ниски от пазарните, както и че не е установено имуществото на дружеството да
е намаляло. Заявява, че органите по приходите неправомерно са разширили законовоопределения
размер на отговорността със законова лихва за забава.
Счита, че има пълно разминаване относно
посочените основания за солидарна отговорност в ревизионния акт и в решението,
с което е потвърден. В РА се вменява солидарна отговорност по чл.19 ал.1 и ал.2
от ДОПК, докато в Решението с което се потвърждава РА се вменява солидарна
отговорност само на осн. чл. 19, ал.2, пр. 1-во от ДОПК, и се приема че не са
налице основания за вменяване на солидарна отговорност по чл.19 ал.1 от ДОПК. В
тази връзка изтъква, че отговорността
по чл. 19, ал.2 от ДОПК на управителя на дружеството не може да бъде ангажирана
въз основа на декларация обр.6 или декларация по ЗДДС. След като публичните
задължения на „Стебар” ЕООД по декларации за ревизирания период не са
установени с влязъл в сила ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК или с влязъл в
сила акт за установяване на публични вземания по чл. 106 или чл. 107 от ДОПК,
за тях не може да се търси отговорността на управителя по реда на чл. 19, ал.2
от ДОПК, защото същите не могат да се приемат за законоустановени и непогасени.
Изтъква, че в хода на ревизионното производство са извършени съществени
процесуални нарушения, тъй като процесния РА и ревизионен доклад са издадени от
некомпетентен орган и не в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК,
както и в нарушение на материалния и процесуалния закон. В първоначалната
Заповед за възлагане на ревизия не е конкретизирано за каква отговорност става
въпрос. В РА не е посочена и точната нормативна база за ревизирания период, с
оглед измененията в ДОПК. Моли чрез пълномощника адв. Д. Т. за
отмяна на ревизионния акт и претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотеза на оказана безплатна
адвокатска помощ на материално затруднено лице.
Ответната страна,
Директора на Дирекция „ Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Варна,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.
Намира, че са били налице предпоставките за издаването на РА. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК вр. чл. 168
във връзка с чл. 146 от АПК, административният съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от
лице с активна процесуална легитимация, в срок и в предвидената форма и е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството
по издаване на обжалвания РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия №Р-03000319001329-020-001/06.03.2019г.,
издадена от органи по приходите за установяване на отговорността на
жалбоподателя за задълженията на „Стебар“ ЕООД както следва: отговорност за данък
върху доходите по трудови и приравнени на тях отношения за периода 01.02.2013
г. – 31.08.2016г., ДДС за периода 01.04.2013 г. – 30.11.2016 г., вноски за ДОО
за периода 01.03.2013 г. – 31.07.2016 г., здравни вноски за периода 01.03.2013
г. – 31.07.2016 г. и вноски за УПФ като осигурител за периода 01.12.2012г. –
31.07.2016 година. ЗВР е връчена по
електронен път на жалбоподателя на 22.03.2019 година. Със ЗИЗВР
№Р-03000319001329-020-002/24.06.2018г. срока на ревизията е удължен до
22.08.2019г., заповедта е връчена по ел. път на жалбоподателя на 04.07.2019
година.
Фактическите
и правните изводи на органите по приходи са обективирани в ревизионен доклад
/РД/ №Р-03000319001329-092-001/02.09.2019г., издаден на основание чл. 117 от ДОПК и връчен на ревизираното лице на 23.09.2019г. по електронен път. В
законоустановения срок по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, жалбоподателят е подал
възражение срещу констатациите по РД. Издаден е РА
№Р-03000319001329-091-001/19.12.2019г., с който на жалбоподателя са установени
задължения по отговорност за задължения на „Стебар“ ЕООД на осн. чл. 19 от ДОПК. За обективното установяване на обстоятелствата, имащи значение за
ревизията, органите по приходите са извършили процесуални действия, подробно
описани в констативната част на изготвения РД №
Р-03000319001329-092-001/02.09.2019г.,
представляващ неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл. 120,
ал. 2 от ДОПК.
В
резултат на административно обжалване на РА по реда на чл.117 и сл. от ДОПК,
Директорът на дирекция “ОДОП” Варна при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение
№83/20/19.04.2021г., с което е изменен РА, като на ревизираното лице са
установени задължения в размер на 5 045 лева.
Въз основа на изложеното,
настоящата съдебна инстанция приема, че ревизионният акт е издаден от
компетентни органи като е спазена разпоредбата на чл.119 ал.2 ДОПК. Ревизионния акт е издаден в предписаната от
закона форма от компетентен орган в срок при спазване на процесуалните правила
и е валиден акт, годен за съдебна проверка.
Настоящото ревизионно
производство е образувано във връзка с Решение № 416/26.02.2019 г. на Директор
Дирекция „ОДОП“ гр. Варна, с което е отменен и върнат за нова ревизия РА №
Р-03000317007244-091-001/09.11.2018 г. С цитираното решение Директор на
Дирекция „ОДОП“ – Варна е приел, че органите по приходите за обосноваване на
приложението на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, следва да анализират
приложените писмени обяснения на работниците и служителите на „Стебар“ ЕООД, че
оборотът от дейността на заведението се е съхранявал в „каса до бара“ и с него
се е разпореждал управителят. Освен това е посочено, че в хода на ревизията не
е установено по какъв начин жалбоподателят се е разпореждал със сумите,
инкасирани от оборота на заведението. Не са изискани писмени обяснения от
управителя и не са събрани доказателства как са разходвани получените суми от
каса.
Ревизионното производство
е за установяване отговорността на ревизираното лице по чл.19 от ДОПК за
задължения за данъци и/или ЗОВ на „Стебар“ ЕООД. Констатирано е, че дружеството има непогасени задължения
за данък върху доходите по трудови и приравнени на тях отношения за периода
01.02.2013 г. – 31.08.2016г., ДДС за периода 01.04.2013 г. – 30.11.2016 г.,
вноски за ДОО за периода 01.03.2013 г. – 31.07.2016 г., здравни вноски за
периода 01.03.2013 г. – 31.07.2016 г. и вноски за УПФ като осигурител за
периода 01.12.2012г. – 31.07.2016 г., в общ размер на 57 306,25 лева.
С решение на директора на
дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП по жалба срещу ревизионен акт № 83/20 от
19.04.2021г. е изменен РА и е установено задължение на ревизираното лице П.Х. в
размер на 5 045 лв. Предмет на настоящото производство е правилността на
ревизионния акт в тази част.
Констатирано е, че П.С.Х.
в ревизирания период е управител и собственик в дванадесет дружества, т.е.
същият е свързано с тях лице по см. § 1, т.3, б.д от ДР на ДОПК. Констатирано
е, че едно от тези дванадесет дружества е „Стебар“ ЕООД, както и, че за
ревизирания период П.С.Х. е притежавал 13 дяла от общо 50 дяла на обща стойност
1300 лева, или 26% от капитала на „Стебар“ ЕООД, като в същия период е и
управител на дружеството.
В хода на установителното
производство на ревизираното лице са връчени две искания, с които са изискани
документи и обяснения. Х. не е представил доказателства или писмени обяснения. С
нарочни протоколи органите по приходите са приобщили доказателства, събрани в
хода на други административни производства.
След анализ на
релевантните за чл.19, ал.1 от ДОПК факти е прието, че са налице четирите изискуеми
предпоставки на разпоредбата за реализиране на отговорността на П.С.Х..
Констатирано е след
справка в ТР по отношение на първата предпоставка, съгласно която лицето,
субект на отговорността следва да има качество управител или член на орган на
управление към момента, към който са установени публичните задължения, че за
периода 29.09.2012г. – 28.12.2016г. ревизираното лице е имало качеството на
управител на „Стебар“ ЕООД и е направен извод, че е задължено лице по чл. 14,
т.1 и т.2 от ДОПК. Изведен е извод, че може да бъде ангажирана отговорността по
чл.19 от ДОПК на П.Х. за установените задължения на „Стебар“ ЕООД, декларирани
пред НАП със СД за ДДС по ЗДДС и Декларации обр. №6.
Органите по приходите са
приели, че П.Х. е действал като управител и от приобщените доказателства:
писмени обяснения от РЛ /л. 195 от адм. преписка/, приобщените доказателства от
извършените ревизии на Х.Г и А.А /съдружници в „Стебар“ ЕООД/, в хода на които
е установено, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорност по
чл. 19 от ДОПК на тези лица /л. 26-25 и 32-27 от адм. преписка/ за задълженията
на „Стебар“ ЕООД; писмени обяснения от счетоводителя на дружеството при
извършена проверка на „Бултакс Варна“ ЕООД; водени търговски преговори и
сключени договори с контрагенти на дружеството; оперирането с банковите сметки.
Констатирано е, че
банковата сметка в ПИБ на дружеството е захранвана от Тома В. /салонен
управител/ и еднократно от П.Х., като от сметката се е извършвало единствено
плащане на наем на И.Г и „Г***“ ЕООД и авансов данък по ЗДДФЛ. Органите по
приходите са установили, че банковата сметка в ДСК е захранена веднъж от
жалбоподателя с 60 лв. за периода 16.11.2015 г. – 13.07.2016 г., установени са
и суми, постъпвали от трети лица. Органите по приходите са установили, че П.Х. е
теглил суми от банковата сметка в ДСК в общ размер на 5 045 лв. за същия
период /таблица на стр. 36-37 от РД/.
Втората предпоставка
съгласно чл.19, ал.2 от ДОПК изисква поведение, изразяващо се в действие или
бездействие, чрез което са изплатени суми на съдружник в дружеството или на
друго свързано с дружеството лице, с което имуществото на дружеството е
намаляло, при условие, че има непогасени публични задължения на дружеството. Констатирано е, че „Стебар“ ЕООД е носител на
задължения за ДДС и ЗОВ като осигурител по подадени СД по ЗДДС и декларация
обр. 6, в периода на управление на дружеството от П.Х.. Съгласно информацията
от обявените в Търговския регистър ГФО, дружеството отчита за периода 2012-2016
г. отрицателен нетен поток между постъпленията и плащанията за дейността на дружеството,
като недостигът на парични средства се финансира от допълнителни вноски на
съдружниците. Установено е, че управителя на дружеството и упълномощени от него
лица са подавали декларации обр. 1 и обр. 6 за ревизираните периоди, с които са
декларирали дължимите ЗОВ и данък върху трудовите и приравнените на тях
правоотношения, както и СД за ДДС с резултати за периодите ДДС за внасяне, но
същите не са заплатени. Констатирано е, че дружеството като трето задължено
лице по чл. 14, т. 2 от ДОПК е удържало дължимият данък и ЗОВ от изплатените
възнаграждения на назначените по трудово правоотношение лица, но не е внесло в
бюджета същите, с което неправомерно се е облагодетелствало. Това обстоятелство е прието като индиция за
недобросъвестност на поведението на управителя на „Стебар" ЕООД П.С.Х..
Констатирано
е, че в публикуваните ГФО дружеството декларира задължения към доставчици и
персонала, осигурителни и данъчни задължения в големи размери. Задълженията със
срок за погасяване над една година нарастват, като през 2012 г. са 172 000
лева, а до 2016 г. достигат размер на 300 000 лева.
Органите
по приходите са приели и, че са налице предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК,
защото при осъществяване на дейността в обекта на „Стебар“ ЕООД са натрупани
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, като за същите са
предприети принудителни мерки за събирането им от страна на публичен
изпълнител. Органите по приходите са установили, че П.С.Х. е отговорен за
недобросъвестно извършени плащания в брой, с което с осъществено отклоняване на
парични средства на дружеството под формата на скрито разпределение на
печалбата или дивидент. Установено е, че П.Х., в качеството си на представляващ
и управител на „Стебар“ ЕООД е оперирал с банковите сметки на дружеството, като
е внасял суми за захранване на сметката и е теглил в брой постъпленията по
сметката от трети лица. Посочено е, че „Стебар“ ЕООД не е представило
доказателства и документи за воденото счетоводство, поради което органите по
приходите не са установили дали изтеглените в брой суми от Х. са отразени като
нарастване на касовата наличност на дружеството, което им е дало основание да
приемат, че има намаляване на имуществото на дружеството именно чрез тегленето
на парични средства от банковата сметка на „Стебар“ ЕООД.
С оглед горните
констатации и изводи органът по приходите е приел, че е установено
недобросъвестно и съзнателно поведение на Х., усилията на което е с цел
осуетяване на заплащането на установените данъчни задължения на дружеството.
Предвид
установените факти и обстоятелства с обжалвания РА изменен с решението на
директора на ОДОП Варна при ЦУ на НАП е прието, че са налице основанията за
ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на П.С.Х. за непогасени
задължения за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения, задължителни осигурителни вноски за фондовете на ДОО, ЗО, ДДС и вноски за УПФ на „Стебар" ЕООД,
установени с подадените декларации обр. 6 за отчетните периоди от 01.12.2012г.
до 31.07.2016г. Определени са и задължения по отговорност за задължения за
данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения в размер на 5 045лв.
за непогасените задължения на „Стебар“ЕООД за данък върху доходите и приравнени
на тях трудови правоотношения за периода 2013г. – 2016г. в общ размер на
57 306.25лв., от които ДДФЛ в размер на 6937,77 лв.-главница и 3462,94 лв.-лихви;
по отговорност за вноски за фондовете на ДОО за осигурители в размер на 16551,72лв.-главница
и 8445,27лв.-лихви; по отговорност за вноски за ЗО за осигурители в размер на 8195,00лв.-главница
и 4209,00лв.-лихва и по отговорност за вноски за ДЗПО-УПФ за осигурители в
размер на 4894,55лв.-главница и 2534,25лв.-лихва, отговорност за ДДС в размер
на 1495,37 ле. – главница и 580,38 лева - лихва.
Жалбоподателя за изясняване на спора и по –
конкретно за доказване на факта, че процесните суми са използвани за ремонт на
наетото помещение ангажира свидетелски показания.
Съгласно свидетелските показания на г-н Т.М.В, работил като салонен управител в „Стебар“
ЕООД, в „Лук бар“ е имало ремонтни дейности в периода през м. 12.2015 г., в
средата на м. 04.2016г., както и в средата на м. 06.2016 г. Свидетелят сочи, че
ремонтните дейности са били извършвани предимно на покрива, тъй като сградата,
в която се е помещавало заведението е стара. В. сочи, че ремонта се е извършвал
от бригада от ромски произход, наета на частно, на работното им облекло не е
имало лого на фирма. В свидетелските показания е посочено, че по време на
ремонта пред заведението е имало поставени ленти, които да обезопасяват
работната площадка. Сочи също, че цялата къща е оградена със зелени мрежи за
обезопасяване, тъй като се срутва. Свидетелят сочи, че на майсторите се е
плащало на ръка, като твърди, че той не е виждал да се съставят документи за
извършените ремонтни дейности. Свидетелят твърди, че не знае кой е собственика
на къщата, в която се е помещавал бара. В. в показанията си сочи, че не е
служител на „Стебар“ ЕООД от около 5 години.
В
хода на съдебното производство са представени от ответника:
-писмо
от Банка ДСК до НАП с приложена разпечатка по движението на банковата сметка на
„Стебар“ ЕООД, видно от която сумите в
размер на 1800лв.; 1800лв. и 1445лв. са изтеглени на следните дати - 09.12.2015г.; 18.04.2016г. и 13.07.2016г.,
като е вписано лице направило тегленето - П.С.Х.;
-под списък декларациите обр.6 подадени от дружеството за периода предмет на
ревизията, подписани с КЕП;
-декларациите по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201,
ал.1 от ЗКПО за дължими данъци подадени от „Стебар“ЕООД за периода предмет на
ревизията;
-справките
-декларации за ДДС подадени от дружеството за периода на ревизията;
-уведомление
за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване, промяна на ел.адрес, съгласно
което „Стебар“ЕООД упълномощава „БУЛТАХ ВАРНА“ЕООД за пълен достъп до
информацията относно „Стебар“ЕООД съхранявана в НАП;
-заверена
разпечатка на протоколи за приемане/отхвърляне на данни за
осигуряването/дължимите осигуровки (подадени с декларации обр.1 и обр.6 за
осигурителните периоди предмет на ревизионното производство), разпечатки на
съобщения за резултати от обработката на подадени данни с декларациите по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и
чл.201, ал.1 от ЗКПО за дължими данъци подадени от „Стебар“ЕООД за периоди –
първите три тримесечия на финансовата 2013г. и за първото тримесечие на
финансовата 2014г., данни за серийни номера на КЕП, с които са подписани СД по
ЗДДС на „Стебар“ЕООД;
-заверена разпечатка с данни за входящите номера на
всички приети заявления за подаване на документи по ел.път и ползване на
електронните услуги предоставени от НАП с КЕП на упълномощено лице по ЕИК, за
„Стебар“ЕООД към 23.05.2022г.;
-2 бр. заверени разпечатки с дати от 10.05.2014г. и
29.29.2012г. на подадени по електронен път заявления за подаване на документи
по електронен път и ползване на електронните услуги предоставяни от НАП с КЕП
на упълномощено лице, с които са регистрирани КЕП, с които са подписани
декларациите подавани от името на „Стебар“ЕООД и справки съдържащи данни за
серийните номера на КЕП и валидността на същите, отнасящи се за КЕП, с които са
подписани декларациите подадени от името на „Стебар“ЕООД.
От представените доказателства се констатира, че
„БУЛТАКС ВАРНА“ ЕООД е заявил, чрез нарочно подадено за целта заявление за
подаване на документи по ел.път и ползване на електронни услуги предоставяни от
НАП с квалифициран електронен подпис (КЕП) на упълномощено лице, че е надлежно
упълномощен и ще ползва ел.услуги предоставяни от НАП чрез КЕП, достъпни през
интерфейса на информационната система на НАП и /или ще подава по ел.път и ще
подписва с КЕП конкретно посочени в заявлението документи между които
декларации, документи, данни или заявление за дерегистрация по ЗДДС,
Декларации, документи или данни по ЗКПО и свързани със задължителното
осигуряване от името на „Стебар“ ЕООД
Горните
факти съдът намира за установени от събраните в хода на установителното
производство и в хода на съдебното производство доказателства.
Спорът е формиран за това
– носи ли отговорност управителят на основание чл. 19, ал. 1 вр. ал.2, т.1 ДОПК за
задължението от 5 045 лева
(представляващо сбор от сумите в размер на 1800лв.; 1800лв. и 1445лв. изтеглени
от управителя от банковата сметка на дружеството на следните дати,
съответно: 09.12.2015г.; 18.04.2016г. и
13.07.2016г.) – като част от непогасените
задължения на „Стебар“ ЕООД за данък върху доходите и приравнени на тях трудови
правоотношения за периода 2013г. – 2016г. в общ размер на 57 306.25лв., от
които ДДФЛ в размер на 6937,77 лв.-главница и 3462,94 лв.-лихви; по отговорност
за вноски за фондовете на ДОО за осигурители в размер на 16551,72лв.-главница и
8445,27лв.-лихви; по отговорност за вноски за ЗО за осигурители в размер на 8195,00лв.-главница
и 4209,00лв.-лихва и по отговорност за вноски за ДЗПО-УПФ за осигурители в
размер на 4894,55лв.-главница и 2534,25лв.-лихва, отговорност за ДДС в размер
на 1495,37 ле. – главница и 580,38 лева – лихва?
За да отговори на така
поставения спорен въпрос, съдът съобрази указанията
дадени в тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г.
на Върховния административен съд по т. д. № 7/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия; както
и съображенията изложени по приложението на разпоредбите на чл.19, ал.1 и ал.2
от ДОПК дадени в Решение № 250 от 10.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11008/2020
г., VIII о., докладчик председателят М.М; Решение № 12019 от 22.12.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 6635/2020 г., I о., докладчик съдията В.П; Решение № 331 от
12.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 14550/2019 г., I о., докладчик председателят М.З;
Решение № 312 от 11.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1947/2020 г., I о.,
докладчик председателят М.З; Решение № 77
от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11849/2020 г., VIII о., докладчик съдията Р.Д;
Решение № 311 от 11.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3280/2021 г., I о.,
докладчик съдията П.Я; Решение № 11917 от
21.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7391/2019 г., I о., докладчик председателят Й.К
и Решение № 11255 от 7.12.2022 г. на ВАС
по адм. д. № 3424/2020 г., VIII о., докладчик председателят М.М.
В посочените решения е
прието, че с разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен
случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи субекти,
задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при
които възниква отговорността.
Предмет на проверка в
настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал.2 ДОПК по отношение
на г-н Х. за ангажирането на отговорността му в качеството на управител на „Стебар“ ЕООД за незаплатените от дружеството публични
задължения. Кумулативно предвидените в чл.19, ал.2 от ДОПК предпоставки
за това са: 1) лицето да има качеството на член на орган на управление или
управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени
публичните задължения за последното, 2) недобросъвестно да са извършени
плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи
скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество,
включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени,
значително по-ниски от пазарните, 3) наличие на незаплатени публични задължения
на дружеството; 4) невъзможност за събиране на публичните вземания - данъци и
задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, 5) причинно-следствена връзка между
поведението на управителя на дружеството и невъзможността за събиране на
задължения за данъци или ЗОВ.
Поставени са граници на
отговорността – отговорността за непогасените задължения е до размера на
извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото, като
се реализира само субсидиарно — когато се окаже невъзможно дължимите суми за
данъци и осигурителни вноски да се съберат от юридическото лице.
Приходните органи следва
в хода на установителното производство да докажат всички елементи на
правопораждащия фактически състав като основание за реализиране на
отговорността по чл. 19, ал.2 ДОПК.
Установено е, че ревизираното
лице е било управител на „Стебар“ЕООД в периодите, за които на дружеството са
установени задължения за данъци и задължителни вноски, ведно със съответните
лихви за забава. Установено е, че г-н Х. е упълномощил лицето подавало
декларациите обр. 6 и СД по ЗДДС в ТД на НАП, разпореждал се е с оборотите на
дружеството, оперирал е с банковата му сметка.
Т.е. изпълнена е първата
предпоставка за реализиране на отговорността на П.С.Х. съгласно чл.19, ал.2 от ДОПК.
Релевантно в случая е
обстоятелството, което чл. 19, ал. 2 ДОПК свързва с характера на
плащанията, а именно те да представляват скрито разпределение на печалба по
смисъла на пар. 1, т. 5, б. "а" ДР ЗКПО, доколкото не се твърди от
приходните органи безвъзмездно отчуждаване на активи. Приходните органи
обосновават първата хипотеза на чл. 19, ал. 2 ДОПК – скрито разпределение
на печалба и спорният между страните въпрос е за това представлява ли тегленето
на пари от управителя от банковата сметка на дружеството скрито разпределение
на печалба според определението, дадено в ДР на ЗКПО, доколкото в ДР на ДОПК
липсва дефиниция на това понятие.
Според пар. 1, т. 5, б.а
ДР ЗКПО "Скрито разпределение на печалба" са:
а) сумите, несвързани с
осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните
пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в
полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на
дивидентите по т. 4, букви "а" и "б".
П.Х. е съдружник и
управител на „Стебар“ ООД към момента, в който е изтеглил и трите суми от
банковата сметка на дружеството. Обстоятелството, че липсват данни за
погасяване на публични задължения на дружеството с тези суми или, че същите са
внесени в касата на дружеството обуславя извод, че същите са изтеглени в полза
на П.Х..
Недоказано е твърдението,
че изтеглените суми са послужили за заплащане на извършен ремонт на обекта, в
който е извършвало дейност дружеството. От свидетелските показания на г-н В. не
може да се установи периода на извършваните ремонтни дейности по обекта, вида
им и стойността им. Не са налични счетоводни данни относно извършването на СМР,
техния вид и стойност, поради което съдът намира, че твърдението за изплащането
на ремонтни дейности по заведението със сумите изтеглени от банковата сметка на
дружеството от г-н Х. е неоснователно. Предвид изложеното неоснователен е
доводът на жалбоподателят, че поведението му не е било недобросъвестно. Налице
е втората предпоставка.
Страните не спорят, че задълженията
на дружеството са формирани по данните по подадените декларации обр.6,
декларации по чл.55,
ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО и СД по ЗДДС за
конкретните данъчни периоди. Не е спорно и, че тези задължения не са заплатени.
Налице е третата предпоставка за реализиране на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК.
Установена е също така и
причинно-следствената връзка (четвъртата предпоставка) между поведението на
управителя и невъзможността да бъдат събрани установените с РА публични задължения.
В този аспект неоснователен
се явява доводът, че управителят на дружеството не следва да носи отговорност
за задълженията на дружеството, тъй като не е имал информация за наличието на
тези задължения, защото декларациите (по данните от които са формирали
задълженията) били попълнени, подписани
и подадени от упълномощен от управителят на дружеството счетоводител.
От представените от
ответника доказателства се констатира, че подадените декларации обр.6 за
„Стебар“ ООД са подписани с КЕП. С КЕП са подписани и СД по ЗДДС и декларациите
по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201,
ал.1 от ЗКПО подадени от името на „Стебар“ ООД. Представено
е уведомление за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване, промяна на
електронен адрес, съгласно което „Стебар“ ООД, представлявано от П.С.Х. ***ЕООД
да извършва действията по подаване на декларации по ЗДДС, ЗКПО и за
задълженията по ЗОВ. Всички действия извършени от упълномощеното лице засягат
пряко упълномощеното дружество и за тях съгласно специалното правило на чл.19
от ДОПК отговорност носи управителят. Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал.1
вр. ал.2, изр.първо от ТЗ „Управителят организира и ръководи дейността на
дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. Дружеството се
представлява от управителя.“ От посочените разпоредби следва, че управителят на
дружеството има правомощието да организира дейността на дружеството, да
извършва контрол върху действията на упълномощеният да осъществява счетоводната
дейност и да изисква съобразяването на информацията в счетоводството и данните
подавани в декларациите пред НАП да си съответстват и да отговарят на
резултатите от стопанската дейност. Предвидената отговорност за задълженията
търговците е на лимитативно очертан в разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК кръг
от лица, а именно - управител, член на орган на управление, прокурист,
търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице,
между които предвид и цитираната разпоредба на 141, ал.1 вр. ал.2, изр.първо от
ТЗ, не е посочен счетоводител на търговеца.
В приложените ГДД е
посочено, че управител на дружеството е П.Х., като липсва подпис на г-н Х. за съставител
и подател на декларациите и в приложените СД няма подпис. Липсата на подпис под
подадените декларации изходящ от ревизираното лице не влече извод, че същото не
е запознато с вписаните данни. Нито в хода на ревизионното производство или при
административното обжалване, нито в хода на настоящото има твърдения за
наличието на образувани производства за изменение на декларираните от дружеството
данни или за сезирането на компетентните органи, че лицето осъществяващо
счетоводното обслужване на „Стебар“ ООД е подало от името на последното
декларации с невярно съдържание.
Обратно на поддържаното в
жалбата, законосъобразно органът по приходите е приел, че следва да реализира
по отношение на г-н Х. отговорността по чл. 19 ДОПК като
самостоятелна субсидиарна отговорност на трети за дружество лица, която те
носят за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за
събиране на публични задължения на дружеството като задължено лице.
Настоящата инстанция счита, че е
налице причинно-следствена връзка между извършеното теглене на пари от сметката
на дружеството и невъзможността дружеството да погаси част от публичните си
задължения (съответен на размера на изтеглените суми). Освен това, по делото не
е доказано несъбираемостта на вземанията да се дължи на друга причина, освен на
поведението на управителя.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателя, че само в доказателствената тежест на органа по приходите е да
представи документ изходящ от банка ДСК, от който да се вижда, че сумите
предмет на установителното производство са изтеглени конкретно от ревизираното
лице. При наличието на възражение, че г-н Х. не е изтеглил посочените суми
(явяващо се в противоречие с твърдението му, че от тях е заплатен ремонт на
обекта, в който е извършвана дейността на дружеството), при съобразяване на чл.
154, ал.1 от ГПК („Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения.“) вр. чл.13, ал.1 от ДОПК („Участниците в
производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация при
условията и по реда на този кодекс на органа по приходите и публичния
изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл. 12, ал.
1 – 4“.) е
следвало да посочи кое е лицето упълномощено да тегли пари от банковата сметка
на дружеството и да представи пълномощното за доказване на твърдението си.
Разноски: С
оглед на резултата по делото, искането на процесуалния представител на
приходната администрация за присъждане на разноски е основателно. В полза на
НАП при съобразяване на чл.161, ал.1, изр. 2 от ДОПК и на даденото в Решение на Съда (първи състав) от 23
ноември 2017 година по съединени дела C-427/16 и C-428/16 („ЧЕЗ Електро
България" АД срещу Й.К (C-427/16) и „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД срещу
Е.Я (C-428/16)) тълкуване на разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в аспекта на нарушение на член 101,
параграф 1 ДФЕС и предвид фактическата и правна сложност на спора на
приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на П.С.Х. против Ревизионен акт № РА 03000319001329-091-001/19.12.2019г.
издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, изменен с Решение №
83/20/19.04.2021г. на Директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" Варна при централно управление на
Националната агенция за приходите, с който са му установени задължения в размер
на 5045лв. по чл.19, ал.2 от ДОПК във връзка чл. 19, ал. 4 от ДОПК.
ОСЪЖДА П.С.Х.
да заплати
на Националната агенция по приходите - гр. София юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 (петдесет) лева.
Решението подлежи на
обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд
на Р България.
Съдия: