Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260071
гр. Пловдив, 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно
заседание на седми декември две хиляди и двадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Иван Перпелов,
след като разгледа докладваното от чл. съдията Рангелова в.н.о.х.д. № 514 по
описа на ПАС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
Образувано е
по протест на ОП-Пловдив и по жалба на подс. Я.Г.З.,
подадена чрез защитника му адв. Р.Д., срещу присъдата
№ 260005/11.09.2020 г. по н.о.х.д. № 1444/20 г. по описа на ПлОС,
с която за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. “б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342,
ал. 1 НК са му определени наказания лишаване от свобода за срок от две години и
лишаване от право на управление на МПС за срок от 4 години, като изпълнението
на основното наказание е отложено, на основание чл. 66 НК, с изпитателен срок
от четири години. Подсъдимият е оправдан по обвинението за нарушения по чл. 5 ЗДвП и по чл. 68, ал. 1 от ППЗДвП. Съдът се е
произнесъл и по веществените доказателства и за разноските, които са възложени
за заплащане на подсъдимия.
В протеста и
в допълнението към него, които са своевременно депозирани, се твърди явна
несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода и на решението за приложение на чл. 66 НК. Сочат
се обстоятелства, които според протестиращия имали способност да обосноват
по-висок срок на това наказание, както и отмяна на условното осъждане. В този
смисъл се излага искане за изменение на присъдата.
В жалбата на
защитата се възразява срещу срока на допълнителното наказание лишаване от право
на управление на МПС, като се изразява виждане, че целите по чл. 36 НК биха
били постигнати, ако се намали наполовина. Претендира се изменение на присъдата
в тази част.
При пренията представителят на
АП-Пловдив потвърди обоснованото в протеста недоволство на прокуратурата, като
изложи и допълнителни съображения в подкрепа на искането за утежняване на
наказанието лишаване от свобода и за ефективното му изтърпяване.
Представителите на частното
обвинение не участваха в пренията. С молба, депозирана преди въззивното с.з., адв. М.Т., повереник на частния обвинител Н.Н.,
изразява становище за правилност и обоснованост на присъдата. Излага и
конкретни съображения относно индивидуализирането на наказанията, като отстоява
виждане, че са подходящи и годни да съдействат за постигане целите по чл. 36 НК. В тази връзка предлага да се отхвърлят и
протеста, и жалбата.
Защитникът на подсъдимия адв. Д. потвърди и допълнително аргументира възражението
срещу скока на наказанието по чл. 37, ал.1, т. 7 НК. По отношение на протеста
обоснова виждане, че не е основателен. Подсъдимият З. подкрепи изложената от
защитника си позиция. В последната си дума изрази съжаление за случилото се, а
по отношение срока на кумулативното наказание предостави на въззивната
инстанция да прецени.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна
инстанция, след като провери изцяло законосъобразността и правилността на
обжалвания акт, служебно и във връзка с направените оплаквания, и обсъди
доводите и съображенията на страните, намери, че и протестът, и жалбата са неоснователни.
*
Първоинстанционното
съдебно производство е проведено по диференцираната процедура на глава 27-та
НПК – в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
Направен е законосъобразният
извод, че събраните на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателствени материали (подробно посочени в мотивите на
присъдата, включително с отбелязване на мястото, където се намират по делото),
както и няколкото експертизи, подкрепят изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка:
Подсъдимият Я.Г.З. е роден на *** ***. Той е
българин, български гражданин. Живее в * село *заедно със съпругата си и двете
си малолетни деца, за които се грижи. Има средно образование. Не е осъждан.
Той е правоспособен водач на МПС. Притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *за категории АМ, В, В1, С1, С, ТКТ,
издадено на 29.03.2018 г. от МВР гр. *.
През 2019
г. З. ***. За изпълнение на служебните му задължения му бил поверен автомобил
марка „*“, с рег.№ *. Бил снабден с пълномощно за управление на превозното
средство, издадено от кмета на гр. *.
Пострадалият
А. А.Н. ***. Не бил женен, нямал деца и единственият му близък роднина бил частният
обвинител – свидетелят Н.А.Н., негов брат.
На 25.05.2019 г.
подсъдимият бил на работа за времето от 13.00 часа до 17.00 часа. След
приключване на работния ден, към 18,00 часа, се прибрал със служебния автомобил
„*“ в дома си в с. *. През нощта посетил селското барче, където консумирал бира
и отпочивал. След известно време пристигнал А. Н., който също пил алкохол -
ракия.
В ранните часове на
26.05.2019 г. подс. З. решил да се качи на хижа „*“
над село *, където празнували негови познати. Поканил пострадалия да го
придружи и двамата влезли в служебното моторно превозно средство. А. Н. седнал
на предната дясна седалка. Въпреки поетото количество алкохол подсъдимият заел
шофьорското място и се отправил към хижата.
Когато двамата пристигнали,
се присъединили към познатите на З. – свидетелите М. П. и В. И.. Н. продължил
да пие ракия, а подсъдимият – бира. След десетина минути решили да се връщат в
село *. З. пак поел управлението на л.а.“*“, пострадалият отново се настанил на
предната седалка до шофьора. Не си поставил предпазния колан.
Отсечката с. *– с. *
от път II 58 „*- *“ била със суха асфалтова настилка, с ширина на пътното
платно от 7.20 метра, с две ленти за движение. Нямало неравности. Времето било
ясно и сухо. При км. 41+370, вдясно, преди с.*, била ситуирана
група пътни знаци: А1 „Опасен завой надясно“ и В24 „Забранено е изпреварването
на моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди“.
Пътувайки от юг на север, л.а. „*“преминал покрай стълба със знаците и навлязъл
в десен завой с радиус от 240 м., при бяла непрекъсната разделителна линия
между лентите за движение. Подсъдимият шофирал с около 90 км/ч. Тази скорост не
била съобразена с движението в нощни условия, и то в зона на завой, указана с
предупредителен знак.
Когато З. излизал от завоя, видял светлини от
фарове на срещуположно моторно превозно средство. Той възприел негово движение
в своята пътна лента, но не предприел намаляване на скоростта. Вместо това
екстремно променил направлението на движение на л.а. „*“. Така с непроменена
скорост от около 90 км./ч. навлязъл в насрещната лента, като в зоната на км.
41+610 пресякъл единичната непрекъсната линия. Настъпила загуба на контрола
върху автомобила и макар че водачът задействал спирачната система, не успял да
остане на пътното платно. Превозното средство достигнало крайпътно дере (на
около тридесет метра от платното) и се преобърнало в него, като застанало
странично на дясната си страна, с насочена към с. *предница.
След удара подсъдимият
установил, че се намира върху А. Н. и го попитал дали е добре. Не получил
отговор. Тогава проверил пулса му и установил, че има такъв, поради което незабавно
позвънил на телефона за спешни повиквания 112. Съобщил за станалото
пътнотранспортно произшествие, от което има пострадал. Обаждането било прието
от оператора на линията в 04.19.40 часа.
В този момент от град * към град *пътували свидетелите Р.Ф., В.Ф., Г.С. и
П.И.. Километър след с. * свидетелят ф., който управлявал л.а. „*“, забелязал автомобила
„*“, обърнат в дерето вдясно на едната си страна. Веднага отбил и спрял. После той и останалите пътници се
притекли на помощ. Св. ф. възприел как подс. З.
излиза от катастрофиралия автомобил и започва да вика за помощ на умиращ в
колата човек. Когато се приближил, видял Н., облегнат на предната дясна седалка
в безсъзнание.
После всички свидетели се опитали да обърнат лекия автомобил, но не успели.
Няколко минути по-късно на място пристигнала линейка и с помощта на шофьора и
медицинските лица успели да обърнат колата на четирите гуми. Отворили дясната
врата, извадили пострадалия и го качили на носилка в линейката. Н. бил откаран
в УМБАЛ „*“ ЕАД гр.*, където след изготвени образни изследвания на главата и
тялото постъпил за оперативно лечение в Клиника по неврохирургия.
На местопроизшествието пристигнал екип от автоконтрольори
при РУ гр.* – свидетелите К.С. и Д.З.. Те запазили местопроизшествието. Пред
тях подсъдимият З. първоначално отказал да даде проба за алкохол, но след
пристигане на началника на отдел „*“ - св. И., се съгласил и бил изпробван с
техническо средство – Дрегер, което отчело 1,11
промила алкохол.
В УМБАЛ „*“ на пострадалия Н. били извършени две оперативни интервенции за
стабилизиране на счупвания на прешлени в гръдния и шийния
отдел на гръбначния стълб. На 19.06.2019 г. бил изписан с квадрипареза
/парализа на четирите крайника/ и постъпил за рехабилитация в Клиника по физикална и рехабилитационна
медицина при УМБАЛ „*“ ЕАД гр.*. На 27.06.2019 г. бил изписан и транспортиран до
дома му в с. *, където продължил с процедурите за раздвижване. Не било постигнато
възстановяване на двигателна активност на четирите му крайника.
На 03.08.2019 г. А. Н. починал в дома си. На следващия ден бил погребан,
без да му бъде извършена патологоанатомична експертиза или съдебномедицинска
аутопсия. Впоследствие с постановление на прокурор при Районна прокуратура гр.
* тялото на Н. било есхумирано и транспортирано до
отделението по съдебна медицина, където бил извършен оглед и аутопсия на трупа.
В хода на досъдебното
производство била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 255/2019 г., според чието заключение на А.Н. били причинени следните
телесни увреждания: счупване на 5-ти шиен прешлен и счупване на страничен
израстък на 4-ти шиен прешлен с размачкване на междупрешленния
диск между 4-ти и 5-ти шийни прешлени; счупване на
1-ви шиен прешлен; счупвания на 10-ти и 11-ти гръдни прешлени; контузия на
гръбначния мозък; счупвания на двете 5-ти ребра; разкъсно-контузна
рана на лява ръка; контузия на главата; охлузвания по главата и тялото. Според
вещото лице тези увреждания били причинени от действие на твърди, тъпи предмети,
като е възможно да са получени вследствие на процесното
ПТП от 26.05.2019г., а именно вътре в купето на автомобил (вж. том 1 ДП, л. 87-
90).
Според заключението на назначената
тройна съдебномедицинска експертиза на труп (№177/2019 г. – вж. том 1 ДП, л. 94-102)
при огледа и аутопсията на трупа на А.Н.е установено състояние след операция и
стабилизация на шийни и гръдни прешлени с оперативен
белег на шията и гърба; атрофия на мускулатурата на горните и долните крайници;
пролежна рана в поясната
област с микроскопски данни за наличие на септични тромби в подкожни венозни
съдове; сепсис /септикопиемия/ с многобройни септични
тромби в разнокалибрени съдове в белия дроб, двустранна абсцедираща
пневмония, септични тромби в клонове на коронарните съдове /сърцето/, хеморагична диатеза - огнищни кръвоизливи в белия дроб и бъбреците; болестни
увреждания на сърдечно- съдовата система, изразяващи се с атеросклероза 3 ст.
на аорта и бъбречни артерии, атеросклероза 2 ст. на коронарни и мозъчни съдове,
артериосклеротична нефросклероза /бъбречни цикатрикси/; заздравели счупвания на ребра в дясна гръдна
половина; напреднало трупно разложение. За причина за смъртта е приета тежка дихателна и сърдечно- съдова недостатъчност
поради сепсис /генерализирана инфекция/, за което сочат микроскопски
установените многобройни септични тромби в разнокалибрени съдове в белия дроб,
двустранна абсцедираща пневмония, септични тромби в
клонове на коронарните съдове /сърцето/, хеморагична диатеза с огнищни кръвоизливи в
белия дроб и бъбреците. Експертите са пояснили, че сепсисът е животозастрашаващо състояние, известно още като синдром на
системен възпалителен отговор, което възниква като отговор на огнище на
инфекция и обхваща цялото тяло с последващо увреждане
функциите на жизненоважни органи. Уточнено е и огнището на инфекцията,
представляващо входна врата за попадане на микроорганизми в кръвта – това е пролежната рана в поясната област,
от която по кръвен път инфекцията е попаднала в белите дробове, където се
откриват множество съдове, изпълнени с левкоцити и обширни участъци от
белодробния паренхим със серозно-гноен
ексудат (абсцедираща
пневмония). Възпалението на белите дробове е довело до дихателна недостатъчност
(кръвта от белия дроб чрез венозни съдове
попада в лявата част на сърцето и оттам чрез аортата се разнася до
всички органи). Първите артериални разклонения на аортата са коронарните
артерии, които кръвоснабдяват самия сърдечен мускул.
В големи и средни клонове на тези артерии в сърцето също са открити множество
септични тромби, което е причина за смущение в сърдечната дейност и развитие на
сърдечна недостатъчност. Посочено е, че пролежната
рана е локализирано увреждане на кожата и подлежащите тъкани, възникващо в
области на тялото със слабо изразена подкожна мастна тъкан и изразени подкожни
костни структури. Този тип рани възникват в резултат на повишено притискане на
тъканите в областта и са свързани с обездвижване и залежаване при тежки
болестни или травматични увреждания.
Авторите на обсъжданата
експертиза са обобщили, че причина за обездвижването и залежаването и свързаната с тях пролежна
рана е парализата на горните и долните крайници, настъпила вследствие на шийната травма от ПТП-то, при което е пострадал като пътник
на предната дясна седалка. Така че и самата смърт е в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП – дължи
се развитието на сепсис от пролежната рана, която е
посочена като късно усложнение на претърпените на 26.05.2019г. травми.
Назначена и изготвена в хода на досъдебното производство е авто-техническа експертиза (вж. том първи ДП, л.122-176).
Вещото лице В.И. е приел, че при достигане на км. 44+100 на път II 58, преди с.
* управляваният от подс. З. лек автомобил „*“ е
излязъл от десен завой и е напуснал платното за движение вляво от пътя.
Скоростта на движението му (около 90 км/ч.) не е била технически съобразена с
конкретната пътна обстановка, пътните и атмосферните условия. Все пак е била
под критичната за вземане на завоя (с десет процента) при положение че не се
установяват следи от поднасяне и странично плъзгане. Експертът е приел, че опасната
зона на превозното средство е изчислена 130.51 метра, а що се отнася до
видимостта е обърнал внимание, че в нощни условия автомобилните фарове се
виждат от голямо разстояние – от порядъка на няколко стотин метра. В този
смисъл авторът на експертизата е посочил, че водачът на лек автомобил „*“ е
имал възможност да предотврати произшествието, ако своевременно беше възприел
опасността от напускане на пътното платно и в тази връзка беше предприел плавно
намаляване на скоростта и безопасна промяна на направлението на движението без
напускане на платното.
Крайният извод на експертизата е, че причина за настъпилото ПТП е грешна
преценка на пътната ситуация, дължаща се най-вероятно на употребата на алкохол.
Тази преценка е довела до технически неправилни действия при управлението от
страна на водача на лек автомобил *, с peг. № *,
довели до напускане на платното за движение.
Според заключението на извършената допълнителна АТЕ (вж. том 2 ДП л. 2-22)
местопроизшествието е настъпило на км. 41+610 на републикански път II 58, през
тъмната част на денонощието, като водачът на автомобила е имал възможност да
възприеме както отразената светлина от автомобилните фарове на насрещно движещо
се МПС, така и директната светлина. Пак е посочено, че светлините от автомобилни
фарове могат да бъдат възприети от неограничено разстояние. Тъй като в онзи
участък не са били налице метеорологични условия, затрудняващи и ограничаващи
видимостта и като е взел предвид, че подсъдимият е имал пряка видимост към
осветени от фаровете на насрещното МПС елементи по пътното платно от разстояние
най-малко 99.30 метра, е заключил, че е имал възможност да възприеме насрещното
МПС на къси светлини – на 179.30 метра, а на дълги светлини – на 249.30 метра. Т.е.
е можел да възприеме неговото приближаване независимо в коя точка от кривата на
завоя (чиято дължина е 170 метра) се е намирал. Пак е направен изводът, че подс. З. е имал възможност да избегне произшествието, ако своевременно
е възприел опасността от произшествие (напускане на пътното платно) и в тази
връзка е предприел действия за неговото предотвратяване – плавно намаляване на
скоростта и движение в собствената пътна лента, без да се отклонява наляво.
В хода на досъдебното производство е изготвена комплексна СМЕ и АТЕ (вж. т.2
ДП, л. 27- 49), според чието заключение причината за смъртта на А.Н. е
следствие от причинената шийна травма от ПТП.
Действието на колана само по себе си не е достатъчно ефективно при такъв
механизъм на ПТП и не би следвало да повлияе възникването на травмата в областта
на шията.
Не са претърпели промяна предходните авто-технически
изводи: лекият автомобил „*“ е излязъл от десен завой и след това е напуснал
своята пътна лента /източната/ наляво; в момента на напускане на лентата водачът
е имал пряка видимост към насрещната пътна лента и е имал възможност да
възприеме автомобилни фарове от н е о г р а н и ч е н о разстояние; независимо
в коя точка на кривата на завоя с радиус 240м се е намирал лекия автомобил,
водачът му е имал възможност да в ъ з п
р и е м е приближаването на насрещното
МПС.
Според заключението на извършената химическа експертиза в кръвта на
пострадалия А. Н. е установено наличие на етилов алкохол 3,14 промила (вж. том 1
ДП, л. 82).
Решаващият съд е обявил, че кредитира експертизите
като компетентно и добросъвестно изготвени.
Изложените фактически констатации, които са залегнали и в обвинителния
акт, са базирани на досъдебните доказателствени
материали, между които не се забелязват съществени разминавания, напротив –
комуникират помежду си и се допълват. Те подкрепят изявлението на подсъдимия по
чл. 371, т. 2 НПК.
Не се констатира и игнориране или преиначаване съдържанието на доказателствени източници, нито използване на информация,
която не е събрана по съответния ред. Подобни твърдения страните и не правят.
Експертизите също са информативни, като предоставените специални знания
са използвани за проверка на техническата достоверност на твърденията на
очевидците, респ. са помогнали за изясняване на причините за произшествието и
за смъртта.
Разсъжденията по фактическата страна на казуса са напълно споделими и при положение че не се и оспорват, няма защо да
бъдат преповтаряни във въззивното решение.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Възприетата правна
квалификация по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. “б“, пр. 1 вр.
ал.1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК е правилна. Фактическите
констатации водят до извода, че при управление на лекия си автомобил
подсъдимият е допуснал три от фиксираните в обвинителния акт нарушения – по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 63,
ал. 2, т. 1, пр. 1 от ППЗДвП. Той не е следил
внимателно пътната обстановка, разположението на другите участници в движението
и тяхното поведение. Ето защо е взел незаконосъобразното решение да пресече
разделителната непрекъсната линия между двете пътни ленти в инкриминирния
момент и на инкриминираното място. Тъй като е действал екстремно, е загубил
контрол върху управлението на автомобила, който се е преобърнал в дерето. Касае
се за три успоредни причини за резултата – смърт на пътника на дясната седалка,
т.е. за каузален комплекс.
Обвинението и осъждането за нарушение по чл. 20,
ал. 2, изр. 2 ЗДвП не са правилни. В посочената норма е визирано задължение на
водача на ППС да намали скоростта, а в случай на необходимост да спре при
възникване на опасност за движението. Възприемано на стотици метри, срещуположно
приближаващо се ППС в лентата за движение на л.а. „*“не е представлявало такава
опасност, която да изисква интензивно задействане на спирачната система или
някакво спасително отклонение наляво. Видно от изложената по-горе фактология, ударът в дерето не би настъпил, ако водачът на
инкриминирания автомобил не бе предприел преминаване в насрещната лента във времето и на мястото, които е избрал.
В това време и на това място З. е трябвало да започне да изпълнява задължението
си по (плавно) погасяване на скоростта. Вместо това той е сторил разискваното екстремно
движение в съседната лента, което, в съчетание със загубата на контрол върху
управлението, е непосредствената причина за произшествието. В
причинно-следствения процес на възникналия транспортен инцидент не е имало
свободен момент, в който да се прояви друго нарушение на норма от специалните
нормативни актове. Ето защо следва да бъде произнесен оправдателен диспозитив по обвинението във вр.
с чл.20,ал.2,изр.2 ЗДвП.
Подсъдимият е допуснал отделно нарушение по чл.
20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, защото е поддържал несъобразена с конкретните пътни и
атмосферни условия скорост от 90 км./ч. Това нарушение е било фон, върху който
се е развило вземането и изпълнението на злополучното решение за промяна на
траекторията на движение на л.а. „*“. По делото е изяснено, че маневрата по
преминаване в насрещната лента не е била предизвикана от несъобразената скорост
на л.а. „*“. Така че нарушението по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП също не е
елемент от обективната страна на транспортното престъпление, а е формално и следователно
– релевантно единствено в процеса по индивидуализиране на наказанието. То
правилно не е и инкриминирано.
Към
съображенията на проверяваната инстанция за оправдаването на подсъдимия по
обвинението за допуснати нарушения по чл. 5 ЗДвП и по чл. 68, ал. 1 от ППЗДвП въззивната инстанция няма
какво да добави. Споделими и неподлежащи на
преповтаряне са и съображенията за квалифициране по по-тежко наказуемия състав
„пияно състояние“. Впрочем страните и не атакуват съдебния акт в тези негови
части.
Що се отнася до субективната страна на деянието,
е коректно заключението, че проявената
непредпазливост е от вида небрежност. Подс. З. не е
имал представа за настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди инкриминираното развитие на
ситуацията при положение че е нямало фактори от вида на внезапно възникнала
техническа неизправност, повреди и недостатъци на пътното платно или др.
подобни. По-конкретно: бил е в обективна възможност да прецени, че предприемайки
незаконосъобразното изменение в траекторията на управляваното МПС, няма да може
да предотврати напускането на пътното платно. За квалифициращото обстоятелство
подсъдимият е имал съвсем ясна представа, като съзнателно е допуснал шофиране в
пияно състояние.
ПАС държи да допълни, че
извършените от подс. З. нарушения на правила за
движение не са изключителна причина за смъртта на А. Н., доколкото тя е
причинно свързана и с допуснатото инфектиране на пролежната
рана. Наказателната отговорност на З. правилно е ангажирана, доколкото деянието
му е обективна предпоставка, без която резултатът не би настъпил. Няма намеса
на привходяща сила със с а м о с т о я т е л е н произход. Касае се за
типичен пример на т.нар. усложняване на причинния процес, чието начало е
поставено от поведението на дееца. Неблагоприятният ход на оздравителния процес
не изключва и субективната съставомерност. Не може да
се приеме, че подсъдимият не е могъл да предвиди
усложненията в развитието на причинените на двадесет и пети май телесни увреди,
доколкото смъртта не се оказва в случая непредвидима случайност. По-конкретно:
парализата е очаквана последица от счупване на шийни
прешлени; последвалото залежаване е неминуемо; то на свой ред е довело до пролежната поясна рана, която
закономерно се е превърнала в огнище на инфекция и системен възпалителен
отговор (сепсис), постепенно довел до тежка дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност. Може да се каже, че виновното причиняване на транспортния
инцидент от страна на З. се оказва съставомерна
причина за смъртта, защото смъртта е била обективно, вероятно и закономерно (от
гледна точка на природните закони и биологични явления) следствие от
причинените от ПТП-то тежки счупвания на кости в областта на шията.
***
Санкционният избор е
извършен при съобразяване на степента на обществена опасност на деянието и
дееца. Мотивировката му обаче не е перфектна, поради което ще бъде допълнена и
детайлизирана от ПАС в някои аспекти.
По делото е изяснено, че с активни позитивни действия подс.
З. е изградил отлична характеристика на личността си – има установен социален и
семеен статус, създал е семейство и отглежда деца, грижи се за болната баба на
съпругата си, полага труд и до инкриминирания момент не е извършвал
престъпления. Касае се за отделни обстоятелства със смекчаваща способност, сред
които се откроява доверието на работодателя му (*
АД-*) – от началото на 2020 г. подсъдимият е преназначен като контрольор по
качеството и видно от представената пред възззивната
инстанция характеристична справка, проявява всеотдайност в колектива и е
полезен в работата си. Казано в обобщение, З. има общественополезната жизнена стратегия, която сочи на благоприятна
прогноза за бъдещото му поведение в обществото.
Правилно е взето предвид като обстоятелство със съществен
смекчаващ капацитет и оказаната от дееца помощ на пострадалия след деянието
(сигнализирал е за инцидента и на телефона за спешни повиквания 112 и на
случайните минувачи).
Смекчаващо обстоятелство със субективен характер
представлява демонстрираната от З. ангажираност с резултата от
деянието (дал кръв, заплатил е двете операции на пострадалия, обгрижвал го е след изписване от болницата, внесъл е
дължимите от него здравни осигуровки, купил шина за врата му). С тези свои
действия той е показал, че съзнава, че виновно е увредил спътника си и така е ощетил
и неговите близки, като изцяло е съпричастен с тяхната болка и съпреживява случилото
се, при това не формално и демонстративно, а искрено и дълбоко. Ето
защо братът на починалия му е простил и нещо повече – изразява мнение, в
противовес на становището на прокурора, че условното осъждане е подходящо
решение на въпроса за неговото санкциониране. Иначе казано, включително
близките на починалия са разбрали, че водачът на инкриминирания
автомобил е склонен и готов да поеме отговорност за действията си, което, от
своя страна, означава че процесът по неговото поправяне и превъзпитание е вече
в ход. Така че твърдението на протестиращия, че З. не проявявал
съжаление и критично отношение към извършеното не е разбираемо.
Субективно смекчаващо обстоятелство, което не е изрично
отчетено от ПОС – това е по-ниската
степен на непредпазлива вина (небрежност).
Смекчаващо значение проявява и съпричиняващата
роля на усложнението в развитието на причинния процес, за което стана дума
по-горе (счупването на шийните прешлени е довело до
парализа и на четирите крайника, залежаване, рана от залежаването, инфектиране
на раната, което не е било своевременно констатирано, и сепсис). Това
обстоятелство също не е маркирано в мотивите.
От друга страна, първоинстанционният
съд не е видял отегчаващите обстоятелства. По-горе беше коментирано нарушението
по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, което не е причинно свързано с резултата. Поради
това и при положение че е описано в обстоятелствената част на обвинителния акт,
трябва да се отчете при индивидуализирането на наказанията като отегчаващо. Първият
съд не е споменал и друго съществено обстоятелство с отегчаваща роля – това е свръхизпълнението на квалифициращия признак „пияно
състояние“ – деецът е управлявал инкриминираното МПС с концентрация на алкохол,
която надвишава два пъти съставомерния праг от 0.5
промила. Отделно отегчаващо обстоятелство е използването на служебен автомобил
за необосновано със служебна нужда мероприятие. Първият съд не е взел предвид въпросното
обстоятелство, но грешката му не е фатална при положение че не е пряко свързано
с инкриминираното деяние, пък и З. е изграден като личност с трудови навици, високо
оценяван на работното си място, както по-горе беше отбелязано. Иначе казано,
отегчаващото значение на разискваното обстоятелство не е голямо.
ПАС не приема за основателно предложението на
протестиращия прокурор, подкрепено от пледиралия във въззивното
производство прокурор, да бъдат третирани като отегчаващи обстоятелства предприетите
след произшествието действия на подсъдимия по прикриване на участието му (чрез уговаряне
на други лица да съобщят, че не той, а те са управлявали автомобила). Подобни
действия не са споменати в обстоятелствената част на обвинителния акт, а и за
тях не е повдигнат въпрос в нито един момент от първоинстанционното
производство, включително при пренията. Следователно те не могат да се вменят
на далия съгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК подсъдим. Изрично в т.р. № 2/02 на ОСНК се казва, че неизпълнението на
задължението на прокурора по чл. 246, ал. 2 НПК да посочи в обвинителния акт
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства не представлява съществено
процесуално нарушение. Заедно с това е пояснено, че това е така, доколкото
въпросите за индивидуализация на наказанието могат да бъдат изяснени в хода на
съдебното следствие. В настоящия случай обаче е проведено съкратено съдебно
следствие, така че съдът е бил лишен от възможността да установи
правдоподобността на гласните доказателствени
средства, от които според прокурора се установява претендираното
неправомерно посткриминално поведение на З., респ.
последният е поставен в ситуация на процесуална изненада, след като е елиминирана
възможността му да участва в разпити на свидетели, които твърдят коментираното
поведение, да иска събиране на нови доказателства в противния смисъл и въобще
да контрааргументира нововъведената
теза на прокуратурата. Отделен е въпросът, че дори да беше фиксирано от
прокурора и признато от подсъдимия в хода на диференцираната процедура, подобно
поведение не би могло да разкрие нужната за исканото увеличаване на наказанието
отегчаваща сила. Това е така, доколкото неговото значение би било
неутрализирано от (1) предходните активни действия на З. по оказване помощ на
пострадалия (видно от записаните от автоматизираната система на тел. 112 негови
реплики по време на подаване сигнала, установени след оглед на иззетите като
веществени доказателства аудиофайлове – вж. л. 36 от том 1 ДП), той е бил
неотлъчно до пострадалия, проверявал е жизнените му показатели и над десет пъти
го е попитал дали се чувства добре; (2) от споменатото по-горе активно обгрижване на пострадалия в следващите седмици.
Не представлява отегчаващо обстоятелство първоначалният
отказ на З. да даде проба за алкохол, след като все пак е дал, и то на
местопроизшествието. Така че първият съд е бил прав да не отчете споменатото
забавяне за утежняване на наказанието.
ПАС самостоятелно прецени
сумарното смекчаващо-отегчаващо влияние на изброените обстоятелства и прие, че тези
със смекчаваща способност не само превалират, но и заличават
силата на отегчаващите обстоятелства, така че избраното от първата инстанция минимално
наказание три години лишаване от свобода все пак се явява коректно. Що се
отнася до кумулативното наказание по чл. 37, ал.1, т. 7 НК лишаване от право на
управление на МПС, неговият срок също правилно е отмерен малко под средата на санкционната
рамка от три до шест години (изчислена съобразно правилото по чл. 49, ал. 2 НК). От една страна, З. не е извършвал в миналото други съществени нарушения на
правилата за движение (а е санкциониран веднъж с фиш за 10 лева), от друга
страна, в настоящия случай той е допуснал няколко нарушения на правила за
движение, които го показват като шофьор, опасен на пътното платно. Ето защо не се оказа основателно оплакването на защитата за несправедливо
завишаване срока на допълнителното наказание.
С други думи, ПАС счита, че проверяваната инстанция
е открила най-подходящата кумулативна санкция – санкцията, съвкупността от
частите на която е в симетрия с качествата на деянието и дееца. Оказва се, че точно
тази санкция би била годна да постигне
целите по чл. 36 НК.
След задължителното
редуциране на основното наказание по предписания в чл. 58а, ал. 1 НК алгоритъм правилно
са определени за изтърпяване две години лишаване от свобода.
С оглед
изложените съображения за съотношението и взаимодействието между смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства беше счетено за правилно и решението да се приложи
институтът на условното осъждане. Личността на подс. З.
не разкрива обществена опасност, която да обоснове вероятност от повторение на
престъплението. Още повече че се касае
за непредпазливо престъпление, т.е. за престъпление, общественоопасните
последици от което не са били предвиждани и съответно – търсени. Вярно е, че в
случая е осъществено едно от най-тежките квалифициращи обстоятелства – пияно
състояние (което е и „преизпълнено“), но не трябва да се забравя, че при
решаване въпроса за целесъобразността на условното осъждане съдът изхожда ней-вече
от индивидуализиращите обстоятелства със субективен характер. Това е така,
доколкото законодателят изисква съдът да приложи институтът по чл. 66 НК,
когато преди всичко поправянето на
дееца може да се постигне по този начин. А в случая субективните смекчаващи обстоятелства
са множество, и то все важни по значение, както беше посочено по-горе. Заради
противоположното влияние на наличните отегчаващи обстоятелства ПАС счита, че окръжният
съд е бил прав да определи средния законоустановен
изпитателен срок – ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
По изложените съображения ПАС прие, че протестът не
е основателен. Не е приемлив и водещият довод на участвалия във въззивните прения прокурор от горестоящата
прокуратура, че определяне на размер на основното наказание, който да дава
възможност за условно осъждане, не би постигнало необходимата генерална
превенция. ПАС в настоящия състав напълно се солидаризира с разяснението в Р. № 1238-76-III на ВКС на РБ, че изборът на справедливото наказание се
прави с оглед действителното значение на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, а въпросът за целите на наказанието има значение „в рамките
на вече приетото съотношение между тези обстоятелства“. Този принцип е изведен и в тълкувателно решение ( № 2/22.12.16 г. по
н.д. № 2/16 г. на ОСНК), в което е
пояснено, че „за да се постигнат целите по чл. 36 НК, наложеното наказание
трябва да бъде съответно на деянието“. А също в наказателноправната
теория – споделим е възгледът, че целите на наказанието не са основен критерий за
определяне на наказанието, тъй като според нашата наказателноправна
система основание и определяща мярка за наказанието е престъпното деяние[1]. С
други думи, п р е с т ъ п л е н и е т о не само поражда наказателна
отговорност, но и определя нейната тежест, като наказанието е адекватна
последица от стореното. Преценката за целесъобразност на наказанието е
преплетена с оценката на степента на обществена опасност и на невлияещите на
обществената опасност данни за личността на дееца. Точно тази преценка е
направил първоинстанционният съд при все
неблагополучията при мотивиране на съдебния акт в частта относно смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства.
Правилна е присъдата в частта относно разноските и веществото
доказателство и в тази част също ще бъде потвърдена.
Съдът не
откри основания за отменянето на присъдата или други основания за нейното
изменяне.
Изпълнени са поставените в нормата на чл.
189, ал. 3 от НПК условия за присъждане на направените от страна на частния
обвинител Н.Н. разноски за възнаграждение в размер на
1500 на упълномощения повереник адв.
Т. (доказателство за заплащане на сумата е отметката в приложения на л. 59 от въззивното дело договор за правна защита и съдействие)
Водим от горното и на основание чл. 334,
т. 3 НПК Пловдивският апелативният съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ присъда № 260005 от 11.09.2020 г. по н.о.х.д. № 1444/2020
г. на Пловдивския окръжен съд, като я ОТМЕНЯ
в частта, с която подсъдимият Я.Г.З. е бил признат за виновен и е осъден по
обвинението за причинно свързано с резултата нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, като вместо това го признава за невинен и го оправдава по това обвинение.
ОСЪЖДА подсъдимия Я.Г.З. със снета
самоличност да заплати на частния обвинител Н.А.Н., с ЕГН: ********** и адрес: ***
17, направените при въззивното разглеждане на делото
разноски в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата ѝ част.
Решението не е окончателно и подлежи па
обжалване или протест в 15-дневен срок от съобщаването до страните за неговото
изготвяне пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.