Р Е Ш Е Н И Е
Неприсъствено по реда на
чл.239, ал.1 във вр. чл.238, ал.2 ГПК
№ ………./13.06.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и осми
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря
Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14699 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск от „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:*** против М.С.П., ЕГН: **********,***, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за установено,
че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника
по Заповед за изпълнение на
парично задължение
№3679/28.05.2018г., издадена по ч.гр.д.
№7886/2018г. на ВРС сумата от 600 лв.
главница по Договор за кредит № 349835 от 19 февруари 2016 г., сключен между ****като Кредитор и М.С.П. като Кредитополучател, обезпечен с
Договор за гаранция № 349835 от
19 февруари 2016 г., сключен
между „****” ЕООД в качеството на поръчител
и ответника; 138 лв. договорна лихва за периода от датата
на първа вноска 20 март 2016 г. до 13 февруари 2017 г. - датата на последната вноска; 100.00 лв. административна такса за събиране
на вземането; 462.00 лв. такса за гаранция,
както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, които вземания са прехвърлени с Договор за цесия от 01.12.2017г. в полза на
„****” ООД, ЕИК:**** от кредитора „****” ЕООД, след изплащане
на задълженията по договора за кредит и встъпване в правата на „****“
ЕООД. Претендират се разноски.
Предвид изрична молба на ищцовото дружество, с Определение №13263/15.11.2018г. съдът е прекратил частично производството
по Гражданско дело №12003/2018г. по описа на
ВРС Гражданска колегия,
ХLIХ-ти състав, образувано въз основа на искова молба подадена
от „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от ****, чрез процесуален представител:
Юрисконсулт **** Съдебен
адрес ***, срещу М.С.П., ЕГН: **********,***, с правно основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да бъде признато за установено че „А.з.к.н.п.з."
ООД има следните вземания срещу М.С.П. по Договор
за кредит № 349835 от 19 февруари 2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 19 февруари 2016 г.:
30.53 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно
14 февруари 2017 г. до 17 май 2018 г. – дата на подаване на заявлението.
Излага се в исковата молба, че е подписан Договор за кредит № 349835 от 19 февруари 2016 г. между ****като
Кредитор и М.С.П. като Кредитополучател,
сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението
е реализирано при спазване
на изискванията на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния
документ и електронния подпис,
както и Закона за електронната
търговия. Конкретните
действия по отпускане на заема
са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между ****и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Твърди се, че съгласно сключения от страните
договор, Кредитополучателят е декларирал,
че приема всички условия посочени
в преддоговорната информация за предоставяне
на финансова услуга от разстояние
по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия, както и че е получил, запознат е
и се е съгласил предварително
с всички условия на индивидуалния
договор и Тарифа на **** ЕООД в случаите, в които същата е приложима,
както и с Общите условия, неразделна част от същия. Твърди се, че по силата на сключения Договор за кредит № 349835 от 19 февруари 2016 г. на Кредитополучателя е отпуснат
кредит в размер на 600 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на
кредитора в размер на 138 лева, за срок от 360 дни. Твърди се, че в изпълнение на чл.
16 от ЗПК, Кредиторът следва
да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя и с
цел да повиши кредитоспособността
си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „****" ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от
Гарант - „****" ЕООД, като на 19 февруари 2016 г. г. между М.С.П. /Кредитополучател/ и „****"
ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за гаранция с № 349835, по силата на
който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да
гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като
се задължава солидарно с последния. Твърди се, че съгласно чл. 5.8 от Общите
условия, при неизпълнение на Задълженията
на Кредитополучателя, Дружеството -Кредитор
има право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително
да е поискал удовлетворяването им от
Кредитополучателя. Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 349835, сключен между М.С.П.
и „****" ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне
на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е 462 лв. Твърди се, че М.С.П.
не е изпълнил договорното
си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения
срок, поради което Кредиторът е поискал изпълнение
от солидарно задълженото дружество-гарант „****"
ЕООД и вследствие на това, Дружеството-гарант
„****" ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „****"
ЕООД, с което е встъпило в правата на Кредитор и от този
момент за него възниква правен
интерес за предявяване на претенции
по съдебен ред
срещу Кредитополучателя. Твърди
се, че датата на последна
вноска по кредита е била на
13 февруари 2017 г., респективно
вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата. Твърди се, че в изпълнение разпоредбата на чл. 10
(т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в
забава и не върне която и
да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в
размер на 100 лв. и представлява
административна такса за събиране
на вземането. Твърди се, че на 1.12.2017г. е сключен Договор
за Покупко-продажба на отписвания
на необслужвани потребителски
кредити (цесия) и
Приложение Г от 01.12.2017 г. между „А.з.к.н.п.з."
ООД, ЕИК **** (цесионер) и „****" ЕООД (цедент)
с регистрационен № С 56251, по силата
на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения
и принадлежности. Твърди се, че по договора за кредит, ответникът
не е извършвал плащания, поради което към
настоящия момент дългът е в
общ размер на 1330.53 лв., от които
главница: 600 лв., договорна лихва: 138 лв. за
периода от датата на първа
вноска 20 март 2016 г. до 13 февруари 2017 г. - датата на последната вноска, административна такса за събиране
на вземането: 100.00 лв., такса за гаранция: 462.00 лв., мораторна лихва върху непогасената главница 30.53 лв., за периода от
датата на настъпване на забавата, а именно 14 февруари
2017 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът
депозира отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете, както по основание, така и по размер. Заявява, че ищцовата страна не е представила визираните в исковата молба договори, поради което приема, че не е налице първоначалното основание за облигационно
правоотношение между тях. Изтъква
се липса на правосубектност
на кредитора и поръчителя. Оспорва
се ищецът да е предоставил процесния
кредит. Оспорва се прехвърлянето
на вземане по процесния
кредит.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В проведеното о.с.з. ищцовата страна не изпраща представител, като не е взела становище по отговора на исковата молба и не е поискала разглеждане
на делото в отсъствие на представител на страната.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
На осн.чл. 238, ал.2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване
на неприсъствено решение срещу
ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа на ищеца са били указани
последиците от
неявяване в съдебно
заседание при липса на ангажирано
становище по отговора на исковата
молба.
На следващо място
от събраните по делото доказателства може да се направи извод за вероятната неоснователност на иска, с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства. Ищцовото дружество, на което е разпределена доказателствена тежест в този смисъл,
не е ангажирало доказателства
за съществуваща договорна връзка с ответника за твърдяното облигационно
взаимоотношение.
По тези съображения
съдът като установява наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение по чл.239, ал.1 ГПК и направеното изрично искане на ответника, намира че претенцията следва да се отхвърли по този ред.
Доколкото по делото не са представени
дотказателства за сторени
от ответника разноски, предвид
назначаването му на
разноски на ищеца на особен
представител, съдът намира, че не следва да се произнася на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК за евентуална тяхна
дължимост.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:*** против М.С.П., ЕГН: **********,***, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за установено,
че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника
по Заповед за изпълнение на
парично задължение
№3679/28.05.2018г., издадена по ч.гр.д.
№7886/2018г. на ВРС сумата от 600 лв.
главница по Договор за кредит № 349835 от 19 февруари 2016 г., сключен между ****като Кредитор и М.С.П. като Кредитополучател, обезпечен с
Договор за гаранция № 349835 от
19 февруари 2016 г., сключен
между „****” ЕООД в качеството на поръчител
и ответника; 138 лв. договорна лихва за периода от датата
на първа вноска 20 март 2016 г. до 13 февруари 2017 г. - датата на последната вноска; 100.00 лв. административна такса за събиране
на вземането; 462.00 лв. такса за гаранция,
както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, които вземания са прехвърлени с Договор за цесия от 01.12.2017г. в полза
на „****” ООД, ЕИК:**** от кредитора „****” ЕООД, след изплащане
на задълженията по договора за кредит и встъпване в правата на „****“ ЕООД.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване,
на основание чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: