РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 706
Град Пловдив, 20.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти март през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при
секретаря Г.Г. и участието на прокурор ЗДРАВЕНА ЯНЕВА като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.
№ 229 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на П.А.У., ЕГН **********,***, чрез адв. П., против решение № 2280
от 15.12.2021 г. по а.н.д.№ 3507 по описа на Районен съд – Пловдив за 2021 г., с което е
потвърдено издаденото наказателно постановление № 21-1030-003183/08.04.2021г.
на началника на група в Сектор ПП към ОДМВР гр. Пловдив, Сектор ПП, с което на касатора
са наложени четири административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на
100лв., 10лв., 20лв. и 10лв. за извършени нарушения по чл.150а ал.1 от Закона
за движение по пътищата, чл.100 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата,
чл.147 ал.1 от Закона за движение по пътищата и чл.100 ал.1 т.1 от Закона за
движение по пътищата.
Касационният
жалбоподател, чрез
пълномощника си по делото адв. П., счита оспореното
решение за неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила, поради което моли същото да се отмени, както и да се отмени издаденото
наказателно
постановление, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание.
Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.
Ответната страна
– ОД
на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна и предлага да
бъде оставено в сила решението на районния съд.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и четвърти касационен състав, след като разгледа
поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за
установено следното.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява допустима.
За да потвърди издаденото наказателно
постановление, районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се
налага категоричният извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за
извършени от страна на У. административни нарушения по Закона за движение по
пътищата в цитираните норми. Съдът е кредитирал показанията на разпитания по
делото актосъставител, дадени под страх от
наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по
случая, подкрепени и от писмените доказателства - АУАН, Заповеди, справка за
водач/нарушител от региона. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Л.,
в частта, в която се твърди, че при съставяне на АУАН моторът не е бил в
движение. Приел е, че тези показания на първо място изхождат от приятел на
жалбоподателя, поради което и той се явява пряко заинтересован от изхода на
спора. Освен това съдът е приел, че посочените твърдения противоречат на
показанията на актосъставителя по повод констатациите, които той е извършил при
изпълнение на служебните си задължения, както и на елементарната логика. Приел
е, че не е логично свидетелят Л. и жалбоподателят У. да са отишли да продават
превозно средство, за което не са носили изискуемите документи, а именно поне
свидетелство за регистрация и талон.
Съдът е приел
относно размера на наложените наказания „ГЛОБА“, че те са в рамките на
определения твърд размер на санкциите за реализираното от жалбоподателя нарушение,
а административно-наказващият орган правилно е преценил всички обстоятелства по
случая и е определил именно тези размери. Приел е още, че липсват основания и
за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя.
Настоящата касационна
инстанция намира решението за правилно и законосъобразно по отношение на
изводите за извършени нарушения на чл. чл.150а ал.1 от Закона за движение по
пътищата, чл.100 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата и чл.100 ал.1 т.1
от Закона за движение по пътищата. В същото много подробно са изследвани,
обсъдени и преценени всички събрани доказателства по делото и тяхната стойност.
Съдът напълно споделя изводите на районния съд в тази посока, както и мотивите,
с които е потвърдено издаденото наказателно постановление.
Настоящата
инстанция намира, че възраженията на касатора са частично основателни по
отношение на нарушението на чл.147, ал.1 от ЗДвП, предвид следното.
Съгласно
разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства
и теглените от тях ремаркета,с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност, като условията и редът за извършване на прегледа на
превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните
трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи. Специалният състав на
чл. 181, т.1 от ЗДвП предвижда носене на административнонаказателна
отговорност за собственика на МПС, който не го представи в законоустановения
срок за технически преглед. В настоящия случай, касаторът не е собственик на
автомобила, поради което и за същия не съществува задължение да го представя на
технически преглед. Последното е важимо и предвид обстоятелството, че за
извършването на такъв технически преглед е необходимо представяне на определени
документи, които притежават единствено собствениците на ППС. Освен изложеното
следва да се има предвид още, че нормата на чл. 147, ал.1 от ЗДвП не вменява
конкретно задължение на определено лице, а регламентира, че регистрираните и
теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност. Предвид липсата на изрично предвидено в
ЗДвП задължение за водач на МПС, на което не е собственик, да го представя на
технически преглед, съдът намира, че е недопустимо на същия да се налага
наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП. Внимателния прочит на
текста на чл. 147, ал.1 от ЗДвП не дава отговор на въпроса чие е задължението
да предостави МПС на технически преглед, като сравнителното тълкуване на тази
диспозитивна правна норма със санкционната такава на чл. 181 от ЗДвП навежда на
извода, че задължението по чл. 147 от ЗДвП е на собственика на автомобила.
Лицето, посочено като нарушител в акта и НП, не отговаря на изискването да бъде
извършител на административно нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП, доколкото не
е собственик на МПС.Поради което съдът намира, че решението, в тази му част е
постановено при неправилно приложение на материалния закон и в тази му част
наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Казано с други
думи, в конкретния случай неправилно е приложена общата, административно
наказателна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, според която, за нарушение на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв.
Осъществяването на административно наказателна отговорност по този ред е
субсидиарно, т.е. разпоредбата се прилага само когато за съответното нарушение
няма нарочно установена санкционна норма, каквато в случая е налице.
Относно останалите
нарушения съдът намира изводите на въззивната инстанция за правилни.
От страна на
въззивния съд е дадена вяра на твърденията на актосъставителя като длъжностно
лице по установяване на нарушението. От свидетелските показания на св. Петков
става ясно, че на въпросната дата е извършвана полицейска операция на
„Кукленско шосе“, на кръстовището на околовръстния път, където имало много
събрани мотористи. Затворили входовете на пътищата, и като излизали, ги спирали
и съставяли АУАН. Един от тях бил и жалбоподателят. Конкретно за него не си
спомня, защото били много. Не помни дали бил сам на мотора.
В същото време
съдът не е кредитирал св. показания на св. Л., за когото се установява, че е в
близки приятелски отношения с жалбоподателя У. и касатор в настоящото
производство, който от своя страна сочи, че не помни деня, но се случило на
бензиностанцията на Газпром на околовръстното. Според свидетеля когато дошли
полицаите, моторът бил спрян на място. Бил на негова приятелка и той и П.
закарали мотора с буса на свидетеля за продаване. Тогава дошли полицаите. В
това време свидетелят бил в бензиностанцията и като го питали П. на кого е
моторът, той казал, че е негов и те му поискали документите. Твърди, че по това
време моторът бил на паркинга на Газпром, загасен и заключен. Свидетелят
посочва, че имало 100 мотора. Твърди, че имало много хора и затова мислели, че
все ще се намери някой, който да го купи.
В съставения АУАН е
констатирано, че соченото за нарушител лице У. „управлява мотоциклет Хонда
Хорнет 600 с рег.№ ***…“. Прави също впечатление, че касаторът е подписал
съставеният му АУАН без възражения, в който изрично е посочено, че няма
възражения.
При това положение
съдът намира, че правилно районният съд е приел, че установените с АУАН
обстоятелства, потвърдени и от актосъставителя, не са разколебани от разпита на
св. Л., доколкото същият като близък приятел на жалбоподателя има интерес от
неговото оневиняване, а така щото и са неправдоподобни твърденията му, че нито
автомобилът е бил с придружаващи го документи, нито пък, според настоящата
инстанция, собственикът е бил на мястото на извършената проверка, за да се
твърди, че намерението на лицата било да бъде продаден, поради което и не бил
управляван от жалбоподателя.
Съдът намира, че
представените от касатора два броя съдебни решения не разколебават събраните през въззивната
инстанция по реда на НПК доказателства, а именно в непосредствен и устен процес
изслушването на свидетелите, като въз основа на тях и останалите събрани
доказателства доказателства съдът е постановил процесното решение. Съдебното
решение се гради на събраните по делото доказателства, поради това и представените решения не могат да обвържат
съда относно фактическите установявания в тях. Прави впечатление също, че по
адм.д.№ 1868/ 2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив е разпитван
като свидетел и самият жалбоподател в настоящото производство, който е пряко
заинтересован като извършител на деянието, както и че не е разпитван органът,
установил нарушението. В този смисъл съдът не може да позовава и да обосновава
съдебния си акт на св.показания от някакви други производства.
Не се споделят и
възраженията на касатора относно липсата на доказателства относно категорията,
която същият притежава и тази, която е следвало да има, предвид управлението на
соченото превозно средство. Към административната преписка е представен талона на мотоциклет Хонда Хорнет 600 с рег.№ ***,
от който е видно, че същият е с обем на двигателя от 600 см3 и максемална
мощност от 70kW, което го определя към категорията на управляваното
моторно превозно средство по чл.150а, ал.2,т.4 от ЗДвП, ицискваща от своя
страна водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категория А. Видно от представената
справка към административната преписка, водачът У. притежава кат. В и кат. А2.
С оглед изложеното,
настоящият касационен състав приема, че решението на РС Пловдив по отношение на
нарушенията на по чл.150а ал.1 от Закона за движение по пътищата, чл.100 ал.1
т.2 от Закона за движение по пътищата и чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение
по пътищата е правилно и законосъобразно
и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на
спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за
настоящата, които съдът определя в размер на 100лв. съгласно чл. 27 е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид предявената
претенция от касатора, на същия следва да се присъдят разноски съразмерно с
уважената част, които съдът намери за основателни в размер на 100 лв. за двете
съдебни инстанции.
Ето защо и на основание
чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Пловдив, ХХIV състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №
2280 от 15.12.2021 г. по а.н.д.№ 3507 по описа на Районен съд – Пловдив за 2021
г., в частта, в която е потвърдено издаденото наказателно постановление №
21-1030-003183/08.04.2021г. на началника на група в Сектор ПП към ОДМВР гр.
Пловдив, Сектор ПП, с което на касатора е наложена “ГЛОБА” в размер на 20лв. за
извършено нарушение по чл.147 ал.1 от Закона за движение по пътищата, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
21-1030-003183/08.04.2021г. на началника на група в Сектор ПП към ОДМВР гр.
Пловдив, Сектор ПП, в частта, с което на П.А.У., ЕГН **********,***, е наложена
“ГЛОБА” в размер на 20лв. за извършено нарушение по чл.147 ал.1 от Закона за
движение по пътищата.
ОСТАВЯ
В СИЛА решението
в останалата част.
ОСЪЖДА
П.А.У.,
ЕГН **********,*** , да заплати на
ОД на МВР- Пловдив сумата от 100/сто/ лева разноски за производството.
ОСЪЖДА
ОД на МВР- Пловдив да заплати на
П.А.У., ЕГН **********,***,
сумата от 100/сто/ лева разноски за двете съдебни инстанции.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.