Р
Е Ш Е Н И Е
№
25
гр.
Габрово, 15.03.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Габрово в открито съдебно заседание от петнадесети февруари, две хиляди и
деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радина Церовска, постави за
разглеждане докладваното от председателя адм. д. № 15 на
Административен съд Габрово по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. № СДА-01-82 от 16.01.2019 г.,
подадена от Й.С.С. *** с ЕГН: **********, против Заповед № 906 от 15.11.2018 г.
на председателя на Комисията на защита на потребителите /КЗП/, с искане за
нейната отмяна.
С атакувания ИАА на
основание чл. 68в, чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. първо от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1, и
ал. 2, т. 9 от Устройствен правилник на КЗП на жалбоподателката С. се забранява
при упражняване на дейността й да използва нелоялна заблуждаваща търговска
практика, изразяваща се в това, че тя предоставя на интернет сайтове, посочени
в акта, както и на място в обекта си чрез поставена табела на входа, невярна
информация относно вида на мястото за настаняване, като посочва, че то е „стаи
за гости“, „хотел**“ или „апартамент**“, въпреки че не притежава удостоверение
за утвърдена категория с определен вид туристически обект, което е в нарушение
на чл. 68д, ал. 1, предложение първо /съдържа невярна информация, явяваща се
подвеждаща такава/, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от ЗЗП. В
мотивационната част на Заповедта е посочено още и това, че на 18.06.2018
г. в РД Русе при КЗП е постъпила жалба,
касаеща предоставена туристическа услуга в некатегоризиран туристически обект –
място за настаняване в гр. Севлиево, ул. „Стара планина“ № 75, което се
рекламира и на интернет сайт, в който този обект се наименова „хотел Севлиево“.
С визиран в заповедта Констативен протокол /КП/ са обективирани резултати от
проверка на служители на КЗП, които са установили, че обектът е апартамент и се
състои от две спални, всекидневна и баня, кухня с оборудване, като на сайта се
предоставя опция за онлайн резервации, безплатен паркинг, интернет и др. След
два дни е извършена повторна проверка, резултатите от която са описани в друг
КП, която установява отново същите обстоятелства. На 26.06.2018 г. служители на
Комисията са направили и проверка на място в обекта, при която се установява,
че в него са настанени гости. В същия липсва ценоразпис на предлаганите услуги,
Удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура
по категоризиране. Води се регистър на настанените гости, в който са били вписани
данни и на тези туристи, които са били настанени там в деня на проверката.
Заповедта е връчена
на адресата на 29.11.2018 г. В нея е указано, че подлежи на оспорване чрез
председателя на КЗП в 14-дневен срок от съобщаването й по реда на АПК.
Жалбата до АСГ
против заповедта е депозирана на 11.12.2018 г. в КЗП, в рамките на 14-дневния
срок за оспорване на ИАА, съгласно АПК. В нея С. сочи, че не е допуснала
нарушение на визираните в административния акт нормативни разпоредби. Не е
налице предоставяне на заблуждаваща информация. В предоставената на сайтовете
информация се съдържа съществена такава по смисъла на чл. 68е, ал. 4 от ЗЗП,
необходима на средния потребител за вземане на решение – основни характеристики
на обекта като място за краткосрочно настаняване. В случая е налице позоваване
на неправилно /погрешно/ използван онлайн-преводач, генерирал погрешен превод
на описанието на обекта като „хотел две звезди“ или „апартамент две звезди“,
вместо реалния превод от английски „двустаен апартамент“. Също така в
преписката е приложено споразумение между собственика на сайта, Букинг, от
18.11.2017 г., в което мястото за настаняване е посочено отново като апартамент
с две спални в Севлиево, поради което жалбоподателката не може да носи
отговорност при последващи действия от страна на сайта, свързани с
предоставянето на информация от негова страна, която е невярна. Същото важи и
за партньорите на този сайт – А-хотел и Агода. Обектът не е бил рекламиран като
двузвезден хотел. За обекта, който не е хотел, а място за краткосрочно
настаняване, е било налице подадено заявление за категоризация от 30.04.2018
г., въз основа на което Община Севлиево на основание чл. 130, ал. 1 и ал. 4, т.
3 от Закона за туризма е следвало да издаде удостоверение за открита процедура
за категоризация в срок от два месеца – от 30.04.2018 г. до 30.06.2018 г., в
който срок е била направена проверката от органите на КЗП. Едва на 16.07.2018
г. кметът на общината е издал заповед за отказ, но това е станало след
направената проверка. По тези причини се моли за отмяна на процесния ИАА.
При препращане на
преписката в съда, председателят на КЗП е депозирал писмено становище, с което
оспорва депозираната жалба. Страната намира, че Заповедта касае преустановяване
на нелоялна търговска практика занапред, след издаването на заповедта от
ноември, 2018 г., след което жалбоподателката няма издадено удостоверение за
категоризация, нито се е намирала в процедура по издаване на такова. Със
заповедта се налага една превантивна и преустановителна мярка, вменяваща на С.
забрана да прилага в дейността си заблуждаваща нелоялна търговска практика.
Самото подаване на заявление за категоризация не позволява на заявителя да
осъществява дейността, преди да получи удостоверение за категоризация на
обекта. Тя не е притежавала удостоверение нито за хотел, нито за апартамент,
който да предоставя като туристически обект с цел настаняване на гости в него
под наем. Заблуждаваща информация се изразява в това, че тя не притежава
правото да предоставя изобщо туристически обект за настаняване, независимо от
неговия вид.
Производството е по
чл. 68л от ЗЗП и общия ред за оспорване на ИАА по АПК.
Съдът намира жалбата
за редовна и допустима, поради което я разгледа по същество, намирайки я за
основателна.
В открито съдебно заседание
жалбоподателката се представлява от адв. Св. К. от ГАК, който поддържа
депозираната жалба.
Ответната страна, в лицето
на органа, издал процесния ИАА, редовно призован за открито съдебно заседание, не
се явява и не изпраща представител.
На основание чл. 168, ал. 1
от АПК съдът извърши служебна проверка както по отношение на изтъкнатите в
жалбата съображения за незаконосъобразност, така и за наличието на всички
основания за оспорване на процесния ИАА, посочени в чл. 146 от кодекса.
С Определение № 52
от 18.01.2019 г. АСГ е указал на ответната страна, че в нейна тежест е да
установи наличието на основания за издаването на процесния ИАА и изпълнението
на законовите изисквания при издаването му.
От фактическа и
правна страна се установява наличието на следната обстановка и приложими
нормативни правила:
Жилището от
10.05.2018 г. се държи от наемател на жалбоподателката /Д.М./ въз основа
сключен едногодишен договор за наем от тази дата. Въз основа на така сключения
договор и на същата дата М. приема жилището с приемо-предавателен протокол, в
който то е описано като вид и обзавеждане. Описанието съответства на това,
което се рекламира в посочените електронни сайтове за оферти за настаняване.
АСГ приема, че описанието на жилището, вкл. оборудването и обзавеждането му,
съответстват на обявеното публично в сайтовете, упоменати в процесния ИАА,
извадки от чиито страници са приложени по настоящото дело като разпечатки,
неоспорени от страните. Съгласно чл. 3 от договора предаването на имота се
извършва след изготвянето на двустранния протокол–опис, подписан от страните.
Макар и частен документ, договорът има достоверна дата, тъй като подписите на
страните са нотариално заверени в деня на сключването му.
На 24.06.2018 г. е
сключен последващ наемен договор между Д.М., в качеството му на наемодател, и
трето лице, за срок от два дни – 24 – 26.06.2018 г., за същия обект.
На практика държател
на имота е М., а не жалбоподателката. Той извършва отдаването на апартамента на
други лица от свое име, а не от името на С.. Затова и М. е посочен в Сметка за
изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ за получената от това третио лице, на
което той е отдал под наем жилището, сума.
Не е обект на правен
спор декларирането на приходи от дейността и плащането на данъци за същата,
както и дали дейността се извършва на законно основание като търговска дейност,
следва ли се и каква търговска регистрация на субекта, поради което съдът не
следва да се спира на приложените доказателства в тази насока – декларации и
фактури. Съдът не обследва и дали са налице други нарушения, извън посоченото,
вкл. и такива по Закона за туризма и подзаконовите нормативни актове по
неговото прилагане.
На 18.06.2018 г.
съседи на жалбоподателката са подали жалба до РПУ – Севлиево, Община Севлиево,
НАП – Габрово, ОБДХ – Габрово и КЗП – Велико Търново за това, че Й.С. притежава
апартамент, находящ се в гр. Севлиево, ул. „Стара планина“ № 75, втори етаж,
който от м-ц октомври, 2017 г. отдава под наем като хотел чрез Букинг /Booking.com/,
без да има разрешение за това и без да е заплащала данъци. След намеса на
полицията тя подала искане за издаване на лиценз за дейността до Община
Севлиево, от където получила отказ. Въпреки този отказ тя продължила да настанява
хора в апартамента под наем, поставила табела „стаи за гости“ на входа на
оградата на къщата и в сайта на Букинг стои нейна обява за хотел „две звезди“.
По делото са
приложени извлечения от сайта на Букинг, като за заявена дата за нощувка
1.08.2018 г. за процесния обект, за който жалбоподателката не оспорва, че е
стопанисван от нея, се появява информация за „двуспален апартамент“ /2 bedroom
apartment Sevlievo mоdern/. В обявата /л.90 - 94/ не се съдържа информация, че
обектът е хотел или се намира в такъв, нито че има категория 2 звезди.
Описанието е за двуспален апартамент, който се отдава под наем с капацитет за
трима души, с обзаведена кухня, с посочено в обявата оборудване, за което не се
твърди, че не се предлага. Така публикуваното описание съответства на реално
предлаганото под наем жилище.
На 20.06.2018 г. е
съставен Констативен протокол /КП/, в който е отразено, че по извършена
проверка чрез търсене в Гугъл /Google/ на мястото за настаняване
се поява горепосочената обява за двуспален апартамент в сайта на Букинг. Към
този КП е приложена разпечатката от сайта, като в КП се твърди, че рекламата е
за „двузвезден хотел“, което, както бе отразено по-горе, не отговаря на
истината, видно от приложената разпечатка.
На 22.06.2018 г.
отново е съставен КП, в който са отразени резултатите от ново търсене в Гугъл и
отваряне на друг сайт – „А-хотел.ком“, като отново е приложена разпечатка от
рекламата на обекта. В КП се твърди, че той се рекламира като „2-звезден хотел
Севлиево“, но такава информация в приложената разпечатка отново не е налице.
Рекламата е отново за „2-стаен апартамент Севлиево модерен“ с поместени снимки
на интериора и основна информация, в която се сочи, че обектът е „апартамент“ с
посоченото оборудване.
Приложена е и
извадка от трети сайт за реклама на обекта като място за настаняване- Agoda, в
което отново е посочено, че се касае за двуспален апартамент в Севлиево. И на
този сайт обектът не се рекламира като хотел или апартамент в хотел с категория
две звезди. Въпреки това и във втория КП от 22.06.2018 г., във вр. с тази
проверка, е отразено, че обектът се рекламира като 2-звезден хотел, което не
отговаря на съдържанието на приложената обява.
На поместения цветен
фотос на входната врата на жилището /л. 72/ е поставен надпис „стаи за гости“ с
адрес и телефони, не и реклама за хотел с две звезди.
Приложено е и
споразумение с Букинг за посредничество и реклама на обекта на сайта отново за
място за настаняване – двуспален апартамент. С. е посочена като лице за
контакти.
В обекта се води
Регистър за настанени туристи, започнат от датата на сключване на наемния
договор с Д.М. – 10.05.2018 г., в който има три отбелязвания за настаняване на
такива.
И трите проверки,
при които са били съставени КП, са направени след сключване на договора за наем
и дейността по отдаването на апартамента на други лица е осъществявана реално
от М.. Няма данни жалбоподателката да е извършвала такава дейност – отдаване
под наем на жилище или стаи от него на лица като търговска дейност. Това, че тя
е посочена като „лице за контакт“ не е достатъчно, за да се направи
противоположния извод.
На 2.07.2018 г.
отново е съставен КП, в който са изброени представени и прегледани от
проверяващите документи, а като констатации е вписано само това, че не се
представя удостоверение за категоризация или временно удостоверение за
категоризация. По делото не се спори, че такова за процесния обект няма.
АСГ не приема за
достоверен приложен на л. 14 от делото превод на обявление от автоматичен Гугъл
преводач, тъй като то е невярно и неточно, което е видно както от оригиналния
текст на обявленията на английски език, в които не става въпрос изобщо за брой
звезди на хотел, така и от приложения превод на преводач от английски /л.13/.
„Гугъл преводач“ не е нито легитимен, нито задължителен, нито дори
препоръчителен начин за проверка на съдържанието на текст на чужд език. Във
всеки двуезичен английско-български речник терминът „bedroom“
се превежда като спалня, а „apartament“ – като апартамент, а не
като звезда или хотел. Обектът се рекламира като такъв, какъвто е – двуспален
апартамент в гр. Севлиево. В този апартамент има именно „стаи за гости“, както
е изписано на табелата на вратата.
На 10.10.2018 г.
главен директор на ГД „Контрол на пазара“ при КЗП изготвя Докладна записка до
КЗП. В нея отново погрешно се сочи, че процесното жилище се „рекламира като
хотел Севлиево две звезди“. Описани са трите предходни КП, в които неправилно е
отбелязана същата информация. Направен е извод, че е „налице нелоялна
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо, във
вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от ЗЗП /съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща/. Лицето Й.С. на така посочените три интернет сайта и
на място в обекта чрез поставяне на табела на входа, предоставя невярна
информация относно вида на мястото за настаняване, като посочва, че то е „стаи
за гости“, „хотел**“ или „апартамент **“, без да притежава удостоверение за
утвърдена категория с определен вид туристически обект. „По този начин въвежда
в заблуждение потребителите относно вида на туристическия обект и това би могло
да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би
взел, ако не е ползвал тази търговска практика. Самото обозначение за вида на
обекта се определя на база на съответните минимални задължителни изисквания за
изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и
професионална езикова квалификация на персонала при предлаганите услуги на
потребители… Едва когато пристигне в туристическия обект и е направил разходи
за пътуване, потребителят разбира, че ще получи
туристически услуги в некатегоризиран туристически обект“.
Въз основа на така
събраните по преписката документи е издаден АУАН № 0045674 от 29.11.2018 г. за
твърдяното нарушение на чл. 68 в, във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. първо, във
вр. с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП с адресат – Й.С., която е вписала саморъчно, че ще
представи възражения по него. Тъй като настоящото производство не е
административно-наказателно, за случая е без значение дали лицето носи или не
административнонаказателна отговорност за гореописаното.
Към
административната преписка и във връзка с процесния ИАА е съставен Протокол №
25 от 19.10.2018 г. на КЗП, както във връзка с тази Докладна записка в т.13.1 Комисията
е взела решение, че С. прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по
смисъла на ЗЗП въз основа на гореописаните фактически констатации, които се
възприемат за достоверни.
В заключение
административната процедура е финализирана с издаването на процесната Заповед
от Председателя на КЗП, в която въз основа на горецитираните фактически и
правни основания се забранява на жалбоподателката при упражняване на дейността
си да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, като предоставя на
интернет сайтовете и на място в обекта чрез поставена табела на входа невярна
информация относно вида на мястото за настаняване, като посочва, че е „стаи за
гости“, „хотел **“ или „апартамент **“, а всъщност не притежава удостоверение
за утвърдена категория с определен вид туристически обект, в нарушение на
горепосочените нормативни разпоредби.
В изпълнение на чл.
68л от КЗП процесната Заповед следва да се приеме за издадена от компетентен
орган – Председателя на колективния орган КЗП.
С общия принцип, съдържащ
се в разпоредбата на чл. 68 от ЗЗП, се забранява използването
на търговски практики, които накърняват икономическите интереси или
колективните интереси на потребителите. Нормата на чл. 68г, ал. 4
от ЗЗП сочи, че нелоялни са заблуждаващите търговски практики по чл. 68д - 68к. Конкретно чл. 68д, ал. 1,
предл. първо, визирана в ИАА, предвижда, че търговска практика е
заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. В
случая, както е посочено по-горе, съдът не установява специално
жалбоподателката да е реализирала търговска практика /жилището се отдава под
наем от М., който от 10.05.2018 г. е негов наемател и който сключва договори с
други наематели и получава заплащане за това – доход от дейността/. Също така
нито в публикациите в посочените интернет сайтове, нито на поставената на
вратата табела не е налице невярна информация. По отношение на обекта не се
твърди, че същият съставлява хотел и то с две звезди. Отдава се под наем апартамент
с две спални, посочено обзавеждане и оборудване, за които няма твърдения и
данни, че не са като описаните в обявленията. Адресатът на акта и настоящ
жалбоподател не е твърдял, че предоставя хотелски услуги посредством отдаване
под наем на стаи или апартамент в хотел и то с определен брой звезди, поради
което конкретно липсата на удостоверение за категоризация няма отношение към
дейността, доколкото може да се приеме, че самата С. въобще извършва такава.
Няма как да се забрани практика, която не е извършвана, дори и занапред. В този
смисъл няма законово основание за налагане нито на преустановяващата, нито на
превантивна ПАМ. В случая не е налице реализиран състав на правна норма, който
да съставлява основание за издаването на Заповедта. Дали са налице други
фактически или нормативни основания за процесното разпореждане, има ли други
нарушения на ЗЗП или друг нормативен акт съдът не може да обсъжда, т.к. такива
не са посочени в процесния ИАА, поради което и съдебният контрол се реализира
само в рамките на правния спор, единствено за наличието на изрично визираното
от административния орган основание, което в случая съдът намира, че не е
налице.
В тази връзка като
издадена в нарушение на материалния закон и неговите принципи, при погрешно
възприета фактическа обстановка, послужила за фактически мотиви на издаването
на ИАА, последният следва да бъде отменен като незаконосъобразен на основание
чл. 146, т. 4 и 5 от АПК.
В открито съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателката е поискал присъждане
на направените от нея във връзка с настоящия правен спор разноски – платена
държавна такса в размер на 10.00 лв. и 250.00 лв. договорен и заплатен
адвокатски хонорар, съгласно приложен по делото договор за адвокатска защита и
съдействие и списък на разноските /л.106-107/. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК сумата от 260.00 лв. следва да се присъди в полза на жалбоподателката.
Същата сума съдът не намира за прекомерно висока, съобразявайки се с чл. 8, ал.
3 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като адвокатското възнаграждение в случая е в размер на половина от минимално
предвидения за такъв тип административни дела без материален интерес, поради
което следва да се присъди в цялост.
Воден от горното и
на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във вр. с ал. 1, чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 906
от 15.11.2018 г., издадена от председателя на Комисията на защита на
потребителите /КЗП/, с която на основание чл. 68в, чл. 68г, ал. 4, във вр. с
чл. 68д, ал. 1, предл. първо от Закона за защита на потребителите, чл. 5, ал.
1, т. 1 и чл. 8, ал. 1, и ал. 2, т. 9 от Устройствен правилник на КЗП на Й.С.С.
*** с ЕГН: ********** се забранява при упражняване на дейността й да използва
нелоялна заблуждаваща търговска практика.
ОСЪЖДА Комисия за
защита на потребителите, София, да заплати на Й.С.С. *** с ЕГН: **********,
деловодни разноски на стойност 260.00 /двеста и шейсет/ лв., направени от нея по
повод разглеждането на настоящото дело и съставляващи 10.00 /десет/ лв.
заплатена държавна такса и 250.00 /двеста и петдесет/ лв. договорен и заплатен
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок чрез Административен
съд Габрово до Върховен административен съд.
Препис от съдебното
решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА