№ 454
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Димитров
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Виктория Тр. Христова
в присъствието на прокурора М. Н. Т.
като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100603263 по описа за 2025 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 15.04.2024 г., постановена по НOХД № 10095/2020 г. по описа
на СРС, НО, 1-ви състав, подсъдимият И. З. И. е признат за виновен в това, че
на 04.07.2018 г., около 09.00 часа, в гр. София, при управление на моторно
превозно средство – мотоциклет марка „Кимко“, модел „Пипъл 150“ с рег. №
****, по ул. „Габрово“ в лявата лента на платното за движение в посока на
движение от ул. „Скопие“ към бул. „Сливница“, в района на кръстовището на
ул. „Габрово“ с ул. „Пловдив“, на пешеходна пътека, обозначена с пътна
маркировка „М 8.1“ и пътен знак „Д-17“ „Пешеходна пътека“ от Правилника
за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП), нарушил
правилата за движение по пътищата в Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
и Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП): чл.
119, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП: „Чл. 119, ал. 1 – При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
1
намали скоростта или спре, ал. 2 - При заобикаляне на спряло пред пешеходна
пътека пътно превозно средство, водачът на нерелсовото пътно превозно
средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре,
за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци“ и чл. 63,
ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ППЗДвП „чл. 63, ал. 1 – Надлъжната пътна маркировка се
използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за
движение, и за очертаване на неговата граница, ал. 2 – Надлъжна пътна
маркировка има следните изображения, наименования и значения: 1.
„Единична непрекъсната линия“ – М1. На пътните превозни средства е
забранено да я застъпват и пресичат…“ – напуснал лявата лента на платното
за движение на ул. „Габрово“ с посока на движение от ул. „Скопие“ към бул.
„Сливница“, като пресякъл единичната непрекъсната линия на пътната
маркировка, като заобиколил спряло пред пешеходната пътека неустановено
пътно превозно средство, не избрал скорост на движение, която да му позволи
да спре, за да пропусне преминаващата по пешеходната пътека пешеходка
В.Й.К., ЕГН **********, пресичаща пътното платно в посока от дясно наляво,
спрямо посоката на движение на мотоциклета, не пропуснал преминаващата
по пешеходната пътека и все още намираща се на нея пешеходка, като не
намалил скоростта и не спрял и по непредпазливост причинил на В.Й.К., ЕГН
**********, гръдна травма, проявена с контузия на гръдния кош вдясно,
деностранен пневмоторакс – тотален, плоскостни ателектази вдясно,
минимален плеврален излив в десния косто-диафрагмален синус, подкожен
емфизем вдясно, която гръдна травма е реализирала медико-биологичния
квалифициращ признак „разстройство на здравето, временно опасно за
живота“ – средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК,
като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал.
3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК,
като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от 3 години. На основание чл.
343г, вр. чл. 343, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на подс. И. И. е наложено и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца. С присъдата подс.
И. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сума в размер
на 942.11 лева, представляваща направени разноски в досъдебното
производство, както и полза на СРС сума в размер на 810 лева,
2
представляваща направени разноски в хода съдебното производство.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
упълномощения защитник на подс. И. – адв. М. М., в която са изложени
съображения за незаконосъобразността й. Твърди се, че процесното ПТП не е
настъпило на пешеходна пътека, а известно разстояние преди нея, поради
което не е осъществен квалифицираният състав на престъплението по чл. 343,
ал. 3 НК. Изложени са и съображения, че от събраните по делото
доказателства е безспорно установено, че подс. И. е направил всичко зависещо
от него за оказване на помощ на пострадалата след настъпване на ПТП,
поради което е налице привилегированият състав по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр.
2 НК. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени
първоинстанционната присъда, като постанови нова такава и преквалифицира
деянието с приложение на чл. 78а НК. От въззивния съд се иска също така
предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
на основание чл. 55, ал. 3 НК да отмени приложението на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“.
С определение в разпоредително заседание от 19.05.2025 г. въззивният съд
по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, като
единствено е изискана актуална справка за съдимост на подсъдимия, както и
справка от ОПП-СДВР относно установяване правоспособността на
последния да управлява МПС, както и наложените му административни
наказания по ЗДвП.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия
поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. В допълнение
е посочено, че обясненията на подсъдимия кореспондират с показанията на св.
Д., която е заявила, че е възприела пешеходката на около 2 метра встрани от
пешеходната пътека. Твърди се, че подсъдимият субективно не е могъл да
възприеме пресичащата пешеходка, доколкото от дясната страна на
управляваното от него МПС е имало спрели автомобили, а пътният знак за
пешеходна пътека е бил поставен непосредствено преди същата. С оглед на
това се твърди, че подсъдимият следва да бъде оправдан относно
осъществяване на квалифицирания състав на вмененото му престъпление. На
следващо място е изложено, че подс. И. е направил всичко зависещо от него за
3
оказване на помощ на пострадалата, което налага приложение на
привилегирования състав по чл. 343а НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Релевирани са и доводи относно необоснованото налагане на
наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като в тази връзка се
съобрази, че същият не е извършил грубо нарушение на правилата за
движение по пътищата, като е наказван рядко и за леки нарушения по ЗДвП.
Твърди се, че е налице пропуск в мотивите на първостепенния съд, който може
да се тълкува като съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК, доколкото последният не е
обсъдил възражението на защитата на подсъдимия относно оказването на
помощ на пострадалото лице и прилагане на привилегирования състав. С
оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени
първоинстанционната присъда и да върне делото за ново разглеждане на друг
съдебен състав или да измени същата, като преквалифицира извършеното
престъпление по съответния привилегирован състав, като приложи
разпоредбата на чл. 78а НК.
Подсъдимият поддържа казаното от неговия защитник и няма какво да
добави.
Представителят на СГП оспорва подадената въззивна жалба, като намира
атакуваната присъда за правилна и законосъобразна. На първо място е
посочено, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат връщане на делото на СРС. На следващо място е
изложено, че деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което
правилно подсъдимият е бил осъден съобразно квалификацията на
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение.
В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият иска да му
бъде наложена глоба, като не му бъде отнемано свидетелството за управление
на МПС.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба,
както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.
314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че
са налице основания за нейното изменение. Съображенията за това са
следните:
4
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени в
мотивите на присъдата, поради което и настоящата инстанция не намира
основания за същественото й изменение или допълнение. Съобразно
гореизложеното, въззивната инстанция приема следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И. З. И. е роден на **** г. в гр. София, българин, с българско
гражданство, неосъждан, със средно образование, женен, работещ, живущ в
гр. София, ж.к. „Фондови жилище“, бл. ****, с ЕГН **********.
На 04.07.2018 г., около 09.00 часа, в гр. София, подс. И. З. И. управлявал с
около 20 км/ч моторно превозно средство – мотоциклет марка „Кимко“, модел
„Пипъл 150“ с рег. № ****, по ул. „Габрово“ с посока на движение от ул.
„Скопие“ към бул. „Сливница“. В района на кръстовището с ул. „Пловдив“, ул.
„Габрово“ била отворена за движение на пътни превозни средства в двете
посоки с по едно платно за движение във всяка посока, разделени едно от
друго и от маркирано с пътна маркировка М1 от ППЗДвП трамвайно трасе с
ширина 6.00 метра. Платното за движение в посока от ул. „Скопие“ към бул.
„Сливница“ било покрито с асфалт, сухо, без неравности и посипаности, с лек
наклон на спускане към бул. „Сливница“ и се състояло от две пътни ленти за
движение с ширина на всяка от по 3.00 метра и разделени една от друга с
пътна маркировка М1 от ППЗДвП.
Вдясно от дясното пътно платно за движение бил устроен тротоар с
ширина 4.50 метра. Върху тротоара, на 109 метра преди пресечната точка на
десния бордюр на ул. „Габрово“ и първия бордюр на ул. „Пловдив“ към бул.
„Сливница“ на метален стълб бил поставен предупредителен пътен знак А18
„Пешеходна пътека“ от ППЗДвП. Върху същия тротоар, на 4.70 метра преди
пресечната точка на десния бордюр на ул. „Габрово“ и първия бордюр на ул.
„Пловдив“ към бул. „Сливница“ на метален стълб бил поставен пътен знак със
специално предписание Д17 „Пешеходна пътека“ от ППЗДвП.
Върху платното за движение, на 4.00 метра преди пресечната точка на
десния бордюр на ул. „Габрово“ и първия бордюр на ул. „Пловдив“ към бул.
„Сливница“ се намирало началото на пешеходна пътека, с маркировка М 8.1 от
ППЗДвП, пресичаща ул. „Габрово“ по цялата нейна ширина.
5
На посочената дата, място и час, подс. И. наближил описаната пешеходна
пътека, като имал намерение с мотоциклета си да премине през нея и да
продължи движението си към бул. „Сливница“. Той се движил с мотопеда си в
лявата лента за посоката си на движение, като преди това възприел
разположените на тротоара вдясно по посоката му на движение върху метални
стълбове предупредителен пътен знак А18 „Пешеходна пътека“от ППЗДвП и
пътен знак със специално предписание Д17 „Пешеходна пътека“ от ППЗДвП.
По същото време, на 04.07.2018 г., около 09.00 часа, пострадалата В.Й.К. се
намирала в началото на пешеходната пътека – „М 8.1“ от ППЗДвП, на 4.00
метра преди пресечната точка на десния бордюр на ул. „Габрово“ и първия
бордюр на ул. „Пловдив“ към бул. „Сливница“ и изчаквала движещите се по
ул. „Габрово“ в дясното платно към бул. „Сливница“ в две колони моторни
превозни средства да спрат и да й дадат възможност да премине по
пешеходната пътека. Когато колоните от превозни средства спрели, К.
започнала да пресича улицата по пешеходната пътека.
Подс. И. наближил пешеходната пътека и спрелите покрай и пред него в
попътната му посока за движение моторни превозни средства, като в този
момент напуснал с мотоциклета си лявата лента на платното за движение на
ул. „Габрово“ с посока на движение от ул. „Скопие“ към бул. „Сливница“, като
пресякъл единичната непрекъсната линия на пътната маркировка между
платното за движение и трамвайното трасе, заобиколил спрялото пред
пешеходната пътека неустановено пътно превозно средство и навлязъл на
трамвайното трасе. Подсъдимият И. не избрал скорост на движение, която да
му позволи да спре, за да пропусне преминаващата по пешеходната пътека
пешеходка Владислава К., пресичаща пътното платно в посока от дясно
наляво спрямо посоката на движение на мотоциклета. Подсъдимият не
пропуснал преминаващата по пешеходната пътека пешеходка, като не намалил
скоростта си и не спрял. По този начин с управлявания от него мотоциклет,
подс. И. връхлетял върху достигналата трамвайното трасе по пътеката В.Й.К.
и й причинил гръдна травма, проявена с контузия на гръдния кош вдясно,
детостранен пневмоторакс – тотален, плоскостни ателактази вдясно,
минимален плеврален излив в десния костно-диафрагмален синус, подкожен
емфизем вдясно, която гръдна травма е реализирала медико-биологичния
квалифициращ признак „разстройство на здравето, временно опасно за
6
живота“ – средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
непротиворечив начин от събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и доказателствени средства, включително
приобщените в хода на въззивното производство такива, а именно:
обясненията на подс. И. И. (л. 58-61 от първоинстанционното производство и
л. 17-18 от въззивното производство); показанията на свидетелите М.С.Б. (л.
43 от първоинстанционното производство) и М. С. С.-Д. (дадени пред
районния съд, вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2
от НПК на л. 59-60 от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум и скица (л. 39-44 от ДП), медицинска документация (л. 78-85 от
ДП); справка от Дирекция „Национална система 112“ (л. 148 от ДП); справка
от ОПП-СДВР (л. 14-15 от въззивното производство); заключението на
съдебномедицинска експертиза (л. 73-76 от ДП), заключението на съдебно-
техническа експертиза (л. 114-119 от ДП), заключението на автотехническа
експертиза (л. 87-96 от ДП), заключението на допълнителна автотехническа
експертиза (л. 100-109 от ДП), заключението на комплексна автотехническа
експертиза (л. 127-140 от ДП) и справка за съдимост на подсъдимия.
На първо място въззивният съд счита, че следва да разгледа оплакването на
защитника на подсъдимия относно наличието на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на първоинстанционното
производство по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, доколкото
основателността на същото се явява преюдициален въпрос на произнасянето
по същество относно вината и отговорността на подсъдимия. В случая
защитникът твърди, че контролираната инстанция не се е произнесла в
мотивите си по отношение на възражението му относно наличието на
предпоставки за приложение на привилегирования състав по чл. 343а, ал. 1
НК поради оказаната от подс. И. помощ на пострадалата след настъпване на
ПТП. Действително, съгласно константната съдебна практика липсата на
мотиви по отношение на част от съществените въпроси по делото, попадащи в
предмета на доказване, се приравнява на пълна липса на мотиви, което
представлява отменително основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. В
конкретния случай в мотивите към атакуваната присъда районният съд не е
изложил съображения по отношение на релевираното от защитника
7
възражение относно наличието на предпоставки за приложението на
привилегирования състав на инкриминираното престъпление. Въпреки това,
настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай посоченият пропуск
не води до пълната липса на мотиви към присъдата, доколкото в случая
изначално разпоредбата на чл. 343а, ал. 1 НК се явява неприложима, като е
било безпредметно да се обсъждат изложените в тази насока аргументи от
защитника. Това е така, доколкото приложението на привилегирования състав
на чл. 343а, ал. 1 НК се изключва с оглед наличието на квалифициращото
обстоятелство по чл. 343, ал. 3 НК – престъплението е осъществено на
пешеходна пътека. В случая следва да се съобразят задължителните указания
по приложение на закона, дадени в т. 5, б. „а“ на Постановление № 1 от
17.01.1983 г. на Пленума на ВС, съгласно които: „…От друга страна,
оказването на помощ не е намаляващо отговорността обстоятелство,
когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от
местопроизшествието. Този извод следва от текста на б. „в“ и „г“ на чл.
343а НК, където изричното посочване на съставомерните последици е
използвано с цел да се изключат другите случаи, когато са налице и
квалифициращите обстоятелства „пияно състояние“ и „избягал от
местопроизшествието“. В противен случай законодателят не би се
задоволил само с посочване на текста, до който се отнася намаляващото
отговорността обстоятелство, както това е направил по отношение на ал.
1 на чл. 343 НК“. Независимо, че нормата на чл. 343, ал. 3 НК е претърпяла
неколкократни изменения, като с изменението в ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от
08.09.2012 г., е добавен и квалифициращият признак осъществяване на
престъплението на пешеходна пътека, следва да се приеме, че задължителното
тълкуване на закона с горепосоченото Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на
Пленума на ВС не е загубило сила, тъй като няма изменение във
формулировката на разпоредбите на б. „в“ и б. „г“ от НК, които продължават
да обхващат единствено случаите на средна или тежка телесна повреда, или
смърт на повече от едно лице по пр. 3 на ал. 3 на чл. 343 НК (в този смисъл
Решение № 282 от 09.03.2017 г. по н.д. № 1090/2016 г. на ВКС, II н.о.). С оглед
изначалната неприложимост на разпоредбата на чл. 343а, ал. 1 НК при
наличието на квалифициращия признак по чл. 343, ал. 3 НК деянието да е
осъществено на пешеходна пътека, то липсата на изложени мотиви от
първостепенния съд в тази насока не рефлектира върху законосъобразността
8
на постановената присъда, в частност на мотивите към същата. По изложените
съображения, въззивният съд счита, че в случая не е допуснато визираното от
защитника на подсъдимия съществено нарушение на процесуалните правила
по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК.
При анализа на събраните по делото доказателства във връзка с
установяване на правно релевантните факти, съдът съобрази, че
първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетелите Б.А.П. и
Ц.Д.Г., приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
Въззивният съд намира този правен извод за неправилен и противоречащ на
императивната разпоредба на чл. 118, ал. 2 НПК, съгласно която не могат да
бъдат свидетели лицата, които са извършвали разузнавателни беседи по
смисъла на ЗМВР. В случая горепосочените двама свидетели за служители на
СДВР, като са извършили беседи с пострадалата и подсъдимия
непосредствено след осъществяване на инкриминираното деяние, като в
показанията си възпроизвеждат именно споделеното им от двамата участници
в ПТП. В тази връзка, съдът счита, че показанията на посочените двама
свидетели се явяват процесуално недопустими, поради което следва да се
изключат от доказателствената съвкупност по делото. Отделно от това, следва
да се посочи, че не са били и налице предпоставките на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 1 и т. 2 НПК за прочитане на показанията им, доколкото същите изобщо не
са се явили в съдебно заседание, а фактическото основание за прочитане на
възпроизведеното от тях в хода на досъдебното производство е изразеното
съгласие от всички страни в тази насока, което се субсумира от нормата на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК.
С оглед на гореизложеното и предвид заличаването на пострадалата В.Й.К.
като свидетел по делото поради настъпилата й смърт и предвид липсата на
съгласие за прочитане на показанията й от досъдебното производство по реда
на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК, при формиране на фактическите си
изводи въззивният съд следва да съобрази като допустими гласни
доказателствени средства единствено показанията на свидетелите М.Б. и М.
С.-Д., както и обясненията на подс. И.. Въззивният съд се солидаризира с
изводите на контролираната инстанция относно кредитиране в цялост
показанията на св. М.Б., син на пострадалата, доколкото последният, макар и
да не е очевидец на настъпилото ПТП, е пристигнал непосредствено след това
9
на местопроизшествието и е разговарял с майка си, която му е споделила
неколкократно, че е пресичала на пешеходната пътека и мотоциклетът я е
ударил на трамвайната линия след подминаване на спрелите пред пешеходната
пътека автомобили. Независимо, че показанията на св. Б. се явяват производен
доказателствен източник, същите са допустими, доколкото първоизточникът
на възпроизведената информация е недостъпен с оглед настъпилата смърт на
пострадалата К. (в този смисъл Решение № 93 от 21.05.2014 г. по н.д. №
161/2014 г. на ВКС, II н.о.). С оглед категоричността в показанията на св. Б.
относно мястото на настъпване на удара между управлявания от подс. И.
мотоциклет и пострадалата К., въззивният съд приема за установено, че
процесното ПТП е настъпило именно в рамките на хоризонталната пътна
маркировка на пешеходната пътека в зоната на трамвайните релси.
Другият свидетел по делото М. С.-Д. е била разпитана в хода на
досъдебното производство и пред първоинстанционния съд, като и в двете
фази на процеса е категорична единствено относно обстоятелството, че
пострадалата К. е лежала на пътното платно перпендикулярно на движението
на автомобилите върху трамвайните релси. Действително, св. С.-Д. заявява, че
пострадалата се е намирала в района на пешеходната пътека, като според
показанията й, дадени в хода на досъдебното производство, се е намирала на 2
метра преди или след нея. Свидетелката обаче неколкократно е заявила при
разпита си пред първоинстанционния съд, че няма ясен спомен къде точно се е
намирала пострадалата спрямо хоризонталната маркировка на пешеходната
пътека, поради което с основание последният не е кредитирал с доверие
показанията й в тази им част. В останалата част възпроизведеното от св. С.-Д.
следва да бъде кредитирано, доколкото последната е със запазен спомен
относно наличието на спрели автомобили преди пешеходната пътека в
посоката на движение на мотоциклета, с който е настъпило ПТП,
изместването на пострадалата и мотоциклета от местопроизшествието преди
идване на компетентните държавни органи, както и подаването от нейна
страна на сигнал на тел. 112. В този смисъл въззивният съд кредитира и
заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, от което се
установява съдържанието на звукозаписа на подадения от св. С.-Д. сигнал на
тел. 112, като от същия по несъмнен начин се установява, че св. С.-Д. твърди,
че „жена е паднала на трамвайната линия“. Тоест, показанията на
свидетелката кореспондират напълно с подадения от нея сигнал на тел. 112
10
относно обстоятелството, че след удара с мотоциклета пострадалата К. е
паднала на трамвайните релси.
При преценка на обясненията на подсъдимия, въззивният съд съобрази
двойствената им природа – като гласно доказателствено средство и като
основно средство за защита в наказателното производство. Следва да бъдат
споделени изводите на контролираната инстанция, че обясненията на
подсъдимия следва да бъдат кредитирани в тяхната цялост с изключение на
твърдението му, че мястото на съприкосновение с пострадалата е било преди
пешеходната пътека спрямо посоката на движение на мотоциклета.
Действително, обясненията на подсъдимия относно движението на
управлявания от него мотоциклет с около 20 км/ч преди настъпване на удара,
както и пресичането от негова страна на единичната непрекъсната линия
между платното за движение за нерелсови превозни средства и трамвайното
трасе (на 50 см вляво от нея), кореспондира, както с показанията на
свидетелите Б. и С.-Д., така и със заключението на изготвените
автотехническа, допълнителна автотехническа и комплексна автотехническа
експертизи. Обясненията на подс. И. обаче са противоречиви относно
обстоятелството къде точно по дължината на пътното платно е настъпило
процесното ПТП. Така в хода на първоинстанционното производство
последният е заявил, че върху пешеходната пътека по цялата и широчина от 4
метра е имало спряло МПС, като пострадалата К. е пресякла между
автомобила след този, спрял на пешеходната пътека, и микробус, намиращ се
зад него. Обратно на това, в хода на въззивното съдебно следствие
подсъдимият заяви, че е имало спрял автомобил на пешеходната пътека,
според него бял бус, като пострадалата е пресякла непосредствено зад него, на
около 2 метра преди пешеходната пътека спрямо посоката на движение на
управлявания от него мотоциклет. Тоест, пред първоинстанционния съд
подсъдимият твърди отстояние на траекторията на пресичане на пострадалата
спрямо пешеходната пътека с дължината на едно цяло МПС (неустановено по
делото като марка и модел) повече от тази, която заявява пред въззивния съд.
Посоченото противоречие е съществено и обуславя недостоверност на
обясненията на подс. И. в тази му част, поради което и въззивната инстанция
счита, че правилно същите не са били кредитирани относно мястото на
настъпване на ПТП по дължината на пътното платно.
11
По отношение на главния факт на доказване по делото и основен спорен
въпрос между страните, а именно мястото на настъпване на процесното ПТП
по дължината на пътното платно, въззивният съд съобрази заключенията на
изготвените по делото три автотехнически експертизи. Изготвените основна и
допълнителна автотехническа експертизи (л. 87-95 и л. 100-109 от ДП) не
следва да се кредитират, доколкото са непълни, тъй като изготвилото ги вещо
лице не е дало ясен и конкретен отговор на въпроса къде точно е настъпило
ПТП и дали това е било в рамките на пешеходната пътека. Обратно на това,
вещите лица, изготвили комплексната автотехническа експертиза са
категорични, че мястото на настъпване на ПТП по дължина на пътното платно
е от 1 до 5 метра преди линията на ориентира, тоест върху очертаната с
хоризонтална пътна маркировка пешеходна пътека или 1 метър преди нея.
Посоченото заключение, тълкувано съвместно с показанията на св. Б., който е
категоричен, че майка му е заявила, че е пресичала по пешеходната пътека,
както и същественото противоречие в обясненията на подс. И. по отношение
на този факт, според настоящия съдебен състав обуславя категоричен извод,
че мястото на настъпване на съприкосновението между подсъдимия и
пострадалата е била в очертанията на пешеходната пътека.
Въззивният съдебен състав се солидаризира с изводите на първостепенния
съд относно кредитиране и на заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, от което се
установява по несъмнен начин, че на пострадалата К. са нанесени различни по
вид и характер телесни увреждания, като описаната гръдна травма е
реализирала медико-биологичния признак „разстройство на здравето,
временно опасно за живота“.
Следва да се кредитират и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, вкл. и приетите такива в
хода на въззивното съдебно следствие.
При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция се
солидаризира с правните изводи на районния съд, че подс. И. З. И. е извършил
вмененото му престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал.
1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От събраните в хода на делото доказателства по несъмнен начин се
установява, че на 04.07.2018 г., около 09.00 часа, в гр. София, при управление
12
на моторно превозно средство – мотоциклет марка „Кимко“, модел „Пипъл
150“ с рег. № ****, по ул. „Габрово“ в лявата лента на платното за движение в
посока на движение от ул. „Скопие“ към бул. „Сливница“, в района на
кръстовището на ул. „Габрово“ с ул. „Пловдив“, на пешеходна пътека,
обозначена с пътна маркировка „М 8.1“ и пътен знак „Д-17“ „Пешеходна
пътека“ от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата
(ППЗДвП), подс. И. И. е нарушил правилата за движение по пътищата, като е
напуснал лявата лента на платното за движение на ул. „Габрово“ с посока на
движение от ул. „Скопие“ към бул. „Сливница“, пресякъл е единичната
непрекъсната линия на пътната маркировка, като е заобиколил спряло пред
пешеходната пътека неустановено пътно превозно средство, не е избрал
скорост на движение, която да му позволи да спре, за да пропусне
преминаващата по пешеходната пътека пешеходка В.Й.К., ЕГН **********,
пресичаща пътното платно в посока от дясно наляво, спрямо посоката на
движение на мотоциклета, не пропуснал преминаващата по пешеходната
пътека и все още намираща се на нея пешеходка, като не намалил скоростта и
не спрял и по непредпазливост причинил на В.Й.К. гръдна травма, проявена с
контузия на гръдния кош вдясно, деностранен пневмоторакс – тотален,
плоскостни ателектази вдясно, минимален плеврален излив в десния косто-
диафрагмален синус, подкожен емфизем вдясно, която гръдна травма е
реализирала медико-биологичния квалифициращ признак „разстройство на
здравето, временно опасно за живота“ – средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Както се посочи при извършения доказателствен анализ, по делото по
несъмнен начин е установено, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека, като
в този смисъл са показанията на св. Б. и заключението на комплексната
автотехническа експертиза. На следващо място, дори да се приеме, че мястото
на ПТП е на 1-2 метра преди пешеходната пътека, то това обстоятелство не
изключва осъществяване на деянието при наличието на процесния
квалифициращ признак по чл. 343, ал. 3 НК, като в този смисъл е Решение №
50/14.03.2012 г. по н.д. № 3124/2011 г. на ВКС, III н.о., според което
престъплението е осъществено на пешеходна пътека по смисъла на чл. 343, ал.
3 НК и когато пресичащите пешеходци се намират в района на пешеходната
пътека, а не в рамките на очертанието й с хоризонтална пътна маркировка.
Налице е и причинно-следствена връзка между извършеното от подс. И.
13
нарушение на правилата за движение по пътищата и настъпилия вредоносен
резултат, доколкото ако последният се бе движил с такава скорост на
движение, която да му позволи да спре пред пешеходната пътека при
заобикаляне на спряло пред нея превозно средство, респ. не бе преминал
встрани от единичната непрекъсната линия, разделяща платното за движение
на нерелсови пътни превозни средства от трамвайното трасе, то не би
настъпило и процесното ПТП. В конкретния случай, обаче, въззивният съд
счита, че неправилно подс. И. е осъден за нарушаване на разпоредбите на чл.
119, ал. 1 ЗДвП и чл. 63, ал. 1 ППЗДвП. На първо място, съгласно разпоредбата
на чл. 119, ал. 1 ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре, а според ал. 2 на същата норма - при заобикаляне на
спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство, водачът на
нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост,
която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната
пътека пешеходци. Посочените две алинеи на разпоредбата на чл. 119 от ЗДвП
обаче се намират в съотношение на обща към специална норма. Така чл. 119,
ал. 1 ЗДвП регламентира задължението на водачите на нерелсови превозни
средства да пропуснат стъпилите или преминаващите по нея пешеходци,
докато чл. 119, ал. 2 ЗДвП е частен случай на посочения, като вменява
конкретно задължение при заобикаляне на спряло пред пешеходната пътека
превозно средство – движение със скорост, която му позволява да спре и да
пропусне преминаващите по нея пешеходци. В случая подс. И. е нарушил
именно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ЗДвП, доколкото се е движил със скорост
от около 20 км/ч и не е могъл да спре преди пешеходната пътека при
извършване на маневра по заобикаляне на спряло пред нея пътно превозно
средство, като не е пропуснал пострадалата К. и е причинил ПТП с нея. В този
смисъл подсъдимият И. следва да бъде осъден само по отношение нарушаване
на правилото за движение по пътищата, съдържащо се в специфичната
хипотеза на нормата на чл. 119, ал. 2 ЗДвП, но не и за допускане на нарушение
по чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
На следващо място, правилно подс. И. е бил осъден от районния съд
относно допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП,
съгласно която при надлъжна пътна маркировка - единична непрекъсната
14
линия – М1, на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и
пресичат. В конкретния случай по несъмнен начин се установи, че подс. И. е
пресякъл единичната непрекъсната линия при заобикаляне на спрялото пред
пешеходната пътека пътно превозно средство, като по този начин е станал
причина за настъпване на ПТП с пострадалата К. на трамвайните релси по
широчината на пътното платно, каквото обстоятелство не би настъпило, ако
не бе пресякъл непрекъсната линия и и бе изчакал в колоната от спрели
превозни средства. Не може да бъде споделен обаче изводът на
първостепенния съд, че подс. И. е нарушил и разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от
ППЗДвП, доколкото последната не съдържа правило за поведение. Посочената
норма има характер на дефинитивна такава, като съгласно нея надлъжната
пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е
разделено платното за движение, и за очертаване на неговата граница.
Предвид липсата на регламентация на конкретно правило за поведение с
посочената разпоредба, то не би могло последната да бъде нарушена и да
обуслови в пряка причинно-следствена връзка настъпването на съставомерния
вредоносен резултат.
Обобщавайки гореизложеното, въззивният съд счита, че подс. И. следва да
бъде оправдан в това виновно да е нарушил разпоредбите на чл. 119, ал. 1 от
ЗДвП и чл. 63, ал. 1 от ППЗДвП. Независимо от това, доколкото по несъмнен
начин се установи, че подс. И. е нарушил конкретни правила за поведение –
чл. 119, ал. 2 ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП, вменени му още с
първоначалното обвинение, то последният е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“,
пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Инкриминираното деяние е осъществено от подс. И. и от субективна
страна при форма на вина непредпазливост, в хипотезата на небрежност,
доколкото последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието си
(нарушаване на правилата за движение във връзка със заобикаляне на спряло
пред пешеходната пътека пътно превозно средство и преминаване на
единичната непрекъсната линия), но макар и да не е предвиждал
общественоопасните последици от същото (настъпилото ПТП и причинената
средна телесна повреда на пострадалата), е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. От приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие
15
и заключението на комплексната автотехническа експертиза се установява, че
върху тротоара, на 109 метра преди пресечната точка на десния бордюр на ул.
„Габрово“ и първия бордюр на ул. „Пловдив“ към бул. „Сливница“, на
метален стълб е бил поставен предупредителен пътен знак А18 „Пешеходна
пътека“ от ППЗДвП, а върху същия тротоар, на 4.70 метра преди пресечната
точка на десния бордюр на ул. „Габрово“ и първия бордюр на ул. „Пловдив“
към бул. „Сливница“, на метален стълб е бил поставен и пътен знак със
специално предписание Д17 „Пешеходна пътека“ от ППЗДвП. Тоест, на
повече от 100 метра преди мястото на настъпване на ПТП е имало поставен
предупредителен пътен знак А18, а на по-малко от един метър преди това и
пътен знак Д17, който ясно е обозначавал точното местоположение на
пешеходната пътека. Нещо повече, в своите обяснения, дадени в хода на
първоинстанционното производство, подс. И. няколко пъти е заявил, че
познава много добре маршрута, по който се е движил, както и че на
процесното място има пешеходна пътека, което го е мотивирало да намали
скоростта си в този район. В този смисъл въззивният съд намира за
неоснователно възражението на защитника на подсъдимия, че последният не е
могъл да предвиди, че на посоченото място има пешеходна пътека, като в този
смисъл не е налице случайно деяния по смисъла на чл. 15 НК.
Атакуваната присъда се явява правилна и в частта относно определения
вид и размер на наложеното наказание. На първо място, въззивният съд
намира за неоснователно искането на защитника за прилагане на института
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 НК, доколкото липсват основания за
преквалифициране на престъплението по основния състав на чл. 343, ал. 1 НК
или по привилегирования такъв по чл. 343а, ал. 1 НК, за което бяха изложени
съображения при обсъждане на възражението за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила от страна на районния съд. С оглед на
това, предвиденото в разпоредбата на чл. 343, ал. 3 НК наказание „лишаване
от свобода“ в размер от 1 до 6 години се явява пречка за приложение на
нормата на чл. 78а, ал. 1 НК. На следващо място следва да се посочи, че
доколкото въззивното производство е инициирано единствено по жалба на
защитника на подсъдимия, с оглед принципа „reformatio in pejus” е
недопустимо влошаване положението на последния. Независимо от това,
въззивният съд счита, че правилно контролираната инстанция е определила
16
наказанието на подсъдимия в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК най-вече
предвид наличието на изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, а именно провеждане на наказателното производство до
приключването му пред първоинстанционния съд в период от около 6 години,
който предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, се явява
неразумен. С оглед на това, законосъобразно на подс. И. е било наложено
наказание „лишаване от свобода“, определено в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1
НК в предвидения от закона минимален размер от 3 месеца. Правилно
изпълнението на така наложеното наказание е било отложено по реда на чл.
66, ал. 1 НК за изпитателен срок от 3 години, доколкото са били налице всички
изискуеми предпоставки в тази насока, като за поправянето и превъзпитанието
на подс. И. не е необходимо последният да изтърпи ефективно същото.
Въззивният съд намира за правилно и налагането на предвиденото в
разпоредбата на чл. 343г НК кумулативно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 4 месеца. Действително, предвид определяне на
основното наказание от санкцията в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е
възможно и неналагането на кумулативното наказание на основание чл. 55, ал.
3 НК ( в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 13.04.2023 г. по т.д. №
1/2022 г. на ОСНК на ВКС). В конкретния случай обаче правилно нормата на
чл. 55, ал. 3 НК не е приложена и на подс. И. е наложено наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца. От една страна съдът
съобрази наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с
чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни и
оказаната помощ на пострадалата след настъпване на произшествието. От
друга страна обаче не могат да бъдат игнорирани наличните отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно нарушаване на две различни правила
за движение по пътищата, както и причиняването на пострадалата на няколко
различни по вид и характер телесни увреждания, които съгласно т. 18 на
Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на Пленума на ВС следва да се отчитат
при определяне на наказанието като отегчаващо обстоятелство. Не на
последно място следва да се съобрази и приложената в хода на въззивното
производство справка-картон на водача, от която е видно, че подс. И. е бил
санкциониран с влезли в сила наказателни постановления и фишове за други
административни нарушения по ЗДвП, извършени както преди осъществяване
на инкриминираното деяние, така и след това. В този смисъл процесната
17
проява, свързана с нарушаване на правилата за движение по пътищата, не е
била инцидентна в неговия живот, поради което и въззивният съд намира за
необходимо за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК налагането и
на кумулативното наказание от 4 месеца „лишаване от право да управлява
МПС“, определено му с първоинстанционната присъда.
Атакувания съдебен акт е законосъобразен и в частта относно разноските,
като същите правилно са пресметнати от страна на районния съд и са
възложени в тежест на подсъдимия, който следва да ги заплати в полза на
СДВР и СРС според фазата на наказателното производство, в която същите са
били направени.
При извършената служебна проверка на присъдата, настоящият съдебен
състав не откри други основания, налагащи отмяната или изменението й,
поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а първоинстанционната присъда бъде изменена единствено
относно нарушените от страна на подс. И. правила за движение по пътищата,
като бъде оправдан в това да е нарушил разпоредбите на чл. 119, ал. 1 ЗДвП и
чл. 63, ал. 1 ППЗДвП. В останалата си част, първоинстанционната присъда
следва да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 338
НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 15.04.2024 г., постановена по НОХД № 10095/2020 г.
по описа на СРС, НО, 1-ви състав, като признава подсъдимия И. З. И. за
невиновен и на основание чл. 304 НПК го оправдава в това при извършване на
престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“,
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК да е нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в разпоредбите на чл. 119, ал. 1 ЗДвП и чл. 63, ал. 1
ППЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
18
Членове:
1._______________________
2._______________________
19