Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 5.04.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Валентин Борисов
Нели Маринова
при участието на секретаря Надежда Масова,
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 6712 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 22.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 38825/ 2019 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 31 състав, е отхвърлен предявеният от М.П.Л. /ЕГН **********/
срещу „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК *********/ отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че М.П.Л. не
дължи на „Т.С.“ ЕАД, поради погасяването им по давност, следните суми: 1 375.12 лева- главница, ведно със законната лихва от 11.04.2012 г.
до изплащане на вземането; 183.52 лв.- мораторна лихва за периода от 03.03.2010
г. до 15.03.2012 г., както и 81.18 лв.- разноски, включващи: 31.18 лева- за
държавна такса, и 50 лева- юриск. възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 28.09.2012 г. по гр. дело № 7544/ 2012 г. на СРС, 85
състав, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 18.04.2012 г., издадена по същото дело, въз основа на който е образувано
изп. дело № 20168630400700 по описа на ЧСИ С.Х.. На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищцата М.Л. е осъдена да заплати на ответника „Т.С.“ ЕАД сумата 100 лева- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от М.П.Л. /ищца по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС отхвърлително решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за признаване недължимостта на горепосочените
суми, поради погасяването им по давност, с присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД- *** /ответник по делото/ оспорва жалбата на ищцата
и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като
претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е
отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предявеният
от М.Л. отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК е неоснователен и недоказан.
С
отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК се цели
установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по
правило изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът, предявил
отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите
възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на
твърдяното от ответника вземане, а ответникът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича.
Съвкупната
преценка на събрания по делото доказателствен материал /вкл. книжата по
приложеното изпълнително дело/ обосновава извод на въззивния съд, че процесните
вземания, представляващи главница- стойност на потребена топлинна енергия, лихви
за забава за периода 3.03.2010 г.-
15.03.2012 г., и съдебни разноски, към датата на подаване на исковата молба на 2.07.2019
г. не са погасени по давност, тъй като по отношение на тях не са изтекли както визираният
в чл.110 ЗЗД общ петгодишен давностен срок, така и специалният тригодишен
давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Безспорно
е по делото, че относно горепосочените вземания- предмет на обжалваното първоинстанционно
решение, в заповедно производство по гр.д.№ 7544/ 2012 г. на СРС, 85 състав, са
издадени заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжниците М.П.Л. и Георги Мирчев Лазаров. Срещу заповедта за изпълнение е
подадено в срок възражение по чл.414 ГПК от длъжника Георги Лазаров, като
независимо от липсата на подадено в срок възражение и от другия длъжник- М.Л.
/ищца по настоящото дело/, установителни искове по чл.422 ГПК са предявени от
заявителя „Т.С.“ ЕАД срещу двамата длъжници, като е образувано гр.д.№ 60668/
2012 г. на СРС, 62 състав, приключило с решение от 20.02.2014 г. /обективирано
в протокол от проведено на същата дата о.с.з. по делото/, влязло в сила на 6.03.2014
г. /според направеното от СРС отбелязване/, с което исковете са изцяло уважени.
Въз
основа на издадения на 28.09.2012 г. изпълнителен лист по молба на взискателя „Т.С.“
ЕАД от 29.03.2016 г. е образувано
изпълнително дело № 20168630400700 на ЧСИ С. Х.- с peг.№ 863 на КЧСИ и район на действие- СГС. Молбата на взискателя
за провеждане на принудително изпълнение съдържа упълномощаване по чл.18 ЗЧСИ.
По
изпълнителното дело на длъжника М.Л. е изпратена покана за изпълнение, връчена й
на 21.07.2016 г., и са предприети изпълнителни действия, като са наложени запори
върху банковите й сметки
Л.2 на Реш. по гр.д.№
6712/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
в „ОББ“ АД /13.04.2016 г./, „Банка ДСК“ АД
/13.04.2016 г./, „ЦКБ“ АД /13.07.2016 г./ и „И.А.Б.“ АД /13.03.2019 г./, и запор върху трудовото й възнаграждение в ОУ
„В. Левски“- с. Бойница, област Видин /13.03.2019 г./.
Плащания
по специалната сметка на ЧСИ са постъпили от „И.А.Б.“ АД на 27.03.2019 г.,
17.04.2019 г., 24.04.2019 г. и 25.04.2019 г., след което в полза на взискателя
е изплатена сумата 905.52 лв. /сметка- л.168 от делото на СРС/, на 26.06.2019
г. и 25.07.2019 г., а също и от „ЦКБ“ АД на 29.05.2019 г.
С
молба от 15.05.2018 г. /л.121 от делото на СРС/ взискателят „Т.С.“ ЕАД е
поискал изпълнението да бъде насочено върху банковите сметки на длъжниците,
както и върху трудовото им възнаграждения и пенсии.
С
Постановление на ЧСИ от 28.08.2019 г. изпълнителното производство е спряно- въз
основа на издадена по първоинстанционното дело обезпечителна заповед от
15.08.2019 г.
Неоснователен, при така
установената по делото фактическа и правна обстановка, е наведеният от ищцата М.Л.
довод /чл.120 ЗЗД/ за недължимост на процесните вземания, представляващи
дължима главница по договор за доставка на топлинна енергия и лихви за забава,
тъй като по отношение на тях предвиденият в закона общ 5- годишен давностен
срок /чл.110 ЗЗД/ не е изтекъл и вземанията не са погасени по давност.
Действително
съгласно даденото в Тълкувателно решение № 3/ 18.05. 2012 г. по тълк. дело № 3/
2011 г. на ВКС- ОСГТК, тълкувателно разрешение процесното главно вземане /респ.
вземания/ следва да се приеме за периодично плащане /характеризиращо се с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви/ по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, относно което
приложим е специалният тригодишен давностен срок.
Процесните
вземания /главни и акцесорни/, обаче, са съдебно признати с влязло в сила на
6.03.2014 г. съдебно решение, с което предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу М.П.Л.
установителни искове по чл.422 ГПК са изцяло уважени. Поради това и приложима в
случая е разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, според която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години.
Според
приложените писмени доказателства заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.д.№ 7544/ 2012 г. на СРС, 85 състав, е издадена на 18.04.2012 г., а
изпълнителният лист срещу М.Л. е издаден на 28.09.2012 г. Исковата молба на „Т.С.“
ЕАД, с която са предявени установителните искове по чл.422 ГПК срещу М.Л., по
повод на която е образувано гр.д.№ 60668/ 2012 г. на СРС, 62 състав, е подадена
на 18.12.2012 г. Постановеното по
това дело решение, с което исковете срещу М.Л. са уважени изцяло, датира от
20.02.2014 г. и е влязло в сила на 6.03.2014
г.
Молбата
за образуване на изпълнително дело, съдържаща упълномощаване по чл.18 ЗЧСИ, е
подадена от взискателя „Т.С.“ ЕАД на 29.03.2016
г. По изпълнително дело № 20168630400700 на ЧСИ С. Х. са предприети
изпълнителни действия срещу длъжника М.Л. /ищцата/, при които са наложени
запори върху банковите й сметки в „ОББ“ АД /13.04.2016 г./, „Банка ДСК“ АД
/13.04.2016 г./, „ЦКБ“ АД /13.07.2016 г./
и „И.А.Б.“ АД /13.03.2019 г./, както
и запор върху трудовото й възнаграждение в ОУ „В. Левски“- с. Бойница, област
Видин /13.03.2019 г./.
Плащания
по специалната сметка на ЧСИ са постъпили от „И.А.Б.“ АД на 27.03.2019 г., 17.04.2019 г.,
24.04.2019 г. и 25.04.2019 г., след което в полза на взискателя е изплатена
сумата 905.52 лв. /сметка- л.168 от делото на СРС/, на 26.06.2019 г. и
25.07.2019 г., а също и от „ЦКБ“ АД на 29.05.2019 г.
С
молба от 15.05.2018 г. /л.121 от
делото на СРС/ взискателят „Т.С.“ ЕАД е поискал изпълнението да бъде насочено
върху банковите сметки на длъжниците, както и върху трудовите им възнаграждения
и пенсии.
При така установената фактическа обстановка се
налага приемането на извод, че давността е била многократно прекъсната, а през
време-траенето на гр.д.№ 60668/ 2012 г. на СРС, 62 състав, от 18.12.2012 г. до
6.03.2014 г. и спряна, поради което и не се установява както период от 5
години, така и период от 3 години /според приетото в обжалваното решение/, през
който бездействието на кредитора да претендира и събира и вземанията би
обосновало погасяването им по давност.
Съгласно
чл.116, б."б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за
прекъсната. Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва и с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Подаването на заявление за
издаване на заповед по реда на чл.410 и чл.417 ГПК е уредено като част от
изпълнителния процес, не е част от исковия процес, поради което и не прекъсва
погасителната давност за вземанията. Разпоредбите на чл.115 и чл.116 ЗЗД са
изключителни и доколкото заявлението по чл.410 или чл.417 ГПК не поставя
началото на исков процес, нито на изпълнителен процес, то нито прекъсва, нито
спира погасителната давност за вземанията /в този смисъл т.10 и т.14 от ТР № 2/
26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК/. Прекъсването и спирането на погасителната давност
/както и на придобивната давност/ е свързано с предявяването на иск /вкл. иска
по чл.422 ГПК/, какъвто в настоящия случай е предявен от кредитора, независимо
от липсата на своевременно подадено от длъжника Л. възражение срещу заповедта
за изпълнение, поради което и материално- правни последици като прекъсване и
спиране на погасителната давност в случая са настъпили /в този смисъл ТР от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4 /2013 г. на ВКС- ОСГТК- т.9/.
В
случая погасителната давност е била прекъсната при предявяване на
установителните искове по чл.422 ГПК по гр.д.№ 60668/ 2012 г. на СРС, 62 с-в,
на 18.12.2012 г. и е била спряна до влизане в сила на постановеното
Л.3 на Реш. по гр.д.№
6712/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
по това дело решение на 6.03.2014 г. Правилно
е прието в тази връзка в обжалваното решение, че независимо от процесуалната
недопустимост на предявения срещу М.Л. установителен иск по чл.422 ГПК и недопустимостта на това
основание на постановеното срещу нея решение, което е влязло в сила, същите са
произвели посочените по- горе материално- правни последици, изразяващи се в
прекъсване на давностния срок на 18.12.2012 г., спиране на давностния срок през
време-траенето на съдебния процес /до 6.03.2014 г./ и приложение на чл.117,
ал.2 ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че през периода след издаване на
изпълнителния лист в заповедното производство по чл.410 ГПК- на 28.09.2012 г.,
кредиторът не е бездействал, а е предявил установителния иск по чл.422 ГПК на
18.12.2012 г., което е довело до прекъсване и спиране на давността до 6.03.2014
г. В последствие давносттта е била неколкократно прекъсната- при образуване на горепосоченото
изп. дело на 29.03.2016 г. и извършването на изпълнителни действия по него.
Погасителната
давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия- чл.116, б.“в“ ЗЗД, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана
многократно /ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т.10/. Давността се прекъсва
с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на
взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните
действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на
запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане
на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на
вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан
и следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от
третите задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на
давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не
са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност, образуването
на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволното
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък
от дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК-
т.10/.
По
изп. дело № 20168630400700 на ЧСИ С. Х. погасителната давност за процесните
вземания е била последователно прекъсвана на 29.03.2016 г., 15.05.2018 г.,
13.03.2019 г., 27.03.2019 г. и след това, когато са извършени други действия от естество да
прекъснат давностния срок, като плащанията по специалната сметка на ЧСИ- при
реализацията на приложените от ЧСИ изпълнителни способи /запори върху банкови
сметки и запор върху трудово възнаграждение на длъжника/.
Следователно,
предвид констатираните прекъсвания и спиране на давностния срок, в случая не е
изтекъл както общият 5- годишен давностен срок, приложим на основание чл.117,
ал.2 ЗЗД, така и специалният давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД, за чието
приложение са изложени мотиви в обжалваното решение. Процесните вземания не са
погасени, а искът за признаване несъществуването им правилно е отхвърлен с
обжалваното решение.
Предвид
изложеното, тъй като към датата на образуване на настоящото съдебно
производство /2.07.2019 г./, изпълняемото право за горепосочените суми- предмет
на издадения на 28.09.2012 г. изпълнителен лист, не е погасено по давност и е
съществувало, предявеният от М.Л. установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК като
неоснователен и недоказан правилно е отхвърлен, а постановеното от СРС решение като
правилно следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивницата дължи
да заплати на въззиваемото дружество сумата 100 лв.- разноски за въззивното
производство /за юриск. възнаграждение/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 22.04.2020
г., постановено по гр. дело № 38825/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 31
състав.
ОСЪЖДА М.П.Л. /ЕГН **********/
да заплати на „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК *********/
сумата 100 лв. /сто лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.