Р Е Ш
Е Н И Е № 329
гр. Сливен, 20.11.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
при секретаря Пенка Спасова,
като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.
д. №657 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба против Решение №165/07.08.2020г.
по гр.д.№420/2019г.
на Новозагорски районен съд, с което е осъден П.П.А.
да заплати на П.В.И., на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, сумата в общ размер от
5482,78лв., от които 4812,48лв., обективирани в Запис
на заповед №91600000657/22.06.2017г., както и сумата от 734,72лв., обективирани в приходни касови ордери № 91600001214 от
18.06.2018г.; № 91600001295 от 13.07.2018г.; № 91600001390 от
15.08.2018г.; № 91600001488 от
20.09.2018г., с които ответникът неоснователно се е обогатил без правно
основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 1070лв. разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена от
ответника в първоинстанционното производство – П.П.А. чрез назначения му от първоинстанционния
съд по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.
Д.О. ***, като се обжалва посоченото решение изцяло.
В жалбата си въззивникът П.А.
чрез особения си представител по чл.47, ал.6 от ГПК адв.
О. твърди, че обжалваното решение на НЗРС е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон. Посочва, че съдът не е извършил комплексна преценка на събраните по
делото доказателства, едностранчиво и непрецизно изтълкувал данните,
съдържащите в представените доказателства, игнорирал решаващи за спора
обстоятелства. Счита, че не са приложени и съответните материалноправни
норми. Съдът не обосновал по никакъв начин правния си извод за обогатяване на
ответника, не посочил въз основа на кои доказателства е достигнал до този
извод. Ищецът следвало да установи възникването и съществуването на вземане за
посочената сума, т.е. че само той е получил същата. Съдът не съобразил, че и
ищеца и ответника са се задължили по записа на заповед, т.е. всеки бил задължен
за по една втора от сумата по записа на заповед. Съдът не съобразил, че
ответникът е платил част от сумата и е намалил своята дължима част. Дори и да
се приеме, че подписите върху записа на заповед са автентични, то задължението
по него е на двете страни. С оглед изложеното, въззивникът
чрез особения си представител, моли въззивният съд да
отмени обжалваното първоинстанционно решение като
неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
С въззивната
жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор
на въззивната жалба от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът
П.П.А., редовно призован, не се явява, представлява се от назначеният му в
първоинстанционното производство по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител – адв. Д.О., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й.
В с.з. въззиваемият
П.В.И., редовно призован, не се явява
и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният
му представител по пълномощие адв. П.А., който оспорва въззивната
жалба, като неоснователна. Моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направените пред въззивната
инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване
на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично
незаконосъобразно и неправилно.
Оплакванията,
изложени във въззивната жалба са частично
основателни.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата
на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Новозагорският районен съд
е сезиран с осъдителен иск за заплащане на сумата от 5482,78лв., с която
ответникът се е обогатил, поради погасяване от страна на ищеца на цялата
дължима сума по договор за заем, усвоен от ответника, ведно със законната лихва
от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Съдът квалифицира
иска като такъв по чл.59, вр. с чл.127 от ЗЗД, каквато
квалификация е дал и първоинстанционния съд и по нея
правилно е разпределена доказателствената тежест с
доклада по чл.146 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният състав направи следните фактически и правни
констатации:
На 22.06.2017г. в гр.Нова Загора ищецът П.В.И. и ответникът П.П.А. издават в полза на
„Корект кредит груп БГ“ ЕООД, гр. Я. запис на заповед, с която се задължават да заплатят безусловно, без
протест и без разноски сумата от 4812,48лв. на падежа – 08.11.2018г. с място на
плащане в гр.Я.. Записа на заповед е предявен на двамата издатели срещу подпис
на 08.11.2018г.
Въз основа на този запис на заповед НЗРС е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1237/12.11.2018г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1744/2018г. за осъждането
на П.П.А. и П.В.И. да
заплатят солидарно на „Корект кредит груп БГ“ ЕООД, гр. Я. сумата от 4812,48лв., ведно със законната лихва,
считано от 08.11.2018г.
Въз основа на изп. лист е
образувано изпълнително производство, по което е изпратена покана за доброволно
изпълнение на П.В.И.
за общата сума от 5387лв., от която 4812,48лв. главница, 38,77лв. лихви и 42
лв. разноски.
На 17.01.2019г. по изп. производство П.В.И. е платил сумата от 5388лв.
По делото са приложени 4 броя ПКО, съответно от
18.06.2018г., 13.07.2018г., 15.08.2018г. и 20.09.2018г. за заплащане на сума от
по 133,68лв. от П.П.А., посочени ЕГН и данни на лична карта, на „Корект
кредит груп БГ“ ЕООД, гр. Я., с посочено основание за
плащане „погасяване по договор №91600000657 от 22.06.2017г.
Следва да се посочи, че
въпреки дадените изрично указания от районния съд на ищеца, няма ангажирани
доказателства относно твърдяните от него
обстоятелства за сключен договор за кредит между ищеца и ответника, от една
страна и „Корект кредит груп БГ“ ЕООД, гр. Я. от
друга; за връзката между договора за кредит и издадения запис на заповед /в
него няма посочено каузално отношение/; за целия размер на кредита; усвояването
му единствено от ответника А., както и за уговорките между двамата длъжници относно погасяването на кредита.
Следва да се посочи, че по
никакъв начин не е установена връзката между представените четири броя ПКО за
плащане на суми от ответника /няма доказателства, че плащането е направено от
ищеца, тъй като е отразен като платец А./ по договор за кредит и записа на
заповед, т.е. те не са доказателство за съществуване на каузално отношение,
обезпечено с издадения запис на заповед.
При липса на доказателства в
тази насока – съществуване на каузално отношение между издателите на записа на
заповед и поемателя и издаването на записа на заповед
като евентуално обезпечение по каузалното отношение, съдът приема, че такова не
съществува и отношенията между страните и съответно отношенията им спрямо
кредитора „Корект кредит груп БГ“ ЕООД, гр. Я. следва
да се разгледат на плоскостта на абстрактнатата
сделка.
Съдът споделя извода на районния съд, че процесния запис на заповед съдържа всички изискуеми, съгл. разпоредбата
на чл.535 от ТЗ, реквизити, които са съществено условие за неговата
действителност. Във връзка с положения подпис от страна на ответника е налице
оспорване автентичността от страна на назначеният му особен представител, но
доказателства във връзка с оспорването не са ангажирани от носещата доказателствената тежест страна – ответника и съдът приема
оспорването за недоказано.
Не се спори, че сумата по записа на заповед и
свързаните с нея лихви и разноски са заплатени изцяло от ищеца П.И..
Както бе посочено, по делото няма ангажирани
доказателства от носещата доказателствената тежест
страна – ищеца на твърдяното от него обстоятелство, че сумата по записа на
заповед е всъщност сума по договор за кредит, усвоен изцяло от ответника, поел
задължението да го изплати.
Съгласно разпоредбата на чл.513, ал.1 от ТЗ лицата,
които са издали менителницата са солидарно отговорни пред приносителя.
Следователно за поетото с процесния запис на заповед
задължение страните в настоящото производство носят солидарна отговорност.
Поради това и въз основа на записа на заповед е издадена заповед за изпълнение
и изпълнителен лист за солидарното им осъждане за плащане на сумата по записа
на заповед.
Солидарната отговорност е налице във всички случаи,
когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците
цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава
всички длъжници, като същата възниква по силата на
закона или ако е уговорена между страните. Съобразявайки данните по делото и
предвид разпоредбата на чл.121 ЗЗД и чл.513, ал.1 от ТЗ, настоящият състав
приема, че в случая е налице пасивна солидарност по силата на закона. Съгласно
установеното в чл.122, ал.1 ЗЗД правило кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от всеки солидарен длъжник, но във вътрешните си отношения те
отговарят един към друг не солидарно, а разделно. Законът,
в разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, въвежда презумпция, че всички съдлъжници дължат равна част от дълга. Това предположение е
оборимо и има сила само "доколкото не следва
друго от отношенията между солидарните длъжници".
Спорно по делото се явява обстоятелството налице ли е оборване на презумпцията на чл.127, ал.1 ЗЗД за равна задълженост на солидарните длъжници. Твърдението на ищеца за наличието на постигната
във вътрешните отношения уговорка, че сумите ще бъдат ползвани и върнати само
от ответника не се доказва по делото. Ето защо съдът намира, че презумпцията на
чл.127, ал.1 ЗЗД за равна задълженост на солидарните длъжници, не е оборена.
Съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е
изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници
за разликата. Т.е. същият може да търси от останалите само горницата над
неговия дял, в противен случай той ще се обогати за сметка на останалите.
Правото на
регрес лежи на плоскостта на принципа за забрана на неоснователното
обогатяване, поради което и във всеки конкретен случай на погасяване на дълга
към кредитора от един от солидарните длъжници, същият
има иск срещу останалите само за разликата над своята част – пределите са от
една страна размера на неговият дял, а от друга страна – размера на дълга към
кредитора. Ръководейки се от посочения по-горе принцип, делът на всеки солидарен длъжник следва да обхваща не само
главницата, но и съответната част от всички разноски – разходи по изпълнението,
съдебни и съдебноизпълнителни разноски, щом
разноските са спестени от останалите длъжници.
При това положение на ищеца се дължи присъждането на
половината от заплатените от него суми за погасяване на дълга по записа на
заповед, както и разноските в изпълнителното производство. Платеното от него в
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения въз основа на
записа на заповед от 22.06.2017г. изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК
възлиза на сумата от 5388лв., от която на него следва да му се присъди сумата
от 2694лв. С плащането на целия кредит ищецът не е изпълнил чужд дълг, а с
оглед приложимите правни норми за отношенията между солидарните длъжници, посочени по-горе, има право само на половината от
платеното, съобразно дела си в задължението. Следователно не е налице
твърдяното неоснователно обогатяване по отношение на цялата, платена по записа
на заповед сума.
По отношение на сумата от 534,72лв., платена с ПКО на „Корект кредит груп БГ“ ЕООД, гр. Я., отново
следва да се посочи, че няма ангажирани доказателства за
заплащането й от ищеца /като платец е посочен ответника/, уговорките между
страните във връзка с посочения в ПКО договор за кредит. Поради това искането
на ищеца по отношение на тази сума е изцяло неоснователно и недоказано. Не е
установено твърдяното заплащане от негова страна, т.е. обедняването му с
плащането й, респ. обогатяването на ищеца със същата, за да възникне отговорността
по чл.59 от ЗЗД.
С оглед изложеното, съдът намира исковата претенция за
основателна и доказана до размера от 2694лв., до който следва да се уважи, а в
останалата част до пълния претендиран размер от
5482,78лв. – да се отхвърли като неоснователна.
Като е достигнал до други крайни изводи и е присъдил
исковата сума в пълния претендиран размер, районният
съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се
отмени в частта над сумата от 2694лв. и вместо него да се постанови ново, с
което иска над този размер до пълния претендиран се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД върху
посочената главница се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба, както правилно е присъдил районния
съд.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски за първоинстанционното
производство, съразмерно с уважената част от иска, т.е. в размер на 525,75лв.
Като е присъдил разноски в размер на1070лв., районният съд е постановил и в
тази част неправилно решение, което следва са се отмени над посочения размер от
525,75лв. разноски.
За въззивната
фаза на производството, с оглед частичната неоснователност на въззивната жалба, на въззиваемия
следва да се присъдят разноски по съразмерност в размер на 147,41лв. Следва да
се посочи, че въззиваемият е доказал разноски само за
внесен депозит за особен представител, но не и такива за адвокатско
възнаграждение.
Въззивникът – ответник в първоинстанционното
производство не е направил разноски по делото /защитаван е от особен
представител на разноски на ищеца/ и такива не следва да му се присъждат.
Тъй като въззивната жалба е подадена от особения представител на
ответника в първоинстанционното производство, който е освободен от заплащане на
държавна такса за обжалването, то с оглед изхода на спора по въззивната жалба – частична основателност на същата, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, въззиваемият
П.И. следва да заплати съответната държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 56лв.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
първоинстанционно Решение №165 от 07.08.2020г.,
постановено по гр.д. №420/2019. по описа на Новозагорски районен съд в частта, с която е осъден П.П.А. с ЕГН ********** *** да заплати на П.В.И. с ЕГН ********** *** на
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД сума, с която ответникът се е обогатил без правно
основание за сметка на ищеца над размера
от 2694лв. до присъдения размер от 5482,78лв. и разноски по делото над размера от 525,75лв. до присъдения
размер от 1070лв., като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П.В.И. с ЕГН ********** *** против П.П.А.
с ЕГН **********
*** за заплащане на обезщетение за неоснователно
обогатяване по чл.59 от ЗЗД, вр. с чл.127 от ЗЗД над размера от 2694лв. до пълния претендиран размер
от 5482,78лв., както и претенцията за присъждане на разноски над размера от 525,75лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№165 от
07.08.2020г., постановено по гр.д. №420/2019. по описа на Новозагорски районен
съд в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П.П.А. с ЕГН ********** *** да заплати на П.В.И. с ЕГН ********** *** сумата от 147,41лв. лв.,
представляваща съразмерна част от направените пред въззивната
инстанция разноски.
ОСЪЖДА П.В.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на
Сливенски окръжен съд държавна такса за въззивното
производство в размер на 56лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.