Р Е Ш Е Н И Е №667
03.04.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесети
март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1101/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Имар-72“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Сан Стефано“ №
101, представлявано от ** М.Б.П. против
Наказателно постановление № 1498 от 05.11.2018 г., издадено от инж. З.И.В.,
заместник кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на основание чл. 32, ал. 1
от Наредба за осигуряване на обществения ред (Приложение № 1 към Решение № 198,
взето с Протокол № 10 от 28.05.2009 г., изм. и доп.) на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 11, ал. 4 вр. чл. 11, ал. 2 от Наредба за осигуряване на
обществения ред (НООР).
В жалбата се навеждат бланкетни доводи за
незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление
(НП). Моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Ю., който взема становище да са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, както и
направената правна квалификация на нарушението да е неправилна. В условията на
евентуалност, ако съдът приеме жалбоподателят да е извършил нарушението, за
което е санкциониран, поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт М.,
която предлага на съда да потвърди наказателното постановление като
законосъобразно и правилно. Възраженията на жалбоподателя намира за
неоснователни. Взема становище да не са налице основания за прилагане на
правилата за маловажност на случая.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Имар-72“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 05.02.2019 г., установено от разписка за връчване на НП, а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 08.02.2019 г.,
поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 14.09.2018 г. в кафе-бар „Фрий бар“, находящ се в
гр. Пловдив, бул. „В. А.“ № **, около 01:05 часа била извършена проверка от
полицейските служители при 02 РУ при ОД на МВР – Пловдив Ф.Д. и А. Ч.. На място
двамата установили лицето Г. В.С., роден на *** г., като служител на
заведението, който бил вътре в обекта. За извършената проверка била съставена
докладна записка с рег. № 435р-13526/2018 г. и бил приложен касов бон с № ED231933 от
14.09.2018 г.
По тези материали и като установил, че жалбоподателят
нямал издадено разрешение за удължено работно време, свид. С.Д.К. – ** ** към
02 РУ при ОД на МВР - Пловдив, на 16.10.2018 г. съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 035437 против дружеството-жалбоподател
в присъствието на управителя му, на когото бил връчен препис от акта срещу
разписка, и на двама свидетели.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на свид. С.Д.К. се установява, че
свидетелят е съставил АУАН въз основа на установеното при извършени две
проверки от автопатрули на 02 РУ при ОДМВР – Пловдив. Свидетелят изяснява, че
за проверките са били съставени докладни записки, въз основа на които той е
установил фактическата обстановка, но сам не е присъствал нито при
извършването, нито при установяването на нарушението. Посочва, че тогава не са
присъствали и вписаните свидетели по акта, които са били свидетели единствено
на неговото съставяне. От показанията на свид. К. се установява още, че към
момента на проверката жалбоподателят не е имал издадено разрешение за удължено
работно време, но същевременно обектът е бил в работен режим.
От разрешение за удължено работно време №
203/21.09.2018 г. от кмета на район „Централен“ при Община Пловдив (лист 19 от
делото) се установява, че в полза на жалбоподателя е издадено разрешение за
удължено работно време в процесния обект кафе-бар „Фрий бар“ за периода от
21.09.2018 г. до 21.12.2018 г.
От писмо с изх. № 7000-17571/03.09.2018 г. от кмета на
район „Централен“ при Община Пловдив (лист 17-18 от делото) се изяснява, че по
подаденото от жалбоподателя заявление с вх. № 7000-17571/24.07.2018 г. за
издаване на разрешение за удължено работно време е било отказано издаването на
поисканото разрешение.
От Заповед № 18ОА418/06.03.2018 г. на кмета на Община
Пловдив се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно
оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална
компетентност. Доказателство за компетентността на актосъставителя представлява
Заповед № 15ОА1328/20.05.2015 г. на кмета на Община Пловдив.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и
че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че при
издаването на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално
нарушение, влечащо неговата незаконосъобразност и представляващо самостоятелно
основание за неговата отмяна. Административнонаказващият орган, като е приел,
че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 11, ал. 4 вр. чл.
11, ал. 2 от НООР, е издал обжалваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 32, ал. 1 от НООР е наложил на „Имар-72“ ЕООД имуществена санкция
в размер на 500 лева. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредбата за осигуряване на
обществения ред за нарушение на разпоредбите на чл. 11 от Наредбата на
физическите лица се налага глоба в размер на 500 до 5 000 лева, а на
юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция в размер от 5 000
до 50 000 лева. Жалбоподателят „Имар-72“ ЕООД е търговско дружество (еднолично
дружество с ограничена отговорност) и по своята правна природа е юридическо
лице. Следователно правилно наказващият орган, като е приел жалбоподателят да е
извършил административно нарушение, му е наложил имуществена санкция, а не
административно наказание „глоба“. В нарушение на правилата за индивидуализация
на санкцията обаче тя е определена и наложена под минималния предвиден размер –
санкцията е следвало да бъде индивидуализирана в размер от 5 000 до 50 000 лева,
а е наложена такава от 500 лева. Допуснатото нарушение при индивидуализацията на
следващата се имуществена санкция е съществено и не може да се санира пред
въззивния съд. Следователно налице е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
Независимо от гореизложеното, настоящият състав
намира, че е налице и друго съществено процесуално нарушение, тъй като в
обстоятелствената част и на АУАН, и на НП липсва каквото и да било описание
каква е връзката на санкционираното дружество с твърдяното нарушение. Липсва
описание на обстоятелства, от които да се направи извод, че автор на
нарушението е именно „Имар-72“ ЕООД. Само по себе си посочването на
индивидуализиращите дружеството данни в уводната част на НП, в която се посочва
срещу кого се издава постановлението, е недостатъчно да се обоснове извод, че
точно това дружество е извършило административното нарушение. Нито в АУАН се
съдържат твърдения, нито в НП фактически изводи жалбоподателят да е стопанисвал
проверявания обект, да е осъществявал търговската дейност в този обект. Напълно
неясно остава за съда каква е връзка между „Имар-72“ ЕООД със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „С. С.“ № *** и кафе-бар „Фрий бар“, находящ се
в гр. Пловдив, бул. „В. А.“. Неясно остава и чие е авторството на нарушението,
а фактическото обвинение се явява безадресно. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на касационната инстанция (така Решение № 1629 от 11.10.2017 г. по к.а.н.д. № 1929/2017 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 684 от 23.03.2018 г. по к.а.н.д. № 143/2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1926 от 10.11.2017
г. по к.а.н.д. № 2345/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1875 от 18.10.2016 г. по к.а.н.д.
№ 1778/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1992 от 21.11.2017 г. по к.а.н.д. № 1861/2017 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 643 от 21.03.2018 г. по к.а.н.д. № 3627/2017 г. на Административен съд –
Пловдив).
Съществено процесуално нарушение е допуснато и тъй
като в АУАН и в НП в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН не е направено надлежно описание на нарушението. Чрез
описанието на нарушението трябва да се очертае предметът на доказване в
производството, като ясно се посочи какво конкретно поведение от фактическа
страна е подведено под състава на съответното административно нарушение. Вместо
това в случая наказващият орган просто е преписал разпоредбата на чл. 11, ал. 4
от НООР, като декларативно е посочено, че обектът не бил прекратил дейността по
почистване, зареждане и обслужване. Действително направена е надлежна
индивидуализация на времето и мястото на извършване на деянието, на неговото
авторство, както и на доказателствата, от които се установява. Единственият
описан в постановлението факт обаче, от който да се направи извод дали е
извършеното процесното нарушение, е, че при проверката в обекта бил заварен
служител. Никъде не се твърди нито той, нито което и да е друго лице да е
почиствало, да е зареждало заведението или да е обслужвало клиенти.
Преписването на текста на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от НООР с посочване, че
обектът не е прекратил дейността по почистване, зареждане и обслужване не
представлява твърдение за конкретен факт, а е правна квалификация, която трябва
да се направи именно въз основа на фактите, които се установят. Твърдение за
факт би представлявало например, че в заведението при извършената проверка са
били обслужвани клиенти или че е била зареждана стока. Дори и да установи
такива факти в хода на въззивното производство, съдът не би могъл с въззивното
решение за пръв път да предявява на жалбоподателя нови факти, по които досега
не се е защитавал. Именно поради това искането за разпит като свидетели на полицейските
служители, извършили проверката, е неоснователно. Дори и да се докаже, че
служителят С. е бил вътре в заведението при извършената проверка, сам по себе
си този факт не доказва по категоричен и несъмнен начин, че е извършено именно
нарушението по чл. 11, ал. 4 от НООР.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори
и да не бяха допуснати констатираните съществени процесуални нарушения, то пак
би било налице основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като
деянието би се квалифицирало като маловажен случай. При тази преценка следва да
бъде съобразено, че в полза на жалбоподателя все пак е било издадено разрешение
за удължено работно време и то само няколко дни по-късно, в случая през
следващата календарна седмица – на 21.09.2018 г. Не се установяват предходни
нарушения, извършени от жалбоподателя, нито настъпили вредни последици. В тази
връзка категорично не може да бъде споделено становището, че характерът на
защитаваните обществени отношения е обстоятелство, което да може a priori да изключи
приложението на правилата по чл. 28 от ЗАНН. След като законодателят не е
сторил изрично това, то административнонаказващият орган не може да „дописва“
закона, като сам предвижда допълнителни ограничения за правните субекти.
Въпросът за маловажност на случая е винаги конкретен и се предопределя от
степента на обществена опасност на деянието и на дееца, а не от вида на
защитаваните обществени отношения.
По гореизложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което е незаконосъобразно и
трябва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.
1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1498 от 05.11.2018 г., издадено от инж. З.И.В.,
заместник кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на „ИМАР-72“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Сан Стефано“ №
101, представлявано от управителя М.Б.П., ЕГН: ********** на основание чл. 32,
ал. 1 от Наредба за осигуряване на обществения ред (Приложение № 1 към Решение
№ 198, взето с Протокол № 10 от 28.05.2009 г., изм. и доп.) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по
чл. 11, ал. 4 вр. чл. 11, ал. 2 от Наредба за осигуряване на обществения ред.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!Й.Т.