№ 1807
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Ваня Н. И.
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20211100510821 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците К. Й. А. и Н. И. А. срещу
решение № 20143737/22.06.2021г., постановено по гр.дело № 49280/2020г. по описа на
СРС, 31-и състав, в частта, в която са уважени предявените срещу тях от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че дължат
разделно на „Топлофикация София” ЕАД – 4/6 части от К. А. и 1/6 част от Н. А.,
сумите 934.24 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2017г. до
30.04.2019г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 103874,
сумата 5.01 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от 22.07.2020г. до
окончателното изплащане, както и сумата 141.42 лева – мораторна лихва върху
главниците за топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 10.07.2020г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
32493/2020г. по описа на СРС, 31-и състав и на ищеца са присъдени разноски.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
постановеното съдебно решение в обжалваната част. От представеното заявление-
декларация за откриване на партида на името на ответника А.А. се установявало, че той
бил обвързаното от облигация с ищеца лице, респ. единствен легитимиран да отговаря
1
за задълженията. Позовават се на т. 2 от ТР № 2/2017г. ОСГК на ВКС и на
разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Молят за отмяна на постановеното от СРС
решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу тях искове.
Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
не е депозирала писмен отговор. В хода на въззивното производство поддържа, че
въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява
становище по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение
настоящият съдебен състав намира следното:
Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна
собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен
състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява
субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът
/потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и
доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна
енергия.
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавни имоти съдът приема за установено, че на 29.11.1989г.
И.С.А. и ответника К. Й. А. придобили правото на собственост върху процесния
апартамент 39, находящ се на адрес гр. София, ж.к. ****. Видно е от представеното по
делото удостоверение за наследниците на И.С.А., че същият починал на 07.06.2013г.,
оставяйки за свои наследници по закон ответника К. Й. А. – съпруга и ответниците
А.И.А. и Н. И. А. - деца. С настъпването на смъртта на И.С.А. притежаваната от него ½
ид.ч. от правото на собственост върху имота, на основание чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН, след
2
смъртта му, по пътя на наследственото правоприемство преминала поравно към
наследниците му по закон. Така квотата на ответника К. Й. А. станала 4/6 ид.ч., а
ответниците А.И.А. и Н. И. А. придобили по 1/6 ид.ч.
От представеното по делото заявление-декларация рег. № 3970/19.07.2016г.,
подписано от ответника А.И.А. и неоспорено от страните по делото, се установява, че
след придобиването на 1/6 ид.ч. от имота по наследство последният поискал партидата
при ищеца за топлоснабдяването на процесния имот с аб. № 103874 да бъде променена
на негово име съгласно ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди. Същият декларирал,
че бил запознат, че дяловото разпределение се извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД
съгласно избора на общото събрание на етажната собственост.
От представените по делото съобщения към фактури, извлечение от сметка за
аб. № 103874, индивидуални справки за отопление и топла вода и документи за главен
отчет, представени от третото лице-помагач и неоспорени по делото, се установява, че
на името на ответника А.И.А. за имота на горния адрес партида била открита под
абонатен номер 103874. С депозираното пред ищеца заявление-декларация от
19.07.2016г. волеизявлението на ответника А.И.А. за договорно обвързване с ищеца
достигнало до последния. От счетоводното откриване на партидата на името на
ответника А.И.А. се установява и писменото приемане на ищеца и изричното
сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на
топлинна енергия за процесния имот между “Топлофикация София“ ЕАД и ответника
А.И.А..
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързали ответника А.А., като
със заявлението-декларация същият се позовал на ОУ на ищеца за промяна на
партидата. Предвид изложеното между ищеца по делото и ответника А.А. за процесния
период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни ОУ.
При наличието на изрично сключен писмен договор между ищеца и ответника
А.А. без значение е дали ответниците К. Й. А. и Н. И. А. притежават вещни права /и в
какъв обем и вид/ от процесния имот. Основанието за облигационната обвързаност на
ищеца и ответника А.А. не е специалната хипотеза на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а общата такава
по чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ето защо през процесния период единствено ответникът А.А.
бил страна по облигационното договорно отношение с ищеца за продажба на топлинна
енергия за същия топлоснабден имот. По тези мотиви възражението на ответниците К.
Й. А. и Н. И. А., че липсва облигационна обвързаност между тях и ищеца се явява
основателно, тъй като сключеният от ответника А.А. изричен договор по чл. 149, ал. 1
3
ЗЕ изключва приложението на специалната хипотеза на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Ето защо
исковете срещу ответниците К. Й. А. и Н. И. А. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Предвид изложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която се
признават задълженията на ответниците К. Й. А. и Н. И. А., а вместо това предявените
срещу тези ответници искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В останалата част, в която исковете на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД
срещу ответника А.И.А. са уважени, както и в частта, в която установителните искове
срещу всички ответници са отхвърлени, като необжалвано първоинстанционното
съдебно решение е влязло в законна сила.
По разноските:
При този изход на делото, първоинстанционното решение следва да бъде
изменено и в частта на присъдените разноски.
Ищецът е направил пред първата инстанция разноски в общ размер 671.12 лева,
от които 71.12 лева за държавна такса, 500 лева за експертизи и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от исковете на ищеца
се полагат разноски в размер на сумата 84.39 лева, платими единствено от ответника
А.И.А..
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер 78.65 лева,
от които 28.65 лева – държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на спора ищецът има право на разноски за производството по ч.гр.д. №
32493/2020г. по описа на СРС, 31-и състав, в размер на 9.89 лева, платими единствено
от ответника А.И.А..
С първоинстанционното съдебно решение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответниците К. Й. А., А.И.А. и Н. И. А. са осъдени да заплатят на ищеца разноски в
размер на 73.68 лева за исковото производство и 73.68 лева за заповедното
производство. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, в
която на „Топлофикация София“ ЕАД са присъдени суми за разноски, платими от
ответниците К. Й. А., А.И.А. и Н. И. А. и в частта за разноски над сумата 84.39 лева за
исковото производство и над сумата 9.89 лева за заповедното производство.
Ответниците К. Й. А. и Н. И. А. в производството по установителните искове
пред СРС са сторили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лева.
Възражението на ищеца по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно –
адвокатското възнаграждение е в минимален размер. Съразмерно с отхвърлената част
от исковете на ответниците К. Й. А. и Н. И. А. се следва разликата между дължимия
размер от по 300 лева и присъдения им размер от по 73.68 лева, т.е. сумата от по 226.32
4
лева, които следва да им бъдат присъдени.
В заповедното производство ответниците К. Й. А. и Н. И. А. са сторили
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лева. Ищецът е релевирал
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав намира, че най-сходни по обем с
подаване на възражение от страна на длъжника в заповедното производство са
действията, посочени в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - за изготвянето на книжа и молби, при които
минималният размер на възнаграждението е 50 лева. Като се съобразят извършените от
адвоката действия, въззивният съд намира, че няма основание да бъде определян по-
висок размер на възнаграждението от минималния такъв от 50 лева и последният е
справедлив и обоснован. В този смисъл - определение № 3262 от 10.10.2017г. по ч.гр.д.
№ 3474/2017г. на САС. С първоинстанционното съдебно решение на въззивниците са
присъдени разноски за заповедното производство в размер на по 73.68 лева. Предвид
правилото за невлошаване положението на жалбоподателя първоинстанционното
съдебно решение не следва да бъде ревизирано в частта по присъдените на
ответниците разноски за заповедното производство.
Пред СГС ответниците К. Й. А. и Н. И. А. доказват разноски в размер на по 350
лева, от които 50 лева заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско
възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да им бъдат присъдени.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20143737/22.06.2021г., постановено по гр.дело №
32493/2020г. по описа на СРС, 31-и състав в частта, в която е признато за установено
по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че К. Й. А., ЕГН **********, и Н. И. А., ЕГН **********,
дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, разделно – 4/6 части от К. А.
и 1/6 част от Н. А., сумите 934.24 лева – цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.07.2017г. до 30.04.2019г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. ****, аб. № 103874, сумата 5.01 лева – цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.02.2019г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от
22.07.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата 141.42 лева – мораторна
лихва върху главниците за топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 10.07.2020г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
32493/2020г. по описа на СРС, 31-и състав, в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, К. Й. А. и Н. И. А. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД
5
разноски, и в частта относно присъдените на „Топлофикация София“ ЕАД разноски
над сумата 84.39 лева за исковото производство и над сумата 9.89 лева за заповедното
производство, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу К. Й. А., ЕГН **********, и Н. И. А., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
разделно – 4/6 части от К. А. и 1/6 част от Н. А., сумите 934.24 лева – цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2019г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 103874, сумата 5.01 лева – цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главниците от 22.07.2020г. до окончателното изплащане, както
и сумата 141.42 лева – мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за
периода от 15.09.2017г. до 10.07.2020г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 32493/2020г. по описа на СРС, 31-и
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на К. Й. А., ЕГН **********, сумата от още 226.32 лева –
разноски по делото за производството по исковете по чл. 422 ГПК, сторени пред СРС и
350 лева – разноски, сторени пред СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на Н. И. А., ЕГН **********, сумата от още 226.32 лева –
разноски по делото за производството по исковете по чл. 422 ГПК, сторени пред СРС и
350 лева – разноски, сторени пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6