Р
Е Ш Е
Н И Е №836
гр. Бургас, 08 юни 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в
съдебно заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар КРИСТИНА ЛИНОВА и с участието на прокурора АНДРЕЙ
ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 1110/2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във
вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури Бургас, чрез процесуален представител
юрисконсулт Ч., против решение № 260038/10.03.2021г.,
постановено по НАХД № 453/2020 по описа на Районен съд гр.Царево.
С
решението е отменено наказателно
постановление №02-194/19.11.2020г., издадено от началник Отдел „Рибарство и
контрол – Черно море”-Бургас към ГДРК при ИАРА, с което на Т.К.К., с ЕГН **********,
за нарушение на чл.17 ал.1 и ал.4 от Закона за рибарство и аквакултурите, е
наложено наказание глоба в размер на 1 500 лева на основание чл.56 ал.1 от ЗРА
и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА, е постановено отнемане в полза на
държавата на риболовна лодка с външна
маркировка АХ 187, синя на цвят и 50 броя уреди тип „кош“.
Жалбоподателят
иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното
постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил
материалния закон. Твърди, че при издаване на наказателното постановление не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, защото всички факти се
съдържат в доклад от инспекция и констативен протокол към които постановлението
препраща; правилно е посочена приложимата санкционна разпоредба; нарушението е
категорично доказано. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., поддържа жалбата и
направените с нея искания. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Ответникът по
касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. К., иска обжалваното решение да бъде
оставено в сила. Позовава се на съображения, изложени пред първоинстанционния
съд.Претендира присъждане на разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас счита, че решението на Районен съд Царево е
неправилно и незаконосъобразно, и следва да бъде отменено. Според него, безспорно
е доказано нарушението, което съответства на санкционната норма на закона.
Касационната
жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с
право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да отмени наказателното постановление, първоинстанционният
съд е преценил, че санкционната норма е приложена неправилно и че в АУАН и в
наказателното постановление не се съдържа словесно описание на деянието- процесния стопански риболов да е бил извършван
от жалбоподателя, без същия да притежава разрешително и/или без да има
придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми за
съответната календарна година, каквото е
изискването на сочените за нарушени норми на чл.17 ал.1 и ал.4 от ЗРА,
като е посочено само, че процесната лодка, от която жалбоподателят извършвал
стопанския риболов с капанни уреди тип „кош“, е била отписана през 2013г. от регистрите на риболовните
кораби на ИАРА и че не представя при
поискване удостоверение за стопански риболов.
Съдът правилно е установил фактическата обстановка
е изложил съображения по приложението на закона, които в частта, мотивираща
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на
наказателното постановление, настоящия състав на съда изцяло споделя.
Според санкционната норма на чл. 56, ал.1 от ЗРА, който
извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от
Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17, се наказва с
глоба от 1500 до 3000 лв.
С наказателното постановление се твърди нарушение
на чл.17, ал.1 и 4 от ЗРА, изискващи стопански риболов да се извършва след издаване на разрешително за стопански
риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни
организми, и при издадено от ИАРА удостоверение за съответната календарна
година за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни
организми.
В случая и в АУАН, и в наказателното постановление
се съдържа изложение на факти, установени в резултат на действията, извършени
от проверяващите лица и описание на самите действия. Както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд, липсва описание на изпълнителното деяние на
нарушението.
От текста на посочените актове може да се гадае за
какво нарушение е наложена санкцията- дали защото удостоверение и разрешение
изобщо не са били издадени или за това, че не са представени при поискване.
Липсата на яснота относно изпълнителното деяние на
нарушението представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото
пряко препятства упражняването на правото на защита.
Абсолютно неоснователно е твърдението на касатора,
че тази неяснота може да бъде преодоляна чрез анализ на доклад за инспекция №021-056-302/24.06.2020г.
и констативен протокол № 021-056-303/24.06.2020г., към които наказателното
постановление препраща.
Посочените документи представляват писмени
доказателства, за отразените в тях факти, но позоваването на тях не освобождава
наказващия орган от задължението в АУАН и в наказателното постановление да
изложи всички факти, въз основа на които да е възможно извършването на преценка
за законосъобразност и срещу които да може да бъде реализирано правото на
защита.
Препращането към съдържание на документи, съдържащи
се в административната преписка има характер на мотиви, но само когато се касае
до издаване на индивидуален административен акт. Последният по характеристики и
правни последици съществено се различава от наказателното постановление.
Наказателното постановление е израз на държавна
принуда, целяща да санкционира противоправното поведение на физически и
юридически лица, поради което се подчинява на строго формални правила. Тези
правила изискват точно описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, така че да е възможно
ефективно упражняване на правото на защита.
В случая описание на нарушението, според
изискванията на закона, не е извършено, защото липсва информация чрез какви
точно действия или бездействия е извършено нарушението.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното
решение не страда от пороци, които да обосноват отмяната му.
Затова и на
основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, ХІV
състав на Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260038/10.03.2021г., постановено по НАХД № 453/2020 по описа на Районен
съд гр.Царево.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: