Р
Е Ш Е
Н И Е
№ .....
гр.София, 20,07,2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и първи май
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело № 206 по описа за 2017год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Е.В.М. срещу „ЗАД Д.Б.:
Ж.и З.“ АД искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45, aл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 200000лв., частично от 300000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 21,06,2016год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законна
лихва от 02,12,2016год. до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 21,06,2016год., около 08:26 часа, на път ВП- 81, при управление на лек
автомобил, с марка „Сузуки“, модел „Вагон”, с рег. № ********, с посока гр.
София, водачът – В.А.М., е нарушил правилата за движение по пътищата,
вследствие на което е реализирал ПТП
с управляван от ищцата лек автомобил, с марка „Фиат“, модел „Браво“, с рег. № ********. Поддържа в резултат на пътнотранспортното произшествие на последната да са причинени неимуществени вреди, описани в исковата молба и подлежащи на
обезщетение. Във връзка с ПТП е образувано ДП № 129/2016год. по
описа на РУП-Костинброд, пр.пр. № 563/2016год. по описа на РП-Костинброд.
Излага доводи деликтната
отговорност на виновния водач да е застрахована при ответното
дружество, поради което за пострадалата е възникнало право да претендира
обезщетение пряко от застрахователя на делинквента. Депозирана е претенция с вх. №
696/01,09,2016год. пред застрахователя, по която не е изплатено застрахователно
обезщетение за претендираните неимуществени вреди – обстоятелство, обуславящо
интерес от исковата претенция.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-„ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК
излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, с което се покрива гражданската отговорност на
делинквента към датата на застрахователното събитие. Оспорва да е налице
осъществено виновно противоправно деяние на застрахования водач в причинна
връзка с ПТП и твърдените увреждания. Поддържа фактическите твърдения на ищцата
да не съответстват на действителния механизъм на произшествието. Оспорва
твърдените неимуществени вреди и причинната им връзка с ПТП. Твърди за реализиране
на произшествието да са способствали
фактори, независещи от волята на деликвента – техническа повреда на
управлявания от него лек автомобил, състоянието на пътната настилка. При
условията на евентуалност излага доводи за завишен и несъобразен с чл.52 от ЗЗД
размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Релевира
възражение за съпричиняване от ищцата – неуточнено. Оспорва дължимостта на
законна лихва.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на предявените искове. Претендира разноски.
При така изложеното, след
като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните и от
представените доказателства- Констативен протокол от 25,08,2016год., съставен от ОД на МВР РУ
Костинброд, се установява фактът на настъпило на 21,06,2016год., около 08:26 часа, на път ВП-81, 17км пътнотранспортно произшествие, с участието на лек
автомобил, с марка „Сузуки“, модел „Вагон“, с рег. № ********, управляван от В.А.М. и лек автомобил, с марка „Фиат“,
модел „Браво“, управляван от Е. В. М.,
при което е пострадала ищцата М..
Не е спорно между страните наличието
на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
застрахователното събитие – 21,06,2016год. за процесния автомобил Сузуки,
обстоятелство констатирано и от компетентните органи в КП от 25,08,2016год.,
което удостоверяване съобразно чл.189, ал.2 от ЗДВП има обвързваща доказателствена сила./
постановено е и определение по реда на чл.146 от ГПК в закрито с.з. от
28,09,2017год./
От изслушаното заключение на съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд. акт, се
установява механизма на ПТП, според който процесното ПТП е настъпило на 21,06,2016год.
на път БП -81, 17км. на прав пътен
участък. БП 81 се състои от едно платно
и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока
има по една пътна лента. Произшествието е настъпило в светлата част от
денонощието с добра метеорологична видимост. Лек автомобил „Фиат” се е движил по
БП-81 в дясната пътна лента с посока от гр.Костинброд към гр.Годеч със скорост
на движение от 78км.ч., приближавайки към
мястото на настъпване на произшествието. В същото време, процесния лек автомобил
„Сузуки“ се е движил в пътната лента за насрещното му движение в обратната
посока. Водачът на л.а. Сузуки е отклонил управлявания от него автомобил
наляво, като е навлязъл в пътната лента за насрещното му движение. Реализирало
се е ПТП. Лек автомобил Сузуки се е ударил с предната му лява част челно - странично,
в лявата част лек автомобил Фиат. Причина за реализиране на произшествието са
субективните действия на водача на лек автомобил Сузуки с органите за управление на
автомобила, който е отклонил управлявания автомобил наляво и е навлязъл в лентата за движение на
лек автомобил Фиат.
С влязло в сила на
14,03,2018год. определение е одобрено споразумение по НОХД №75/2018год. по описа на районен съд Костинброд, с което В.А.М.
е признат за виновен в това, че на 21,06,2016год. около 08,26часа, на ВП -81, в
района на 17 км., Община Костинброд, при
управление на МПС -лек автомобил, Сузуки Вагон, с рег.№******** е нарушил
правилата за движение-чл.8, ал.1 от ЗДВП и по непредпазливост причинил тежки телесни повреди на Е. В.
М. -престъпление по чл.343, ал.1,
б."б", пр.1, вр.чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.
От
изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда, се установява, че при пътнотранспортното
произшествие ищецът е получил следните
травматични увреждания:
Множествена
травма/политравма/
Травматичен шок
Контузия на корема с травматично
разкъсване на далака/слезката/ с излив на кръв в коремната кухина-
хемоперитонеум;
Травматична руптура на пикочния
мехур;
Счупване на сакрума с
луксация/изкълчване/ на лявата сакроилиачна става;
Контузия на кръстцовия плексуc/plexus
sacralis/;
Счупване на таза-горно и долно
рамо на дясна лонна кост,счупване на главулечната ямка/ацетабулума/ в дясно;
Счупване на шийката на лява бедрена кост;
Счупване на напречните /трансверзални/ израстъци на телата на Л1-Л4-Л5
в ляво Разкъсно-контузна рана в областта на лява вежда;
След травматичния инцидент на
21.06.2016г. Е.В.М. е транспортирана до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” и настанена в
противошокова зала. При постъпване е била в състояние на травматичен шок.
Предприети са диагностични и лечебни мероприятия. Извършени са консултации с
анестезиолог, неврохирург, хирург, ортопед. По спешност е била оперирана-
Оперативен протокол № 9371/21.06.16г. По спешност ляв долен крайник поставен на
директно теглене с тежести, по отношение на счупването на тазовите кости
поставен е външен фиксатор. След операцията е настанена в клиника за интензивно
лечение. След стабилизиране на състоянието й на 13.07.16г. е извършена отново оперативна интервенция /видно от протокол №17991/ като е осъществена лумбална и лумбо-сакрална
остеосинтеза. На 20.07.16г. е извършено открито наместване на счупването на
шийката на лява бедрена кост. След изписване на 28.07.2016 г. лечението е
продължило в домашно- амбулаторни условия. От 12.12.2016год. до 23.12.2016г. е
провела рехабилитационен курс в специализирана болница Павел баня. В периода
20.01.17г.-27.01.17год. и 05.06.17г.-10.06.17г. е рехабилитирана в специализирана
болница за продължително лечение и рехабилитация гр.Банкя. От процедурите
настъпило подобрение в обективните и функционални показатели като е редуциран
болковия синдром, увеличен е двигателния обем и тонизирана мускулатурата. Поради
персистиране на болки при движение в областта на сакрума и тръпнене в левия
крак на 26.10.17г. са свалени имплантите от сакроилиачната област. В периода
06.12.17г.-11.12.2017г. е проведено лечение в Клиника по нервни болести за
лечение на болката и неврорехабилитация от МБАЛНП „Св. Наум” ЕАД с диагноза: Увреждане
на лумбо-сакралните коренчета, некласифицирани другаде.
Травматичният шок, който е бил от
III степен е реализирал медико-
биологичния критерий разстройство на З.то
временно опасно за живота. Контузията на корема с травматично разкъсване
на далака/слезката/ с излив на кръв в коремната кухина-хемоперитонеум и
травматичното разкъсване на пикочния мехур са реализирали медикобиолгичния
признак разстройство на З.то временно
опасно за живота. Счупване на сакрума с луксация/изкълчване/ на лявата
сакроилиачна става е причинило на ищцата трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за период по-дълъг
от тридесет дни. Контузията на кръстцовия плексус/plexus
sacralis/ е причинила постоянно
разстройство на З.то неопасно за живота. Счупването на таза-горно и
долно рамо на дясна лонна кост, счупване на главулечната ямка/ацетабулума/ в
дясно са причинили на ищцата трайно
затруднение в движенията на десния долен крайник за период по-дълъг от тридесет
дни. Счупването на шийката на лява бедрена кост е довело до трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за период по-дълъг от тридесет
дни. Счупването на напречните /трансверзални/ израстъци на телата на Л1 Л4-Л5 в ляво е реализирало медико-биологичния признак затруднение в движенията на снагата за период от два месеца. Разкъсно-контузната
рана в областта на лява вежда е причинила на ищцата болки. Описаните травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие от 21.06.2016г.
Фрактурите
в областта на таза са тежки, с нарушение на симетрията на тазовия пръстен,
което е наложило по спешност поставяне на външен фиксатор за 20 дни, с
последваща метална стабилизация с плака. Възстановителният период следоперативно
е продължил 1.5месеца включващ, постелен режим, ползване на проходилка,
патерици, бастун, и 3 хоспитализации за ЛФК и физиолечение. На 24.10.17г. е
отстранен фиксационния метал. С оперативно лечение е направена корекция за възстановяване
симетрията на тазовия пръстен. Изложено е становище евентуално бъдещо раждане
по нормален път да е свързано с известен риск.
Отстраняването на слезката съобразно нейните функции
се отразява на имунитета на пострадалото лице, но организмът с течение на
времето компенсира липсата му. Компенсацията на функциите при по-голям процент
от пациентите с изваден далак приключва за около година. Възстановителният
период е индивидуален, като по отношение на поемането на функциите от другите
лимфни органи трансформация приключва за около година.
Счупването на напречните израстъци на
поясни прешлени причинява затруднение в движението на снагата. Те са начални
и залавни места на части от собствената мускулатура на гърба. Възстановителния период е в рамките
на 3-6 седмици.
При ищцата на втория месец след инцидента от извършена
магнитно-резонансна томография на поясен отдел са описани сублигаментарни
дискови хернии на нива Л4-Л5 и Л5-eCl, което се отдава на дегенеративни промени, предвид което съдът приема да не са
в доказана пряка причинна връзка с произшествието.
Трайна последица от травмата е контузията на
кръстцовия сплит с вторичната периферно-стволова увреда на левия перонеален
нерв тежка степен от типа на аксонна дегенерация и липсата на сетивен нервен
акционен потенциал от левия n.suralis в ляво.
Фрактурата на шийката на лява бедрена кост се характеризира със скъсяване,
външна ротация/извиване/, невъзможни движения на ляв долен крайник.
Възстановителният период около е 6 месеца . Самото травматично увреждане
ускорява процесите на дегенерация
на ЛТБС, а трайни последици са скъсяване
на левия крак-с 1 см., болки при натоварване и промени във времето, ускорена
артроза.
Причинените болки и страдания на ищцата са били
най-интензивни непосредствено след инцидента, след оперативните интервенции по
спешност и реанимационни процедури, след последващите с отложена спешност
операции, както и тези по отстраняване на остеосинтезния метал. Политравмата е
довела до ползване на чужда помощ, помощни средства, продължително физио и балнеолечение,
със здравословни и битови затруднения. Описаните и констатирани при ищцата
белези от травмите имат загрозяващ ефект. Трайните последици от
пътнотранспортното произшествие са липса на далак, скъсен
1см ляв долен крайник, травматичната увреда на н. перонеус в ляво свързан с травматична увреда на
кръстцовия плексус, както и ускоряване на артрозните промени/таз, ТБС/. Общия възстановителен
период е 1 година и 6 месеца. Изложено е становище ищцата по време на
произшествието да е била с поставен предпазен колан.
По делото са ангажирани и
гласни доказателства, чрез разпит на св.К.В., ценени по реда на чл.172 от ГПК, от
които се установяват неимуществените вреди за ищеца.
От изслушаното
по делото заключение на съдебнопсихологична експертиза, неоспорено от страните
и прието от съда, което следва да бъде ценено като компетентно изготвено се
установява, че ищцата не е преработила
психическата травма, свързана с преживяното ПТП и последващото лечение,
най-вече поради притеснения за синът й /на 2 месечна възраст/ към датата на ПТП
и изпитвайки вина за невъзможността да участва пълноценно при отглеждането му
поради продължителното болнично лечение и възстановяване. Тъй като от ПТП до провеждане на изследването е минала повече
от 1 година и половина е изложено становище да е малко вероятно пострадалата да
преодолее психическите последици от
преживяното без специализирана
помощ-психологическа, психиатрична или психотерапевтична. От получените белези
ищцата изживява чувство за
непълноценност като съпруга и доколкото привлича вниманието на околните, налице
са преживявания за малоценност
поради самообвинение, че не е
кърмила детето си. Липсват данни за психотична симптоматика, но наблюдаваните при
нея симптоми сочат на протрахирана
депресивна реакция, която в случай, че не бъда отработена професионално, би
могла да хронифицира и остави траен
отпечатък върху качеството на Ж.на пострадалата.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
Съобразно разпоредбата на чл.300
от ГПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданско правните последици от
деянието относно това
дали е извършено противоправно
деяние, виновно от дееца. От
приложеното по делото влязло в сила споразумение от 14,03,2018год., по по НОХД № 75/2018год., на Районен съд-
град Костинброд, настоящия състав намира, да е налице фактическия състав на непозволено
увреждане и съответно възникнало задължение в този смисъл за обезщетяване на
причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432 от КЗ е основателен и
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран.
Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
противоправното деяние. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС № 4/1968год., т. 11, според което същите се възмездяват
от съда по справедливост.
Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на З.то, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл.
от ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т.
795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д.
299/2011 г. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. с чл. 52
от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящият съдебен
състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в
размер на 140000,00лв. При
определяне на същите съдът съобрази характера
на причинените травматични увреждания – Можествена травма/политравма/, Травматичен шок, Контузия
на корема с травматично разкъсване на далака/слезката/ с излив на кръв в
коремната кухина- хемоперитонеум, което е
наложило отстраняването му, Травматична руптура на пикочния
мехур, Счупване на сакрума с луксация/изкълчване/
на лявата сакроилиачна става, Контузия
на кръстцовия плексуc/plexus sacralis/, Счупване
на таза-горно и долно рамо на дясна лонна кост, счупване на главулечната ямка/ацетабулума/ в дясно, счупване на шийката на лява бедрена кост, Счупване на напречните
/трансверзални/ израстъци на телата на Л1-Л4-Л5 в ляво,
Разкъсно-контузна рана в областта на лява вежда с общ възстановителен период от
около една година и половина. Съобрази се възрастта на лицето -31 години към
датата на произшествие/ млада активна трудоспособна възраст, препятствана по
причина на инцидента/, обстоятелството, че оздравителния период към
приключване на съдебното дирене все още не е приключил, извършените оперативни
интервенции общо четири на брой, необходимостта
от грижа и чужда помощ през периода на възстановяването/ шест месеца е била на
легло, впоследствие ползвала помощни средства като и към настоящия момент се
нуждае от помощ при някой ежедневни дейности/. Съдът съобрази и
обстоятелството, че при пострадалата са налице трайни увреждания-отстраняване
на орган/далак/, скъсяване на левия долен крайник с 1 см., което води до
нарушения в походката и накуцване, травматична увреда на н.Перонеус в ляво
свързана с травматичната увреда на кръстцовия
плексус, която съгласно становището на вещото лице заявено в съдебно
заседание предполага изтръпване в лявата
част на крака, подбедрицата и пръстите, очаквано ускоряване на дегенеративните
изменения, фактът, че евентуална бъдеща бременност на ищцата би била рискова, с
оглед разместване на тазовите кости, както и наличието на загрозяващи белези
отразяващи се на самочувствието на пострадалата. За
определяне справедлив размер на обезщетението, съдът съобрази и психичното
отражение от реализирания деликт върху пострадалото лице- проявяващо признаци
на протрахирана депресивна реакция / потвърдено и от събраните гласни
доказателства/, свързана със самообвинения и изживяване за непълноценност,
включително поради невъзможността да полага пълноценни грижи за детето си,
който факт налага професионално работа и лечение, включително чрез психотерапия.
Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период
съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
За неоснователно съдът
намира релевираното възражение от ответника за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД
поради нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДВП, вменяваща задължение на
пътниците да ползват обезопасителни колани. Заключението на СМЕ сочи на извод лицето
да е било с поставен колан. От друга страна дори соченото нарушение да се
приеме за установено няма данни ползването на колан, кои увреди би
предотвратило. Ето защо и с оглед нормата на чл.154 ГПК и предвид изрично
указаната доказателствена тежест, съдът намира възражението да е недоказано.
Предвид
основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за лихва.
Същата съобразно
правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 01,09,2016год.
е дължима от 02,12,2016год. до изплащане на
вземането.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК/ считано от 14,03,2018год.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, в случай на
осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на 4400,00лв. –
държавна такса / разликата между дължимата от 5600,00лв. и внесена от ищеца
1200,00лв./.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1291,50лв. от общо
1845,00лв., от които 1200,00лв.-д.т., 640,00лв.-в.л. и 5,00лв. –СУ.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се
дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за
доказани в размер на 183,00лв., от общо 610,00лв.,
от които 400,00лв.– в.л. и 200,00лв. –юрк.възнаграждение
и 10,00-СУ.
На осн.чл.38 от Закона за адвокатурата и съобразно уважената част от иска на АД“Георгиева
и партньори“ се дължи адв.хонорар в размер на 3871,00лв. от общия размер 5530,00лв.,
определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ съобразно цената на исковата
претенция. С оглед приложените доказателства за регистрация по ЗДДС върху
определения размер се начислява 20% ДДС /774,20лв./ или общия размер на адв.възнаграждение е 4645,20лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес: *** да заплати на Е.В.М.,
с ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, суми в размер на по 140000,00лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по повод настъпило на
21,06,2016г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 02,12,2016г.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция над присъдения размер до пълния
предявен размер от 200000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, съдебен
адрес:*** – адв. С. да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд, на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 4400,00лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес: *** да заплати на Е.В.М., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 1291,50лв. –разноски.
ОСЪЖДА Е.В.М., с
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да
заплати на „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, съдебен адрес:*** – адв. С., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 183,00лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес: *** да заплати на АД“Георгиева и партньори“ на осн.чл.38, ал.2 от Задв. сума в размер на 4645,20лв.-адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: