Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../10.03.2023 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. АНТОАНЕТА
ИВЧЕВА
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова
в.гр.дело № 4798 по описа за 2021 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№20011811/14.01.2021г., постановено по гр.д. №16040/2020г. по описа на СРС, 120
състав, е отхвърлен предявеният иск от Е.В.Н. срещу „А.“ ЕООД с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за сумата от
6798 лева – главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, като неоснователен.
Осъдена е Е.В.Н. да заплати на „А.“ ЕООД сумата от 450 лева, представляваща
разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба срещу решението в цялост от ищцата Е.В.Н., с
която се излагат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на атакувания съдебен акт и е направено искане същото да бъде
отменено и предявеният иск да бъде уважен изцяло. Въззивницата
поддържа, че е направено валидно волеизявление за прекратяване на договора по
електронна поща, като съгласно сключения между страните договор било уговорено
кореспонденцията между тях да протича именно по електронна поща. Между страните
нямало спор, че такава кореспонденция е проведена, както и относно авторството
на електронните писма. От електронната кореспонденция между страните ясно се
извеждала волята на ищцата да прекрати процесния
договор, както и ставало ясно, че същата не може да използва предложените нови
услуги, тъй като са фактически невъзможни за нея и семейството ѝ като
време и условия, както и направеното искане да ѝ бъде върната цялата
заплатена от нея сума по договора. Поради това изявлението на ищцата следвало
да се тълкува в смисъл, че се цели прекратяване на договора поради
невъзможността за реалното му изпълнение от страна на туроператора, както и връщане
на платената сума за неполучената услуга. Ответникът бил наясно, че са налице
обстоятелства, които ще доведат до невъзможност за реализирането на договорената
услуга, но въпреки отправената покана, заявил, че няма да върне сумата.
Волеизявлението за прекратяване на договора било направено и с исковата молба.
Счита, че са налице основанията за прекратяване на договора по чл. 89, ал.5 от
ЗТ, като постановеното решение било в противоречие със съдебната практика по
приложението на посочената разпоредба. Неправилно съдът приел, че все още е
налице валиден договор между страните, както и, че не е настъпила изискуемостта
на вземането поради разпоредбата на чл.25 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, тъй като посочената разпоредба
не съществувала към датата на прекратяване на договора и възникване на
задължението за връщане на платените суми по договора. Позовава се на
разпоредбата на чл.89, ал.8 от ЗТ, като счита, че срокът за изпълнението е
14-дневен. Поради това моли решението да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендират се и
разноските по производството.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната страна „А.“ ЕООД, чрез адв. М.К..
Излагат се доводи, че в кореспонденцията между страните липсвало намерение за
прекратяване на договора за туристически пакет, като дори да имало такова
намерение, то било направено под условие – ако не се осъществи пътуването,
което по договор било предвидено да започне на 11.04.2020г. Ищцата не била
доказала основания за приложение на разпоредбата на чл.89, ал.5 от ЗЗД, тъй
като ищцата нито твърдяла, нито доказала по делото непреодолими и извънредни
обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в
непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на
туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. Относимият
към претенцията на ищцата закон бил Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, като определеният срок за
възстановяване на платените суми бил до 12 месеца, считано от датата на
отмяната на пътуването. Претендират се разноски.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД във вр.
с чл.89, ал.6 във вр. с ал.5 от Закона за туризма за
връщане на сумата от 6796 лева, представляваща получена на отпаднало основание
цена по прекратен договор за туристически пакет №28223/1/09.01.2020г.
Не е спорно между
страните, че същите са сключили договор за туристически пакет
№28223/1/09.01.2020г. с дестинация Египет с период на пътуването 11.04.2020г. –
18.04.2020г., като в изпълнение на договора ищцата е платила на ответника на
две вноски сумата в общ размер на 6796 лева.
В хода на въззивното производство ответникът е представил писмени
доказателства, че на 29.04.2021г. е възстановил на ищцата платеното от нея
възнаграждение по договора в размер на 6796 лева, което обстоятелство не е
спорно между страните. Поради това първоинстанционното
решение, с което предявеният иск е отхвърлен се явява правилно като краен
резултат и следва да бъде потвърдено.
С оглед извършеното от ответника плащане в
хода на процеса, спорна между страните е дължимостта
на разноските в производството, като отговорността на ответника за заплащането
им е обусловена от изискуемостта на вземането. Ищцата е направила искане за
разпределение на извършеното в хода на процеса плащане по реда на чл.76, ал.2
от ЗЗД.
Фактическият състав на прекратяване на
договора по реда на чл.
89, ал. 5 ЗТ включва следните елементи: 1. наличието на действащ договор;
2. незапочнало към момента изпълнение на туристическия пакет; 3. наличието на
непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинация или близост до
него; 4. последните да засягат значително изпълнението на туристическия пакет.
С чл.
89, ал. 5 от ЗТ е транспонирана в българското законодателство разпоредбата
на чл.
12 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25
ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните
пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) №
2006/2004 и Директива
2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО
на Съвета. Ето защо, в случая са напълно относими
всички постановки на посочената Директива.
В Приложение I, Част А, Формуляр за
стандартната информация за договори за пакетно туристическо пътуване от
Директивата е предвидена възможност преди започване на изпълнението на
туристическия пакет пътуващите да прекратят договора без да плащат такса за
прекратяване на договора, при настъпване на извънредни обстоятелства, като
например сериозни проблеми със сигурността на мястото на дестинацията, които
биха могли да засегнат туристическия пакет. В пар. 31
от Преамбюла на Директивата е даден и неизчерпателен списък на
"непреодолими и извънредни обстоятелства": война, други сериозни
проблеми със сигурността, като терористични актове, значителни рискове за
човешкото здраве, като огнище на сериозна болест на мястото на пътуването или
природни бедствия, като наводнения или земетресения или атмосферни условия,
които правят невъзможно безопасното пътуване до дестинацията, съгласно
уговореното в договора за пакетно туристическо пътуване. Следователно,
безспорно рисковете за човешкото здраве и по-специално наличието на огнище на
сериозна болест на мястото на пътуването представляват "непреодолими и
извънредни обстоятелства" по смисъла на Директивата, респективно по смисъла
на чл.
89, ал. 5 ЗТ, като такова обстоятелство представлява и заповед
№Т-РД-16-76/17.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, с която временно са
преустановени всички организирани туристически пътувания и свързани
туристически услуги по смисъла на Закона за туризма на български граждани извън
страната.
Въззивната инстанция не споделя изложените в обжалваното решение
мотиви, че не е налице изявление от страна на ищцата за прекратяване на договора.
Видно от представената по делото и неоспорена от страните кореспонденция между
тях по електронна поща, ищцата с изпратено до ответника електронно писмо на
17.02.2020г. ясно и категорично е заявила желанието си да ѝ бъдат
възстановени платените суми по договора с оглед обявеното извънредно положение,
обхващащо срока на пътуването, като е заявила изрично също така, че не приема
предложени от туроператора други възможности. Съгласно разпоредбата на чл.
89, ал. 8 от Закона за туризма, туроператорът възстановява на пътуващия
всички дължими суми по ал. 6 и 7 без необосновано забавяне и при всички случаи
не по-късно от 14 дни след прекратяването на договора за туристически пакет. В
случая договорът е прекратен с изявление на ищцата, отправено до ответника по
електронна поща на 17.03.2020г., т.е. срокът изтича по време на обявеното
извънредно положение.
Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците се удължават с един
месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон,
извън тези по чл.
3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с
упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти.
Междувременно, на 09.04.2020 г. е приета
разпоредбата на чл. 25 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците, която в редакцията си от
посочената дата, обн. ДВ бр. 34, предвижда
възстановяване на заплатените от пътуващ за туристическо пътуване, отменено
поради извънредно положение, суми не по-късно от един месец, считано от датата
на отмяната на извънредното положение. Към датата на отмяната на извънредното
положение – 13.05.2020 г. текстът на чл. 25 от ЗМДВИП търпи редакция, обн. ДВ бр. 44, съгласно която срокът за възстановяване на
дължимите от туроператора суми е 12 месеца, считано от датата на отмяната на
извънредното положение, който срок не е изтекъл нито към датата на подаване на въззивната жалба – 12.02.2021г., нито към датата на
плащането – 29.04.2021г.
Поради това на ищцата следва да бъдат
възложени разноските по делото, включително за въззивното
производство, като същата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените разноски за въззивното производство в
размер на 680 лева.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №20011811/14.01.2021г., постановено по гр.д. №16040/2020г. по описа на
СРС, 120 състав, с което е отхвърлен предявеният от Е.В.Н. срещу „А.“ ЕООД
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3
от ЗЗД във вр. с чл.89, ал.6 във вр.
с ал.5 от Закона за туризма за връщане на сумата от 6796 лева, представляваща
получена на отпаднало основание цена по прекратен договор за туристически пакет
№28223/1/09.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 21.04.2020г. до изплащане на вземането, като погасен чрез
извършено от ответника плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Е.В.Н.
да заплати на „А.“ ООД разноски за въззивната инстанция в размер на 680 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.