№ 222
гр. Айтос, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20252110100704 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашно
насилие (по-долу „ЗЗДН“).
Образувано е въз основа на подадена от Д. П. К. молба за издаване на
заповед за защита по чл. 15, ал. 8 ЗЗДН срещу Н. Т. К..
Молителката твърди, че на 29.06.2025 г. около 12:30 ч. в *** на
обществено място ответникът – неин съпруг, я ударил с юмрук в бъбреците,
след което й нанесъл удари в главата. Освен това на 15.07.2025 г. ответникът
се обадил на молителката и се заканил да я запали, както и отправял обиди
към нея. Иска се по отношение на ответника да бъдат наложени мерките по
чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ЗЗДН.
Ответникът, редовно уведомен за делото, не е депозирал становище и не
се е явил в открито съдебно заседание.
Като съобрази събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Молбата за домашно насилие е подадена на 16.07.2025 г., а твърдените
актове на домашно насилие са от 29.06.2025 г. и 15.07.2025 г., т.е. спазен е
тримесечният преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
На 16.07.2025 г. съдът е издал Заповед за незабавна защита № 20, с която
е задължил ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо
1
молителката; забранил му е да я приближава на разстояние по-малко от 50
метра, както и жилището й, местоработата й, местата й за социални контакти и
отдих; забранил му е да осъществява контакт с молителката под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща или
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН за извършено домашно
насилие спрямо молителката. Декларацията се ползва с доказателствена сила,
ако не бъде опровергана от ответника.
Видно от служебната справка, ответникът е съпруг на молителката,
поради което ЗЗДН е приложим (чл. 3, т. 1 ЗЗДН). Представен е препис от
подадена в Районен съд – Айтос искова молба за развод.
По делото няма доказателства, които да опровергават изложените в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН факти, поради което съдът намира, че са се
осъществили. Даже напротив, представено е доказателство в подкрепа на
твърденията на молителката – съдебномедицинско удостоверение от
30.06.2025 г., според което е получила четири броя охлузвания (одрасквания)
на дясната буза на лицето. Сочи се, че нараняванията могат да бъдат получени
по описания от молителката начин.
Възможните мерки за защита от домашно насилие са изброени в чл. 5, ал.
1 ЗЗДН. За да прецени каква мярка да наложи, съдът е длъжен да вземе
предвид всички факти по делото.
Извършена е служебна справка, според която в Районен съд – Айтос
между страните не е имало дела за защита от домашно насилие. Извършена е и
справка в Софийски районен съд, при която се установи едно приключило
дело за домашно насилие – гр. д. № 53996/2023 г., прекратено поради
оттегляне на молбата. Същото е изискано и приложено към настоящото дело.
Образувано е по твърдения на молителката, че на 28.09.2023 г. ответникът й се
е ядосал, защото е искала да го напусне, започнал е да я обижда, да я плюе, да
й удря шамари и с юмруци в корема. Към молбата е приложено
съдебномедицинско удостоверение, от което се установява, че на 30.09.2023 г.
молителката е получила контузия на лявата орбитална и периорбитална
област; охлузвания на носа, брадичката и лявата буза; охлузвания,
кръвонасядания и разкъсвания по лигавицата на устните и бузите;
кръвонасядания на дясната мишница; кръвонасядане над левия лакът;
разкъсно-контузни рани на дясната ръка; кръвонасядания на дясната
подбедрица и лявата седалищна половина; отразени в медицинската
документация контузии на десния лакът и лявата подбедрица; отразени
охлузвания двустранно на шията. Сочи се, че нараняванията могат да бъдат
получени по описания от молителката начин и по описаното от нея време.
Видно от справката за съдимост, ответникът е осъждан, но реабилитиран.
Молителката не е осъждана.
Съгласно служебна справка от Центъра за психическо здраве – Бургас и
Център за психично здраве „Проф. Н. „Шипковенски“ – гр. София страните не
2
се водят на отчет там.
По делото е налична информация, че на 16.07.2025 г. в Районно
управление – Айтос е подаден сигнал от Димитринка Грудева Стойчева –
майка на молителката, в което се съдържа оплакване, че дъщеря е била
заплашвана по телефона от ответника.
Въз основа на изложеното съдът намира, че спрямо ответника следва да
се приложат мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ЗЗДН: задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; забрана на
извършителя да приближава на повече от 50 метра пострадалото лице,
жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда; забрана на
извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при
условия и за срок, определени от съда.
Съдът счита, че мерките за защита следва да бъдат наложени за срок от
12 месеца, предвид данните, че домашното насилие от страна на ответника е
системно. Според съда исканият от молителката срок от 18 месеца е
прекомерно дълъг. От така определените мерки следва да се приспадне на
основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН времето, през което е действала заповедта за
незабавна защита.
Законът предвижда, че при уважаване на молбата съдът издава заповед за
защита (чл. 15, ал. 8 ЗЗДН). Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗДН заповедта за незабавна
защита има действие до издаването на заповедта за защита или до
постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Тъй като
решението подлежи на незабавно изпълнение (чл. 17, ал. 3 ЗЗДН), се налага с
оглед яснота в диспозитива изрично да се посочи, че заповедта за незабавно
изпълнение е загубила сила.
По разноските:
Според чл. 11, ал. 2 ЗЗДН при издаване на заповедта съдът възлага
държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното
насилие. В случая молбата на молителката е уважена, което означава, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати 25 лв. по сметка на Районен съд
– Айтос. Освен това ответникът следва да заплати на молителката 600 лв. –
разноски за заплатено от нея адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ЗЗДН мерки за защита от
3
домашно насили за това, че на 29.06.2025 г. около 12:30 ч. в *** на обществено
място Н. Т. К., с ЕГН **********, ударил Д. П. К., с ЕГН **********, с юмрук
в бъбреците, след което й нанесъл удари в главата; на 15.07.2025 г. й се обадил
и се заканил да я запали, както и отправял обиди към нея, а именно следните
мерки:
ЗАДЪЛЖАВА Н. Т. К., с ЕГН **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Д. П. К., с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Н. Т. К., с ЕГН **********, да приближава на повече от
50 метра Д. П. К., с ЕГН **********, жилището й, местоработата и местата й
за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца.
ЗАБРАНЯВА на Н. Т. К., с ЕГН **********, да осъществява контакт с Д.
П. К., с ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация за срок от 12 месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Д. П. К., с ЕГН **********, заповед за
защита с горепосоченото съдържание.
ОБЯВЯВА Заповед за незабавна защита № 20 от 16.07.2025 г., издадена
по гр. д. № 704/2025 г. на Районен съд – Айтос в полза на Д. П. К., с ЕГН
**********, за загубила действието си на основание чл. 19, ал. 2 ЗЗДН.
ПРИСПАДА на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН от срока на определените с
настоящото решение мерки за защита времето, през което е действала Заповед
за незабавна защита № 20 от 16.07.2025 г., издадена по гр. д. № 704/2025 г. на
Районен съд – Айтос.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Н. Т. К., с ЕГН **********, да
заплати по сметка на Районен съд – Айтос сумата от 25 лв., представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Н. Т. К., с ЕГН **********, да
заплати на Д. П. К., с ЕГН **********, сумата от 600 лв. – деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас до 18.09.2025 г., за което страните са уведомени в последното открито
съдебно заседание.
На основание чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс на страните
да се изпрати препис от решението за сведение.
4
На основание чл. 17, ал. 3 ЗЗДН заповедта за изпълнение подлежи на
незабавно изпълнение, независимо от обжалването на решението.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН препис от съдебното решение и
издадената заповед да се изпрати на Районно управление – Айтос и 8.
Районно управление към Столична дирекция на вътрешните работи за
сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5