РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 16.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЙОАНА ГЕНЖОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 9435 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 128473 от 22.06.2020 г.,
постановено по гр.д. № 69073 по описа за 2017 г. на СРС, II ГО, 68-ми състав,
първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от ищеца "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А."
АД („З.А.” АД) обективно съединени осъдителни искове по чл. 213, ал. 1,
изр. 3 КЗ (отм.) за осъждане на ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД („З.
„О.З.”“ АД), в качеството му на застраховател по риска „Гражданска отговорност”
на собственика на автомобил „Шевролет Авео”, с рег. № ******да заплати на ищеца
сумата в размер на 2354,79 лева, представляваща неизплатената част от сбора от
платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск „Каско” по щета №
25013030100440/2013 г. за имуществени вреди на автомобила „Ауди Кю 7”, с рег. №
******, причинени при реализираното на 16.08.2013 г. в гр. Плевен
пътно-транспортно произшествие (ПТП), и т.нар. ликвидационни разноски, и по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва за периода от 27.12.2013 г. до 30.09.2017
г. в размер на 900,55 лева. С решението ищцовото дружество е осъдено на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ответника сумата в размер на
145,00 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски
за внесени депозити, и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да заплати сумата е
размер на 150,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението на СРС е подадена
въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с която се оспорва първоинстанционния
съдебен акт като неправилен, необоснован и постановен при нарушение на
процесуалните правила. Поддържа се, че ответникът не е оспорил в никакъв момент
от производството наличието на валидно сключена застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите за лек автомобил „Шевролет Авео”, с рег. № ******.
Твърди се, че представената и неоспорена от ответника справка от Гаранционен
фонд представлява годно доказателство за наличието на застрахователното покритие,
предоставено от ответника, и че съгласно чл. 295, ал. 7 от КЗ данните в
Информационния център имат официално оповестително действие. Посочва се, че от
назначената по делото експертиза и събраните писмени доказателства се
установява настъпването на процесното ПТП, причинените вреди, размерът и
връзката им с ПТП-то, наличието на застрахователно правоотношение. Моли се за
отмяна на решението на СРС и се търсят разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното
производство – „ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ”“ АД, в който се посочва, че решението
на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно. Посочва се,
че ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин наличието на валидно
застрахователно отношение между ответното дружество и деликвента, поради което
съдът правилно е отхвърлил иска. Моли се за оставяне без уважение на въззивната
жалба. Търсят се разноски.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Пред първоинстанционния съд са били предявени
искови претенции по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В
исковата молба ищцовото дружество излага твърдения, че на 16.08.2013 г. в гр.
Плевен на кръстовището на ул. „Георги Раковски” и ул. „П.Ц.” било реализирано
ПТП между лек автомобил с марка „Шевролет Авео”, рег. № ******, управляван от К.Г.И.,
и лек автомобил с марка „Ауди Кю 7”, с рег. № ******, управляван от Н.Д.Й.,
като произшествието било по вина на водача на лек автомобил с марка „Шевролет
Авео”. Твърди се, че за лек автомобил с марка „Ауди Кю 7” е бил сключен договор
за имуществена застраховка „Каско” с ищеца, а другият автомобил е бил
застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество, за което била издадена полица №
23113501784276. Посочва се, че в изпълнение на задълженията си по договора за
застраховка „Каско” било заплатено обезщетение на пострадалия собственик в
размер на 5913,87 лева. С писмо от 24.10.2013 г. ответното дружество било
поканено доброволно да заплати на ищеца платеното застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, като със споразумение за
уреждане на насрещни престации ответникът е одобрил обезщетение в размер на
3065,74 лева, платено на ищеца с платежно нареждане от 27.12.2013 г. Моли се
ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 2354,79 лева,
представляваща разлика между изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и
възстановената сума от ответника, заедно със законната лихва от датата на
завеждане на иска до окончателно изплащане на главницата, както и мораторна
лихва в размер на 900,55 лева за периода от 27.12.2013 г. (датата на частичното
плащане) до 30.09.2017 г. (датата на исковата молба).
В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК
отговор на исковата молба ответникът – „ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ”“ АД, е оспорил
исковете по основание и размер. Дружеството-ответник твърди, че отговорността
му за процесния случай се съизмерва със сумата в размер на 3065,74 лева, която
е била изплатена извънсъдебно. Оспорен е представеният от ищеца Протокол за ПТП
№ 1392000 от 16.08.2013 г., като е посочено, че същият не се ползва със
обвързваща доказателствена сила за механизма на процесното ПТП, тъй като
последното не се е реализирало в присъствието на съставителя на протокола.
Оспорва се вината за причиняване на същото да е на водача на лек автомобил с
марка „Шевролет Авео”, като при условията на евентуалност се прави възражение
за съпричиняване и се моли за намаляване на обезщетението по правилата на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва се претендирания размер на обезщетение като завишен и
неотговарящ на действителните стойности за единица труд към датата на настъпване
на събитието. Оспорва се основателността на иска за лихви, като се прави
възражение за погасяването им по давност. В отговора ответникът посочва, че не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение със застрахования водач
на лек автомобил с марка „Шевролет Авео”.
По делото е представен протокол за ПТП №
1392000 от 16.08.2013 г., въз основа на който се установява, че на 16.08.2013
г. около 14,00 часа в гр. Плевен на кръстовището на ул. „Георги Раковски” и ул.
„П.Ц.” било реализирано ПТП между автомобил с марка „Шевролет Авео”, рег. № ******,
управляван от К.Г.И., и лек автомобил с марка „Ауди Кю 7”, с рег. № ******,
управляван от Н.Д.Й., като произшествието било по вина на водача на автомобил с
марка „Шевролет Авео”, който отнел предимството на другия автомобил. Настъпването
на процесното ПТП се потвърждава и от показанията на свидетелката К.Г.И., която,
макар с избледнели спомени за процесното събитие заради изминалия период от
време, е придобила преки и непосредствени впечатления за развилите се
обстоятелства като водач-участник. Свидетелката посочва, че е управлявала
автомобил с марка „Шевролет” и инцидентът е настъпил в гр. Плевен по указания в
схемата на протокола начин.
От представените по делото комбинирана застрахователна
полица № **********/ 09.07.2013 г., добавък № 1 към същата от 25.07.2013 г. и
общите условия на ищцовото дружество се установява, че към момента на
процесното събитие за автомобила „Ауди Кю 7”, с рег. № ******е била сключена
застраховка „Каско”, като впоследствие всички права и задължения по полицата
били прехвърлени на лицето Я.К.А.. Макар в полицата автомобилът да е отразен с
рег. № РВ6767РН, съдът приема, че полицата е сключена по отношение на процесния
автомобил, тъй като марката, моделът и номерът на рамата на автомобила е
идентичен с тези на автомобила, обективирани в останалите документи, приложени
по делото.
По делото е била представена по реда на
чл. 190 от ГПК и застрахователна полица № 23113001784276/10.07.2013 г., от
която се установява, че за автомобил с марка „Шевролет Авео”, рег. № ******,
собственост на „Е.Ф.Б.” ООД, е била сключена с ответното дружество задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на валидност
от 13.07.2013 г. до 12.07.2014 г.
Видно от останалите приложени към исковата
молба документи, за причинените на увредения автомобил вреди била образувана
щета № 25013030100440 за сумата в размер на 5913,87 лева. Вредите по автомобила
били отстранени в доверен на ищеца-застраховател сервиз, като за ремонта била
заплатена посочената сума с платежно нареждане от 11.10.2013 г.
По делото е било изготвено заключение по
назначена съдебно-автотехническа експертиза, което настоящият въззивен състав
кредитира като подробно, аргументирано и изготвено от специалист в съответната
област. Предвид изводите на експерта, следва да се приеме, че стойността на
щетите, причинени от процесното ПТП и определени по средни пазарни цени към
датата на реализирането му, възлиза в размер на 5866,69 лева.
Съдът, като прецени становищата на
страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи
относно неговата правилност.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
искове по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл.
213, ал. 1 от КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” до същия размер.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са
както следва: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който
2. застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение, и 3. за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу
причинителя на вредата, респ. срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност”. В
настоящия случай посочените предпоставки са налице.
За да отхвърли ищцовата претенция
първоинстанционният съд е достигнал до извод, че ищецът не е установил при
условията на пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК наличието
на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между ответника, като застраховател, и собственика на
автомобил с марка „Шевролет Авео”, рег. № ******. Въззивният съд намира тези
изводи на СРС за неправилни с оглед на приложеното по делото заверено за
вярност с оригинала от пълномощника на ответника копие на полицата, макар и
неподписана от застрахования и застрахователя. Въззивният
съд отбелязва, че наличието на
валидно застрахователно правоотношение между собственика на автомобил
с марка „Шевролет Авео”, рег. № ******и ответното застрахователно дружество
не е оспорено от ответника, а съгласно чл. 153 от ГПК на доказване
подлежат само спорните по делото факти. Нещо повече, в отговора на исковата
молба пълномощникът на ответното дружество е посочил изрично, че не оспорва този
факт, като дори по реда на чл. 190 от ГПК е представен от ответника и препис от
процесната застрахователна полица. Макар и неподписана същата не
е нищожна предвид разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ и доколкото по
делото не се спори между страните за наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и деликвента. Ответникът не може да се позове на
нищожността (в конкретния случай липса на форма), още повече че между страните
по делото е било постигнато извънсъдебно споразумение за плащане на сумата в
размер на 3065,74 лева. В тази връзка, съдът следва да отбележи, че
несъстоятелно се явява позоваването на въззивника на представена справка за
данните в Гаранционния фонд досежно съществуването и прекратяването на договора
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и безпредметно се явява
коментирането на действието на оповестяването на отразените обстоятелства,
доколкото по делото не е била представена подобна справка.
Въззивният съд приема, че
застрахователното събитие е настъпило така, както е обективирано в протокол за
ПТП. Протоколът отразява лично възприетите и удостоверени от съставителя факти
относно настъпване на ПТП, самоличността и индивидуализацията на МПС, като
същият има характера на официален свидетелстващ документ и се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила в тази си част. Според
преобладаващата практика на ВКС протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице
в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла
на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
самото удостоверено изявление за установените от актосъставителя
причинно-следствени връзки между фактите и явленията в обективната
действителност, свързани с настъпването на съответното ПТП (в този смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на
ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и
Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г, I т.о, ТК). В
настоящия случай изготвеният протокол, подкрепен от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, се явява пълен и достатъчен източник на информация
относно обстоятелството за механизма на ПТП, изключителната вина на водача на
автомобил „Шевролет Авео”, рег. № ******за настъпване на инцидента и оттам
– за липсата на съпричиняване от страна на водача на другото МПС.
Обхватът на суброгационното право зависи
от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования по имуществената застраховка, и от размера на обезщетението,
което третото лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на
застрахования. Видно от заключението на автотехническата експертиза, вещото
лице е оценило размера на причинените вреди по средни пазарни цени, тъй като
това са действителните вреди, т.е. тези, които увреденият реално би заплатил за
ремонта на процесното МПС на свободния пазар. Размерът на вредите по средни
пазарни съгласно изводите на експерта възлиза на 5866,69 лева. Предвид размера
на исковата претенция, сумата в размер на 3065,74 лева, за която страните не
спорят да е погасената от ответника извънсъдебно преди предявяване на иска и
която следва да бъде приспадната, и сумата от 15,00 лева за ликвидационни
разноски, които обичайно се изплащат за определяне на обезщетението по щетата, следва,
че предявеният иск за сумата в размер на 2354,79 лева, съставляваща неиздължена
разлика между изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и възстановената
от ответника сума, заедно със законната лихва, следва да бъде изцяло уважен. Следователно
решението на СРС в тази част следва да бъде отменено.
Що се отнася до претенцията за мораторна
лихва в размер на 900,55 лева за периода от 27.12.2013 г. (датата на частичното
плащане) до 30.09.2017 г. (датата на исковата молба), съдът счита същият за недоказан
по период и размер. Макар ответникът да не е оспорил факта, че извънсъдебно е
било извършено плащане на част от сумата, претендирана от ищеца по щета №
25013030100440, а именно – в размер на 3065,74 лева, същият не е признал
момента на извършване на въпросното плащане, а напротив– изрично е оспорил иска
за присъждане на лихви като неоснователен. По делото са представени копия на
писмо от 24.10.2013 г. и покана по процесната щета до ответника, но без доказателства
същите да са били изпратени до ответното дружество и кога. Видно от
съдържанието на писмото, върху същото е бил положен само изходящ номер с дата
от администрацията на ищцовото дружество. По делото липсват данни досежно
момента на извършване на плащането, като недоказано остава твърдението на
ищеца, че частичното плащане е било извършено с платежно нарежданена 27.12.2013
г., от който начален момент се претендира мораторната лихва. С оглед на
изложеното претенцията за мораторна лихва се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена, като решението на СРС следва да бъде потвърдено в тази част
поради съвпадение на крайните изводи на двете инстанции.
С оглед изхода на спора, решението на
СРС следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати сумата над 40,60 лева до 145,00 лева,
представляваща разноски за внесени депозити за експертиза и призоваване на
свидетел, и за сумата над 42,00 лева до 150,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение. С оглед уважената част от исковете на ищеца се
полагат разноски, сторени в първоинстанционното производство, като същият е
направил искане за присъждането на такива и на юрисконсултско възнаграждение
(без да посочи размер) с отговора на исковата молба. С оглед фактическата и
правна сложност на делото и процесуалната активност на пълномощника на ищеца (и
по-точно обстоятелството, че пълномощник-юрисконсулт се е явил само на едно от
общо три проведени заседания пред първоинстанционния съд), въззивният съд
счита, че следва да се определи минимален размер за юрисконсултско
възнаграждение, а именно – 100,00 лева. Предвид това, в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски (за внесена държавна такса, депозит за експертиза,
юрисконсултско възнаграждение) за първоинстанционното производство в размер на
244,18 лева. И двете страни претендират присъждането на разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение, с оглед уважената, респ. оставената без уважение
част от въззивната жалба. Предвид фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че по делото не са събирани нови доказателства, въззивният съд
счита, че следва да се определи минимален размер за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева за въззивното производство на всяка от
страните. С оглед на това, в полза на въззивника следва да се присъдят разноски
в размер на 123,89 лева, а на въззиваемата страна – в размер на 28,00 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 128473 от 22.06.2020
г., постановено по гр.д. № 69073 по описа за 2017 г. на СРС, II ГО, 68-ми състав, в частта, с която
е отхвърлен като неоснователен предявения от ищеца „З.А.” АД осъдителен иск по
чл. 213, ал. 1, изр. 3 от КЗ (отм.) за осъждане на ответното дружество „З. „О.З.””
АД, в качеството му на застраховател по риска „Гражданска отговорност” на
собственика на автомобил „Шевролет Авео”, с рег. № ******, да заплати на ищцовото
дружество сумата от 2354,79 (две хиляди триста петдесет и четири лева и
седемдесет и девет стотинки), представляваща неизплатена част от сбора от
платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск „Каско” по щета №
25013030100440/2013 г. за имуществени вреди на автомобила „Ауди Кю 7”, с рег. №
******, причинени при реализираното на 16.08.2013 г. в гр. Плевен
пътно-транспортно произшествие, и т.нар. ликвидационни разноски, и в частта, с
която „З.А.” АД е осъдено да заплати на „З. „О.З.”” АД на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата над 40,60 лева до 145,00 лева, представляваща направени от
ответника разноски в първоинстанционното производство - платените депозит за
автотехническа експертиза и такса за призоваване на свидетел, и на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата над 42,00 лева до 150,00 лева, представляваща полагащо
се на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З. „О.З.”” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати „З.А.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.)
сумата в размер на 2354,79 лева (две хиляди триста петдесет и четири лева и
седемдесет и девет стотинки), представляваща неизплатена част от сбора от
платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск „Каско” по щета №
25013030100440/2013 г. за имуществени вреди на автомобила „Ауди Кю 7”, с рег. №
******, причинени при реализираното на 16.08.2013 г. в гр. Плевен
пътно-транспортно произшествие, и т.нар. ликвидационни разноски, заедно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба (29.09.2017 г.) до
окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 128473 от
22.06.2020 г., постановено по гр.д. № 69073 по описа за 2017 г. на СРС, II ГО, 68-ми състав, в останалата част.
ОСЪЖДА „З. „О.З.”” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати „З.А.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 244,18 лева (двеста четиридесет и четири лева и осемнадесет
стотинки), представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски,
и сумата в размер на 123,89 лева (сто двадесет и три лева и осемдесет и девет
стотинки), представляваща сторени във въззивното производство разноски.
ОСЪЖДА „З.А.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „З. „О.З.”” АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата в размер на 28,00 (двадесет и осем) лева, представляваща сторени във
въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.