Р Е Ш Е Н И Е
№295 , 24.10.2019г., гр.Исперих,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на осми
октомври, две хиляди и деветнадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Анна Василева
като
разгледа докладваното от Съдията
гр.дело №
142 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова
молба вх.№ 812/ 26.02.2019г. от Н.Р.И. ***, ЕГН – **********, чрез адвокат Е.К.
от СсАК против С. ***, ЕГН – **********, с която моли съда да осъди ответника
да му заплати сумата от 2157.46 лева представляваща данък за ползвано от
ответника МПС, собственост на ищеца – лек автомобил марка „БМВ“, модел 318 И,
рама №, двигател № , рег.№ за периода 01.01.2010г. до 31.12.2018г., ведно
със законната лихва върху сумата счетано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се разказва, че
ищецът упълномощил ответника на 08.05.2007 година да стопанисва описаният лек
автомобил, като същият е имал право и да заплаща всички данъци и такси за
същият. Волята на страните по пълномощното била да се прехвърли собствеността
над процесното МПС, като ищецът считал че всички въпроси са уредени между него
и ответника. Впоследствие И. останал изумен, когато получил уведомление от
Община И, че данъчните задължения за автомобила за периода 2010 – 2018г. не са
били заплатени. Понастоящем не знаел къде се намира автомобила, кой го
управлява и с какво пълномощно. Бил сигурен, че автомобила е продаден на
ответника. По повод даанъчните задължения срещу ищеца било образувано и
изпълнително дело № 91/ 2015г. по описа на ДСИ при РС – И. Ищецът развива
доводи в исковата молба, че е в договорни отношения с ответника, като
последният не е изпълнил поето задължение да прехвърли собствеността над
автомобила, по тоя начин се бил неоснователно обогатил, също така не изпълнил
поето задължение да заплати всички данъци и такси във връзка с полученото МПС.
Поради това за ищецът бил налице правен интерес от завеждане на настоящото
производство.
Претендира и
разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК не е получен писмен отговор от ответника С.А.С..
В съдебно заседание
ищецът чрез процесуалният си представител адвокат Е.К. поддържа предявеният иск
и моли същият да бъде уважен по същество.
В съдебно заседание
ответникът С.А.С. не се явява и не ангажира становище.
Съдът, след като се
запозна с представените по делото писмени доказателства намира за установена
следната фактическа обстановка : Ищецът Н.Р.И. е собственик на Лек автомобил
марка Б, модел 318 И, рама № , двигател № , рег.№ . На 08.05.20107г. Н.И.
упълномощил ответника С.А.С. с определени права по отношение на описаният лек
автомобил, като в параграф първи на пълномощното е отразено : „Да управлява и
стопанисва с пълни права описаното МПС в страната и в чужбина, като заплаща
всички свързани с него данъци, такси, наказателни постановления, глоби и пр.,
както и да поеме за своя сметка заплащането на всички разноски и щети, свързани
с управлението и стопанисването на автомобила.“ След попълване на въпросното
пълномощно ищецът спрял да заплаща дължимият данък МПС. Пред Районен съд – И е
протекло чгрд № 443/ 2015г. по което срещу ищецът в полза на Община И е бил
издаден Изпълнителен лист от 17.07.2015г., с който Н.Р.И. е бил осъден за следните суми : 622.50/шестстотин двадесет и два лева и петдесет
стотинки/ представляваща главница на дължим и неизплатен данък върху
превозните средства, мораторна лихва в размер на 40.32/четиридесет лева и тридесет и
две стотинки/ за периода от 01.04.2009г. до 03.06.2015г., мораторна лихва в
размер на 36.43 /тридесет и шест лева и
четиридесет и три стотинки/ за периода от 01.10.2009г. до 03.06.2015г.,
мораторна лихва в размер на 33.09 / тридесет
и три лева и девет стотинки/ за периода от 01.04.2010г. до 03.06.2015г.,
мораторна лихва в размер на 29.85 /двадесет
и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ за периода от 01.10.2010г. до
03.06.2015г., мораторна лихва в размер на 25.02 /двадесет и пет лева и две стотинки/ за периода от 01.07.2011г. до
03.06.2015г., мораторна лихва в размер на 22.84 /двадесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/ за периода от
01.11.2011г. до 03.06.2015г., мораторна лихва в размер на 18.56 /осемнадесет лева и петдесет и шест стотинки/
за периода от 01.07.2012г. до 03.06.2015г., мораторна лихва в размер на 16.40 /шестнадесет лева и четиридесет стотинки/
за периода от 01.11.2012г. до 03.06.2015г., мораторна лихва в размер на 12.19 /дванадесет лева и деветнадесет/ за
периода 01.07.2013г. до 03.06.2015г., мораторна лихва в размер на 10.06 /десет лева и шест стотинки/ за периода от 01.11.2013г. до
03.06.2015г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 03.06.2015г. до окончателното изплащане на същата. Срещу длъжника било образувано изп.дело № 96/
2015г. по описа на ДСИ при Районен съд – И.
Видно от приложено в изпълнителното дело удостоверение в това
изпълнително производство Н.И. е останал задължен за обща сума от 1310.51лв.,
разпределена както следва : неолихвяема сума 319.76лв., олихвяема сума
622.50лв., лихви – 256.36лв. и пропорционална такса с ДДС – 111.89лв. По партидите в община И като данъчно
задължено лице за този автомобил и негов собственик се води ищецът Н.И.. За
периода от 2010г. до 2019г. дължимата за данък МПС сума възлиза на 1597.76лв. и
дължимата за лихва сума възлиза на 993.44лв.
Ищецът твърди, че процесното МПС не се намира в него, но не ангажира
абсолютно никакви доказателства в подкрепа на това свое твърдение.
С оглед изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Искът
се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен
изцяло. Ищецът твърди, че черпи своето право на иск срещу С.С. по силата на
издадено в полза на ответника Пълномощно от 08.05.2007г. на Нотариус Сейхан
Садък, рег.№ 004 на НК. Видно от представено в процеса писмено доказателство –
Удостоверение изх.№ 67/ 16.10.2009г. от същият нотариус, с въпросното
пълномощно в 7 пункта Н.И. е предоставил на ответника С.С. определен обем
права. Никъде по силата на въпросния документ ответната страна не е поемала
задължения и в частност задължението да заплаща данъците на процесното МПС за
своя сметка в полза на упълномощителя. Пълномощното е частен писмен акт, с който едно лице
упълномощава друго да извърши определени действия (административно правни,
фактически, разпоредителни и пр.) от името, за сметка и в полза на лицето
упълномощител. Пълномощното в правната теория се нарича едностранна сделка. Издава се от едно или повече
лица, наречено упълномощител на
едно или повече лица, наречено упълномощен.
Нарича се едностранна сделка, поради това, че е едностранно задължаваща.
Правата са в полза на упълномощителя, като в същото време упълномощеното лице
има право единствено да представлява упълномощителя. Задълженията са за
упълномощителя. Единствено задължение, което има упълномощеното лице, е да не
вреди на упълномощителя. Упълномощителят е лицето което определя размера на
правата в пълномощното. Всички действия, които ще се извършат от упълномощеното
лице, се извършват от името и в полза на упълномощителя. Т.е. всички права,
които ще настъпят, както и всички действия, които ще се извършват, настъпват в
правната сфера на упълномощителя. Упълномощеното лице се явява „посредник”,
който да ги извърши в полза на упълномощителя. Писменото съгласие на
упълномощеното лице не се изисква, за което той не полага своя подпис под
пълномощното. Неговото присъствие (на изпълнителя) пред нотариуса не е необходимо.
Пълномощното е акт на доброволно изпълнение. С него упълномощеното лице не може
да се застави да извършва правата, с които е упълномощено, освен ако не е
съставен и отделен договор за извършване на услуга или за поръчка между
страните. В производството пред настоящата инстанция не бяха представени
каквито и да било доказателства, че между страните е имало сключен договор за
поръчка, както се твърди в исковата молба, по силата на който упълномощеното
лице е поело задължения за заплащане и на дължимите за МПС-то данъци. В процеса
липсват така също доказателства, че въпросното пълномощно е било предоставено
на упълномощеното лице, както и че процесният автомобил е бил предаден във
фактическата власт на ответника А.. Съгласно чл.53 от Закона за местните данъци
и такси данъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците на
превозните средства. По делото липсват
доказателства, че процесното МПС - Лек автомобил марка Б, модел 318 И, рама №
двигател №, рег.№ както към настоящият момент, така и към миналият момент –
периода от 2010г. до 2019г. е или е било
собственост на друго лице различно от ищеца, поради и което Н.Р.И. е дължал и
дължи заплащане на данък МПС за него.
Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че дори да се приеме, че със свое
бездействие ответникът е причинил вреда на ищеца, както се твърди в петитума на
исковата молба, тъй като А.А. не бил заплатил дължимите данъци а е поел
задължение в такава насока спрямо ищеца, то следва да бъде доказано, че ищецът
е платил дължимите суми и има основание да търси репарирането им от насрещната
страна, поради поети от нея задължения в тази насока. В процеса няма
доказателства, че Н.И. е заплатил дължимите за МПС-то данъци, за да иска
връщане на сумите от насрещната страна.
С оглед изхода на
делото неоснователна се явява претенцията на ищеца за присъждане на разноски в
производството.
Воден от изложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Н.Р.И. ***, ЕГН – **********, чрез
адвокат Е.К. от СсАК против С. ***, ЕГН – ********** иск за заплащане на сумата
от 2157.46 лева представляваща данък за ползвано от ответника МПС, собственост
на ищеца – лек автомобил марка „Б“, модел 318 И, рама №, двигател
№ , рег.№ за периода 01.01.2010г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба – 26.02.2019г.
до окончателното изплащане на сумата КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.Р.И.
***, ЕГН – **********, чрез адвокат Е.К. от СсАК ответникът да бъде осъден да
му заплати сторените от ищеца пред първата инстанция разноски в общ размер на
586.30 /петстотин осемдесет и шест лева и тридесет стотинки/, включващо
заплатена държавна такса в размер на 86.30 /осемдесет и шест
лева и тридесет стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 500.00
/петстотин лева/.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна
инстанция Окръжен съд – Р.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :