О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ I - 1984 09.11.2017 г. град
Бургас
Бургаският
окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Сияна ДИМИТРОВА
Секретар
като разгледа докладваното от младши съдия С. Димитрова
частно
въззивно гражданско дело № 1567 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 419, ал. 1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба вх. № 4938/01.09.2017 г. от А.Й.Й., ЕГН **********, чрез мл.
адвокат Симона Кирова от БАК, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Сливница“ № 2А, ет. 3, срещу
разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед № 30/15.02.2016 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело
№ 50 по описа за 2016 г. на Районен съд - Царево, с което е уважена молбата за
незабавно изпълнение на заявителя „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********
и по отношение на жалбоподателя А.Й. е издаден изпълнителен
лист за сумата от 10 038, 84 лева, от които 2000 лева – просрочена главница
по договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на
кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № *****-*-****/**.**.**** г.,
4832,29 лева - просрочена договорна лихва за периода от 19.07.2010 г. до 08.02.2016
г., 2984,55 лева – наказателна лихва за периода от 19.08,2010 г. до 11.02.2016 г.,
78 лева – годишна такса за поддръжка на картата, 144 лева – разноски по
събиране на вземането, ведно със законната лихва върху вземането от 12.02.2016
г. до окончателното му изплащане, както и направените по делото разноски в
размер на 781,75 лева. Искането на жалбоподателят е да се отмени разпореждането
на първоинстанционния съд и да се обезсили издадения изпълнителен лист. Излагат
се съображения за липса на положителни предпоставки за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, като се твърди, че заявителят не е
представил надлежен документ, удостоверяващ съществуване на вземане срещу
длъжника. Сочи се, че представеният документ по чл. 418 от ГПК не отговаря на
установените в актуалната съдебна практика изисквания за съдържание и от него
не можело да се заключи как се формира вземането на банката-заявител. На
следващо място се прави оплакване, че банката-заявител не е обявила надлежно предсрочната
изискуемост по посочения договор на длъжника, тъй като направеното от нотариуса
удостоверяване, че връчването на нотариалната покана било осъществено по реда
на чл. 46 от ГПК на майката на длъжника, не отговаряло на действителното
положение. Твърди се и наличие на противоречие в заявените от банката
обстоятелства, тъй като същата е направила изявление за предсрочна изискуемост,
а същевременно, с представеното извлечение от счетоводните си книги сочи
обстоятелства, които са основание за прилагане на автоматична предсрочна
изискуемост съгласно общите условия по договора. По същество, длъжникът се
позовава и на изтекла в негова полза погасителна давност. Предвид изложеното,
жалбоподателят намира, че не е било налице изначално основание за издаване на
заповед по чл. 417 от ГПК, предвид което моли за отмяната на обжалваното
разпореждане и обезсилване на издадения въз основа на заповедта изпълнителен
лист. Претендират се извършените в производството разноски.
Постъпил е отговор на частна въззивна жалба вх. № 5652/09.10.2017 г. от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, ЕИК *********, в който се излагат подробни съображения за
нейната неоснователност и недоказаност. Ответникът по частна жалба намира, че
обжалвания съдебен акт е законосъобразен и постановен при правилна преценка за
редовност на депозираното заявление по чл. 417 от ГПК и представения документ
по чл. 418 от ГПК. Твърди се, че с жалбата са изложени и възражения по същество
на спора, касаещи дължимостта на претендираната сума и изпълнителното основание
– заповедта за изпълнение, а не предмета на частното производство –
законосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение и формалното
съответствие на представения от заявителя документ с тези по чл. 417 и чл. 418
от ГПК.
Частната въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради
което и настоящият съд я намира за процесуално допустима. По делото се съдържа
и възражение на длъжника срещу издадената заповед по реда на чл. 414 от ГПК,
което е допълнителна предпоставка за допустимостта на настоящото частно
производство.
Като взе предвид
изложените от страните доводи и представените по делото доказателства,
настоящият съдебен състав по същество намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ********* за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл. 417 и чл. 418 от ГПК на основание извлечение от счетоводните книги от
12.02.2016 г.с което се установява вземане на банката срещу длъжника А.Й..
В
заявлението са посочени размерите и вида на вземанията – сумата от 10 038, 84 лева, от които 2000 лева
– просрочена главница по договор за издаване на револвираща кредитна карта с
чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № *****-*-****/**.**.****
г., 4832,29 лева - просрочена договорна лихва за периода от 19.07.2010 г. до 08.02.2016
г., 2984,55 лева – наказателна лихва за периода от 19.08,2010 г. до 11.02.2016
г., 78 лева – годишна такса за поддръжка на картата, 144 лева – разноски по
събиране на вземането, ведно със законната лихва върху вземането от 12.02.2016
г. до окончателното му изплащане, както и направените по делото разноски в
размер на 781,75 лева.
Приемайки,
че представените със заявлението извлечение от счетоводните книги от 12.02.2016
г. и нотариална покана от 28.01.2016 г. по описа на нотариус Мария Василев, рег.
№ 370 на НК с район на действие РС – Царево, представляват редовни от външна
страна документи, които са сред посочените в чл. 417, т. 2 и чл. 418, ал. 3 от ГПК
и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника А.Й., първоинстанционният
съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение, постановявайки нейното
незабавно изпълнение с издаване на изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 2 от ГПК частната жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение може да бъде основана само на
съображенията, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. Предвид законовата
норма, в настоящото производство е недопустимо да бъдат обсъждани възраженията
на длъжника за недължимост на сумите по заповедта поради погасяването им по
давност. Тези възражения следва да бъдат обсъдени в исковото производство по предявен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК и не могат да бъдат основание да се
отмени обжалваното разпореждане на заповедния съд.
По
останалите релевирани оплаквания, съдът, след като се запозна с материалите по
делото и становищата на страните, намира следното:
В конкретния случай, заявителят е претендирал
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор по кредитна
сметка на длъжника по договор за издаване на
револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/
по разплащателна сметка № *****-*-****/**.**.**** г., което безспорно попада в кръга документи, предвидени в
чл. 417, т. 2 от ГПК. В извлечението е посочено, че длъжникът е в
надвишен кредитен лимит /неразрешен
овърдрафт/, считано от 02.08.2010 г., като не се посочва размера на договорения
лимит, нито размера на усвоените от длъжника средства по договора. Отразено е, че
кредитът е станал предсрочно изискуем на 09.02.2016 г., както и че към 12.02.2016
г. са дължими сумите, за които е издадена заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 1, 2 и 3 от ГПК, за да постанови
незабавно изпълнение и издаде изпълнителен лист, съдът следва да установи, че
представеният към заявлението документ е сред предвидените в чл. 417 ГПК,
същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника, като съдът, в настоящото производство, осъществява
контрол върху преценката на заповедния съд по тези въпроси.
В настоящия случай, дори да се счете, че е налице редовно уведомяване
на длъжника за упражненото право на банката-кредитор да направи кредита изцяло
предсрочно изискуем считано от 09.02.2016 г., след осъществената проверка по
чл. 419, ал. 2 от ГПК, съдът, споделя възраженията на частния жалбоподател, че
заявителят не е представил редовен документ по чл. 417, т. 2 от ГПК,
установяващ твърдените вземания на банката. Съгласно ръководната практика на
Върховния касационен съд, постановена за уеднаквяване практиката на съдилищата
по някои спорни въпроси относно обхвата на проверката, която се осъществява по
отношение на представено от заявител извлечение от счетоводни книги, са
установени критерии за съдържание на този документ /в този смисъл Определение №
162/09.02.2010 г.. по ч.т.д. № 66/2010 г. на ВКС , I т.о.; Определение № 130 от
24.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 11/2012 г., II т. о., ТК; Определение № 620
от 11.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 276/2012 г., II т. о., ТК/. Тези критерии
предвиждат, че представените от банката-заявител извлечения от счетоводни
записвания трябва да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката
- данни за договора за кредит, дата на сключване, размер, данни за движението
на погасяването му - размерът на просроченото задължение по главницата, договорните
и наказателни лихви /в случай, че се търсят от заявителя/. Извлеченията следва
да съдържат данни и относно твърдяната предсрочна изискуемост - откога длъжника
е изпаднал в забава при погасяването на вноските и от кога е настъпила твърдяната
предсрочна изискуемост. Трябва да са предоставени данни от заявителя за
настъпване на падежа на вземането в неговата цялост и, че същото е станало предсрочно
изискуемо.
В представеното извлечение липсват съществени данни както за момента на
усвояване на кредитната сума, така и за хронологията на плащанията. Липсват
данни за движението по сметката на длъжника, като не става ясно как е формиран
сочения размер на просроченото задължение за главница и налице ли са основания
за обявяване на предсрочна изискуемост или тя е настъпила автоматично.
Редовността на представеното извлечение от счетоводни книги на банка е от
особена важност в производството по чл. 417 от ГПК. Съгласно приетото разрешение
по т. 2б, предл. второ от ТР № 4 /18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, дори когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от
които произтича вземането, е необходимо те да могат да се извлекат от
представения към заявлението документ по чл. 417 от ГПК. Такива изводи не могат
бъдат направени въз основа на процесното извлечение.
Предвид изложените съображения, са налице достатъчно основания за да
се счете, че не са били налице предпоставките по чл. 418 от ГПК за допускане на
незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение, поради което
обжалваното разпореждане за допускане на незабавно изпълнение е неправилно, а
частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Ето защо допуснатото незабавно изпълнение следва да бъде отменено,
като бъде обезсилен и издадения изпълнителен лист .
По
горните съображения Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед №
30/15.02.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело № 50 по описа за 2016 г. на Районен съд - Царево, с
което е уважена молбата за незабавно изпълнение на заявителя „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ********* и по отношение на жалбоподателя А.Й. е
издаден изпълнителен лист за сумата от 10 038, 84 лева, от които 2000 лева
– просрочена главница по договор за издаване на револвираща кредитна карта с
чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № *****-*-****/**.**.****
г., 4832,29 лева - просрочена договорна лихва за периода от 19.07.2010 г. до
08.02.2016 г., 2984,55 лева – наказателна лихва за периода от 19.08,2010 г. до
11.02.2016 г., 78 лева – годишна такса за поддръжка на картата, 144 лева –
разноски по събиране на вземането, ведно със законната лихва върху вземането от
12.02.2016 г. до окончателното му изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 781,75 лева.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист № 33/16.02.2016 г., издаден по
ч.гр.дело № 50 по описа за 2016 г. на Районен съд – Царево.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.