РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Пловдив, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина С. Куршумова Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300503242 по описа за 2022 година
Производство по чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, образувано по жалба на
длъжника по изпълн. дело № 704/2022 г. на ЧСИ рег. № *** А. И. И., ЕГН –
********** чрез процесуалния й представител адвокат И. И. И. срещу
постановеното по изпълн. дело Постановление от 08.11.2022 г. в частта, с
която е отказано присъждане на разноски на длъжницата, съставляващи
заплатен от нея адвокатски хонорар в размер на 400 лева за неправомерно
заведеното от взискателя изпълнение.
Поддържаните от жалбоподателката оплаквания са за неправилност,
искането – за присъждане на исканите разноски, както и на разноските за
производството по жалбата, съставляващи заплатена ДТ в размер на 25 лева.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението ЕВН България
Топлофикация ЕАД не е депозирал писмени възражения по чл. 436 ал. 3 от
ГПК.
Приложени са писмените обяснения на ЧСИ, изпратено е в препис
изпълнителното дело.
Съдът установи следното:
Жалбата е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт
на съдебен изпълнител, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по
чл. 436 от ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.
Изпълнително дело № 704/222 г. на ЧСИ Д.М., рег. № *** е образувано
1
на 13.10.2022 г. от ЕВН България Топлофикация ЕАД, ЕИК ********* срещу
А. И. И., ЕГН – ********** въз основа на молба по чл. 426 ал. 1 от ГПК от
същата дата и приложен към нея изпълнителен лист от 12.07.2022 г., издадени
на основание Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 20215330102088 на РС –
Пловдив и Решение от 11.02.2022 г. по гр.д. № 6174/2021 г. на РС – Пловдив,
удостоверяващ подлежащи на изпълнение парични притезания на
дружеството – взискател срещу длъжницата И..
На 01.11.2022 г. от длъжницата чрез процесуалния й представител
адвокат И. И. И. е постъпила молба за прекратяване на изпълнението поради
погасяване на задължението отпреди образуването на изпълнителното дело и
дори преди издаването на изпълнителния лист, като към молбата са
приложени платежно нареждане за кредитен превод и разписка за
извършеното плащане от 22.06.2022 г. на задълженията му по изпълнителния
лист. С молбата е поискано още присъждане от съдебния изпълнител на
направените от длъжницата разноски за изпълнението, съставляващи
заплатеното на адвокат И. възнаграждение от 400 лв. съгласно представен
договор за правна помощ и тяхното събиране от взискателя в рамките на
изпълнителния процес чрез запор на посочена негова банкова сметка.
С Постановлението от 08.11.2022 г. съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство по делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 1 от
ГПК – представените от длъжника И. писмени доказателства за погасяване
задължението по изпълнителния лист преди образуването на изпълнителното
производство и дори преди издаването на изпълнителния лист. Постановено е
вдигане на наложените запори. По аргумент на чл. 79 ал. 1 т. 1 от ГПК е
постановил че разноските по изпълнението остават за сметка на взискателя.
Присъждане на претендираните от длъжницата разноски по изпълнението и
тяхното събиране е отказано с довод, че за съдебния изпълнител не
съществуват правомощия да осъжда взискателя за разноски на длъжника,
съставляващи заплатен от него адвокатски хонорар, съответно да провежда
изпълнение за събирането им.
В частната жалба се поддържа този довод да е неправилен. Според
жалбоподателката за недопустимо образуваното от взискателя изпълнително
производство и на основание и по аргумент на чл. 78 ал.ал. 2 и 4 от ГПК, чл.
79 ал. 1 т. 1 от ГПК, чл. 81 ГПК, чл. 236 т.6 от ГПК и чл. 254 ал. 2 т. 5 от ГПК
същият й дължи направените от нея разноски за това изпълнение и няма
пречка същите да й бъдат присъдени и възстановени от съдебния изпълнител
чрез събирането им от взискателя в рамките на образувания изпълнителен
процес. С депозирана по делото молба от 22.12.2022 г. е поискала осъждането
на последният да й заплати и разноски, съставляващи заплатена от нея
банкова комисионна от 20 лв. за вдигането на запора.
Жалбата е неоснователна.
Предмет на изпълнителния процес е удовлетворяване притезанията на
взискателя по представения изпълнителен титул и на направените от него
2
разноски в процеса във връзка с това. В този процес длъжникът няма
подлежащи на удовлетворяване притезания, а само задължения – да престира
– доброволно или принудително, съответното изпълнение на взискателя.
Затова и процесуалният закон не предвижда възможност в рамките на
образувания срещу длъжника изпълнителен процес съдебният изпълнител да
признава, съответно да събира от взискателя направените от длъжника
разноски при прекратяване на изпълнението. Разпоредбата на чл. 79 ал. 1 т. 1
от ГПК визира направените от взискателя разноски за адвокатски хонорар и
за дължимите се на ЧСИ такси и разноски по ТТРЗЧСИ.
Този извод не се променя в случаи като настоящия, при който
взискателят е образувал изпълнително производство за вече удовлетворени
негови притезания към длъжника.Съдебният изпълнител няма правомощия да
издава актове, съставляващи изпълнително основание, нито да издава
изпълнителен титул въз основа на собствен такъв акт - в случая да осъжда и
събира от взискателя направените от длъжника разноски по неправомерно
образувано срещу него от взискателя изпълнително производство. Такива
правомощия не притежава и съда в производство по чл. 435 и следв. от ГПК.
Актовете, съставляващи изпълнителни основания са изрично и изчерпателно
изброени в чл. 404 от ГПК и нито един от тях не е на съдебен изпълнител.
Следователно исканата от жалбоподателя аналогия е недопустима. Неговата
защита срещу неправомерното процесуално поведение на взискателя е на
плоскостта на непозволеното увреждане, чрез иск за овъзмездяване на
претърпени имуществени вреди – каквито вреди представляват направените
от него разноски в прекратеното изпълнително производство.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение жалбата на длъжника по изпълнението А. И. И.,
ЕГН – ********** чрез процесуалния й представител адвокат И. И. И. срещу
постановеното по изпълн. дело № 704/2022 г. на ЧСИ Д.М., рег. № ***
Постановление от 08.11.2022 г. в частта, с която е отказано присъждане на И.
на направените от нея за изпълнителното производство разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4