Р Е Ш Е Н И Е
№260005
гр. Първомай, 01.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 613 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове по реда чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240,
ал. 1 и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „Б. ***” АД, ЕИК: *** (правоприемник на „Е.” АД, ЕИК: ***), със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано заедно от В. М. С.и Д. Н. Н.в качеството съответно на Главен
изпълнителен директор и Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от
юрисконсулт П. П. Ф. - С., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че ответниците Г.П.К., ЕГН:
**********, и Р.А.К., ЕГН: ********** – и двамата с постоянен адрес: ***,
процесуално представлявани по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, му дължат солидарно по Договор за кредит „***“
№ ***г., както
следва:
Ø сумата от 8 474, 31 лева (осем
хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и тридесет и една стотинки) – главница;
Ø сумата от 975, 50 лева
(деветстотин седемдесет и пет лева и петдесет стотинки) – възнаградителна договорна лихва за периода
от 01.05.2016 г. до 01.08.2017 г.;
Ø сумата от 23, 93 лева (двадесет и
три лева и деветдесет и три стотинки) – застрахователни премии по застраховка „Живот“за периода
от 01.05.2016 г. до 01.08.2017 г.;
Ø
сумата от 778, 21 лева
(седемстотин седемдесет и осем лева и двадесет и една стотинки) – обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.05.2016 г. до 30.01.2018 г.;
Ø законната лихва върху главницата,
считано от
02.02.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение в съда, до окончателното
погасяване на задължението, за принудителното
изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 51/12.02.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
Изпълнителен лист № 80/15.02.2018 г. по ч. гр. дело № 79/2018 г. по описа на
Районен съд – Първомай, І състав.
Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения,
че по силата на
сключен между страните Договор за кредит „***” № ***г. ищецът се задължил да
отпусне на ответницата Г.П.К. паричен заем в размер на 9 000, 00 лева,
които наредил на същата дата по разплащателната й сметка с IBAN: ***, а последната, за чието договорно
изпълнение ответникът Р.А.К. се ангажирал да отговаря като съдлъжник, следвало
да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати уговорената
възнаградителна лихва при лихвен процент от 9, 3% и застрахователна премия за
застраховка „Живот“ в размер съответно на 3 316, 12 лева и на 406, 52 лева чрез 84 равни месечни вноски от по
151, 46 лева, платими на 1-о число на месеца, считано от 01.10.2015 г.,
съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към кредитното
съглашение.
Релевира се, че заемателката престирала първите
осем от тях, след което преустановила платежите. Доколкото допуснатото от нея
просрочие продължило повече от 90 дни, на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
кредиторът обявил предсрочната изискуемост на задълженията й, която й съобщил с
нарочна писмена покана, връчена й на 06.07.2017 г., и която осчетоводил на
01.08.2017 г.
Според ищеца кредитополучателят му дължи главница
в размер на 8 474, 31 лева, възнаградителна лихва за периода от 01.05.2016 г. до 01.08.2017 г. в
размер на 975, 50 лева, застрахователни премии по застраховка „Живот“ в размер на 23, 93 лева, както и
наказателна лихва за забава от 6 % върху главницата за периода 01.05.2016 г. до 30.01.2018 г. в размер на 778, 21 лева.
Кредитодателят пристъпил към принудително
удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 417 от ГПК, постановено
с издадена в негова полза Заповед № 51/12.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, срещу която ответниците депозирали възражение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
Отговор вх. № 2596/19.04.2019 г., с който ответниците чрез процесуалния си
пълномощник застъпват становище за неоснователност на исковите претенции и пледират за отхвърлянето им.
Навеждат, че не са подписвали и не са
се съгласявали с погасителен план, регламентиращ условията за разсрочено издължаване, поради което следва
да се приеме, че падежът на задълженията им за връщане на главницата и
заплащане на възнаградителна лихва все още не е настъпил. Следователно не са
допуснали виновното им неизпълнение и липсва обективна предпоставка за
обявяването им за предсрочно изискуеми.
Отделно от
горното, ищецът не е упражнил надлежно правото си да лиши длъжника от
преимуществата на срока, тъй
като в поканата си за доброволно изпълнение, адресирана до него, не се е
позовал на конкретно договорно основание и не е посочил размера на предсрочно
изискуемото вземане.
Противопоставя се и възражение за нищожност на
договорните клаузи за дължимост на наказателна лихва с характер на неустойка за
забава поради противоречието им с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 от ЗПК.
В открито съдебно заседание ищецът не се
представлява, като със Становища вх. № № ****г. и ****г. и Молби вх. № № ****г.,
****г. и ****г., депозирани от процесуалните му пълномощници, поддържа
претенциите, а ответниците чрез довереника си оспорват същите.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна
следното:
По силата на Договор за кредит „*** –
смарт/карта“ № *******г. (л. 6 – л. 18) „****” АД – В., ЕИК: ***, чийто универсален
правоприемник е „Б. ***“ АД, се ангажирало да предостави на ответника Г.П.К. по разплащателната й сметка с IBAN: ***отребителски
кредит от 9 000, 00 лева за
задоволяване на лични и на семейството й нужди, а последната, за чиито задължения ответникът Р.А.К. се
съгласил да отговаря солидарно с нея в качеството на съдлъжник, следвало да
ползва заетите средства по уговорения начин и до 01.09.2022 г. да ги върне на
кредитодателя и да му заплати, както следва: 1) лихва от 3 374, 25 лева при
номинален фиксиран годишен лихвен процент от 9, 3%, който се начислява
ежемесечно върху главницата при времеви параметри от 30-дневен месец и
360-дневна година и е с дневен размер от 0, 0258%, и 2) застрахователна премия от
413, 65 лева по сключена в полза на кредитора и с неговото посредничество групова
застраховка „Живот” със застраховател „Сожелайф България Животозастрахователно
дружество” АД, разсрочено съгласно Погасителен план (л. 97 – л. 98) –
неразделно Приложение № 1 към контракта, чрез 85 месечни анюитетни вноски с
падеж първо число на месеца в периода от 01.09.2015 г. до 01.09.2022 г., първата
от които от 65, 26 лева, а останалите от по 151, 46 лева, удържани служебно от авоара
по цитираната банкова сметка. ***, фигуриращи от името на ответниците в дясното
странично поле на въпросния погасителен план, е своевременно оспорена от тях,
но макар да носят тежестта да докажат неистинността им, в хода на откритото по
реда на чл. 193, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ГПК производство не са ангажирали
доказателства. Казаното мотивира настоящия състав да зачете формалната
доказаелствена сила на документа и респективно на основание чл. 194, ал. 3 във
вр. с ал. 2, изр. 1 от ГПК с решението си да обяви оспорването за неуспешно (в този смисъл Решение № 66/25.04.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 807/2012 г., I г. о.).
Съгласно чл. 5, ал. 1, във вр. с т. 14
от Част І на съглашението кредитополучателят приел да престира и еднократна
такса за одобрение на заема от 227, 05 лева.
Договорните параметри включват и обща
дължима се сума от 12 950, 19 лева, формирана от сбора на главницата и
общите разходи – лихва, такси и застраховки от задължителен характер, и годишен
процент на разходите от 11, 86%, изчислен при допусканията: валидност на кредитната
сделка за целия срок на действието й, неизменност на разходите, изправност на страните
и зачитане като дата на първоначално усвояване тази, от която остава най-кратък
период от време до тази на първото дължимо плащане.
В чл. 9, ал. 2, б. „а” – „г” от
договора са регламентирани правата на потребителя да се откаже от него, да погаси
предсрочно част или целия дълг и да получи безвъзмездно при поискване
извлечение за извършените и предстоящите платежи, както и редът за тяхното
упражняване.
Клаузата на
чл. 10.1. във вр. с т. 9 от Част І предвижда, че при забава изцяло или частично
на месечен анюитет заемателят дължи наказателна надбавка от шест пункта върху
просрочената главница, а ако допуснатото закъснение продължи над 90 дни, чл.
10.2. признава правото на кредитора да обяви вземането за възстановяването й за
предсрочно изискуемо. Изискуемостта настъпва след уведомяване на
кредитополучателя с писмо с обратна разписка на посочения от него адрес – ***, от
когато подлежат на погасяване неплатените застраховки, такси, комисиони,
разноски, договорената и наказателната лихва, начислявани до окончателното издължаване,
и невърнатият остатък от заемната сума в указаната поредност.
Заемодателят
може да изисква незабавно пълно изпълнение и в случаите, изброени в чл. 11 от
договорния текст: а) при неспазване на договорно задължение на
кредитополучателя; б) при констатирана недостоверност на предоставените от него
или работодателя му или съдлъжника или поръчителя му сведения, въз основа на
които е сключен договорът; в) при започване на действия по принудително удовлетворяване
от банката или трети лица срещу кредитополучателя; г) при неиздължаване в срок,
настъпване на предсрочна изискуемост или поискано от банката предсрочно
погасяване на други задължения, произтичащи от договори за кредит между нея и
кредитополучателя или от други правоотношения между тях, и д) при неподновяване
на застраховката „Живот” в полза на банката.
Според
данните, отразени в Извлечения от сметки № № *** (л. 103 – л. 108) и *** (л. 109
– л. 110) за периода от 05.08.2015 г. до 14.11.2018 г., заетият паричен ресурс
от 9 000, 00 лева е усвоен изцяло от ответника Г.К. на 06.08.2015 г. по
разплащателната й сметка с ΙΒΑΝ ***. От 06.08.2015 г. до
12.04.2016 г. от наличността й са били удържани суми за таксата за кредитно одобрение
от 227, 05 лева и за първите осем вноски с падеж от 01.09.2015 г. до 01.04.2016
г., след което плащания са преустановени.
С Покана изх. № SV-4079-07/29.06.2017 г. (л. 32), получена от ответниците на 06.07.2017 г.,
в уверение на което са приложени Известия за доставяне ИД PSSGEB005YMQT и PSSGEB005YMPS (л. 33) на „Български пощи”, банката ги приканила
до 27.07.2017 г. да заплатят доброволно просрочените си с 423 дни задължения,
възлизащи към 28.06.2017 г. на 1 152, 02 лева – главница, 862, 68 лева –
договорна лихва, 105, 74 лева – застраховка, и 104, 87 лева – наказателна
лихва, и ги уведомила, че в противен случай, считано от 28.07.2017 г. цялата
оставаща главница от 7 322, 29 лева ще се счита за предсрочно изискуема.
На 02.02.2018 г. с твърдения за неизправността им предприела срещу тях
принудително удовлетворяване на процесните притезания по порядъка на чл. 417 от ГПК въз основа на Извлечение от счетоводните си книги от 31.01.2018 г. (л. 6 от
ч. гр. дело № 341/2018 г. по описа на Районен съд – Хасково). За целта
депозирала в Районен съд – Хасково Заявление вх. № 2420/02.02.2018
г. (л. 2 – л. 9 от ч. гр. дело № 341/2018 г. по описа на Районен съд – Хасково),
което било уважено от Районен съд – Първомай с издаване на Заповед № 51/12.02.2018
г. за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК (л. 3 от ч. гр. дело № 79/2018 г.
по описа на Районен съд – Първомай) и Изпълнителен лист № 80/15.02.2018 г.,
връчени на длъжниците Г.К. и Р.К. на 05.10.2018 г. като приложения към
изпратените им Покани за доброволно изпълнение съответно изх. № № 7853 (л. 5 от
ч. гр. дело № 79/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай) и 7856/27.09.2018
г. (л. 6 от ч. гр. дело № 79/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай) от
Частен съдебен изпълнител Б. А.с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд –
Пловдив по изпълнително дело № 2018***0400691, съгласно Известия за доставяне с
ИД съответно PS 4000 020KEF 0 (л. 7 от
ч. гр. дело № 79/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай) и PS 4000 020KED Y (л. 8 от ч.
гр. дело № 79/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай) на „Български пощи”.
Осведомен на 06.11.2018 г. за постъпилите в срока по
чл. 414, ал. 2 от ГПК техни Възражения
вх. № № 6539/17.10.2018 г. (л. 13 от ч. гр. дело № 79/2018 г. по описа на
Районен съд – Първомай) и 6536/17.10.2018 г. (л. 10 от ч. гр. дело № 79/2018 г.
по описа на Районен съд – Първомай) по чл. 414, ал. 1 от ГПК, в
законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят
подал разглежданата Искова молба вх. № 7256/16.11.2018 г.
При така очертаните
фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковете,
отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират спора върху
съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които
е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Спорните
права произтичат от подписан между „****” АД – В., ЕИК: ***, чийто универсален
правоприемник е „Б. ***“ ЕАД, и ответниците Договор за кредит „*** –
смарт/карта“ № *******г. (л. 6 – л. 18), характерът на престациите по който и
профилът на съдоговорителите го определя като такъв за банков кредит по смисъла
на чл. 430, ал. 1 от ТЗ. Нормата гласи, че с него банката се задължава
да отпусне парична сума за набелязаната цел и при зададените условия и срок на
заемателя, който се ангажира да я ползва съобразно договореното и след
изтичането му да я върне на кредитодателя, а според ал. 2 на чл. 430 от ТЗ – и
да му плаща уговорената лихва.
Като основен тип банкова сделка е класиран от чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ сред тези, които чл. 286, ал. 2 от ТЗ квалифицира като търговски независимо от качеството на извършващите
ги лица и по правната си същност е консенсуален, формален, комутативен, двустранен и
възмезден (в този смисъл Решение № 125/12.07.2013 г. на ВКС по т. д. №
910/2012 г., II т. о., Решение № 51/04.04.2016 г. на ВКС по т. д. №
504/2015 г., II т. о., Определение № 392/04.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2571/2015 г., IV г. о.), тъй
като се счита сключен със съгласуване волята на договарящите в писмена форма за
действителност, изисквана от чл. 430, ал. 3 от ТЗ, без да е необходимо
предаване на заетите средства, и създава задължения с конкретизирано съдържание
и за двете страни, всяка от които се обвързва с оглед на очаквана насрещна
облага. Със своя чл. 287 ТЗ разпростира
уредбата си досежно търговските сделки, включително и тази, поместена в Раздел
трети от Глава двадесет и девета на ТЗ, и спрямо заемополучателя нетърговец, а
с чл. 288 при празноти препраща към
гражданското законодателство и в частност към ЗЗД.
Оформянето и правните последици на съглашението
се регулират от специалните текстове на ЗПК, който въвежда Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в
приложното поле и на чл. 143-148 от Закона
за защита на потребителите (ЗЗП), който транспонира Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
По разбирането на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото
дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или
юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска
дейност, предоставя или се задължава да предостави на
потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на
професионалното или търговското си занимание физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно
платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време,
стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.
Особеният
режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален
предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена
форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му
наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и
предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен,
т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден
поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за
потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е
неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими
вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорено
писмено.
Регламентацията откроява
като елементи на фактическия състав на заемната връзка, постигнато съгласие за заемане на съответната движимост и
фактическото й даване от заемодателя на заемателя.
Чл. 10, ал.
1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг
траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра, със следното според чл. 11, ал. 1 от ЗПК
съдържание: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит
(т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за
чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3);
името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и
адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по
т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен
посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в § 1,
т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата
предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или
услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и
процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т.
9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение
№ 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ
дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.
12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се
или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без
главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако
откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент,
позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото
погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията,
при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания
лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за
променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава
на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси,
ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т.
19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока
и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му
да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20);
информация за правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо,
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК,
както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на
договора за кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на
спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на
потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите
клаузи (т. 25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен
орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27).
Съобразно чл. 11, ал. 2 от ЗПК трябва да е подписана от тях и всяка страница от
общите условия, ако такива се прилагат.
Чл. 11, ал.
1 от ЗПК имплементира насоките на чл. 10, §2 от Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава Европейския
съд, допринася за постигане на набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна
и наложителна хармонизация в областта на потребителското кредитиране за
осигуряване на високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички
потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. Познаването и правилното
разбиране от страна на потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от
основно значение за него, тъй като му позволява да прецени обхвата на
договорните си задължения, да сравни офертите и да вземе информирано решение
дали да се обвърже с предлаганите условия, както и да ги съблюдава точно (в
този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14).
В изпълнение
на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да приложи ефективни и пропорционални санкции
с възпиращо действие за нарушение на националните разпоредби, приети съгласно
този общностен акт, в чл. 22 от ЗПК българският законодател е въздигнал
неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени по примера на чл. 10, §2,
букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в основание за недействителност на
договора, за което съдът трябва да следи служебно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по
дело C-377/14; Решение №
178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение №
229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение
№ 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело №
4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г., ГК, I г. о., и
Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.).
В чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е посочено, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което
при дължимост на пари чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на законната
лихва, или обезщетение за неизпълнение. Неустойката
е предвидена от чл. 92, изр. 1 от ЗЗД да обезпечава изпълнението и да служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват.
По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
успешната си защита ищецът носи тежестта да увери съда, че е изправен кредитор
по договорно правоотношение с ответника, което е породило за него изискуеми
задължения с очертаната в исковата молба индивидуализация. От опонента се
очаква да установи пълно възраженията, на които позовава защитата си.
Съотнасяйки конкретната фактическа обстановка
към очертаната нормативна рамка и задължен да следи по свой почин за
нищожността на правопораждащото правоотношение или на негови сегменти поради
тяхната неравноправност или колизия с императивни материалноправни норми,
призвани да охраняват правния и обществения ред и морала, или с добрите нрави,
когато разполага с нужната за целта фактическа и правна осведоменост (в този
смисъл Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о.,
Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о.,
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2012 г. на ОСГТК, Решение № 205/19.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 896/2017 г., I г. о., и
Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.),
съдът формира извод, че между „****” АД –
В., ЕИК: ***, и ответниците е бил сключен действителен формален, реален,
двустранен и възмезден Договор за потребителски кредит „*** – смарт/карта“ № *******г.
(л. 6 – л. 18). По делото фигурира материализиращият го документ, който
доказва, че в наложения от чл. 430, ал. 3 от ТЗ и чл. 10, ал. 1 от ЗЗП формат
договарящите са постигнали съгласие за предаването на сумата от 9 000, 00 лева
в собственост от кредитодателя на кредитополучателя с обязаност на последния да
я връща с лихва. Договорното изложение е на хартиен носител в шрифт не по-малък
от 12 и отговаря на относимите предписания на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК, като понятно конкретизира общия размер
на заема от 9 000, 00 лева; условията за усвояването му – по разплащателната
сметка на заемателя; лихвения процент от 9, 3% (0, 0258% на ден) с пояснения, че е годишен и фиксиран, което по разума на §1, т. 5, изр.
1, предл. 1 от ДР на ЗПК означава, че е непроменлив за целия договорен срок,
методиката за прилагането му – чрез ежедневно начисляване върху фактически
използваните средства при условна продължителност на календарните месец и
година съответно от 30 дни и 360 дни, и предпоставките за промяната му;
годишния процент на разходите от 11, 86, който не надвишава максималната граница
по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и взетите предвид при пресмятането му
допускания по напътствията на т. 3 от Приложение № 1 към ЗПК; дължимата се обща сума от 12 950, 19 лева; размерът, броят, периодичността, датите и
компонентите на погасителните платежи във вид на погасителен план, който е
неуспешно оспорен от ответната страна и съставлява неразделно приложение към
контракта, както и изискуемото се разяснение на потребителските
права на извлечение от сметка и на отказ от сделката.
Договорните
уговорки, на които се основават
акцесорните претенции, не са засегнати от недостатъците, за които съдът
следи служебно, и от тези, които се навеждат в отговора.
Чл. 26, ал.
1, предл. 1 и 3 от ЗЗД прогласява за нищожен договорът, който противоречи на закона или добрите нрави, а чл.
146, ал. 1 от ЗЗП – неравноправните клаузи в него, освен ако са индивидуално
съгласувани, а по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са такива, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.
Представлявайки
своеобразна цена за ползването на отстъпения паричен капитал, лихвата е
въздигната от чл. 430, ал. 2 от ТЗ в съществен елемент на сделката, а към
момента на сключването й възможността на финансовата институция да събира от кредитополучателите застрахователни премии по групови
застраховки „Живот” в нейна полза е легално закрепена в Кодекса за
застраховането (отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.). На неустойката
като форма на договорна отговорност е посветен чл. 92, изр. 1 от ЗЗД.
Единствените
ограничения на договорната свобода относно размера на споменатите вземания в
гражданския и в търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави (в
този смисъл Решение № 378/18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о.,
Решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о., и
Решение № 61/21.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 894/2014 г., I т. о.).
Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани
правила за справедливост и добросъвестност при
осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес и които
намират специално нормативно проявление в Глава шеста от ЗЗП.
Като
неравноправна чл. 143 от ЗЗП в приложимата му формулировка от бр. 102 от 28.11.2008 г. окачествява всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, като наред с
тези генерални признаци, възпроизвеждащи чл. 3, §1 от Директива 93/13/ЕИО, по образец от Приложението към нейния чл.
3, §3 текстът на чл. 143 от ЗЗП систематизира примерен списък на различни
хипотези на неравноправност.
Чл. 10, изр.
1 от ЗЗД запретява лихвообразуване над прага, определен от МС, какъвто обаче
след отмяната на неговото Разпореждане № 1238 от 1951 г. за определяне
на максималния процент на договорните лихви (обн., ДВ, бр. 52 от 1951 г.), постановена с §1 от Заключителните
разпоредби на Постановление № 72/08.04.1994 г. на МС за определяне на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута (обн., ДВ, бр. 33 от 19.04.1994 г., отм., бр. 42 от 05.06.2012
г., в сила от 01.07.2012 г.), не е утвърждаван.
С чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 от ЗПК мораторната обезвреда императивно е лимитирана само до
величината на законната лихва върху неплатеното, която съгласно Постановление №
426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения се равнява на увеличения с 10% основен лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли, на текущата година.
Съблюдаването на нравствените принципи се изследва към момента на
съглашението за всеки отделен случай въз основа на установените факти, като касателно възнаградителната лихва
релевантни са договорните параметри за форма, размер, валута и срок на
предоставяне на средствата, вид, стойност и ликвидност на обезпечението,
рисковете от сделката, профила на заемополучателя, нивата на законната и
пазарната лихва, която би била платена при аналогични условия между други лица,
без изброяването да е изчерпателно. Съдебната
практика трайно поддържа, че отсъства пречка да се уговаря възнаградителна
лихва над законната. Все пак с доводи, че я надхвърля двукратно при обезпечен
заем, в Решение № 378/18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., е
счетена за неморално висока.
Нарушаваща нравствеността е уговорената извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции неустойка,
преценката за което се ръководи от естеството на обезпеченото задължение
(парично или непарично) и неговия размер; наличието на други обзпечителни
способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; характера на неустойката (компенсаторна
или мораторна) и начина на определянето й – като глобална сума или като процент
от главницата; базата на начисляването й; съотношението й с прогнозните вреди
от неизпълнението, неговите измерения и други (в този смисъл Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK). Задължаването на
потребителя с необосновано високо обезщетение или неустойка е изведено в т. 5
на чл. 143 от ЗЗП.
Чл. 145,
ал. 1 от ЗЗП предписва неравноправността да се анализира към етапа на
обвързването, като се отчитат вида на стоката или услугата,
всички обстоятелства по сключването на договора, както и останалите договорки в
него или в друг, от който зависи. В чл. 145, ал. 2 от ЗЗП се сочи, че не се подлагат на такава проверка клаузите, задаващи основните престации,
включително и за еквивалентност, ако са ясни и разбираеми.
Прочитът на
маркираните по-горе правни постановки в контекста на фактическата установеност
по казуса обслужва становище, че уговорките за възнаградителна и санкционна
лихва не накърняват нито закона, нито началата на морала.
Договорено е
срещу заемния ресурс да се дължи лихва от 9, 3%, която се начислява върху
усвоената и непогасена главница при продължителност на месеца и годината
съответно от 30 и 360 дни и която не надхвърля законната, чийто минимум, съгласно
цитираното по-горе Постановление № 72/08.04.1994 г. на МС, е 10%. Тази
съпоставка при паралел с данните за размера, валутата, необезпечеността и
дългосрочността на заема – 85 месеца, която увеличава рисковете за търговеца и
за дълго време го лишава от капитала и добивите от него, позволява да се
заключи, че възнаграждението не е в разраз с нравствения стандарт.
Претендираната
в приложение на чл. 10.1., във вр. с т. 9 от Част І на договора наказателна надбавка
от 6% върху забавената главница е с четири пункта по-ниска от законната лихва и
разкрива типичното си призвание да гарантира и стимулира коректното развитие на
отношението, да осигури обезщетяването на очакваните от неизпълението вредни
последици и да санкционира допусналата го страна. Следователно твърдяното от
ответниците нарушение на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК не е допуснато.
По аргумент
от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП уговорката за възнаградителна лихва, която принадлежи
към същественото договорно съдържание и недвусмислено посочва нейния размер и методиката
на изчисляването й, не са обект на потребителска защита. Казаното не важи за наказателната
надбавка, която обаче по вече изтъкнатите мотиви не притежава дефинитивните
характеристики по чл. 143 от ЗЗП.
В обобщение,
облигационната връзка е била надлежно учредена и е създала в тежест на „****”
АД ангажимент да отпусне на ответника Г.К. сумата от 9 000, 00 лева с цел
текущо потребление, а на последната – да я ползва по предназначение и при солидарната
отговорност на съдлъжника си в лицето на ответника Р.К. в срок до 01.09.2022 г.
да я върне на кредитодателя и да му заплати, както следва: 1) възнаградителна
лихва от 3 374, 25 лева при годишен фиксиран лихвен процент от 9, 3% и застрахователна премия от 413, 65 лева за сключена
в полза на кредитора застраховка „Живот“ разсрочено чрез 85 месечни вноски с падеж първо число на месеца, първата
от които от 65, 26 лева, а останалите от по 151, 46 лева, съгласно погасителен план, представляващ Приложение
№ 1 към кредитното съглашение, 2) еднократна такса от 227, 05 лева за одобрение
на кредита, а 3) при
забава – и обезщетение, назовано „наказателна надбавка”, от шест процентни
пункта върху просрочената главница.
От
Извлечение от сметка № *** за периода от 05.08.2015 г. до 14.11.2018 г.
(л. 103 – л. 108) е видно, че кредиторът е престирил добросъвестно и точно заетите средства на
06.08.2015 г. по разплащателната сметка на заемателя и че с автоматични удръжки
от наличността й от 06.08.2015 г. до 12.04.2016 г. са били погасени таксата от
227, 05 лева и първите осем вноски с падеж от 01.09.2015 г. до 01.04.2016 г. Други
плащания в изминалия от тогава до приключване на съдебното дирене период не са
доказани.
Следователно
кредиторът е материалноправно легитимиран да изисква от ответниците реално
изпълнение на падежиралите си вземания и уговореното обезщетение за
неизправност. Доколкото просрочието на вноските
е продължило повече от 90 дни, в негова полза е възникнало и потестативното
право по чл. 10.2. от договора да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съдебната практика, уеднаквена с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., Решение №
23/24.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1717/2013 г., I т. о., Решение №
40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., Решение №
135/16.10.2015 г. по т. д.
№ 1672/2014 г., I т. о., Решение № 83/26.05.2017 г. по т. д. № 50394/2016 г., IV г. о., Решение №
44/05.06.2017 г. по гр. д.
№ 60073/2016
г., III г. о., и Решение № 101/15.08.2017 г. по гр. д. № 53684/2015
г., IV г. о., константно застъпва, че то се упражнява с едностранно волеизявление,
което произвежда ефект, като трансформира договора от срочен в безсрочен, от
момента на достигането му до длъжника, ако тогава са били
реализирани предвидените в закона или съгласувани от страните обективни
предпоставки за изгубване преимуществото на срока. В случая след настъпването на тези, уредени в чл. 10.2 от кредитния договор – просрочие на погасителните вноски над 90
дни, кредитодателят е съобщил на ответниците с връчена им на 06.07.2017
г. чрез пощенски оператор Покана изх. № SV-4079-07/29.06.2017
г. (л. 32), че при отсъствие на доброволно погашение до 27.07.2017 г., считано
от 28.07.2017 г. вземането за остатъка от главницата става предсрочно изискуемо.
Несподелими са изтъкнатите в
отговора критики в противната насока. За това, че именно въпросното известие се
е съдържало в писмовните пратки, чието доставяне е удостоверено в приложените
Известия ИД PSSGEB005YMQT и PSSGEB005YMPS (л. 33) на „Български пощи”, говори обстоятелството,
че в тях е вписан изходящият номер по номенклатурата на банката, под който е била регистрирана поканата – 4079, а
същевременно отсъстват сведения за друга
кореспонденция между страните.
Отделно, съдебната
практика е последователна досежно липсата на строги изисквания към документа, в
който обявяването по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ се инкорпорира. То може да е обективирано в
нарочно писмо, покана за доброволно изпълнение или в исковата молба, стига волеизявлението
на кредитора да е възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и
задължения субект (в този смисъл Решение № 6/04.04.2019 г. на ВКС по т. д. №
917/2018 г., I т. о.). Именно такова е то и в Покана изх. № SV-4079-07/29.06.2017 г. (л. 32). Банката пределно ясно е индивидуализирала
източника на задълженията, посочила е, че тяхната забава е основанието, въз
основа на което изисква предсрочно изпълнение, без да е необходимо да цитира позволяващата й това клауза от договора, и изрично е заявила, че считано
от 28.07.2017 г. настъпва предсрочна изискуемост на кредита при сбъдване на
отрицателното отлагателно условие, че не последва доброволна престация до
27.07.2017 г. Поставянето му е изцяло в дискрецията на банката, а формулировката
му е еднозначна и ни най-малко не води до даденото от ответниците тълкуване, че
е само предупреждение за бъдещо обявяване на предсрочна изискуемост. Изтъкнатото
несъвпадение между размера на оставащата неиздължена главница, посочена в
поканата, и исковия също е несъстоятетелен довод срещу правните й
последици, тъй като не държи сметка за разграничението
между падежиралата и
предсрочно изискуемата част от дълга.
В
заключение, след връчване на поканата и безрезултатно изтичане на определения в
нея срок за доброволно плащане, на 28.07.2017 г. е настъпила предсрочната
изискуемост на цялата заемна сума, която увеличена с вече падежиралата й част,
възлиза на 8 474, 31 лева. В този контекст е удачно да се
отбележи, че фактите относно изискуемостта не са относими към основанието на
иска и съдът не е обвързан от ищцовите твърдения
за момента на настъпването й, бидейки властен на база доказателствата по спора да
приеме различна дата (в този смисъл Решение № 190/14.12.2016 г. на ВКС
по т. д. № 2349/2015 г., I т. о, и Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017
г., ОСГТК.).
По
съображения че от деня на предсрочната изискуемост възнаграждение за ползване
на заемната сума не се дължи (в този смисъл т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от
27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК), на присъждане подлежи само това, начислено до
28.07.2017 г., което е разпределенено
във вноските с падеж от 01.05.2016 г. до 01.08.2017 г. и което е равно на 1 328, 29
лева.
Застрахователните премии
по същите вноски са общо 119, 57 лева. Изчислена
за времето от 01.05.2016
г. до 30.01.2018 г. съобразно чл. 162 от ГПК с помощта на софтуерен калкулатор
по начина, указан в т. 9 от Част І на договора, санкциониращата лихва по чл.
10.1. от него е приблизително 778, 21 лева.
Гореизложеното мотивира съда да уважи исковете изцяло. Платима е и законната лихва върху главницата от съдебното завеждане на заявлението по чл. 410, ал. 1 от ГПК – 02.02.2018 г., до окончателното изплащане, с изключение на интервала от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. вкл. на обявеното в Република България извънредно положение, през който е действал мораториумът на чл. 6 от Закона за мерките, както и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците в редакцията му от ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.
Предвид
крайния изход на спора по регламента на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответниците
следва да се присъдят поравно сторените от ищеца съдебноделоводни разноски:
Ø в исковото производство – в общ размер на 433, 93 лева, от които 283, 93
лева – довнесена държавна такса за разглеждане на претенциите, и 150, 00 лева –
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се
определя по порядъка на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ (ЗППом) във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПМом), като се отчита фактическата и правна
сложност на делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на
юрисконсулта в него;
Ø в заповедното производство – в общ размер от 255, 04 лева, от които 205, 04
лева – внесена държавна такса за разглеждане на заявлението, и 50, 00 лева –
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се
определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от
ЗППом във вр. с чл. 26 от НЗППом, след съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на
юрисконсулта в него.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО
оспорването от страна на Г.П.К., ЕГН: **********, и Р.А.К., ЕГН: **********
– и двамата с постоянен адрес: ***, процесуално представлявани по пълномощие от
адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, на истинността на
представения от „Б. ***” АД, ЕИК: ***
(правоприемник на „Е.” АД, ЕИК: ***), със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано заедно от В. М. С.и Д. Н. Н.в качеството съответно на Главен
изпълнителен директор и Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от
юрисконсулт П. П. Ф. - С., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, документ – Погасителен план – Приложение № 1 към Договор за
кердит „***“ № ***г., в частта досежно подписите, положени в дясното странично
поле.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Г.П.К., ЕГН: **********, и Р.А.К., ЕГН: ********** – и двамата с
постоянен адрес: ***, процесуално представлявани по пълномощие от адв. С.Н.М.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:
***, дължат солидарно на „Б. ***” АД, ЕИК: *** (правоприемник на „Е.” АД, ЕИК: ***), със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано заедно от В. М. С.и Д. Н. Н.в качеството съответно на Главен
изпълнителен директор и Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от
юрисконсулт П. П. Ф. - С., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, по Договор за кредит „***“ № ***г., както следва:
Ø сумата от 8 474,
31 лева
(осем хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и тридесет и една стотинки)
– главница, ведна
със законна лихва върху нея, считано от 02.02.2018 г. –
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение в съда, до окончателното погасяване на задължението, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. (вкл.);
Ø сумата от 975,
50 лева
(деветстотин седемдесет и пет лева и петдесет стотинки) – възнаградителна
договорна лихва за периода от 01.05.2016 г. до 01.08.2017 г.;
Ø сумата от 23, 93
лева
(двадесет и три лева и деветдесет и три стотинки) – застрахователни премии по застраховка „Живот“ за периода
от 01.05.2016 г. до 01.08.2017 г.;
Ø
сумата от 778,
21 лева (седемстотин седемдесет и осем лева и двадесет и една
стотинки) – обезщетение за забава върху главницата за
периода от 01.05.2016 г. до 30.01.2018 г.,
за принудителното изпълнение на които
вземания е издадена Заповед № 51/12.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист №
80/15.02.2018 г. по ч. гр. дело № 79/2018 г. по описа на Районен съд –
Първомай, І състав.
ОСЪЖДА Г.П.К., ЕГН: **********,
и Р.А.К., ЕГН: ********** – и двамата с постоянен адрес: ***, процесуално
представлявани по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплатят
поотделно на „Б. ***” АД, ЕИК: *** (правоприемник на „Е.” АД, ЕИК: ***), със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от В. М. С.и Д. Н.
Н.в качеството съответно на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен
директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт П. П. Ф. - С., с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, както следва:
Ø сумата от 216, 97 лева (двеста и шестнадесет лева и деветдесет
и седем стотинки) –
съдебноделоводни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на спора и за квалифицирана процесуална защита на ищеца от юрисконсулт, и
Ø сумата от 127, 52 лева (сто двадесет и седем лева и петдесет и две стотинки) – съдебноделоводни
разноски по ч. гр. дело № 79/2018 г. по описа на Районен съд –
Първомай, І състав, за държавна такса
за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита на
заявителя от юрисконсулт.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ на състава досието
на ч. гр. дело № 79/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ведно
със заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД