№ 107
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000306 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща от ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК
*********, гр. С. въззивна жалба против постановеното по т. дело №
638/2019 по описа на П. окръжен съд решение, в частта, с която ЗАД „О.-З.“
АД, ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на ДЖ. АХМ. СЮЛ., ЕГН
**********, **** сумата от 110 000 лв. равняващи се на разликата между
присъдените с решението 200 000 лв. и дължимите 90 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди
изразяващи се в скръб, мъка, тъга от смъртта на сина й С. С. С., настъпила
при ПТП от 27.03.2019 г. причинено от А. Х. О. при управление на автомобил
„Б.“, рег. № ** **** **, чийто собственик е сключил със ЗАД „О.-З.“ АД,
ЕИК *********, гр. С., договор по риска „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва от 25.04.2019 г. до окончателното изплащане.
Решението се обжалва и в частите, с които „О.-З.“ АД е осъдено да
заплати по сметка на ПОС държавна такса и възнаграждение за вещи лица, а
на адвокат Н.Н. Д. възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за размерите
определени на база над признатото като дължимо обезщетение от 90 000 лв.
1
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, иска се отмяната
му и постановяване на друго отхвърлящо исковата претенция за този размер.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 26.07.2019 г. в ПОС е постъпила изходяща от ДЖ. АХМ. СЮЛ., ЕГН
**********, **** искова молба против ЗАД „О.-З.“ АД, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 27.03.2019 г. около
21, 00 часа на източно обходния път **-** край железопътен надлез за с. С.
станало ПТП между лек автомобил „Б.“, рег. № ** **** ** управляван от А.
О. и лек автомобил „С.“, рег. № * **** ** управляван от М. Е. С.. Виновен за
произшествието бил водачът на лекия автомобил „Б.“, който движейки се
неправомерно в нарушение на разпоредбите на ЗДП навлезнал в насрещната
лента за движение и ударил движещия се в същата лек автомобил „С.“. От
това починал синът на ищцата С. С.ов С..
Сочи се, че вследствие на тази смърт ищцата изживяла и изживява
дълбок шок и ужас. Болката от загубата на нейният син била неописуема и
щяла да е съпътства до края на живота й. В подкрепа на това се сочи, че те
били в изключително близки отношения на обич и взаимна подкрепа и че със
смъртта на С. тя загубила своята емоционална и духовна опора. Подчертано е
и че в процесното ПТП загинали още един неин син и двама от внуците й.
На тази база в обстоятелствената част е направен извод за наличие на
предпоставките за ангажиране отговорността на виновното лице, респ. че за
управлявания от него автомобил имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите. Така е направен извод, че
ищцата може да търси обезщетение за така претърпените вреди пряко от
застрахователя.
Възползвайки се от тази възможност тя на 02.04.2019 г. депозира при
ответника молба за изплащане на обезщетение, но с две на брой писма от
17.05.2019 и 03.07.2019 г. това им било отказано.
На тази база е отправено и искане до съда за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 200 000 лв. за обезщетяване на
2
претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на смъртта на сина й С.
, ведно със законната лихва от 25.04.2019 г./денят следващ датата на изтичане
на 15 дни от представяне на застрахователната претенция.
С отговора от страна на ответното дружество не е оспорено наличието
на валидна застраховка за автомобила „Б.“, но е изразено становище за
неоснователност на иска.
В тази връзка са изложени доводи за липса на изключителна вина на
водача на лекия автомобил „Б.“. Оспорен е описания механизма за настъпване
на произшествието. По този повод се споменава, че водачът на лекия
автомобил „С.“ управлявал същия след употреба на алкохол и наркотични
вещества, както и с превишена скорост и на дълги светлини в населено место
и заслепил насрещно движещия се водач.
Излагат се и доводи за съпричиняване от страна на поминалия, който
пътувал на задната седалка без предпазен колан и знаейки, че водачът на
автомобила е употребил алкохол и наркотици.
Наред с това се излагат съображения за прекомерност на
претендираното обезщетение, като е и оспорен началния момент , от който се
дължи и законна лихва.
В ДИМ са изложени доводи за неоснователност на защитните
възражения на ответника.
Отговор на ДИМ не е подаван.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В него е изразено становище, че предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищците
неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
След обсъждане на събрания по делото доказателсвен материал е
формиран извод, че дължимото обезщетение за претърпените от ищцата
вреди е 200 000 лв., а възражението за съпричиняване е намерено за
неоснователно.
По отношение на лихвата е прието, че същата се дължи от по-ранната
дата измежду тази на уведомяване от страна на застрахования за настъпване
на застрахователното събитие и тази на подаване на претенцията за
3
изплащане на застрахователно обезщетение от пострадалия. Прието е, че в
случая лихвата се претендира 15 дни след втората дата и следва да се присъди
от този момент.
Недоволен от осъждането е останал ответникът и е подал жалбата
станала причина за започване на настоящето производство.
С нея актът на ПОС се обжалва за сумата равняваща се на разликата
между присъденото обезщетение от 200 000 лв. и дължимото според
застрахователя такова от 90 000 лв., т.е. за сумата от 110 00 лв. Оспорен е и
извода за наличие на задължение за заплащане на лихва за забава.
В самата жалба доводите за неправилност на решението са свързани с
това, че размерът на дължимото обезщетение не е съобразен с принципа на
справедливост определен с текста на чл. 52 от ЗЗД, характера на установените
по делото отношения между ищцата и починалия и изживяното от същата
след смъртта му. Наред с това е оспорен извода за липса на съпричиняване,
като в жалбата доводите за съществуването му вече се свързват единствено с
факта, че починалият е пътувал без поставен обезопасителен колан.
По отношение обезщетението за забава /законната лихва/ е посочено, че
в случая такова не се дължи с оглед текста на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ поради
факта, че неизплащането на обезщетение се дължало на непредставяне от
страна на ищеца на нужните за определяне на същото документи. Направено е
и позоваване на чл. 380 от КЗ с оглед липсата на банкова сметка.
Изложено е и евентуално становище, че лихвата следва да се присъди от
момента на изтичане на 3 м. срок от момента на предявяване на претенцията
пред застрахователя.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
4
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
5
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
ищцата предявила претенция за заплащане на обезщетение от 200 000 лв.
пред ответното дружество на 02.04.2019 г. С допълнителни молби от
03.04.2019 г. и 04.04.2019 г. са представяни допълнителни доказателства във
връзка с претенцията. С писмо от 04.04.2019 г. застрахователят е поискал още
доказателства. Такива са представени на 16.05.2019 г. С писмо от 17.05.2019
г. ответникът е поискал нови доказателства съответно с оглед
непредставянето им на 03.07.2019 г. е отказано изплащането на обезщетение.
Така изложеното сочи наличието на интереса у ищцата за предявяване
на иск по чл. 432, ал.1 от КЗ. Именно такъв е бил разгледан от
първоинстанционния съд , като предмет на преценка са били факти и
обстоятелства от значение за искове от този тип.
Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на същото.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
искови претенции от този тип на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
6
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая, както се спомена решението на ПОС се обжалва за разликата
между присъдените 200 000 лв. и дължимите според застрахователя 90 000
лв. Това сочи, че за последната сума решението е влезнало в сила, т.е. със
СПН е разрешен въпроса ,както за наличието на предпоставките обуславящи
отговорността на застрахователя към пострадалото лице, така и тези на
застрахования към пострадалото лице.
Реално предмет на преценка по настоящето дело следва да бъде
единствено въпроса с размера на дължимото обезщетение за вреди и респ.
това е или не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка начина на отразяване
7
върху духовното и психично състояние на увредения в случаите на смърт на
негов близък същата следва да се извърши и като се вземе предвид възрастта
на починалия. При преценка на близостта пък следва да се има предвид не
само наличието й от правна гледна точка, но и действителните отношения
между починалия и родственика претендиращ увреждане. Те от своя страна
за ПАС подлежат на преценка на база данните за начина, по който същите са
контактували помежду си и респективно реакциите, които членовете на
семейството са имали при моменти на трудност в живота на някои от тях.
От приложените по делото писмени доказателства е видно, че
починалият е син на ищцата и едно от нейните осем деца. В тази връзка
съставът на ПАС намира за нужно да посочи, че връзката между дете и
родител започва от момента на раждането и с всяка изминала година до
пълнолетието същата се заздравява и задълбочава. В хода на тези отношения
първоначално родителите са тези които осигуряват физически и материални
грижи за децата си, участват при формиране на техните морални ценности и
виждания за живота, градят планове за живота на порастващите им
наследници и обвързват своите такива с тези на децата си. Така към 18-та
година в съзнанието на всяко едно дете неговият баща или неговата майка са
най-близките му хора и първите към които то се обръща за преодоляване на
житейски трудности, получаване на съвет и т.н. В последващия житейски път
на детето независимо от създаването на семейство, раждането на негови деца
и т.н. при нормално развитие на отношенията дете-родител за ПАС така
създадената връзка не отслабва по простата причина, че родителите като лица
с по- голям житейски опит са хората, които винаги помагат на своите дори и
пораснали деца във всеки момент на техния живот.
Внезапното прекъсване на така изградените отношение на любов, обич,
уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ /морални и икономически/ е
логично да създаде рязък дискомфорт във всяко едно семейство, при който
семейните отношения са били от типа посочен по- горе. Още по силно е
стресовото състояние от преустановяване на тази близост в случаите, при
които прекъсването е следствие внезапната смърт на един от членовете му.
Нарушаване на нормалната психика идва не само от загубата на близък човек
и състоянието на празнота и безпомощност, но и от факта, че в бъдеще той
няма да е до теб, няма да го виждаш, докосваш, да споделяш с него и да
получаваш синовна подкрепа.
8
В хода на тези разсъждения следва да се спомене и че определянето на
размера на обезщетението при смърт не е математическа операция по
събиране, изваждане, умножение или делене на константи, а сложен процес
по анализ на човешки съдби воден от мястото, което починалия е заемал в
живота на увреденото лице, респ. всичко това съобразено и с икономическите
условия в страната като цяло.
За състава водещо за установяване изживяванията на ищцата, респ.
нейните психични и психологични възприятия за семейството и неговите
членове е използването на специални знания.
По тази причина в хода на въззивното производство бе уважено
искането на въззиваемата страна, ищец в производството пред ПОС за
назначаване на комплексна психиатрично - психологична експертиза. От
същата се установяват няколко съществени обстоятелства от значение за
правилното решаване на настоящия правен спор. В заключението си вещите
лица установят, че ищцата е прекарала живота си за СЕМЕЙСТВОТО и в
името на СЕМЕЙСТВОТО. Изградените семейни връзки между ищцата и
осемте й деца са силни и емоционални. Има изградено състояние на близост и
привързаност, както между майката и децата й, така и между самите деца.
Това е станало причина смъртта на сина й С., а и на другия й син и двамата
внуци да отключи едно силно посттравматично стресово разстройство. То е
причинено от настъпилата внезапна загуба, а не от други психични и
възрастови отклонения при ищцата. Съответно е посочено, че силните и
негативни изживявания при ищцата не са смекчени от факта, че има още
живи деца. Направен е и извод, че стресът не е преработен и не ще бъде
преработен.
Данни идентични с изводите на специалистите могат да се изведат и от
показанията на разпитаните четирима свидетели. От показанията на същите, а
и от събраните писмени доказателства се установява, че починалият заедно
със своята съпруга и деца се е установил да живее в Р.Т. от около 20 години.
Това обаче не е довело до прекъсване на връзката родител дете, а същата се е
запазила. Починалият видно от думите на разпитаните е правел ежегодни
посещения в страната ни, за да види майка си-факт, който се потвърждава и
от изисканата по делото разпечатка за преминаванията му през граница.
Установява се също така, че с оглед увеличаването на възрастта на ищцата и
9
нуждата от чужда помощ, покойният дори се е върнал да живее в Б., за да
може да помага и се грижи за своята майка.
Тежкото изживяване от страна на ищцата на загубата на С., а и на
другите й близки се установява освен от заключението в обсъдената по- горе
експертиза и от показанията на св. Хасан С..
Това води до извод, че преживените от ищцата болки и страдания от
смъртта на сина й следва да бъдат обезщетени. При определяне на
обезщетението съдът е логично да изхожда и от икономическата обстановка в
страната. Това независимо от реално безценния характер на живота налага
определената за обезщетяване сума все пак да е съобразена със стандарта на
живот в нашето общество. Наред с това за ПАС от значение за размера на
обезщетението е и възрастта на починалото лице с оглед на факта, че
страданието от загубата на един млад и в началото на пътя си живот е
логично да е по- голямо от това при загубата на човек на средна и надсредна
възраст.
Това води до заключение, че в случая справедливия размер на
обезщетени е 150 000 лв.
Той следва да се присъди в пълния му размер по причина, че на база
събрания по делото доказателствен материал и по - точно заключението на
САТМЕ не може да се достигне до извод за съпричиняване.
Същото се свързва от жалбоподателя с пътуването без предпазен колан
на задната седалка. Според експертите травмите довели до смъртта на сина
на ищцата/разкъсана аорта/ биха настъпили и при поставен колан по простата
причина, че същите са предизвикани от сумарната скорост на двата
автомобила получена се при сблъсъка им, която от своя страна е причинила
движение на сърцето напред и опън н аортата.
Това от своя страна изключва съпричиняването и предприемане на
действия по намаляване на обезщетението.
Върху тази сума се дължи и законна лихва. Във връзка със същата е
нужно да се посочи, че според чл. 492, ал. 2, т.2 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено е че същите се дължат
при условията посочени в ал. 3 на чл. 429 от КЗ. В тази алинея пък е
предвидено, че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на
10
отговорност и считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал. 1, т. 2 или тази на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента дължи законна лихва от
момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален
момент. Ищецът претендира същата от последващ такъв, т.е. искането му
следва да се уважи.
В случая ПОС е присъдил обезщетение от 200 000 лв. ведно със
законната лихва от посочената в исковата молба дата от ищцата. Това сочи,
че обжалваното решение следва да се отмени за сумите от 50 000 лв.
равняващи се на разликата между присъдените от ПОС 200 000 лв. ведно със
законната лихва от 25.04.2019 г. и дължимите според ПАС 150 000 лв. и
вместо това се постанови друго отхвърлящо искът за този размер. Съответно
то ще следва да се потвърди в останалата обжалвана част равняваща се на
разликата между дължимите според ПАС 150 000 лв. и дължимите според
ответника 90 000 лв.
Изложеното от своя страна налага решението на ПОС да се отмени в
частта осъждаща застрахователя да заплати на пълномощника на ищеца за
производството пред ПОС възнаграждение по 38, ал.2 от ЗА в размер на
1 200 лв. с оглед намаления размер на дължимото обезщетение от ПАС.
То следва да се намали по тази причина и в частта осъждаща
застрахователя да заплати по сметка на ПОС сумата от 2 000 лв. ДТ и сумата
от 151, 58 лв. платено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
Ищцата пък следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество
разноски по съразмерност за производството пред ПОС в размер на 1427, 50
лв.
Съответно за производството пред ПАС тя дължи на застрахователното
дружество такива по съразмерност от 3034, 55 лв.
Дружеството от своя страна следва да бъде осъдено да заплати на адв.
Н.Д. Д. възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за производството пред ПАС в
размер на 2 796 лв., както и по сметка на ПАС сумата от 404 лв. равняваща се
определената по съразмерност част от платеното от бюджета ПАС
11
възнаграждение за вещи лица и преводач.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 638/2019 по описа на П.
окръжен съд решение, в частта, с която ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК *********,
**** е осъдено да заплати на ДЖ. АХМ. СЮЛ., ЕГН **********, ****, ****
сумата от 50 000 лв. равняващи се на разликата между присъдените с
решението 200 000 лв. и дължимите според 150 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди изразяващи се в скръб,
мъка, тъга от смъртта на сина й С. С. С., настъпила при ПТП от 27.03.2019 г.
причинено от А. Х. О. при управление на автомобил „Б.“, рег. № ** **** **,
чийто собственик е сключил със „О.-З.“ АД, ЕИК *********, гр. С., договор
по риска „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 25.04.2019
г. до окончателното изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ДЖ. АХМ. СЮЛ., ЕГН **********, ****,
**** иск за осъждане на Застрахователно дружество ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК
*********, **** да й заплати сумата от 50 000 лв. равняващи се на разликата
между присъдените с решението 200 000 лв. и дължимите според 150 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди
изразяващи се в скръб, мъка, тъга от смъртта на сина й С. С. С., настъпила
при ПТП от 27.03.2019 г. причинено от А. Х. О. при управление на автомобил
„Б.“, рег. № ** **** **, чийто собственик е сключил със „О.-З.“ АД, ЕИК
*********, гр. С., договор по риска „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва от 25.04.2019 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 638/2019 по описа на П.
окръжен съд решение, в частта, с която ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК *********,
**** е осъдено да заплати на адвокат Н.Н. Д., гр. С., **** сумата от 1200 лв.
адв. възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА във връзка с осъществено
процесуално представителство на ДЖ. АХМ. СЮЛ. в производството пред
ПОС, като решението за останалата част от присъденото възнаграждение се
ПОТВЪРЖДАВА.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 638/2019 по описа на П.
12
окръжен съд решение, в частта, с която ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК *********,
**** е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на П. окръжен съд 2000 лв. за ДТ и сумата от 151, 58 лв. платени от бюджета
на съда възнаграждения за ВЛ съобразно уважената част от иска, като за
останалите суми решението в тази му част се ПОТВЪРЖДАВА.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 638/2019 по описа на П.
окръжен съд решение, в частта, с която ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК *********,
**** е осъдено да заплати на ДЖ. АХМ. СЮЛ., ЕГН **********, ****, ****
сумата от 60 000 лв. равняващи се на разликата между дължимите според
ПАС 150 000 лв. и дължимите според застрахователя 90 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди
изразяващи се в скръб, мъка, тъга от смъртта на сина й С. С. С., настъпила
при ПТП от 27.03.2019 г. причинено от А. Х. О. при управление на автомобил
„Б.“, рег. № ** **** **, чийто собственик е сключил със „О.-З.“ АД, ЕИК
*********, гр. С., договор по риска „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва от 25.04.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ДЖ. АХМ. СЮЛ., ЕГН **********, ****, **** да заплати
на ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК *********, **** сумата от 1427, 50 лв. разноски по
съразмерност за производството пред първата инстанция и 3034, 55 лв.
разноски по съразмерност за производството пред ПАС.
ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на адвокат
Н.Н. Д., гр. С., **** сумата от 2796 лв. с ДДС представляваща адв.
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА във връзка с осъществено процесуално
представителство на ДЖ. АХМ. СЮЛ. в производството пред ПАС.
ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд сумата
от 404 лв. равняваща се определената по съразмерност част от платеното от
бюджета ПАС възнаграждение за вещи лица и преводач.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14