Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………
……………..2020 г., град Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание
на шести
февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на прокурора при ОП-Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и секретаря МАЯ ВЪЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Т.Димитрова кас.адм.нак.д. № 3536/2019 г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.А.Я. ***, подадена чрез адв. В.Д. – ВАК, срещу Решение № 2084 от 18.11.2019 г., постановено по АНД № 3162/2019 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 443543-F490114 от 20.06.2019 г. , издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна.
С жалбата се настоява, че обжалваният съдебен акт, както и потвърденото с него наказателно постановление са незаконосъобразни и неправилни. Изтъква се, че ВРС не е извършил анализ на събраните доказателства, респ. на установените факти, а е възприел безкритично отразеното в процесното НП, без да анализира и възраженията, което води до липса на мотиви, подкрепящи извода за законосъобразност на НП. Липсата на мотиви по направените от наказаното лице възражения и доводи, според касатора сочи на съществено нарушение на процесуалните правила. Изразява се несъгласие и с извода за неприложимост в случая на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се изтъква следното: За бюджета не са настъпили вреди; Не се установява извършването на други нарушения на данъчното и осигурително законодателство, както и наличието на задължения за данъци и осигуровки; Наказващият орган въобще не е изпълнил задължението си да провери наличието на основания за прилагането на тази разпоредба, а само е декларирал, че липсват предпоставки, което сочи на незаконосъобразност на НП; Всяко наказание да процесното нарушение се явява прекомерно и несъответстващо на извършеното, поради което се явява несправедливо. Искането е да се отмени решението на ВРС и да се отмени наказателното постановление.
Ответникът – ТД на
НАП Варна, в писмени бележки, чрез ст. юрисконсулт Т.А, поддържа становище за
неоснователност на касационната жалба. Искането е да се остави в сила
обжалваното решение на ВРС като правилно и законосъобразно. Настоява се, че
след преценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност и цялост, ВРС е
стигнал до правилен извод, че е категорично установено неизпълнението на
задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО и правилно
е ангажирана отговорността на касатора. Според ответника, ако се приеме, че
всяко нарушение от този вид е маловажно, не биха се постигнали целите на
генералната и специалната превенция, а и законодателят, определяйки размер на
санкцията за първо нарушение е изразил своето становище към този вид нарушение
на финансовата дисциплина. Изтъква се, че наложеното наказание е в минималния
за този вид нарушения размер. Изтъква се, че фактът, че е първо нарушение,
съчетан с липсата на вредни последици, не води до маловажност на деянието.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне
в сила на решението на ВРС като правилно постановено при спазване на
материалния закон и процесуалните правила.
Касационната жалба е редовна и
допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Административният съд,
съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища
на страните, мотивите на съдебния акт и фактите, които ВРС извежда от събраните по делото доказателства, и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща
обхвата на служебната проверка, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред
районния съд е образувано по жалба на касатора срещу Наказателно постановление № 443543-F490114/20.06.2019
г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД
на НАП Варна, с което на основание чл. 264, ал. 1, във вр. с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, на М.А.Я. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. Според наказателното
постановление нарушението се състои в следното: На 31.05.2019 г., при извършена
проверка в информационния масив ТД на НАП Варна, е установено, че Я., в качеството му на представляващ на „МИД –
КОНТРОЛ“ ООД с ЕИК по Булстат ****** не е изпълнил задължението си да подаде декларация
по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2018 г. в законоустановения срок – до 01.04.2019
г., като декларацията е подадена на 03.06.2019 г., т.е. след законоустановения
срок. Наказателното
постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административното
нарушение (АУАН), съставен на 03.06.2019 г., като е посочено, че постъпилото срещу
АУАН възражение е неоснователно.
За да потвърди наказателното постановление (НП), ВРС
приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения – спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, НП е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН, а вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава, като са посочени и нарушените материалноправни норми. Направен е
извод, че извършването на
описаното в НП нарушение се установява безспорно по делото, дадена е правилна
правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определена
санкционната норма на ЗКПО, която следва да намери приложение, като правилно е
определено наказанието глоба в предвидения от закона минимален размер, който не
се явява несправедлив. Във връзка с възражението на наказаното лице за наличие
на предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, ВРС приема, че не са
налице предпоставките за приемане на малозначителност. Последният извод е
обоснован с това, че законът не се интересува от настъпването на конкретен
вредоносен резултат, като в случая става въпрос за формално нарушение,
осъществяването на което само по себе си засяга в определена степен нормалното
осъществяване на изпълнителната дейност в съответното държавно учреждение. Като
съобразява горното, както и с това, че просрочването не касае незначителен
период от време, съдът приема, че нарушаването на законовите предписания няма
малозначителен характер.
Настоящата касационна инстанция намира изводите на ВРС за липсата на допуснати
съществени нарушения в административнонаказателното производство, за
безспорната установеност на вмененото за извършено нарушение, за неприложимост
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и за законосъобразност на определеното
наказание от административнонаказващия орган за правилни и законосъобразни.
Тези изводи се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. ВРС е извършил правилна преценка на релевантните по
делото факти, които се извеждат от всички относими доказателства (разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност), правилно ги е отнесъл към материалния закон и
ръководейки се от закона е постановил правилен към момента на произнасянето си съдебен
акт.
Не се установява наличието на конкретно посочените в касационната жалба
пороци на решението на въззивният съд.
По отношение
твърдението за немотивираност на решението съдът намира същото за
неоснователно, предвид следните съображения:
Както се посочи, след извършен от ВРС
анализ на фактите, които се извеждат от доказателствата по делото, с решението
е прието, че се установява описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка, поради което напълно несъстоятелно е твърдението за липсата на
анализ на доказателствата и на установените факти. (Така например визираната в
решението фактическа обстановка ВРС посочва, че приема за установена от
събраните по делото доказателства по административнонаказателната преписка,
които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни,
поради което съдът ги кредитира. Изрично е посоченото, че фактическата
обстановка, установена от съда се основава на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, като сред последните са показанията на актосъставителката,
разпитаната в качеството й на свидетел. Отчетено е и, че фактическата
обстановка не се оспорва от въззивника. предвид факта на неоспорване на
фактическата обстановка от наказаното лице. Компетентността на органа, издал
наказателното постановление е обоснована с дадените от изпълнителния директор
на НАП правомощия. Изводът за липсата на пороци от процесуалноправно естество е
направен след преценка за изискванията на закона.)
Касационната инстанция намира, че ВРС е
изложил мотиви по възраженията на касатора пред въззивната инстанция, състоящи
се в позоваване на изискването за посочване на място на извършване на
нарушението и за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, поради което е неоснователно
твърдението в касационната жалба за липса на мотиви в този аспект. Както се
посочи, ВРС приема, че наказателното постановление е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН, като вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Следва само да се посочи, че спецификата на неизпълненото
задължение от касатора - да подаде декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2018
г., не обосновава извод за неяснота за наказаното лице по отношение на мястото
на извършване на нарушението. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗКПО годишната данъчна
декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно
задълженото лице – в случая ТД на НАП Варна. Освен това, доколкото дружеството
(„МИД – КОНТРОЛ“ ООД) извършва търговска дейност от 2009 г. (предвид
вписванията в Търговския регистър), не следва да се приема, че непосочване на
мястото, където е следвало да подаде декларацията по чл. 92 от ЗКПО, респ.
мястото на извършване на нарушението – неподаването на въпросната декларация,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, засягащо правото на
защита на представляващия на дружеството и опорочаващо наказателното
постановление в степен да бъде отменено.
Правният
извод за законосъобразност на наказателното постановление въззивният съд е
надлежно обосновал след отнасяне на конкретно установените по казуса факти към
правото, т.е. става ясно на какво се основават правните изводи.
Изложеното сочи, че не са налице основанията за отмяна на решението в този,
посочен от касатора аспект и за връщане на делото за ново разглеждане.
Настоящият
състав на съда напълно споделя извода на ВРС за неприложимост в случая на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, а изложените в касационната жалба доводи в
обратен смисъл са неоснователни.
Доколкото нарушението е формално по своя
характер (без видим вредоносен резултат) липсата на правни последици – липсата
на ощетяване на фиска и останалите доводи, визирани в касационната жалба, не
обосновават по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
останалите случаи на нарушения от този вид. Обстоятелството, че нарушението е
първо е релевантно при определяне на размера на наказанието, но не и за
преценката дали случаят е маловажен. Твърденията (неподкрепни с доказателства),
че дружеството не е извършвало други нарушения на данъчното и осигурителното
законодателство и че за липсата на задължения за данъци и осигуровки, не може
да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на деянието, тъй като
задължението за подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО не е поставено по никакъв
начин в зависимост от тези факти. Дори обаче да се приеме, че последните две
твърдения на касатора следва да се приемат за смекчаващи обстоятелства, то
периодът на закъснението за изпълнение на законоустановеното задължение – 2
месеца, правилно е възприет от въззивния съд като доминиращо отегчаващо
обстоятелство, препятстващо приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Сред посочените в чл. 57 от ЗАНН
реквизити на наказателното постановление не е преценката за приложимост или
неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, поради което посочването само
в наказателното постановление, че липсват предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, не
обосновава извод за неправилно приложение в случая на материалния закон от
страна на наказващия орган и за незаконосъобразност на наказателното
постановление, която да не е отчетена от ВРС.
При извършената
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението
не страда от други пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на
нищожността му.
Водим
от горепосоченото и на
основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
административният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2084 от 18.11.2019 г., постановено по АНД № 3162/2019 г. на Районен съд – Варна, потвърждаващо Наказателно постановление № 443543-F490114/20.06.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което на основание чл. 264, ал. 1, във вр. с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, на М.А.Я. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.