РЕШЕНИЕ
№ 5247
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Людм. Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20221100511212 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК /въззивно обжалване/.
С решение № 8550 от 26.07.2022 г. по гр.д. № 17161 по описа за 2022 г.
на СРС, 43 състав се : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявени от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Е.И. К., че ответникът дължи на ищеца сумата от 871, 77 лева,
представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през
периода от 07.01.2019 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, ж.к.“**********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 201,
23 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главница за топлинна енергия за сумата над 871, 77 лева до
пълния предявен размер от 1555, 15 лева и за периода от 01.05.2018 г. до
06.01.2019 г., както и предявения иск за обезщетение за забава върху
1
главницата за топлинна енергия за сумата над 201, 23 лева до пълния
предявен размер от 295, 82 лева; ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Е.И. К. искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 17, 82 лева, представляваща главница
на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3, 28 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 23.02.2021
г.
Подадена е въззивна жалба от Е. И. К.-Д., ответник пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца
срещу ответницата /въззивник/ с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, са
уважени.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Излагат се доводи, че решението е неправилно и необосновано.
Неправилно било прието, че на ответника е доставена топлинна енергия,
както и, че такава била консумирана. От страна на ищеца не били
представени доказателства за количеството и качеството на търговската
услуга, вкл. не било установено какъв е минимума на температурата в имота.
Не било установено какво е реално потребеното количество топлинна
енергия, което било в противоречие с Директива 2006/32/ЕО на Европейския
парламент. По делото не били представени изравнителни сметки независимо,
че ищеца заявил, че това е сторено; сметките не били конкретизирани по
брой. Счита, че договора сключен с „Т.С.“ ЕООД е неотносим и следвало да
бъде изключен като доказателство по делото. Освен това същият бил с
изтекъл срок. Същевременно се твърди, че срок в договора не бил посочен.
Решението на ЕС за преминаване към топлинно счетоводство било прието в
нарушение на чл.4, ал.2 ПУРНЕС. Протоколът и приложението към него не
били заверени нотариално и затова не можели да служат като основание за
сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД. Сочи, че началната дата – м.05.2018 г.
от която се искало заплащане на стойността на ТЕ била противоречива.
Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и да
отхвърли така предявеният срещу ответника иск. Претендират се разноски.
2
Въззиваемата страна – „Топлофикация-София“ ЕАД, ищец пред
СРС, депозира отговор по въззивната жалба в който излага становище за
неоснователност на същата. Претендира разноски.
Третото лице помагач по делото – „Т.С.“ ЕООД , не изразява
становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 17.08. 2022 г., а
въззивната жалба е подадена на 31.08. 2022 г., следователно е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, СРС частично е уважил исковете по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен интерес от обжалване и въззивната
жалба е допустима.
В частта, в която претенциите на ищеца не са уважени, не е
подадена въззивна жалба поради което решението е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка настоящата инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
17.01.2022 г., издадена по ч.гр.д.№ 635 по описа за 2022 г. е съобщена на
длъжника на 24.01.2022 г.
Възражението по чл.414, ал.1 ГПК е подадено в срок.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на
07.03.2022 г.
Исковата молба е предявена на 31.03.2022 г., т.е. в срок.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
представените по делото писмени доказателства се установява, че процесния
апартамент е изключителна собственост на ответницата. Следователно
3
страните били обвързани от облигационно отношение по доставка и
потребление на топлинна енергия. Ответницата не оспорвала нито
обстоятелството, че е собственик на процесния имот, нито, че е в
облигационно отношение с ищеца. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия се осъществявала при ОУ. По делото не се установило
ответницата да са е възползвала от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ да подаде
заявление с което да предложи специални условия. От представените по
делото писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-
техническата експертиза, която СРС е кредитирал, се установявало
доставеното и потребено количество топлинна енергия. Липсвало данни
ответницата да е направила възражение относно качеството на доставената
топлинна енергия. Размерът на доставената ТЕ бил установен от
заключението на съдебно-техническата експертиза. Начисляването на същата
било в съответствие с действащите нормативни документи. За необходимо
СРС е посочил, че следва да отбележи, че съгласно ТР № 2/2016 г. от
25.05.2017 г. по тълк.д.№ 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС, стойността на ТЕ за
сградна инсталация се дължала дори да не се ползва ТЕ за отопление на
имота. Относно довода за нарушение на Директива 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и Съвета от 05.04.2006 г. СРС е посочил в мотивите
си, че директивата била отменена. Освен това Директивата нямала пряко
действия. Същата била транспонирана в българското право чрез Закона за
енергетиката. Последният закон въвеждал Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и Съвета. Направеното от ответницата възражение за
погасяване на вземанията по давност е уважено като е прието, че вземанията
за периода от м.05.2018 г. до 06.01.2019 г. са погасени по давност. Затова и
претенцията на ищеца за този период и за сумата над 871,77 лв. до пълния
предявен размер от 1555, 15 лв. е отхвърлен като погасен по давност. По
отношение на лихвата за забава е приложено правилото на чл.119 ЗЗД. По
реда на чл.162 ГПК съдът е изчислил размера на лихвата за забава като е
приел, че същата за периода от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г. възлиза на 201,23
лв. Претенцията за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение в размер на 17,82 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г. е приета като недоказана. С оглед на това и акцесорната претенция за
забавеното издължаване на тази главница е била приета за неоснователна.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция споделя
4
мотивите на СРС в частта предмет на въззивен контрол поради което по арг.
от чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящето
решение.
Първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, както и въз основа на
изслушаните съдебни експертизи – техническа и счетоводна и е достигнал до
правилни правни изводи. Не са допуснати сочените от процесуалния
представител на въззивницата нарушения на материалния и процесуален
закон. Цитираната във въззивната жалба Директива действително е отменено
с последващата Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и Съвета.
Изискванията на тази Директива, тъй като, както и СРС е отбелязал, няма
директно действие, са транспонирани в Закона за енергетиката.
Реално потребеното количество ТЕ е установено от представените от
ФДР писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-
техническата експертиза. Касае се до ТЕ, отдадена от сградна инсталация.
Съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда етажна
собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела /
радиаторите/ в имота си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Както СРС правилно е посочил, съгласно ТР № 2/2016 г. от 25.05.2017
г. по тълк.д.№ 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС, стойността на ТЕ за сградна
инсталация се дължи дори да не се ползва ТЕ за отопление на имота. В
мотивите на ОСГК на ВКС е посочено по отношение на доставката на
централно отопление в сградите под режим на етажна собственост, че
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не
би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща
част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат
да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител
на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно решение
на Конституционния съд № 5/ 22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г,) заплащането
на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
5
В този смисъл е и прието от СЕС по съединени дела№ № С-708/17 и С-
725/17.
Още повече, че в случая се касае до имот с отопляема кубатура от 205
куб.м. За БГВ е начислена стойност на база отчет на един водомер, виж л.91
от делото пред СРС.
Видно от протокола, съставен за публичното съдебно заседание,
състояло се на 12.07.2022 г. /л.97/ експертизите не са били оспорени от
процесуалния представител на ответницата.
Противно на соченото от процесуалния представител на въззивницата
по делото са представени индивидуалните справки за отопление и вода на
процесния имот с аб.№ 78167, виж л.69 и следв. от делото пред СРС.
Главният отчет е подписан от клиента без възражения, виж л.71 и л.72 по
делото пред СРС. Ответницата е изписала трите си имена и се е подписала,
виж л.73 по делото пред СРС.
Видно от протокола, съставен за публичното съдебно заседание,
състояло се на 12.07.2022 г. /л.97/ представените от ФДР писмени
доказателства не са били оспорени от процесуалния представител на
ответницата.
Следователно, неоснователно е оплакването, че въззиваемия не е
установил размера на реално потребената топлинна енергия.
Решенията на ОС на ЕС не подлежат на преценка за законосъобразност
в производството по чл.422 ГПК. Сроковете за атакуването им са
преклузивни и са уредени в специалния закон – ЗУЕС, а преди това в
отменения вече ПУРНЕС.
Въззивницата не е страна по договора между ищеца и третото лице
помагач поради, което не може да се позовава на неговата нищожност.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
липсва плащане на стойността на потребената ТЕ и БГВ.
При установено вземане за главница, то се дължи и лихва за забавеното
й издължаване. Относно претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД във въззивната жалба
не се излагат конкретни доводи поради което настоящата инстанция не дължи
произнасяне.
6
Изложените във въззивната жалба доводи не съответстват на
извършените по делото от съда и страните процесуални действия, нито на
установени факти.
В частта в която претенциите на ищеца са били отхвърлени, както вече
беше посочено по-горе, решението на СРС не подлежи на обсъждане, вкл. и
доводите във въззивната жалба относно тази част на съдебното решение.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди в частта, в която в полза на
ищеца срещу ответницата/въззивник, са приети за установени на
основание чл.422 ГПК вземанията по издадената на 17.01.2022 г. по ч.гр.д.
№ 635 по описа за 2022 г. заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските присъдени в полза на ищеца.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
процесуално представителство. С оглед изхода на спора разноски се следват и
такива ще бъдат присъдени.
Съдът определя такива на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 150 лв.
за юрк.възнаграждение.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8550 от 26.07.2022 г. по гр.д. № 17161 по описа
за 2022 г. на СРС, 43 състав, в частта в която се : ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл. 79, ал.
1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявени
от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е.И. К., че ответникът дължи на
ищеца сумата от 871, 77 лева, представляваща главница за доставена, но
7
незаплатена топлинна енергия през периода от 07.01.2019 г. до 30.04.2020 г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“**********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2022 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 201, 23 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
23.12.2021 г., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Е.И. К., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“**********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“*******, сумата в размер на 150 лв.,
представляваща юрк. възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8