№….…/.….06.2016г.
гр. Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публично съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при секретар Х.Х. ,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 236 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 във вр. с чл.608 ТЗ.
Постъпила е молба от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,
със седалище гр. София, бул. «Княз Дондуков» № 52, за откриване на производство
по несъстоятелност на „САЛАМАНДЪР 2009” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, р-н Аспарухово, ул.Тунджа № 8А.
Молителят твърди, че спрямо ответното дружество има
изискуеми публични държавни вземания в общ размер на 3212649,89 лева,
съставляваща главница за ДДС. Твърди, че основание за публичните вземания за
ДДС са справки-декларации вх.№№ 03002006887/14.08.13г., 03002024082/16.09.13г.,
03002041350/14.10.13г. и 03002058486/14.11.13г. Твърди се, че дружеството не е
в състояние да изпълни изискуеми публичноправни задължения към държавата,
поради което се намира в състояние на неплатежоспособност. Отправеното до съда
искане е да се обяви неплатежоспособността на „САЛАМАНДЪР
2009” ЕООД, ЕИК *********, да се открие
производство по несъстоятелност срещу дружеството, да се определи начална дата
на неплатежоспособността, да се допусне обезпечение чрез налагане на запор на
цялото движимо имущество и на сметките на „САЛАМАНДЪР
2009” ЕООД, ЕИК ********* и възбрана
върху имотите му, да се обяви дружеството в несъстоятелност и постанови
прекратяване на дейността на предприятието и да се спре производството по
несъстоятелност.
Ответникът „САЛАМАНДЪР 2009”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, р-н Аспарухово, ул. Тунджа № 8А,
редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор в законовия срок , не се явява
и не взема становище по молбата.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно приложените по делото справки-декларации за
данък върху добавената стойност се установява, че публичните задължения на
ответника към държавата възлизат както следва: по справка-декларация вх.№
03002006887/14.08.13г. – в размер на 2056167,65лв; по справка-декларация вх.№
03002024082/16.09.13г. – в размер на 1108973,64лв; по справка-декларация вх.№
03002041350/14.10.13г. – в размер на 32084,60лв; по справка-декларация вх.№
03002058486/14.11.13г. – в размер на 15424лв.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение, неоспорено от страните, съдът изцяло кредитира като
обективно, компетентно и безпристрастно дадено. От заключението на вещото лице
се установява, че дружеството не е подавало ГДД ведно с финансови отчети за
периода 2013г.-2015г., като е имало регистрация по ЗДДС от 06.10.09г. и е
дерегистрирано от 03.01.14г. Излага,
че предвид непредоставянето на счетоводна и търговска документация, счетоводни
регистри и отчети не би могло да се направи извод за това водена ли е
счетоводна отчетност и редовно ли е отразяването на стопанските операции по
дейността. Вещото лице не дава заключение дали дружеството е притежавало
финансови дълготрайни активи, ценни книжа и дали е предоставяло заеми през
изследвания период и към датата на заключението предвид липсата на предоставени
счетоводни и търговски данни. Предвид липсата на първична счетоводна
документация вещото лице не може да състави списък на краткосрочните вземания с
посочване на длъжниците, размер и падеж на всяко вземане. Предвид липсата на
счетоводна информация експертизата изчислява показателите за ликвидност и автономност
въз основа на данни за задължения на дружеството към единствено известния
кредитор – НАП. При наличните данни изчислява коефициентите на финансова
автономност, задлъжнялост и ликвидност. На база на показателите за ликвидност /
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност – 0 за периода 2013г.-15г. / вещото
лице заключава, че дружеството не притежава краткотрайни активи, с които да
покрива текущите си задължения. Излага, че дружеството е изключително зависимо
от кредиторите си и е в невъзможност да обезпечава задълженията си с
разполагаемия собствен капитал / изчисленият коефициент за финансова
автономност е с отриц.стойности /. Сочи, че на практика дружеството не
функционира и има само задължения, които нямат обезпеченост с активи. Сочи, че
към датата на експертизата не е известно имущество, което дружеството да
притежава, както и че то има трайна задлъжнялост и затрудненията му са с траен
и постоянен характер. Сочи, че дружеството има изискуеми публ.задължения в
размер на общо 3212649,89лв - задължения по ЗДДС за данъчен период Юли-Октомври
2013г. , като посочва падеж на първото задължение 14.08.13г., а общия размер на
задълженията към молителя към датата на експертизата бил 4328837,07лв.,
включващо главници и лихви.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно действащата редакция на чл.608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен
е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо
се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Разпоредбата на чл. 608, ал. 2 от ТЗ създава
презумпция за състояние на неплатежоспособност при спиране на плащанията.
От представените и приети като доказателства по
делото справки-декларации за ДДС, се установява, че държавата има парични
вземания за данъци спрямо длъжника, установени по основание и размер , които съставляват публични вземания по смисъла на
чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Ответникът не навежда твърдения за погасяване на тези
си задължения.
Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията
към държавата по публичноправните задължения предполага състояние на
неплатежоспособност. Тежестта да обори законовата презумпция по чл. 608, ал. 2 ТЗ, лежи върху длъжника, който следва да представи в производството по
несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за
извършването на тези плащания или че разполага
с достатъчно имущество за покриване на задълженията си. Доказателства в тази
насока въпреки дадените указания не са представени от страната.
Както се посочи вече на вещото лице по ССЕ не са
предоставени счетоводни отчети, счетоводни регистри и първична счетоводна
документация, въпреки вмененото на ответника процесуално задължение за
предоставяне на наличната счетоводната документация, на основание чл. 190 от ГПК.
Непредставянето на документация от страна на длъжника прави невъзможно да се
състави списък на кредитори, различни от държавата, както и да се определи дата
на спиране на плащанията към тези евентуални кредитори. Съобразявайки
изложеното от вещото лице и при приложение на разпоредбите на чл. 190, ал. 2
във вр. чл. 161 от ГПК, както и предвид разпределението на доказателствената
тежест в процеса съдът прави извода, че се установява обективното състояние на
невъзможност на ответника да изпълни публичноправните си задължения към
държавата по смисъла на чл. 608 ал. 1 от ТЗ, произтичащи от търговската му
дейност, и да обслужва евентуално други текущи задължения, без опасност за
кредиторите, което съставлява законоустановена хипотеза на неплатежоспособност.
Наличието на непогасени публичноправни
задължения към държавата в значителен
размер, липсата на редовна отчетност при отразяване
на осъществяваните стопански операции, липсата на
подавани за периода 2013г. – 2015г. ГДД и ФО пред НАП, както и на данни за наличието
на активи, които биха могли да послужат като обезпечение на задълженията му към
кредиторите, налага извод, че за дружеството– длъжник са налице сериозни
затруднения, които имат траен и необратим характер. По делото няма
данни, от които да се направи извода за наличие на условията на чл. 631 от ТЗ,
а именно, че затрудненията на дружеството са временни, т. е. нямат траен и
необратим характер. Ето защо молбата на НАП за откриване производство по
несъстоятелност е основателна и следва да бъде уважена. Ответникът следва да
бъде обявен в неплатежоспособност, на основание чл. 630, ал. 1 във вр. с
чл.608 от ТЗ.
Съдът намира, че в случая за начална дата на
неплатежоспособността следва да се определи датата, на която е настъпила
изискуемостта на публичноправните задължения по посочените справки-декларации –
14.08.13г. Началната дата на неплатежоспособността на длъжника следва да се
определя не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на
конкретен кредитор, а при съобразяване общото икономическо състояние на
длъжника и момента на спиране на обслужване на задълженията му / така Решение
№275/13.04.06г. по т.д.№26/2006г. на ВКС, Решение № 115/25.06.10г. по
т.д.№169/10г. на ВКС, Решение №90/20.07.12г. по т.р.№1152/11г. на ВКС, Решение
№ 33/07.09.10г. по т.д.№915/09г. на ВКС/. Съгласно заключението на вещото лице
предвид липсата на данни не може да се посочи падеж на най-рано възникнало
необслужено вземане, освен на публичните такива. Ето защо дружеството не може
да се приеме за неплатежоспособно в предходен момент поради обстоятелствата, че
на съда по несъстоятелността не са известни други кредитори, освен държавата, и
съответно няма данни, които да обосноват приложение на фикцията на чл. 608, ал.
2 от ТЗ за изпадане в неплатежоспособност при спиране на плащанията , поради
което и преценка за момента, към който длъжникът е преустановил плащанията си
съдът може да направи единствено въз основа на данните за неплатените публични
задължения. По тези съображения при съобразяване разпоредбата на чл.89, ал.1 ЗДДС за начална дата на неплатежоспособността
съдът приема датата 14.08.2013г., считано от която публичните задължения по справката-декларация
вх.№ 03002006887/14.08.13г. са изискуеми.
Въз основа на заключението на ССЕ съдът приема, че не
се установява налично имущество на длъжника, което да е достатъчно за покриване
както на задълженията, така и разноските по несъстоятелността, поради което и с
протоколно определение от 31.05.2016г. съгласно чл. 629б вр. чл. 632 ТЗ са
приканени кредиторите да предплатят минимални начални разноски в производството
по несъстоятелност в размер на 5200лв., в едноседмичен срок от уведомлението ,
като в указания срок не е заявена готовност за предплащане на разноски. При
така установените факти, съдът прави извода, че е налице хипотезата на чл. 632,
ал. 1 от ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност,
едновременно с откриването на производство по несъстоятелност, и производството
да бъде спряно. С оглед предвидената в чл. 632, ал. 2 от ТЗ възможност за
възобновяване на производството и предвид обстоятелството, че с решението по
чл. 632, ал. 1 от ТЗ длъжникът не се заличава от ТР, съдът намира, че
имуществото на ответника, което евентуално ще бъде открито след решението по
чл. 632, ал. 1 от ТЗ, следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите
и постигане целта на производството по несъстоятелността, като се постанови
обща възбрана и запор върху същото.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за настоящото производство.
Воден от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ,
съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „САЛАМАНДЪР 2009” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н
Аспарухово, ул.Тунджа № 8А, с начална дата - 14.08.2013г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „САЛАМАНДЪР 2009” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н
Аспарухово, ул.Тунджа № 8А.
ПОСТАНОВЯВА
ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху
имуществото на „САЛАМАНДЪР 2009” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Аспарухово, ул.Тунджа № 8А.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „САЛАМАНДЪР
2009” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, р-н Аспарухово,
ул.Тунджа № 8А.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „САЛАМАНДЪР
2009” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, р-н Аспарухово,
ул.Тунджа № 8А.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „САЛАМАНДЪР 2009”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, р-н Аспарухово, ул.Тунджа № 8А,
при обявяване на фирмата си да прибави добавката „в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „САЛАМАНДЪР 2009” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н
Аспарухово, ул.Тунджа № 8А, на основание чл. 632, ал. 1, изр. 1-во от ТЗ.
ОСЪЖДА „САЛАМАНДЪР 2009”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, р-н Аспарухово, ул.Тунджа № 8А,
да заплати по сметка на Варненски окръжен съд, сумата 250.00 /двеста и
петдесет/ лева, представляваща дължима държавна такса по молба за откриване на
производство по несъстоятелност, на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър, воден от
Агенция по вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ.
ДА СЕ
ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията
служебен препис от настоящото решение, на основание чл.624, във вр. с чл.622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър
при АВп, на основание чл. 633, ал. 1 вр. чл. 613а, ал. 1 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634 в от ТЗ.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: