Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в закрито заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира И.
мл. съдия
Лора Димова
като разгледа докладваното от съдия
Коджабашева ч. гр. дело № 773 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по повод
подадена от Р.Е.Г.- И.- длъжник в изпълнително производство, жалба срещу отказ
на ЧСИ да прекрати изпълнително дело № 20188440401893 на ЧСИ С.Я.с рег.№ 844 на
КЧСИ и район на действие- СГС, присъединено към изпълнително дело № 20138440401806
на ЧСИ Ст. Я.с рег.№ 844 на КЧСИ, обективиран в постановление от 2.12.2020 г. С
довод, че посоченото изпълнително дело е перемирано съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК, жалбоподателката- длъжник моли да бъде постановена отмяна на обжалвания
отказ и да бъде разпоредено прекратяване на изпълнителното производство.
Взискателят по
изпълнителното дело- „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София не изразява становище
по повод подадената от длъжника жалба.
Съдебният изпълнител
по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия-
съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото
доказателства, намира следното:
Подадената от
длъжника в изпълнителното производство Р.Г.- И. жалба е депозирана в срок,
срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2,
т.6 ГПК /отказ да прекрати принудителното изпълнение/, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното
производство по изпълнително дело № ********* 01893 на ЧСИ С.Я.с рег.№ 844 на
КЧСИ е образувано по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София,
подадена на 9.07.2018 г., с приложен към нея Изпълнителен лист от 22.06.2015
г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр. дело № 12799/ 2015 г. на СРС, 50 състав, с която е разпоредено длъжникът Г.И.Г.
да заплати на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София сумата 2 466.11
лв.- главница /цена на доставена топлинна енергия/, ведно със законната лихва
от 12.03.2015 г. до изплащане на вземането, сумата 360.14 лв.- мораторна лихва,
и сумата 385.45 лв.- разноски по делото.
С постановление от
26.07.2018 г. ЧСИ е присъединил така образуваното изпълнително дело към
образувано пред него през 2013 г. изпълнително дело със същия взискател- под №
20138440401806. Разпоредил е и налагане запори върху две банкови сметки на
длъжника, посочени в справка на БНБ. Запорните съобщения са връчени на „Банка
ДСК“ и на „Юробанк България“ АД на 11.09.2018 г.
С разпореждане на ЧСИ
от 10.10.2019 г. /л.150 от приложеното изп. дело/ са насрочени опис и оценка на
движими вещи, собственост на длъжника, на адрес: гр. София, жк „*******, за
7.11.2019 г., като няма данни по делото длъжникът да е уведомен за така
насрочения опис и от ЧСИ да е бил съставен протокол за извършването на такова
действие по изпълнението.
С молба от 23.11.2020
г. е поискано прекратяване на изпълнителното производство от жалбоподателката Р.Г.-
И.- наследница на длъжника Г.И.Г., починала на 26.02.2020 г.
С постановление на
ЧСИ Я.от 2.12.2020 г. е прекратено изпълнително дело № 20138440401806- на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, и е отказано прекратяване на присъединеното
изпълнително дело № 20188440401893 на същия ЧСИ.
Това постановление на
ЧСИ- в частта му относно обжалвания от длъжника отказ за прекратяване на присъединеното
изпълнително производство, по преценка на Софийски
градски съд, е законосъобразно и не подлежи на отмяна.
Съгласно разпоредбата
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В
изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа висящността му със
своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано
вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на молба
за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за
неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от
волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на
конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е
внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и
от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че
липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство- да
отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни
действия, което състояние продължава през период от две години, има за правна
последица прекратяване на изпълнителното производство по право. За прилагане на
прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е релевантна липсата на
искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на
реално извършени такива, което според мотивите към т.10 на Тълкувателно решение
№ 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК по тълк. дело № 2/ 2013 г. е от значение за
прекъсване на давността по чл.116, б."в" ЗЗД, но не и за наличието на
визираното прекратително основание.
Анализът на
съдържащите се в приложеното изпълнително дело доказателства не може да
обоснове извод на настоящия съдебен състав за наличие на поддържаното от
длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното
производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като не се установява да е изтекъл
период от две години, през който взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Предвид констатираните от съда спиране и прекъсване на
релевантния 2- годишен период, към датата на постановяване на обжалваното
постановление на 2.12.2020 г. последиците на чл.433, ал.1, т.8 ГПК не са
настъпили. От една страна, считано от 26.02.2020 г. изпълнителното производство
е било спряно /чл.432, ал.1, т.3 вр. чл.229, ал.1, т.2 ГПК/, поради смъртта на
длъжника Г.И.Г., като през периода след тази дата до конституирането на
законния й наследник като длъжник по изпълнението взискателят нито е бил
длъжен, нито е могъл да има активно процесуално поведение за инициирането на
изпълнителни действия за събиране на вземането- предмет на принудителното
изпълнение. Обстоятелството, че липсва постановление на ЧСИ за спиране на
изпълнителното производство на посоченото основание не рефлектира върху извода
за настъпването на такива последици поради смъртта на длъжника по изпълнението.
Доколкото удостоверението за наследници на починалия длъжник е приложено към
молба на адв. В. Йорданова /пълномощник на Р.Г.- И./ от 23.11.2020 г., може да
се приеме, че изпълнителното производство е било спряно до тази дата,
независимо от издаденото от ЧСИ постановление за конституирането на законния
наследник като длъжник по изпълнението при условията на чл.429 ГПК едва на
7.01.2021 г. При съобразяване периода на констатираното от настоящия съд
спиране на изпълнителното производство от 26.02.2020 г. до 23.11.2020 г. 2-
годишният период за настъпване на перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК
следователно към датата на издаване на обжалваното постановление на 2.12.2020
г. не е изтекъл, поради което и законосъобразно е отказано от ЧСИ прекратяване
на изпълнителното производство на това основание.
Независимо от
горното, следва да се отбележи, че според мнозинството от настоящия съдебен
състав /изключая съдията- докладчик/ извършените от ЧСИ съобразно
упълномощаването по чл.18 ЗЧСИ /извършено от взискателя с подадената на
9.07.2018 г. молба за образуване на изпълнително дело/ действия по налагането
на запори върху банковите сметки на длъжника- в изпълнение на дадено от ЧСИ на
26.06.2018 г. разпореждане, и по насрочването на опис и оценка на движими вещи,
находящи се в жилището на длъжника в жк „Люлин“- гр. София- съобразно разпореждане
на ЧСИ от 10.10.2019 г., са от естество да прекъснат течението на 2- годишния
период по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, което също обосновава извод, че считано от датата
на образуване на изпълнителното дело /9.07.2018 г./ не се установява период от
2 години, през който взискателят да е имал пасивно процесуално поведение и да не
е поискал извършването на действия, насочени към реализиране на принудителното
изпълнение.
Предвид изложеното, при
съдържащите се в изпълнителното дело данни и доказателства се налага извод, че
липсва период от две години, през който взискателят да не е проявил изискваната
от ГПК активност за поддържане висящността на изпълнителното производство, като
е отправял искания до съдебния изпълнител за извършването на нови действия по
изпълнението или ново искане за предприемането на вече посочен от него
изпълнителен способ.
Посоченото от
длъжника по изпълнението Р.Г.- И. основание за прекратяване на изпълнителното
производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК следователно не е налице, което
обосновава извод за законосъобразност на отказа на ЧСИ да прекрати същото и
съответно- за неоснователност на разглежданата от настоящия съд жалба, която
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжника по изпълнението Р.Е.Г.- И.
/наследник на Г.И.Г., починала на 26.02.2020 г./ срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнително дело № 20188440401893
на ЧСИ С.Я.с рег.№ 844 на КЧСИ и район на действие- СГС /присъединено към изп.
дело № 20138440401806 на ЧСИ Ст. Я.с рег.№ 844 на КЧСИ/, обективиран в
постановление от 2.12.2020 г., като неоснователна.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.