Р Е
Ш Е Н И Е № 896
гр. Пловдив, 15.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА
при секретаря Радка Цекова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 14823 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.45,
ал.1 ЗЗД от И.И.Д. срещу И.В.Б. за заплащане на сумата от общо 450 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 150 лв. –
разходи за лекарства и такси за преглед и документи, и 300 лв., представляваща
разликата между изплатените болнични и трудовото възнаграждение, което би
реализирала; както и сумата от 11000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие причинена от ответника по
непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата
предмишница в долната й част и причинени охлузвания и кръвонасядане, ведно с
законната лихва върху посочените суми от деня на увреждането – 26.06.2014 г.,
до окончателното им изплащане.
Ищцата
твърди, че на 26.06.2014 г. ответникът я ударил в лицето с ръка, вследствие на
което тя паднала на земята и била счупена лявата й предмишница в долната част,
което довело до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, както и
настъпили други увреждания. Посочва, че за извършеното деяние ответникът бил
признат за виновен с решение № 54/28.02.2017 г., постановено по в.н.а.х.д. №
112 по описа за 2017 г. на ПОС за престъпление по чл.133 НК, във вр. чл.129,
ал.2 НК. Поддържа, че с действията си, ответникът й причинил много болки и
страдания, които продължавали и до момента. Било назначено лечение, което
продължило 4 месеца с провеждане на физиотерапия, предвид бавното
възстановяване. Вследствие на причиненото увреждане е претърпяла описаните
по-горе вреди, чието заплащане претендира от ответника.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.В.Б. със
становище за неоснователност на заявената искова претенция. Намира, че
решението, с което е признат за виновен, не би могло да бъде основание за
ангажиране на отговорността му по настоящото дело, както и че гражданският съд
следва да установи отново механизма на осъществяване на деянието. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С
решение № 54/28.02.2017 г., постановено по в.н.а.х.д. № 112 по описа за 2017 г.
на Окръжен съд Пловдив, е признат обвиняемият И.В.Б. за виновен в това, че на
26.06.2014 г. в гр.******по непредпазливост е причинил другиму – И.И.Д., средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата предмишница в долната й част,
довело до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, поради което и
на основание чл.133 НК, във вр. чл.129, ал.2 НК, във вр. чл.78а НК е освободен
от наказателна отговорност, като му е наложена глоба в размер на 1000 лв.
От
съдебномедицинско удостоверение № ***/2014 г., издадено след извършен преглед
на 26.06.2014 г. на И.Д., се установява, че освидетелстваната е със счупване на
лявата предмишница в долната част; кръвонасядане в областта на лявата седалищна
област; охлузвания по левия горен крайник и левия долен крайник.
От
служебна бележка изх. № ***/**********г., издадена от МБАЛ „Мед Лайн Клиник” АД
се установява, че ищцата е била *********в болницата за периода 27.02.2014 г. –
01.01.2017 г., като е ползвала отпуск за временна неработоспособност за
периодите 27.06.2014 г. – 10.07.2014 г.; 11.07.2014 г. – 09.08.2014 г.;
03.05.2015 г. – 27.05.2015 г.
По
делото са представени и амбулаторни листове, от които се установява, че на
ищцата е поставена гипсова превръзка след счупване на ръката на 26.06.2014 г.,
която е премахната след 30 дни. От амбулаторен лист от 16.05.2017 г. се
установява, че е констатирано остатъчна радиална девиация на лявата става.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че разликата между брутното трудово възнаграждение на ищцата, съгласно данни от
ведомостите за заплати и изплатените обезщетения за временна неработоспособност
за периода 2014 г. и 2015 г. възлиза на 900,41 лв.
От
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, работила въз основа
на писмени данни, се установява, че на ищцата е причинена контузия на лявата
половина на лицето, счупване на лъчевата кост на лявата ръка на типично място –
в областта на гривнената става, и на шиловидния израстък на лакътната кост в
същата област; кръвонасядане на лявата половина на седалището; охлузване на
левия лакът; охлузване на лявата мишница; две охлузвания на левия глезен.
Счупванията на костите са преминали за около месец и половина; кръвонасяването
– за 10-15 дни; охлузванията – за 7-10 дни. Докато ръката е била обездвижена,
пострадалата е имала затруднения в ежедневието.
Така
приетите заключения на двете експертизи се кредитират от съда на основание
чл.202 ГПК като обективно и компетентно дадени.
По
делото са ангажирани и гласни доказателствени средства, както от ищеца, така и
от ответника. От показанията на свидетеля Б. Д. Д., ***на ищцата, се
установява, че на 26.06.2014 г. е закарал ***си до спешния кабинет в Окръжна
болница, където била направена рентгенова снимка и се установило счупване на
лявата ръка; била направена и гипсова превръзка. Свидетелят изяснява, че след случилото
се, вечерта на същия ден, ищцата се оплаквала от болки в лявата лицева област,
лакътя, в лявата част на кръста, левия глезен. Видял е охлузвания в областта на
лакътя, а на лявата страна на кръста имало кръвонасядания. В първите 15 дни
след инцидента пострадалата била разстроена, плачела, имала болки в областта на
лицето, ръката и кръста; ползвала медикаменти - обезболяващи и за сън. Идвала
приятелка да и помага, тъй като имала затруднения при обличането, които
продължили около 1 месец и половина. След време се възстановила, но периодично
се появявали болки. Избягвала да натоварва счупената ръка, да не носи тежко с
нея. Към настоящия момент периодично при промени във времето или натоварване
отново изпитвала болка в ръката. Показанията на свидетеля Д. се кредитират от
съда с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, като се взе предвид факта, че е ***на
ищцата, от което следва и възможност за неговата заинтересованост от изхода на
спора. Въпреки това обаче съдът им дава вяра, доколкото именно тези близки
отношения са му дали възможност да възприеме непосредствено преживяванията на
пострадалата след инцидента.
Свидетелката
К. М. И. изяснява, че се познава с ищцата от много отдавна, били приятелки.
Знае за инцидента през 2014 г. от И., като последната й е разказала, че ******й
я е ударил. Изяснява, че непосредствено след случилото се е видяла ищцата, тя
била зачервена, подута, изпитвала силни болки; ръката и била гипсирана и имала
рана; пръстите й били подути; глезенът бил ожулен, охлузен, имала голяма рана;
не можела да се храни. През първия месец след инцидента ходила в дома на И., за
да и помага да се облича, къпе и обслужва. Ищцата й се оплаквала, че изпитва
болки, че не можела да носи чанта, като болките продължавали и до момента при
промяна във времето или натоварване. Ръката зараснала леко на криво. И. й
споделяла, че след инцидента се притеснявала да отиде в *****, в къщата, защото
се страхувала.
От
показанията на свидетелката М. И. Б.– ****на ищцата и ***на ответника, се
установява, че един месец след случилото се видяла ищцата и същата нямала
травма на ръката; можела да шофира, да чисти и да тупа, да работи. Не си е
държала ръката, видимо нищо нямало. Видели се също и на годишнината от смъртта
на ***им – на 22.10.2017 г., когато ищцата държала чанта с ръката си. След
инцидента със ****си не били говорили; имали спорове за къщата.
Свидетелката
Е. В. Б., ****на ответника и ********на ищцата, изяснява, че е разбрала за
инцидента през 2014 г., имало някаква семейна разправия. Виждала е ****си месец
след случилото се – края на юли 2014 г., като тя имала превръзка на ръката,
която държала само в тяхно присъствие, след което махала. Виждала я е към онзи
момент да работи с ръката си – да простира кърпа, да тупа покривка. Последно я
видяла през месец октомври 2017 г., когато изглеждала нормално и държала
чантата си в ръка.
Показанията
на свидетелките Б. се преценяват от съда с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК,
предвид близките роднински отношения и с двете страни.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Посочената норма регламентира генералния деликт. Фактическият състав на
деликта включва следните елементи: деяние, противоправност, вреда, причинна
връзка между деянието и претърпяната вреда, вина. В тежест на ищеца е да
установи посочените елементи, като по отношение на вината е налице презумпция в
чл.45, ал.2 ЗЗД - вината се предполага до доказване на противното.
В
случая, противоправното поведение на дееца е установено с решение
№54/28.02.2017 г., постановено по в.н.а.х.д. № 112 по описа 2017 г. по чл.78а НК. Съгласно посоченото решение И.В.Б. е признат за виновен в това, че на
26.06.2014 г. в гр.******по непредпазливост е причинил другиму – И.И.Д., средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата предмишница в долната й
част, довело до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, поради
което и на основание чл.133 НК, във вр. чл.129, ал.2 НК, във вр. чл.78а НК е
освободен от наказателна отговорност, като му е наложена глоба в размер на 1000
лв. Решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от
наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по
значение на влязлата в сила присъда (т.15 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Затова на основание чл.300 ГПК така постановеното решение е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В тази връзка, са неоснователни доводите на ответника в писмения
отговор, че решението по чл.78а НК не установява релевантните за делото факти
по осъществяване на деянието и същите следвали да се доказват наново в
настоящия процес. Ето защо и съдът приема, че обстоятелството по извършването
на деянието по счупване на ръката, участието на ответника в него и виновността
му са установени по делото, поради което и причинените от него вреди подлежат
на обезвреда.
По
делото се установи да са причинени и другите телесни увреждания, изразяващи се
оток на лявата половина на главата, нараняване на пръстите на лявата ръка,
охлузване на левия лакът и левия глезен, кръвонасядане на лявата седалищна
област. От показанията на разпитаните свидетели Д. и И., които са имали
непосредствен контакт ищцата след инцидента, става ясно, че последната е имала наранявания
и охлузвания в областта на лицето, лакътя, глезена, кръста, зачервяване на
лявата буза. Посочените увреждания са в пряка причинна връзка с деянието.
Същите се установяват и от представеното съдебномедицинско удостоверение №
***/2014 г. Причиняването им не се оборва от показанията на разпитаните на
ответника свидетели, доколкото същите споделят, че за пръв път са видели ищцата
около 1 месец след инцидента. Уврежданията са леки по своя характер и съгласно
приетата по делото СМЕ охлузванията са отминали за 7-10 дни, кръвонасядането –
за 10-15 дни.
По отношение на претендираните
имуществени вреди съдът намира следното: В действителност, по делото се
установи, ищцата след инцидента да е посещавала медицинско заведение, където е
била прегледана и е поставена гипсова превръзка на ръката. Установи се и че
същата е приемала медикаменти, болкоуспокояващи и за сън (така, показанията на
свидетеля Д.). Не се ангажираха обаче доказателства ищцата да е заплатила
претендираните суми за лечението, затова и не следва да се присъжда сумата от
150 лв. - разходи за лекарства и такси за преглед и документи.
От
представената по делото служебна бележка от работодателя се установи, че ищцата
след инцидента на 26.06.2014 г. е ползвала отпуск за временна
неработоспособност за периода от 27.06.2014 г. до 09.08.2014 г., както и за
периода 03.05.2015 г. – 27.05.2015 г. За тези периоди се установява същата да е
получавала обезщетение за временна неработоспособност и да не се е явявала на
работа. Доколкото невъзможността на ищцата да упражнява трудовите си функции е
в пряка причинна връзка с причиненото деяние от ответника, а именно – счупване
на лявата ръка, ответникът дължи репариране на претърпените имуществени вреди.
Техният действителен размер се равнява на разликата между действително
получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за временна
нетрудоспособност – т.2 от ППВС № 4/1968 г. От приетата по делото ССчЕ се
установява размерът на вредите, като разликата между брутното трудово
възнаграждение и изплатените болнични листове за периода 2014 г. и 2015 г.
възлиза на 900,41 лв. Доколкото ищцата претендира заплащане на сумата от 300
лв., същата следва да й бъде присъдена в пълен размер.
По отношение на
претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания: При определянето му на основание чл.52 ЗЗД следва да се
приложи общият критерий за справедливостта. Последната не е абстрактно понятие,
а е свързана с преценката на редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определянето на
размера на обезщетението (ППВС № 4/1968 г.). Такива обективни обстоятелства
могат да бъдат характерът и интензитетът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е осъществено вредоносното деяние,
личността на пострадалия, неговата възраст и обществено положение,
допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалото лице,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. От значение са и
редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. Сред тези други обстоятелства практиката на гражданска
колегия на ВКС, постановена след издаване на цитираното постановление включва:
вида на увреденото благо, отражението, което увреждането е имало върху личния,
семейния, обществения и професионалния живот на пострадалото лице, продължителността
и интензитета на преживените физически, психически и емоционални
страдания, прогнозите за бъдещо развитие
на увреждането, икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане
на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата. Във всеки случай, за да отговаря на критерия
справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички
релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания, по най-пълен начин да обезщетява претърпените
от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.
В този изричен смисъл и решение № 33 от 4.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 172/2011
г., II т. о.; решение № 198 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2307/2014 г.,
III г. о., решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о;
решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; решение №
832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; решение № 302 от
4.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г.на III г. о. и др.
Предвид изложените
по-горе критерии, съдът намира за справедлив размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди от 5000 лв. По време на причиняване на
уврежданията ищцата е била на 52-годишна възраст, което от своя страна
предпоставя по-бавно и усложнено възстановяване. Била е поставена гипсова
превръзка за периода от 30 дни, като възстановяването е било съпроводено с
болки. Ищцата не е можела да се обслужва самостоятелно докато е била с гипс,
след което е било необходимо време за възстановяване на нормалните функции на
ръката. За тези обстоятелства се съди от показанията на разпитаните свидетели –
***** на ищцата и свидетелката И. Последните се кредитират от съда при
условията на чл.172 ГПК, доколкото свидетелят Д. е ***на ищцата. Не може да пренебрегва
и фактът, че въпреки роднинските отношения между свидетеля и страната, Д. е
имал непосредствени впечатления от състоянието на ищцата, което подсилва
достоверността на свидетелските му показания.
Причинените охлузвания и
кръвонасядане са преминали в рамките на общо 15 дни, като същите са били
съпроводени с болки и страдания. Към момента – вече повече от три години, след
инцидента всички увреждания са преминали. Установено е – около три години след
счупването на ръката, че е налице леко извиване – радиална девиация в областта
на лявата ръка. По време на зарастването счупената кост не е зараснала по оста
на костта, а се е извила, вследствие на което най-вероятно е станало прищипване
на радиални нерв – така, вещото лице по назначената СМЕ при изслушването му в
откритото съдебно заседание. Вследствие на това ищцата би могла да изпитва и в
последствие болки в областта на ръка. Така описаните интензивни болки в
началния период след увреждането, поставената гипсова превръзка, както и констатираното
извиване на костта при нейното зарастване, което ще причинява болки и за в
бъдеще, възрастта на пострадалата, както и механизма на осъществяване на
деяението, обосновават определянето на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 5000 лв. Искът следва да бъде отхвърлен до
пълния му претендиран размер от 11 000 лв.
Като законна последица от
уважаване на предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди е присъждането на претендиранта законна
лихва. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение за непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. делинквентът винаги е в забава.
Поради това, пострадалият от деликта може да претендира законна лихва от дена
на забавата, а това е деня на увреждането – 26.06.2014 г. до окончателното
изплащане на вземанията, и същата следва да бъде присъдена.
По отношение на
разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете
страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъди
сумата от 68,20 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
защита и съдействие от 14.09.2017 г. (л.14), съразмерно с уважената част от
иска. Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Пловдив сумата от 250 лв.
– държавна такса за уважените искове, както и сумата от 113,60 лв. – за
възнаграждения за изслушаните по делото експертизи съразмерно с уважената част
от исковете. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски в
размер на 245,50 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
защита и съдействие от 29.11.2017 г. (л.27), съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА И.В.Б., ЕГН: **********, адрес: ***
да заплати на И.И.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.45, ал.1 ЗЗД
сумата от 300 лв. (триста лева) –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между
брутното трудово възнаграждение, получавано от И.И.Д. и изплатените обезщетения
за временна неработоспособност, вследствие причинено от И.В.Б. на 26.06.2014 г.
в гр.*****, обл. Пловдив, непозволено увреждане, изразяващо се счупване на
лявата предмишница в долната й част и причиняване на охлузвания в лявата
половина на лицето, пръстите на лявата ръка, левия лакът и глезен и
кръвонасядане в лявата седалищна област; както и са заплати сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на описния деликт, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
до пълния му предявен размер от
11 000 лв., както и иска за заплащане на сумата от 150 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди - разходи за лекарства и такси за преглед и документи.
ОСЪЖДА И.В.Б., ЕГН: **********, адрес: ***
да заплати на И.И.Д., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 68,20 лв. (шестдесет и осем лева и
двадесет стотинки) – разноски в първоинстанционното производство за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.В.Б., ЕГН: **********, адрес: ***
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Пловдив сумата от общо 363,60 лв. (триста
шестдесет и три лева и шестдесет стотинки), от които – 250 лв. за държавна
такса и 113,60 лв. за възнаграждения за експертизи.
ОСЪЖДА И.И.Д., ЕГН: **********, адрес: ***
да заплати на И.В.Б., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 245,50 лв. (двеста четиридесет и пет
лева и петдесет стотинки) – разноски в първоинстанционното производство за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.П.
Вярно с оригинала.
КК