Р Е Ш Е Н И
Е
09.11.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО,
V-ти
Районен съд –
Дупница състав
25.10. 2018
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 1750 2018
дело № по описа за г.
В.С.А., ЕГН **********, е
предявила срещу „СИ-ЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Илинден“ № 5, представлявано
от управителя С. Панчев Н.,
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1, т. 2 и т.3, във вр. с чл. 225, ал. 1, чл. 220, ал. 1 и
чл.224, ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД: за признаване на уволнението за незаконно и
отмяна на Заповед № 111/17.07.2018
г. на управителя на „СИ-ЕМ“ ЕООД, с която на основание чл.330, ал. 2, т. 6 от КТ-наложено
със Заповед № 110/17.07.2018г. наказание «дисциплинарно уволнение», е прекратено трудовото правоотношение на ищцата и за
заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което тя е
останала без работа, считано от 17.07.2018г., но не повече от шест месеца. При условията на евентуалност, ищцата е предявила
иск с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да й
заплати сума в размер на 700.70лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие при прекратяване на трудовото й правоотношение, както и иск по
чл.224, ал. 1 от КТ за обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер
на 175.18 лв. за 2017г. и в размер на 315.31 лв.-за 2018г. Претендира разноски.
Ищцата
твърди, че по силата на Трудов договор № 6/01.09.2003г. е работила в
ответното дружество на длъжност „счетоводител“, по безсрочно трудово
правоотношение, като размерът на трудовото й възнаграждение бил многократно
изменян с допълнителни споразумения. На 26.07.2018г., при направена справка в
електронната система на НАП относно актуалното състояние на трудовите й
договори, ищцата с изненада установила, че трудовото и правоотношение с
ответното дружество е било прекратено на 17.07.2018г., без да са й връчвани
каквито и да било документи-нито едностранно предизвестие, нито заповед; не
знае дори на какво основание е настъпило прекратяването на трудовото
правоотношение. С оглед на изложеното, счита прекратяването на трудовото
правоотношение за незаконосъобразно и моли съда да постанови решение, с което
да признае уволнението й за незаконно и да го отмени; да я възстанови на
длъжността „счетоводител“ в ответното дружество и да осъди ответника да й
заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода
след уволнението в размер на общо 4204.20 лв., считано от 17.07.2018г., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Евентуално счита, че при прекратяване на трудовото й
правоотношение, работодателят е следвало да й заплати обезщетение за неспазено
предизвестие, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
В срока
по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с
който се излага становище за неоснователност на предявените искове.
Ответникът не оспорва, че ищцата е работила в
дружеството на длъжност „счетоводител“ до 17.07.2018г., но твърди, че в рамките
на три работни дни, считано от 13.06. до 15.06.2018г., а и след това, тя не се
е явила на работа. Това обстоятелство станало известно на работодателя от
сигнал, подаден от оперативния счетоводител Милена Станоева, която се опитала
да се свърже по телефона с ищцата, но последната не отговаряла и затваряла
телефона. Управителят на дружеството също направил опит да изясни причината за
неявяването на ищцата на работа. Успял да се свърже с нея по телефона, но тя му
заявила, че няма да се върне на работа. Не пожелала да му даде адекватен
отговор защо не се явява на работното си място. Това наложило работодателят да
спази процедурата по чл.193 от КТ и да поиска обяснения за извършеното дисциплинарно
нарушение. Заповедта по чл.193 от КТ изпратил чрез нотариус Луиза Стоева.
Същата е била връчена лично на ищцата на 09.07.2018г. На 17.07.2018г., със
Заповед № 110, управителят на ответното дружество наложил на ищцата наказание
„дисциплинарно уволнение”, а със Заповед № 111/17.07.2018г. прекратил трудовото
й правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Тези заповеди изпратил
по пощата с обратна разписка на домашния адрес на ищцата. След уведомление до
нея от пощенската станция, същата не е пожелала да получи пратката. При
издаване на посочените заповеди били спазени разпоредбите на чл.193 от КТ, чл.
194 от КТ и чл. 189 от КТ. Ответникът счита евентуално предявената претенция за
обезщетение за неспазено предизвестие за сума от 700.70 лева, ведно с лихва
върху тази сума, също за неоснователна, понеже прекратяването на трудовото
правоотношение при дисциплинарно уволнение не предвижда предизвестие. Ответникът
счита за неоснователни и предявените при условията на евентуалност претенции за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,тъй като на основание чл. 221,
ал. 2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието при безсрочно трудово възнаграждение, тоест предявил е
при условията на евентуалност възражение за прихващане на обезщетението по
чл.221, ал. 2 с обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое
вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а е видно и събраните
по делото писмени доказателства: Трудов договор № 6/01.09.3003г., пет броя
допълнителни споразумения към него от дати: 01.03.2004г., 03.01.2007г.,
02.01.2008г., 03.01.2017г. и 02.01.2018г., длъжностна характеристика за
длъжността „счетоводител“, Справка от ТД на НАП-София за актуалното състояние
на трудовите договори на В.С.А., че към момента на уволнението ищцата е заемала
длъжността „счетоводител“ в „СИ-ЕМ“ ЕООД, за неопределен срок, при пълно работно време.
Със Заповед № 110/17.07.2018г., управителят на
ответното дружество е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” за това,
че не се е явила на работа на 13.06.2018г., 14.06.2018г. и 15.06.2018г., с
което е осъществила тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на
чл.190, ал. 1, т. 2 от КТ, а със Заповед № 111/17.07.2018г. е прекратил
трудовото й правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
С отговора на исковата молба е представен „Сигнал“
с вх. № 12/16.06.2018г., подаден от Милена Стоименова Станоева, на длъжност
„оперативен счетоводител“ в ответното дружество до управителя на дружеството, с
който последният е уведомен, че главният счетоводител В.С.А. не се е явила на работа на 13.06.2018г.,
14.06.2018г. и 15.06.2018г. В сигнала се сочи, че оперативният счетоводител се
е опитал да се свърже с В.А. на личния й телефон, но същата не отговаря. Сигналът
е резюлиран на 16.06.2018г. с резолюция: „Да се изиска обяснение от лицето“.
С отговора на исковата молба е представен и
„Констативен протокол“ от 17.06.2018г., подписан от управителя на дружеството, в
който е отразено, че същият е осъществил телефонен разговор с В.С.А., която му
заявила, че няма да се връща на работа, а ще разговаря с него чрез адвоката си,
както и че не му е дала логично обяснение защо не се е явила на работа на
13.06.2018г., 14.06.2018г. и 15.06.2018г.
Видно от представеното с отговора на исковата
молба и прието като доказателство по делото копие от Нотариална покана с рег. №
3173/18.06.2018г., том І, № 98 на нотариус Луиза Стоева, рег. № 527 на НК и
район на действие ДРС, управителят на дружеството е поканил ищцата, на
основание чл. 193 от КТ, в срок до два дни от получаване на поканата, да даде
обяснение по какви причини не се е явила на работа на 13.06.2018г.,
14.06.2018г. и 15.06.2018г., както и на 18.06.2018г. Нотариалната покана е
връчена лично на В.С.А. на 09.07.2018г., което обстоятелство, впрочем, не се
оспорва от ищцата.
Видно от представеното с отговора на исковата
молба и прието като доказателство по делото копие от препоръчано писмо с
известие за доставяне (обратна разписка), с пощенско клеймо на плика от
17.07.2018г., на същата дата „СИ-ЕМ“ ЕООД е изпратило на В.С.А. заповеди № 110 и № 111 от
17.07.2018г. В обратната разписка е отбелязано, че пратката не е потърсена от
получателя.
С отговора
на исковата молба са представени и копия от „отчетна форма“ за месеците юни и
юли 2018г., в които е отбелязано, че В.С.А. не се е явила на работа след
13.06.2018г.
От заключението на вещото лице Н.Ш., неоспорено от
страните и прието от съда, се установява следното: обезщетението по чл.225,
ал.1 от КТ за периода от 07.07.2018г. до 17.01.2019г. (за шест месеца) е в
размер на 4204.20 лв., определено съобразно чл. 228, ал. 1 от КТ, на база
брутното трудово възнаграждение на ищцата за м. юни 2018г., което е в размер на
700.70 лв. Размерът на обезщетението за неспазено предизвестие по чл. 220, ал.
1 от КТ е на стойност 700.70 лв., а размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1
от КТ за неизползван платен годишен отпуск е общо 490.49 лв., от които: за
2017г.-за пет работни дни, в размер на 175.18 лв. и за 2018г.-за девет работни
дни, в размер на 315.31 лв. Сумите за обезщетението за неизползван ПГО са
начислени в разплащателната ведомост на ответното дружество за м. юли 2018г.,
но не са изплатени.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Милена
Стоименова Станоева-на длъжност „оперативен счетоводител“ в ответното
дружество, Иванка Рафаелова Манолова- на длъжност „козметик“ в ответното
дружество, Румен Димитров Димов-бивш работник в ответното дружество и Христо
Константинов Чобанов-във фактическо съпружеско съжителство с ищцата.
От показанията на свидетелката Милена Стоименова
Станоева, които, преценени съобразно чл. 172 от ГПК, съдът приема за обективни
и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че ищцата не се явила на работа на 13.06.2018г., 14.06.2018г. и
15.06.2018г. (сряда, четвъртък и петък). Свидетелката споделя, че на
13.06.2018г., след като ищцата не се е явила на работа, е направила опит да се
свърже с нея както по служебния, така и по личния й телефон, но ищцата не
отговаряла и на двата. В следващите два дни (14-ти и 15-ти юни) ищцата също не
се явила на работа, като свидетелката продължила да прави опити да се свърже с
нея. Когато най-сетне ищцата отговорила на повикванията на свидетелката (това
се случило на 14-ти или 15-ти юни), й заявила, че ще изпрати чрез съобщение
номера на адвоката си, за да говорят с него. Когато свидетелката я попитала
защо не се явява на работа, В.А. отговорила „Писна ми от вас“. Свидетелката я
осведомила, че управителят на дружеството ще се интересува къде е и защо не
идва на работа, на което ищцата отговорила „Ще ви изпратя телефона на моя
адвокат, да се свържете с него“.
От показанията на свидетелката Иванка Рафаелова
Манолова, които, преценени съобразно чл. 172 от ГПК, съдът приема за обективни
и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че на 13.06.2018г. свидетелката Милена Стоименова Станоева дошла в
салона, където работи и съобщила на всички, че е притеснена, понеже В.А. не е
дошла на работа и не отговаря нито на служебния, нито на личния си телефон. На
следващия ден (14.06.2018г.), Милена Станоева дошла на работа и казала, че се е
свързала с ищцата, но последната й казала, че ако искат да говорят с нея, да се
обадят на адвоката й.
От показанията на свидетеля Румен Димов се
установява, че на 04.06.2018г. отишъл до офиса на дружеството в гр. Дупница, за
да си вземе документите, във връзка с прекратяване на трудовото му
правоотношение. Там била В.А., която му казала, че документите не са му готови,
понеже управителят отсъства от страната и ще се върне на 12.06.2018г. На 13.06.2018г.,
около 8:00 ч. свидетелят отново отишъл в офиса в гр. Дупница, за да си вземе
документите, но било затворено. След това срещнал В.А. на паркинга и я попитал
дали документите са му подписани, на което тя отговорила „не са, но със сигурност
утре ще бъдат подписани“. На другия ден се обадил по телефона на В.А. и тя му
казала, че документите му са подписани и да се обади на Милена Станоева, за да
ги вземе.
Показанията на свидетеля Христо Чобанов са
противоречиви: от една страна той твърди, че в процесния период е карал лично В.А.
с колата си на работа, понеже нейната била развалена, а от друга страна
заявява, че последен разбрал, че В. не Ходи на работа.
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Не е спорно и се установява от доказателствата по
делото, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по което
ищцата е работила на длъжност „счетоводител“ в ответното дружество. Със Заповед
№ 110/17.07.2018г., управителят на ответното дружество е наложил на ищцата дисциплинарно
наказание „уволнение” за това, че не се е явила на работа на 13.06.2018г.,
14.06.2018г. и 15.06.2018г., с което е осъществила тежко нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.190, ал. 1, т. 2 от КТ, а със Заповед №
111/17.07.2018г. е прекратил трудовото й правоотношение на основание чл.330,
ал.2, т.6 от КТ.
Безпротиворечиво се приема в теорията и съдебната практика, че по трудови спорове за защита срещу незаконно уволнение доказателствената тежест лежи върху
работодателя, който следва да установи, че законосъобразно е упражнил потестативното си право на уволнение. Дисциплинарното уволнение е едновременно и дисциплинарно наказание, и
акт на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което е допустимо да
бъде обективирано в една заповед. В конкретния случай работодателят е предпочел
да издаде две заповеди - Заповед № 110/17.07.2018г., с
която е наложил дисциплинарно наказание "Уволнение" и втора Заповед № 111/17.07.2018г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Следва да се отбележи, че издаването на втората заповед не е
необходимо, тъй като в случая същата само констатира вече настъпилото прекратяване на ТПО, което се явява законна последица на
самото дисциплинарно наказание "Уволнение" и служи само за яснота
между страните по трудовия договор. Неиздаването на такава не би съставлявало
нарушение на задължението на работодателя, предвидено в нормата на чл. 128а,
ал.3 от КТ.
Издадената
заповед за дисциплинарно наказание „уволнение“ съдържа законоустановените реквизити - посочени са нейният автор и
адресат, пояснена е волята на работодателя, посочени са нарушителят,
нарушението и времето на извършването му, като ясно е изразено правното
основание, въз основа на което е наложено дисциплинарното наказание – чл. 190, ал.1, т.2 от КТ вр. с чл. 188, т. 3 от КТ.
По делото съдът приема за безспорно установено, че работодателят е
изпълнил вмененото му с разпоредбата на чл. 193 от КТ задължение и е
предоставил възможност на ищцата да изложи писмени обяснения по случая. На същата е връчена лично на 09.07.2018г.
нотариална покана, с която управителят на дружеството е поканил ищцата, на
основание чл. 193 от КТ, в срок до два дни от получаване на същата, да даде
обяснение по какви причини не се е явила на работа на 13.06.2018г.,
14.06.2018г., 15.06.2018г. и на 18.06.2018г.
Другият съществен момент е дали
уволнителната заповед е била надлежно връчена на ищцата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал.
2 КТ, заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на
работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването; при
невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят
му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка, а съгласно чл. 195, ал.
3 КТ, дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на
връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното
получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Посочените начини на
връчване са въведени за установяване на връчването като факт и на датата на неговото
осъществяване. Връчването означава работникът или служителят да узнае за наложеното му
наказание, което е предпоставка за пораждане неговия ефект, а датата, на която
това се е случило е от значение за проконтролиране сроковете за налагане на
наказанието и за оспорване неговата законосъобразност. Ето защо релевантно е
всяко узнаване от работника или служителя на издадената заповед с нейното
съществено съдържание, а не само онова, което е резултат на връчване на
заповедта по предвидените в чл.195 ал.2 от КТ начини. В закона изрично е посочено, че при невъзможност заповедта да бъде
връчена на работника или служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано
писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за наложено от
деня на нейното получаване. Следователно, законодателят е предвидил като
допустим способ за връчването на заповедта изпращането й по пощата. За да е
осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично
на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно
общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния
закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги /в този смисъл са Решение №
283 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г., III г. о., ГК, Решение №39/27.02.2012г.
по гр.д.№410/2011г. на 3-то ГО на ВКС, Решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1877/2010 г., IV г. о. и др./.
С оглед на така изяснената съдебна практика, настоящият състав счита, че
заповедта за уволнение не е надлежно връчена на ищцата с изпращането й на
нейния адрес с препоръчано писмо с обратна разписка. Видно от прието като
доказателство по делото копие от препоръчано писмо с известие за доставяне
(обратна разписка), с пощенско клеймо на плика от 17.07.2018г., в обратната
разписка е отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя. Следователно
едностранното изявление на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение не е достигнало до
знанието на ищцата. Следователно, моментът, към който със сигурност може да се приеме,
че В.А. е запозната със съдържанието на Заповед № 110/17.07.2018г., с която й е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и Заповед № 111/17.07.2018г. за
прекратяване на трудовото й правоотношение е моментът, в който й е връчен препис от отговора
на исковата молба, депозиран от ответника, към който са приложени посочените
заповеди. Видно от приложения отрязък от призовка за първото заседание, това е
станало на 10.10.2018г.
Работодателят е ангажирал доказателства на коя дата е узнал за извършеното
нарушение: с отговора на исковата
молба е представен „Сигнал“ с вх. № 12/16.06.2018г., подаден от Милена
Стоименова Станоева, на длъжност „оперативен счетоводител“ в ответното
дружество до управителя на дружеството, с който последният е уведомен, че
главният счетоводител В.С.А. не се е
явила на работа на 13.06.2018г., 14.06.2018г. и 15.06.2018г. Сигналът е
резюлиран на 16.06.2018г. от управителя на дружеството с резолюция: „Да се
изиска обяснение от лицето“. Следователно, от тази дата е започнал да тече двумесечния преклузивен срок по чл. 194 ал. 1 КТ
за налагане на дисциплинарното наказание на ищцата.
Тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 195 ал. 3 КТ дисциплинарното наказание се смята за
наложено от деня на връчване на заповедта на работника, а в конкретния случай съдът приема, че Заповед № 110/17.07.2018г. и Заповед № 111/17.07.2018г. са връчени на ищцата на 10.10.2018г с преписа от отговора
на исковата молба, депозиран от ответното дружество,
следва да се приеме, че дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено на
ищцата след двумесечния преклузивен
срок по чл. 194 ал. 1 КТ, изтекъл на 16.08.2018г.
Неспазването на преклузивния срок
за налагане на дисциплинарното наказание обуславя незаконосъобразност на
извършеното уволнение. По изложените съображения, предявеният иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за отмяна на уволнението като
незаконосъобразно, е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на процеса относно главния иск,
следва да бъдат уважени и акцесорните, обусловени от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ -
за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност-"счетоводител" в „СИ-ЕМ“ ЕООД и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.
1 от КТ за периода от 17.07.2018г. до 17.01.2019г.
Размерът на обезщетението за този период е в размер на 4204.20 лв., определено
съобразно чл.228, ал. 1 от КТ, на база брутното трудово възнаграждение на
ищцата за м. юни 2018г., което е в размер на 700.70 лв.
Предвид изхода на процеса относно
главния иск, съдът не дължи
разглеждане на евентуално съединените с него искове с правно основание чл.220,
ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на
700.70лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при
прекратяване на трудовото й правоотношение, както и иск по чл. 224, ал. 1 от КТ
за обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 166.85 лв. за
2017г. и в размер на 367.07 лв.-за 2018г.
С оглед на този изход от спора и на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, ответникът дължи държавна такса в общ размер на 268.17 лв., от
които 168.17 лв.-по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с
чл.225, ал.1 КТ и общо 100.00 лв.-по двата неоценяеми иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 от КТ, както и 150.00 лв. разноски за съдебно -
счетоводна експертиза, които следва да внесе по сметка на РС – Дупница.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид направеното
искане, ответникът следва да заплати на ищцата сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800.00 лв. В тази връзка следва да се посочи, че е
неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, тъй като
същото е в рамките на минималния размер, определен в чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 111/17.07.2018г. на управителя на „СИ-ЕМ“
ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Илинден“ №
5, с която на основание чл.330, ал. 2, т. 6 от КТ-наложено със Заповед № 110/17.07.2018г. наказание «дисциплинарно уволнение»,
е прекратено трудовото правоотношение
на В.С.А., ЕГН **********, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА В.С.А., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност
„счетоводител“ в „СИ-ЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Илинден“ № 5, представлявано
от управителя С. Панчев Н..
ОСЪЖДА „СИ-ЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Илинден“ № 5, представлявано
от управителя С. Панчев Н., да
заплати на В.С.А., ЕГН **********, обезщетение за времето, през което е останала
без работа поради незаконното уволнение за периода от 17.07.2018г. до 17.01.2019г.
в размер на 4204.20 лв. /четири
хиляди двеста и четири лева и двадесет стотинки/.
ОСЪЖДА „СИ-ЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Илинден“ № 5, представлявано
от управителя С. Панчев Н., да
заплати на В.С.А., ЕГН **********, сумата от 800.00
лв. /осемстотин лева/, представляваща направените разноски в производството
за заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат.
ОСЪЖДА „СИ-ЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Илинден“ № 5, представлявано
от управителя С. Панчев Н., да
заплати по сметка на Районен съд – Дупница: държавна такса в размер на 268.17 лв. и 150.00 лв. - разноски за
съдебно - счетоводна експертиза.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Кюстендил.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: