Р Е Ш Е Н И Е
№ …….……./……………..2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на седми март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
при секретар Доника Христова
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело №
1806 по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове от Т.Н.Г., Б.Д.Г. и М.П.Д., чрез адв. В.П.,
както следва:
- иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК
срещу С.С., гражданка на Република Казахстан и „***” ЕООД – Варна, ЕИК
*********, за признаване за установено, че измененията и подобренията, подробно
описани по вид и стойност в допълнителна молба вх. № 30946/06.11.2017 г.,
извършени в обект с идентификатор 10135.2515.3152.1.22 по КК и КР на гр. Варна,
СО „Ален мак”, предмет на публична продан по изп. дело № 20137130400292 на ЧСИ Л.Т.
с рег. № 713 по регистъра на КЧСИ не са собствени на длъжника по изпълнителното
дело „***” ЕООД и изпълнителите на подобренията имат право на задържане на
подобрения имот до заплащането им от взискателя по изпълнителното дело –
ответницата С.С.;
- иск с правно основание чл. 440, ал. 3 от ГПК
срещу С.С., гражданка на Република Казахстан за осъждане на ответницата да
заплати на ищците сумата от 28 350 лева за извършените от тях изменения и
подобрения в имота, подробно описани
по вид и стойност в допълнителна молба вх. № 30946/06.11.2017 г., в продавания
от нея имот, като взискател по изп. дело № 20137130400292 на ЧСИ Л.Т. с рег. №
713 по регистъра на КЧСИ, представляваща обезщетение за нанесените на ищците
имуществени вреди с публичната продан, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от момента на увреждането – 06.06.2017 г. – датата на поискване от
взискателя на публична продан, до окончателното изплащане на сумата;
- иск с правно основание чл. 192 от ЗЗД
срещу „***” ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от
12 150 лева, представляваща продажна цена на имотите, закупени с
нотариален акт № 50, том I,
рег. № 1126, дело № 49/06.02.2013 г. на нотариус Огнян Шарабански, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 06.02.2013 г. до окончателното ѝ
изплащане.
Ищците
в исковата молба излагат, че Т.Н.Г.
и М.П.Д., съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № 50, том I, per. № 1126, дело № 49/06.02.2013 г. на нотариус по заместване
при Огнян Шарабански, с per. № 147 по регистъра на Нотариалната камара, закупили
от ответника „***" ЕООД офис с идентификатор 10135.2515.3152.1.17, фитнес
с идентификатор 10135.2515.3152.1.18, склад с идентификатор
10135.2515.3152.1.19 и поземлен имот с идентификатор 10135.2515.3152 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, за сумата от 12 000
лева. При сключване на договора Т.Н.Г. бил в брак с Б.Д.Г., поради което
придобил имуществото в режим на СИО. Излагат, че сделката била сключена със
знанието, че продавачът е длъжник на ответника С.С.. Имотите били продадени с
тежести - наложени възбрани от купувачите, подробно описани в нотариалния акт,
в качеството им на кредитори на продавача по изпълнителни дела № 20128070400412
и № 20118070400678 на ЧСИ - Надежда Денчева. Ищците разчитали, че С.С. няма да
води иск по чл.135 от ЗЗД, тъй като е обезпечила вземането си с други имоти,
собствени на длъжника.
Сочат,
че с Решение № 50/12.05.2017 г. по т.д. № 731/2016 г. на ВКС, I ТО е обявен за недействителен, на основание чл. 135 от ЗЗД, спрямо С.С., гражданин на Република Казахстан и Кралство Белгия, сключения
между М.П.Д., Т.Н.Г. и Б.Д.Г. от една страна и „***" ЕООД от друга страна,
договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 50, том I, per. № 1126,
дело № 49/06.02.2013 г. на нотариус Огнян Шарабански, с per. № 147 по регистъра
на Нотариалната камара, в частта му относно имотите - офис с идентификатор
10135.2515.3152.1.17, фитнес с идентификатор 10135.2515.3152.1.18 и склад с
идентификатор 10135.2515.3152.1.19, находящи се в сграда № 1, СО „Ален
Мак", гр. Варна.
Излага
се, че пред ЧСИ - Л.Т., с per. № 713 по регистъра на КЧСИ било образувано изпълнително
дело № 20137130400292 с взискател С.С. и длъжник „***" ЕООД, въз основа на
решението по т. д. № 731/2016 г. на ВКС. По изпълнителното дело на 20.07.2017 г.
бил извършен опис и оценка на офис с идентификатор 10135.2515.3152.1.22,
образуван от имоти с идентификатори 10135.2515.3152.1.17, 10135.2515.3152.1.18
и 10135.2515.3152.1.19. В протоколът за опис и оценка било посочено, че описаният
имот е бил във владение на „Т.Н.Г. – собственик“. Имотът бил изнесен на
публична продан от ЧСИ.
Ищците
излагат, че след покупката на офис с идентификатор 10135.2515.3152.1.17, фитнес
с идентификатор 10135.2515.3152.1.18 и склад с идентификатор
10135.2515.3152.1.19, извършили множество подобрения в трите обекта, като ги обединили
функционално и променили предназначението на обединения имот в апартамент.
Ищците
претендират в периода от м. ноември 2014 г. до м. декември 2015 г. да са
извършили изменения и подобрения на стойност 28 350 лева, както следва:
I.
Подобренията на стойност 25 875 лева:
1)
разрушаване на зидове на склада – 290 лв.
2)
разрушаване на зидове и избиване на врата на
фитнеса – 180 лв.
3)
избиване на прозорци във външна стена на
склада – 400 лв.
4)
укрепване на прозорци с метални рамки – 160 лв.
5)
демонтиране на врата, зазиждане и измазване
на склада към коридора – 420 лв.
6)
премахване на стари ВиК инсталации в склад,
фитнес и съблекални – 180 лв.
7)
премахване на стари ел. инсталации в склад,
фитнес и съблекални – 240 лв.
8)
зидане на стени в склада и оформяне на две
стаи (кабинети), коридор и килер – 680 лв.
9)
зидане преградна стена между фитнес и офис и
оформяне на
две зали (приемна и кабинет на управителя) – 640 лв.
10)
земни
работи, кофраж и бетон на стени на английски двор - 900 лв.
11)
минерална
мазилка по фасада и стени на английски двор – 157 лв.
12)
земни работи, полагане на отводнителна тръба
под терена
на английски двор – 500 лв.
13)
полагане на гранитогрес по дъното на
английски двор – 117 лв.
14)
доставка и монтаж на прозорци два броя в
кабинети към английски двор – 450 лв.
15)
доставка и монтаж на гипсокартон по стени - 4 037
лв.
16)
доставка и монтаж на вътрешни врати - пет
броя - 1 800 лв.
17)
подмяна на врата на тоалет и сауна – 400 лв.
18)
подмяна на брава и ремонт на входна врата –
400 лв.
19)
доставка и монтаж на подова настилка под
врати – 250 лв.
20)
ремонт на подова настилка на кухненски офис –
90 лв.
21)
доставка и монтаж на нова ВиК инсталация в
офис - 1 395 лв.
22)
доставка и монтаж на нова ел. инсталация в
офис - 1 240 лв.
23)
доставка и монтаж на многолитров бойлер – 550
лв.
24)
доставка и монтаж на окачен таван в кабинет
на управител - 1 357 лв.
25)
доставка, монтаж и направа на хидроизолация
на тераса над кабинета на управителя – 130 лв.
26)
доставка и монтаж на мокетна настилка стаи и
коридор – 514 лв.
27)
монтаж на ел. табло, ел. ключове и контакти и
осветителни тела – 400 лв.
28)
монтаж дръжки на плъзгащи врати – 240 лв.
29)
ремонт на климатик – 210 лв.
30)
събиране и извозване на отпадъци – 400 лв.
31)
доставка и монтаж на щори в стаи към
английски двор – 132 лв.
32)
доставка и монтаж на щори по витрини към
басейн – 197 лв.
33)
шпакловка и боядисване на стени - 2 858 лв.
34)
шпакловка и боядисване на таван – 461 лв.
35)
ръководство и контрол на строежа - 3 500
лв.
II.
Разноски за обединяване на обектите
- фитнес, склад и офис и промяна предназначението им в апартамент
с идентификатор 10135.2515.1.22 в размер на 2 475 лева:
1)
изработване и проектиране кадастрално обединение
и промяна на предназначението на обект с идентификатор 10135.2515.1.22 - 1 700
лв.;
2)
строителен надзор на строеж „Промяна
предназначение от офис в апартамент" – 650 лв.;
3)
административни такси за промяна
предназначението – 125 лв.
Ищците
заявяват, че извършените в имотите подобрения, функционалното им обединяване и
промяна на предназначението им, не са имущество на длъжника „***" ЕООД по
смисъла на чл. 440, ал. 1 от ГПК. Излагат, че взискателят С.С. насочила
изпълнението по и.д. № 20137130400292 на ЧСИ - Л.Т. и срещу имущество, не
принадлежащо на длъжника, а на М.П.Д., Т.Н.Г. и Б.Д.Г., като по този начин им
нанесла вреди в размер на 28 350 лева, за които считат, че отговаря при
условията на чл. 45 от ЗЗД, съгласно чл. 440, ал. З от ГПК. Изложени са доводи,
че ответницата С.С. знаела за извършените подобрения в обектите, тъй като е
била страна по т.д. № 1824/2014 г. на Варненски окръжен съд, в.гр.д. № 723/2015
г. на Варненски апелативен съд и т.д. № 731/2016 г. на Върховен касационен съд на
Република България, по които са установени вида и стойността на извършените
изменения и подобрения.
За
покупката на офис с идентификатор 10135.2515.3152.17, фитнес с идентификатор
10135.2515.3152.1.18 и склад с идентификатор 10135.2515.3152.1.19 по нотариален
акт № 50/06.02.2013 г. на нотариус Огнян Шарабански, ищците твърдят, че са заплатили
на ответника „***" ЕООД продажна цена общо в размер на 12 000 лева,
от които 8 800 лева за трите обекта и 3 200 лева за ПИ с
идентификатор 10135.2515.3152, находящ се в гр. Варна, СО „Ален мак",
както и разноските по сделката в размер на 3 802,89 лева, в това число
нотариални такси, местни данъци и такси .
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата С.С., чрез адв. А.П. и адв. Д.П., е депозирала отговор, с който оспорва предявените
искове, като недопустими и неоснователни. Твърди, че липсва непозволено
увреждане и че същата не е материалноправно легитимирана да отговаря за иск за
извършени подобрения, както и че ищците не са добросъвестни владелци и не могат
да претендират право на задържане. Излага, че спрямо ищците има успешно
проведен иск по чл. 135 от ЗЗД за процесния имот, поради което същите не са
владелци, а само държатели на имота и нямат право на задържане за имота. Твърди,
че трите обекта са били обединени кадастрално в един с идентификатор 10135.2515.3152.1.22 със Заповед на ИД на АГКК №
КД-14-03-2383/18.09.2013 г., поради което ищците не са реализирали разходи по
обединяването на трите обекта. Претендира,
че ищците не са извършили описаните подобрения, доколкото промяната на
функционалното предназначение на обекта не налагало извършването на СМР.
Излагат съображения, че подобренията не представляват самостоятелно имущество, на
което ищците да могат да претендират, че са собственици. Поддържа се, че
подобренията не са собственост на извършителя им, а на собственика на имота към
момента на извършването им – другия ответник „***” ЕООД. Ответницата
в качеството си на взискател по изп. дело № 20137130400292 на ЧСИ Л.Т. насочила
изпълнението към собствените на длъжника „***” ЕООД трите съставни имота, от
които е образуван имот с идентификатор 10135.2515.3152.1.22 по КККР на гр.
Варна, СО „Ален мак”. Поддържа, че дори да са извършени подобрения, то те са
включени в оценката на имота при публичната продан и със сумите от продажбите
са погасени задълженията на дружеството. Твърди, че е налице идентичност между
имот с идентификатор 10135.2515.3152.1.22, предмет на описа и оценката по
изпълнителното дело и имотите, предмет на иска по чл.135 от ЗЗД, за което по
делото са представени доказателства. Излага, че за периода м. 11.2014 г. – м. 12.2015
г. ищците са променили единствено предназначението на имота от офис в
апартамент, без да извършват преустройства, което е довело до намаляване на
пазарната стойност на имота, както и, че дори да са извършвани подобрения, това
е станало в период от време, предхождащ посочения от ищците, и че обединяването
на трите имота в един е започнало още през м. 09.2013 г. Сочи, че ищецът Т.Г. е
бил инвеститорски контрол в ответното дружество и, че същият не е извършвал
разходи, тъй като трите имота са били обособени като един с изменение на
проекта с екзекутив още с изграждането на сградата преди 2006 г. и не се
налагало извършването на разходи по обединяването им. Ответницата оспорва
представените два договора с разписки за проектиране, сключени с арх. Румяна
Димитрова от 06.03.2013 г. и с ЕТ „Т.Г.” с твърдения, че същите са съставени за
целите на исковото производство, тъй като са с недостоверна дата и счита, че не
са представени документи за извършени разходи.
Ответникът
„***” ЕООД, в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор на
исковата молба. В допълнително депозирано становище от същия се съдържа
признание на факти, а именно: че дружеството е продало на ищците описаните
обекти в нотариален акт № 50, том I,
рег. № 1126, дело № 49/06.02.2013 г. на нотариус Огнян Шарабански, като е
получило посочената в акта пазарна цена. Признава се фактът, че ищците са след
покупката ищците са направили изкоп около югозападната страна на сградата и са
поставили прозорец в югозападната страна на склада, към прокопания английски
двор, както и са извършили промени по обединяването на трите обекта,
включително премахване на вътрешни прегради и изграждане на нови. Признат е
фактът, че дружеството ответник „***” ЕООД е длъжник по
изпълнително дело № 20137130400292 на ЧСИ Л. Т., по което е извършена публична
продан на имоти с идентификатори 10135.2515.3152.1.17, 10135.2515.3152.1.18 и
10135.2515.3152.1.19, изменени и обединени в имот с идентификатор 10135.2515.3152.1.22
по КККР на гр. Варна. Съдържа се и признание, че измененията и подобренията,
извършени в новия обект след 06.02.2013 г. не се собствени на дружеството.
Съдът,
след като се запозна предявените искове, материалноправните норми,
регламентиращи процесните отношения, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеният договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 50, том I, рег. № 1126, дело № 49/06.02.2013
г. на нотариус Огнян Шарабански се установява, че ищците Т.Н.Г. и М.П.Д. са
закупили от ответника „***” ЕООД недвижими имоти: А) офис с
идентификатор 10135.2515.3152.1.17,
находящ се в сграда № 1, съгласно КККР на гр. Варна, с.о. „Ален Мак“, на първи
етаж с площ 56,04 кв.м., както и 3,8377% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена
сградата, при граници и съседи по скица имоти с идентификатори: на същия етаж -
10135.2515.3152.1.18, под обекта – няма, над обекта - 10135.2515.3152.1.7 и 10135.2515.3152.1.6;
Б) фитнес с идентификатор 10135.2515.3152.1.18, находящ се в сграда №
1, съгласно КККР на гр. Варна, с.о. „Ален Мак“, на първи етаж с площ 32,50
кв.м., както и 2,2257% идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, при граници и
съседи по скица имоти с идентификатори: на същия етаж - 10135.2515.3152.1.17, под
обекта – няма, над обекта - 10135.2515.3152.1.6 и 10135.2515.3152.1.7; В)
склад с идентификатор 10135.2515.3152.1.19,
находящ се в сграда № 1, съгласно КККР на гр. Варна, с.о. „Ален Мак“, на първи
етаж с площ 59,53 кв.м., както и 2,7071% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена
сградата, при граници и съседи по скица имоти с идентификатори: на същия етаж -
10135.2515.3152.1.18 и 10135.2515.3152.1.16, под обекта – няма, над обекта - 10135.2515.3152.1.6,
10135.2515.3152.1.7 и 10135.2515.3152.1.5; Г) поземлен имот с
идентификатор 10135.2515.3152,
съгласно КККР на гр. Варна, с.о. „Ален Мак“, с площ 1263 кв.м., без построената
в имота сграда с идентификатор 10135.2515.3152.1, при граници и съседи на
поземления имот по скица – 10135.2515.949, 10135.2515.964, 10135.2515.965, 10135.2515.2037,
10135.2515.9630, 10135.2515.963, 10135.2515.3733, 10135.2515.9723 и 10135.2515.950. В договорът е посочено, че
данъчната оценка на имотите е в размер на 82 206,00 лева, а продажната
цена на същите е в размер на 12 000,00 лева. Съдържа се отбелязване, че
върху имотите има наложени възбрани, подробно описани в нотариалния акт, като
купувачите са заявили съгласие да закупят имотите при посочените условия.
Към материалите по делото са
приобщени и три броя схеми на самостоятелни обекти, описани в нотариалния акт,
като представени пред нотариуса документи.
Представено е копие от
Решение № 50/12.02.2017 г., поправено с Решение № 153/11.07.2017 г., постановени
по т. дело № 731/2016 г. по описа на ВКС, I ТО, с което е отменено Решение №
327/14.12.2015 г. по т.д. № 723/2015 г. на Варненски апелативен съд и вместо
него е обявена за недействителна, на основание чл. 135 ЗЗД, спрямо С.С.,
гражданин на Република Казахстан и Кралство Белгия, сключеният между М.П.Д., Т.Н.Г.
и Б.Д.Г. и „***” ЕООД, гр. Варна, обективиран в нотариален акт № 50/06.02.2013
г., том I, рег. № 1126, дело № 49/13 г. на
нотариус Огнян Шарабански, рег. № 147 в НК, договор за продажба на офис с
идентификатор 10135.2515.3152.1.17, фитнес
с идентификатор 10135.2515.3152.1.18 и склад с идентификатор 10135.2515.3152.1.19,
находящи се в сграда № 1, с.о. „Ален мак“ гр. Варна.
Приложено
е копие и от отмененото Решение № 327/14.12.2015 г., постановено по в. т. дело
№ 723/2015 г. на Варненски апелативен съд, както и първоинстанционното решение
№ 642/27.07.2015 г., постановено по т. дело № 1824/2014 г. по описа на ВОС,
както и копие от исковата молба, с която е инициирано производството.
Видно
от представения протокол за опис и оценка на недвижими имоти от 20.07.2017 г.
на посочената дата ЧСИ Л.Т., по изп. дело № 20137130400292, образувано по
издаден в полза на С.С. изпълнителен лист, е описала недвижим имот, собственост
на длъжника „***” ЕООД, находящ се в гр. Варна, с.о. „Ален мак“,
представляващ СОС с ид. № 10135.2515.3152.1.22, образуван от имоти с ид. № 10135.2515.3152.1.17,
10135.2515.3152.1.18 и 10135.2515.3152.1.19, с площ от 128,07 кв.м., състоящ се
от входен коридор, Г-образно голямо помещение, мокро помещение, включващо
отделно обособени две бани, тоалетна и оборудвана сауна, коридор, две стаи и
килер, ведно с 8,7705% ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху ПИ. В протоколът е посочено, че СЧИ е установил, че към датата на
описа имотът е във владение на Т.Н.Г., на когото имотът е оставен за
управление.
Събрано като писмено
доказателство е съобщение изх. № 2299/07.08.2017 г. по изп. дело №
20137130400292 на ЧСИ Л.Т., с което са уведомени ищците, за насрочена публична
продан от 20.08.2017 г. до 20.09.2017 г. на недвижим имот, собственост на
длъжника „***” ЕООД за удовлетворяване вземането на взискателя С.С., а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2515.3152.1.22, находящ се в
гр. Варна, р-н „Приморски“, с.о. „Ален мак“, ет. 1, сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор10135.2515.3152, съгласно КР, одобрени със Заповед
РД-18-92/15.10.2008 г. и изменени със Заповед КД-14-032383/18.09.2013 г., с
предназначение на самостоятелния обект за офис с площ 128,07 кв.м., както и
8,7705% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот. За удостоверяване на същото обстоятелство е приложено и
обявление на ЧСИ Л.Т., в което е посочена първоначална цена в размер на
105 000 лева.
Представено е разрешение за
строеж № 223/17.10.2014 г., съгласно което Община Варна разрешава на Т.Н.Г. и М.П.Д.
да извършат промяна предназначение на офис с идентификатор №
10135.2515.3152.1.22, находящ се на I
етаж, в апартамент във вилна сграда в ПИ № 3152, кв.. 67, по плана на с.о.
„Ален мак“ гр. Варна, на основание чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ, чл. 148, ал. 1,
2 и 4, вр. чл. 38, ал. 5 и 7 от ЗУТ.
Съобразно договор от
06.03.2013 г., Т.Н.Г. е възложил на арх. Румяна Ненова Димитрова да извърши
изработване и реализиране на проект за кадастрално обединение на склад, фитнес
и офис в офис, находящи се в сграда в ПИ № 10135.2515.3152, „Ален мак“, Варна,
както и изработване на проект „Промяна на предназначение на офис в апартамент
във вилна сграда в ПИ 10135.2515.3152. В договора се съдържа разписка, с която
Румяна Ненова Димитрова, заявява, че на 11.09.2014 г. е получила сумата от 1700
лева от Т.Н.Г. по договор с него. Приложен е също договор от 04.04.2014 г., с
който Т.Н.Г. и М.П.Д. са възложили на ЕТ „Т.Г.“ да извърши строителен надзор на
строеж „Промяна на предназначение на офис в апартамент във вилна сграда в ПИ
10135.2515.3152, „Ален мак“, като в края на договора се съдържа за получена от
ЕТ „Т.Г.“ на 11.12.2014 г. сума в размер на 650 лева.
Към доказателствения
материал по делото е приобщен нотариален акт за собственост върху недвижим имот
№ 22, том 5, рег. № 14653, дело № 697 от 2013 г., от който се установява, че на
14.10.2013 г., на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК, нотариус Ваня Георгиева е
признала Т.Н.Г. и Б.Д.Г. за собственици на ½ идеална част и М.П.Д. за
собственик на ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.2515.3152.1.22, находящ се в сграда № 1 по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. и изменени със Заповед
КД-14-03-2383/18.09.2013 г., представляващ офис, находящ се в гр. Варна, район
„Приморски“, с.о. „Ален мак“ на първи етаж, със застроена площ от 128,07 кв.м.,
при граници по представена схема: на същия етаж: 10135.2515.3152.1.16; под
обекта – няма; над обекта - 10135.2515.3152.1.6, 10135.2515.3152.1.7,
10135.2515.3152.1.5, както и съответните 8,7705% идеални части от от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор
10135.2515.3152.
Съгласно представено
удостоверение, изх. № 25-39140-11.06.2015 г., Агенцията по геодезия,
картография и кадастър е удостоверила, че Т.Н.Г., в качеството на възложител по
смисъла на чл. 161, а. 1 от ЗУТ на обект „Промяна на предназначение на офис с
идентификатор № 10135.2515.3152.1.22, находящ се на 1 етаж, в апартамент във
вилна сграда в ПИ № 3152, кв. 67 по плана на с.о. „Ален мак“, гр. Варна, е
представил пред Агенцията необходимата документация.
Представено е „Разпределение“
с посочен обект „Промяна на предназначение на офис в апартамент във вилна
сграда - ПИ 3152, кв. 67, „Ален мак“ гр. Варна, както и издадена от Агенцията
по геодезия, картография и кадастър схема № 15-242335-11.06.2015 г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2515.3152.1.22, в която е
посочен стар идентификатор: 10135.2515.3152.1.17, 10135.2515.3152.1.18,
10135.2515.3152.1.19.
Представена е сметка/фактура
№ ********** от 06.02.2013 г., издадена от нотариус Огнян Шарабански за
начислени нотариални такси в общ размер на 2 373,82 лева с посочено
задължено лице М.П.Д..
От приложеното платежна
нареждане № М05729/07.02.2013 г. се установява извършен от името на М.П.Д.
банков превод на сума в размер на 2 137,36 лева в полза на Община Варна
при посочено сонование „МД“.
Представено е издадено от
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, въз основа на съдебно
удостоверение по т.д. № 1824/2014 г. на ВОС, удостоверение № 25-67428-30.10.2014
г., в което е отразено, че самостоятелен обект с идентификатор №
10135.2515.3152.1.22, е образуван от обединяване на самостоятелни обекти в
сграда с идентификатори 10135.2515.3152.1.17, 10135.2515.3152.1.18,
10135.2515.3152.1.19, което изменение е одобрено с влязла в сила Заповед №
КД-14-03-2383/18.09.2013 г. на Началника на СГКК – Варна.
От представеното копие от
Заповед № КД-14-03-2383/18.09.2013 г. се установява, че одобрено изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135,
одобрена със Заповед № РД-18-92/ 14.10.2008 г., състоящо се в: нанасяне на нови
обекти в КККР: схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2515.3152.1.22, площ по документ 128,07 кв.м., собственост на М.П.Д. и Т.Н.Г.,
въз основа на документ: нотариален акт № 190, том V, рег. 2134, дело 1004 от 07.02.2013 г.,
издаден от Служба по вписванията – Варна; заличаване на обекти от КККР: схема
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2515.3152.1.17, площ по
документ 56,04 кв.м., собственост на М.П.Д. и Т.Н.Г., въз основа на документ:
нотариален акт № 190, том V,
рег. 2134, дело 1004 от 07.02.2013 г., издаден от Служба по вписванията –
Варна; схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2515.3152.1.18, площ по документ 32,5 кв.м., собственост на М.П.Д. и Т.Н.Г.,
въз основа на документ: нотариален акт № 190, том V, рег. 2134, дело 1004 от 07.02.2013 г.,
издаден от Служба по вписванията – Варна; схема на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 10135.2515.3152.1.19, площ по документ 39,53 кв.м., собственост
на М.П.Д. и Т.Н.Г., въз основа на документ: нотариален акт № 190, том V, рег. 2134, дело 1004 от 07.02.2013 г.,
издаден от Служба по вписванията – Варна.
Представено е копие от
Решение от м. 12.2017 г. по в. гр. дело № 2178/2017 г. по описа на ВОС, с което
е оставена без уважение, като неоснователна жалбата на Т.Н.Г., и М.П.Д. в
качеството им на трети лица владеещи имота – срещу опис и оценка на недвижим
имот, обективиран в протокол от 20.07.2017 г. От мотивите на решението се
установява, че се касае за жалба, подадена срещу действия на ЧСИ Л.Т€ с рег. №
713 по изп. дело № 20137130400292.
Приложено е копие от схема №
15-393474-30.10.2014 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2515.3152.1.22, в която е посочен стар идентификатор:
10135.2515.3152.1.17, 10135.2515.3152.1.18, 10135.2515.3152.1.19.
Представен е екзекутивен
чертеж, носещ дата януари 2005 г., върху който са видни множество отбелязвания
със знак „Х“ върху преградни стени.
Агенция по геодезия,
картография и кадастър е предоставила по делото заверено копие от екзекутивен
чертеж по заявление рег. № 94-21894/ 30.07.2013 г. от Т.Н.Г..
От представения договор от
20.02.2014 г. се установява, че М.П.Д. и Б.Д.Г. са възложили на Т.Н.Г.
ръководство и инвестиционен контрол на строеж „Промяна предназначение на офис с
идентификатор 10135.2515.3152.1.22, находящ се на 1 етаж, в апартамент във
вилна сграда в ПИ 3152, кв. 67 по плана на с.о. „Ален мак“, гр. Варна.
Съгласно договор от
20.02.2014 г., М.П.Д. и Т.Н.Г. са възложили на „Симеонов билд 08“ ЕООД да извърши
ремонтни и строителни работи за строеж „Промяна предназначение на офис с
идентификатор 10135.2515.3152.1.22, находящ се на 1 етаж, в апартамент във
вилна сграда в ПИ 3152, кв. 67 по плана на с.о. „Ален мак“, гр. Варна. Към
договора е приложен протокол – образец 19 № 4 от 23.12.2014 г. с посочени вид,
обем и цена на извършените СМР, както и фактура № 8/23.12.2014 г. издадена от
„Симеонов билд 08“ ЕООД на М.П.Д. за сума в размер на 1150 лв. с посочено
наименование на стоката/услугата „плащане по договор от 20.02.2014 г.
Представено е пълномощно от
24.02.2010 г., с което собственика на „Симеонов билд 08“ ЕООД е упълномощил
Стоимен Димитров Новков да издава фактури от името на дружеството.
С договор от 20.02.2014 г., М.П.Д.
и Т.Н.Г. са възложили на „Елена Й.“ ЕООД да извърши ремонтни и строителни
работи за строеж „Промяна предназначение на офис с идентификатор
10135.2515.3152.1.22, находящ се на 1 етаж, в апартамент във вилна сграда в ПИ
3152, кв. 67 по плана на с.о. „Ален мак“, гр. Варна. Към този договор са приложени:
протокол – образец 19 № 1 от 28.05.2014 г. с посочени вид, обем и цена на
извършените СМР, а стойността на които е издадена фактура № 1 с фискален бон от
31.05.2014 г. за сумата от 9 800 лева; протокол – образец 19 № 2 от
28.10.2014 г. с посочени вид, обем и цена на извършените СМР, а стойността на
които е издадена фактура № 5 с фискален бон от 31.10.2014 г. за сумата от
7 1000 лева; протокол – образец 19 № 3 от 20.11.2014 г. с посочени вид, обем
и цена на извършените СМР, а стойността на които е издадена фактура № 6 с
фискален бон от **.11.2014 г. за сумата от 4 350 лева.
Представено е пълномощно от
26.06.2009 г., с което управителя на „Елена Й.“ ЕООД е упълномощил Стоимен
Димитров Новков да издава фактури от името на дружеството.
По делото е представено
копие от образуваната пред Район „Приморски“ на Община Варна преписка по
Заявление за издаване на разрешение за строеж на основание чл. 148 от ЗУТ вх. №
АУ252001ПР/17.10.2014 г., подадено от Т.Н.Г. и М.П.Д., съдържаща: посоченото
заявление; разрешение за строеж № 223/17.10.2014 г.; виза № АУ198844/30.05.2014
г.; приходна квитанция № 213624/17.10.2014 г. за сумата от 100 лв.; приходна
квитанция № 213623/ 17.10.2014 г. за сумата от 86 лв.; приходна квитанция №
206720/26.09.2014 г. за сумата от 25 лв.; заявление за проучване, разглеждане и
одобряване на инвестиционни проекти… вх. № АУ244348ПР/26.09.2014 г.;
удостоверение за пълна проектантска правоспособност на арх. Румяна Ненова
Димитрова; застрахователна полица № 1413013170000397870; заповед №
КД-14-03-2383/18.09.2013 г. на АГКК; технически паспорт рег. № 111/14.10.2014
г.; комплексен доклад съгласно чл. 142, (5), (6), т. 2 от ЗУТ от м. 09.2014 г.;
договор от 15.01.2014 г-, сключен между Т.Н.Г. и М.П.Д. от една страна и
„Рувипонт – Консулт“ ООД от друга, за консултантска услуга; лиценз №
ЛК-000711/16.04.2010 г.; удостоверение изх. № 20140507132014/07.05.2014 г. от
АВп; списък на екипа от правоспособни физически лица към 13.05.2014 г.,
неразделна част от лиценз; застрахователна полица № 1413013170000423419;
нотариален акт № 50, том I,
рег. № 1126, дело № 49/2013 г.; схема № 15-224301/04.07.2014 г.; становище №
1191/01.09.2014 г. от „ВиК – Варна“ ООД; удостоверение № ВН14-УС-0986/
25.08.2014 г. от „Енегро – Про Мрежи“ АД; Заповед № Г-1008/23.11.2004 г. на
кмета на Район „Приморски“; удостоверение № 250/18.12.2006 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж; разрешение за строеж № 277/19.04.2005 г.; становище по
част електрически инсталации от 05.2014 г.; удостоверение за пълна проектантска
правоспособност № 05126; застрахователна полица № 212214031000152/02.09.2014
г.; становище от инж. Нели Желязкова Атанасова от 28.04.2014 г.; удостоверение
за пълна проектантска правоспособност № 05219; застрахователна полица №
13180130360000035; конструктивна експертиза от **.10.2014 г.; удостоверение за
пълна проектантска правоспособност № 05263; застрахователна полица
212214031000037/ 27.02.2014 г.; удостоверение рег. № 00067 за упражняване на
технически контрол…; застрахователна полица № 212214031000005/06.01.2014 г.;
два броя договори за изработка от 15.04.2014 г.; оценка за съответствие от
04.2014 г.; инвестиционен проект.
Представено е постановление
за възлагане на недвижим имот, издадено на 05.04.2018 г. по изп. дело №
20137130400292 на ЧСИ Л.Т., с което е възложен на С.С. самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10135.2515.3152.1.22,
по КК, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2515.3152
и представляващ жилище-апартамент с площ от 128,07 кв.м., състоящ се от входен
коридор, три стаи, две бани, тоалетна, сауна, коридор, килер, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж 10135.2515.3152.1.16, под обекта – няма, над обекта 10135.2515.3152.1.6, 10135.2515.3152.1.7, 10135.2515.3152.1.5, както и 8,7705% ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10135.2515.3152,
находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, с.о. „Ален мак“, квартал 67 с площ от
1263 кв.м., за сумата от 105 000,13 лева. Върху постановлението е
отбелязано, че същото е влязло в сила на 02.05.2018 г.
От съобщение с изх. №
1480/22.05.2018 г., изготвено по изп. дело № 20137130400292 се установява, че
ЧСИ Л.Т. е насрочила въвод във владение на недвижимия имот за 30.05.2018 г.
По делото са събрани гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля Росен Русев Митев. От разпита на
същия се установява, че същият е бил в трудово правоотношение с ищеца М.Д..
Свидетелят има преки впечатления от обекта към 2014 г., когато изнасял мебели и
чаршафи, къртил бетон в мазата, изкопал английски двор, полагал кабели. Към
него момент според свидетеля имало два входа към имота. Същият няма впечатления
да са премахвани стени и да е извършвано строителство.
По
делото е прието заключение на вещото лице инж. П.К.М. по допусната
съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че в обектите с
идентификатор 10135.2515.3152.1.17 - офис, 10135.2515.3152.1.18 – фитнес и
10135.2515.3152.1.19 – склад, са извършени изменения и подобрения след датата
на съставяне на нотариален акт № 50 – 06.02.2013 г., като е прието, че това са
посочените в представените от ищците протоколи – образци 19 работи. Описано е
състоянието на имотите към м. 02.2013 г.; изпълнените СМР са възприети от
вещото лице по мярка, количество, единична цена и обща стойност, така както са
посочени в протокол обр. 19 № 1/28.05.2014 г., протокол обр. 19 № 2/28.10.2014
г., протокол обр. 19 № 3/20.11.2014 г. и протокол обр. 19 № 4/23.12.2014 г. Вещото
лице инж. М. приема, че пазарната стойност, определена по метода на
осъвременената възстановителна стойност възлиза в размер на 67 100 лева
общо за трите обекта – офис с ид. 10135.2515.3152.1.17, фитнес с ид. 10135.2515.3152.1.18
и склад с ид. 10135.2515.3152.1.19, а стойността на офис с ид.
10135.2515.3152.1.22 е в размер на 84 300 лева. Посочвайки необходимите
документи по ЗУТ и ЗКИР, вещото лице е изброило представените такива от
страните по делото и съдържащи се в преписката, предоставена от Район
„Приморски“ при Община Варна. Вещото лице е категорично, че апартамент с
идентификатор 10135.2515.3152.1.22 е идентичен с обекта, предмет на публична
продан по изп. дело № 20137130400292 на ЧСИ Л.Т..
От
заключението на вещото лице Е.Й.Т. по допусната съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че общата стойност на всички заплатени суми от ищците във връзка
с промяна предназначението на трите имоти и обединяването им в един имот,
възлизат в размер на 28 250 лева, съобразно
посочени от вещото лице фактури, с касови бонове към тях и договори с оформени
разписки за изплатени суми. Вещото лице сочи, че ищците са заплатили такси в
размер на 644,77 лева в нотариалното
производство по признаване на правото им на собственост върху апартамент с ид.
10135.2515.3152.1.22 и издаването на нотариален акт № 22, том 5, рег. № 14653,
дело № 697/14.10.2013 г. Вещото лице е установило, че за покупката на офис, фитнес
и склад по нотариален акт № 50, том 1, рег. № 1126, дело № 49/06.02.2013 г.
ищците са заплатили такси и данък в общ размер на 3 018,20 лева.
При тази фактическа установеност, съдът извежда
следните прави изводи:
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 440, ал. 1 от ГПК чл. 440, ал. 3 от ГПК и чл. 192 от ЗЗД.
Предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане от настоящия съдебен състав,
съобразно указанията на въззивната инстанция, обективирани в Определение № 706/14.12.2017
г., постановено по ч. гр. дело № 554/2017 г. на Варненски апелативен съд.
Не се спори
между страните, а и се установява от материалите по делото, че посредством
сделката обективирана в нотариален акт № 50, том I, рег. № 1126, дело № 49/06.02.2013
г. ищците Т.Н.Г. (по време на брака с Б.Д.Г.) и М.П.Д. са закупили от ответника „***”
ЕООД офис с идентификатор 10135.2515.3152.1.17,
фитнес с идентификатор 10135.2515.3152.1.18
и склад с идентификатор 10135.2515.3152.1.19. Ответникът „***”
ЕООД е признал фактът на заплащането на посочената в договора цена в размер на
12 000 лева.
Установи
се, че от закупените три обекта - офис с идентификатор 10135.2515.3152.1.17,
фитнес с идентификатор 10135.2515.3152.1.18
и склад с идентификатор 10135.2515.3152.1.19 е обособен офис с идентификатор 10135.2515.3152.1.22, в последствие – апартамент с идентификатор 10135.2515.3152.1.22.
С влязло в сила Решение №
50/12.02.2017 г., поправено с Решение № 153/11.07.2017 г., постановени по т.
дело № 731/2016 г. по описа на ВКС, I
ТО, с което е обявена за недействителна, на основание чл. 135 ЗЗД, спрямо С.С.,
гражданин на Република Казахстан и Кралство Белгия, сключеният между М.П.Д., Т.Н.Г.
и Б.Д.Г. и „***” ЕООД, гр. Варна, обективиран в нотариален акт № 50/06.02.2013
г., том I, рег. № 1126, дело № 49/13 г. на
нотариус Огнян Шарабански, рег. № 147 в НК, договор за продажба на офис с
идентификатор 10135.2515.3152.1.17, фитнес
с идентификатор 10135.2515.3152.1.18 и склад с идентификатор 10135.2515.3152.1.19.
Пред
ЧСИ Л.Т. е образувано изп. дело № 20137130400292 за събиране на парично вземане
на С.С. срещу „***” ЕООД, за което е издаден изпълнителен лист по в.
гр. дело № 117/2013 г. на АС – Варна. Безспорно се касае за образувано
изпълнително производство за събиране на парично вземане.
След влизане в сила на
съдебното решение по чл. 135 от ЗЗД, взискателят С.С. поискала от ЧСИ да насочи изпълнението върху имот с
идентификатор 10135.2515.3152.1.22,
обединяващ имоти с идентификатори 10135.2515.3152.1.17,
10135.2515.3152.1.18 и 10135.2515.3152.1.19. Имотът е описан от ЧСИ на
20.07.2017 г. и след проведена публична продан, с постановление за възлагане от
05.04.2018 г. вляло в сила на 02.05.2018 г. е възложен на взискателя С.С. за
сумата от 105 000,13 лева. Насрочен е въвод във владение на недвижимият
имот за 30.05.2018 г., като от същата дата е по настоящото дело е издадена
обезпечителна заповед за наложена обезпечителна мярка спиране на изпълнението
по изп. дело № 20137130400292.
Към настоящия момент няма данни дали въводът е осъществен.
По иска с правно основание чл. 440, ал.
1 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 440, ал.
1 от ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението,
може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено
изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника, т. е. в закона е
предвиден способ за защита на правата на третите лица, засегнати от
принудителното изпълнение, под формата на отрицателен установителен иск. За
предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес, който произтича
от изричната разпоредба в закона, както е посочено и в мотивите на Тълкувателно
решение № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: искът
е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало
принудително изпълнение за парично задължение на длъжника са предприети
изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и
то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Правата на
третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал.
1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му.
При събраните по делото
доказателства се установява наличието на правен интерес у ищците за воденето на
иска – установено е наличието на образувано изпълнително производство за
събиране на парично вземане, като изпълнението е насочено върху процесния имот.
Съобразно приетото в Тълкувателно
решение № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, искът по чл. 440, ал.
1 от ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във
владение на вещта, върху която е насочено принудително изпълнение, и може да
упражни правото си на обжалване по чл. 435, ал.
4 от ГПК, с изключение на случаите, когато това право е упражнено и
жалбата е уважена. В настоящия случай, ищците са упражнили правото си на жалба,
за което е образувано в. гр. дело № 2178/2017 г. по описа на ВОС, но същата е
оставена без уважение от разглеждащия съдебен състав, т.е. не е налице
позитивно за ищците решение. Установен е и фактът на упражняване на
фактическата власт от ищеца Т.Н.Г. върху спорния имот.
Ответникът С.С., като взискател по изпълнението, черпи правата си от влязло в сила съдебно
решение, постановено по иск по чл. 135 от ЗЗД, с което по отношение на нея е
обявена недействителността на разпоредителната сделка за процесния имот,
сключена между ищците и други ответник „***” ЕООД. Следва да се отбележи, че
още при придобиването на имота, ищците изрично са посочили в договора, че са
уведомени за вписани върху същия тежести.
Уважаването на иска по чл.
135 от ЗЗД няма вещни последици. Имуществото, предмет на увреждащата сделка, не
се реституира в патримониума на длъжника, а се счита за имущество на длъжника
само в отношенията между кредитора и длъжника. Кредиторът разполага с правото
да се удовлетвори от имуществото, предмет на увреждащата сделка, като може да
насочи принудително изпълнение срещу същото. Когато предмет на изпълнението е
парично вземане, а увреждащата сделка е за недвижим имот, кредиторът може да
насочи изпълнението върху имота и след осъществяване на публичната продан да се
удовлетвори от получената сума. Тези свои права е реализирала ответницата С.С.
в рамките на образуваното изпълнително производство. Ищците, независимо, че се
легитимират като собственици на имота, следва да търпят насочено срещу
имуществото им принудително изпълнение за погасяване на чуждо задължение – това
на техния праводател, с оглед обвързаността им с влязлото в сила решение по чл.
135 от ЗЗД.
С предявяването на иска за приемане за
установено, че длъжникът „***” ЕООД не е собственик на имуществото, върху което
е насочено изпълнението, ищците се домогват да докажат, че решението по чл. 135
от ГПК няма действие по отношение на извършените в имота изменения и подобрения,
че кредиторът С.С. няма право да насочва изпълнението върху тях. Според
доктрината и практиката подобренията са наразривно свързани с главната вещ и
следват нейната собственост. Сочените от ищците в исковата и уточняващите молби
изменения и подобрения не могат да бъдат годен обект на самостоятелни права на
собственост, които да могат да бъдат противопоставени на взискателя по
изпълнението.
По отношение на взискателя С.С.
не е налице насочване на принудителното изпълнение, срещу имущество, което не
принадлежи на длъжника „***” ЕООД, поради което искът с правно основание чл.
440, ал. 1 от ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли.
Разпоредбата на чл. 73, ал.
2 от ГПК предоставя възможност на добросъвестния владелец да упражни право на
задържане върху подобрената от него вещ до заплащането на стойността на
подобренията от собственика. Възражение за право на задържане може да упражни
ответника-владелец в производство по ревандикация на имота на собственика му.
Нормата на чл. 72, ал. 3 е специална и се прилага само в отношенията
владелец-собственик. Правото на задържане може да се упражни само от владелец,
извършил подобренията докато е бил такъв, при това само по отношение на
собственика.
В настоящият казус, фактът,
че сделката е обявена за относително недействителна по отношение на кредитора
на продавача, не ограничава ищците да се легитимират като собственици на имота
по отношение на ответника „***” ЕООД. Ищците не са имали качеството на владелци
по отношение на имота. Същите извършвали подобрения в имот, който е тяхна
собственост, по силата на прехвърлителната сделка. В хипотезата на подобрения,
извършени от приобретателя по валидна правна сделка, не може да се разглежда
въпроса за упражняване на право на задържане, доколкото измененията и
подобренията в имота са извършени от неговия собственик.
Неоснователно е искането на
ищците да им бъде признато право на задържане върху имота до заплащането на
подобренията от ответника С.С..
По
иска с правно основание чл. 440, ал. 3 от ГПК.
Съобразно
разпоредбата на чл. 440, ал.3 ГПК, взискателят отговаря при условията на чл. 45
от ЗЗД за вредите, причинени на трети лица чрез насочване на изпълнението върху
имуществото, което им принадлежи.
В
настоящото производство е установено, че ответницата С.С. има качеството на
взискател по образуваното изп. дело № 20137130400292 по описа на ЧСИ Л.Тодрова,
като същото е образувано за събиране на парично вземане.
Ответницата С.С., в
качеството на взискател (кредитор), по отношение на когото е влязло в сила съдебно
решение, постановено по иск по чл. 135 от ЗЗД, с което обявена
недействителността на разпоредителната сделка за процесния имот, сключена между
ищците и други ответник „***” ЕООД разполага с правото да се удовлетвори от
имуществото, предмет на увреждащата сделка, като може да насочи принудително
изпълнение срещу същото. По отношение на увредения кредитор, имуществото се
счита, че не е напуснало патримониума на длъжника, поради което същата е
реализирала правата си по чл. 442 от ГПК, като е насочила изпълнението върху
имуществото, предмет на влязлото в сила съдебно решение по чл. 135 от ЗЗД. Насочването
на изпълнението е законосъобразно действие, извършено от взискателя, поради
което не е налице противоправно поведение на същия, което да е довело до
увреждане на ищците, за които да се дължи обезщетение.
Доколкото не са налице предпоставки за
ангажиране отговорността на взискателя за заплащане на обезщетение за вреди от
незаконосъобразно насочено изпълнение, не следва да се ангажира и отговорността
му за лихви върху това обезщетение.
По изложените съображения искът по чл. 440,
ал. 3 от ГПК следва да се отхвърли, като неоснователен.
По
иска с правно основание чл. 192 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 192 от ЗЗД предвижда за
купувача, който по време на продажбата е знаел за правата на трети лица, при
съдебно отстранение, възможност да иска само връщане на цената.
При осъществена или евентуална евикция е
налице пълно или неточно изпълнение на задължението на продавача да прехвърли
правото на собственост на купувача поради противопоставими права на трето лице,
т.е. налице е неизпълнение по причина, за която продавачът отговаря. Отговорността
на продавача по чл. 192, ал. 1 от ЗЗД е ограничена само до връщането на цената,
когато при продажбата купувачът е знаел за правата на третите лица, т.е. същият
е бил недобросъвестен.
В настоящото производство ищците имат
качеството на приобретател, срещу когото успешно и проведен иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД. Предпоставка за уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД
е наличието на знание у съдоговорителя на длъжника за увреждането на кредитора,
поради което ищците в настоящото производство нямат качеството на добросъвестен
купувач по смисъла на чл. 188 от ЗЗД. Недобросъвестните преобретатели не може
да ангажират отговорността на своя праводател по реда на чл. 189 от ЗЗД, а
единствено могат да търсят връщане на цената по реда на чл. 192, ал. 1 от ЗЗД.
От договора за
покупко-продажба се установява, че заплатената цена от ищците за закупуването
на четири имота възлиза в общ размер на 12 000 лева, при данъчна оценка на
същите имоти в общ размер на 82 206 лева. Ответникът „***” ЕООД е признал
получаването на сумата, посочена като продажна цена.
Анализът на съотношението на
заплатената цена към данъчната оценка на имотите сочи, че за трите обекта,
предмет на решението по чл. 135 от ГПК, ищците са заплатили цена в размер на 8 626,39
лева. До този размер следа да бъде уважен искът, като се отхвърли за разликата
до претендирания размер от 12 150 лева.
Не се ангажираха доказателства ответникът да
е изпаднал в забава – същият да е поканен от ищците да върне получената
продажна цена, още по-малко на дата 06.02.2013 г. Като покана за плащане съдът
възприема исковата молба, поради което законната лихва следва да бъде присъдена
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.
Съобразно изхода на спора, ищците имат право на разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, а ответниците, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК имат право да претендират разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Ищците, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 452), претендират
разноски в общ размер на 6089 лв., включващи 2754 лв. държавни такси, 20 лв.
такси за съдебни удостоверения, 15 лв. държавна такса по частна жалба, 800 лв.
депозити за вещи лица и 2500 лв. адвокатско възнаграждение. Извършването на
разноски в посочените размери е доказано със съответните платежни документи. Неоснователното
е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно
броя и цената на предявените искове, фактическата и правна сложност на спора,
продължителността на съдопроизводството и обема на извършените правни действия
от процесуалния представител.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищците имат право на разноски съразмерно
на уважената част от иска с правно основание чл. 192 от ЗЗД. Съдът приема, че
по този иск ищците са направили разноски в общ размер на 1236 лв., включващи заплатена
държавна такса в размер 486 лв. и адвокатско възнаграждение, съразмерно на
цената на този иск в размер на 750 лв. Направените разноски за депозити за
експертизи и издаване на съдебни удостоверения са направени от страната във
връзка с исковете по чл. 440 от ГПК. Съразмерно на уважената част от иска
ищците имат право на разноски в размер на 877,55 лв., който следва да се
възложат на ответника по този иск „***” ЕООД.
Ответникът С.С., съобразно представен списък по чл. 80
от ГПК (л. 453) претендира разноски в размер на 1415,04 лв., включващи
адвокатско възнаграждение в размер на 1378 лв. и 32,04 лв. държавни такси по
обжалване на обезпечителни мерки. Извършването на разноските е удостоверено с
платежни документи. Исковете срещу този ответник са отхвърлени изцяло, поради
което на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на С. Суликова следва да бъдат
присъдени разноски в претендирания размер.
Ответиникът „***” ЕООД не е
претендирал разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, Б.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** и М.П.Д., ЕГН **********, с
адрес *** против С.С., родена на *** г. в гр. Прокопиевск СССР, гражданка на
Република Казахстан и Кралство Белгия, с адрес Кралство Белгия, гр. Клавиер,
ул. „Пети Авин“ № 14, иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено, че извършените от ищците изменения и подобрения в
недвижим имот с идентификатор 10135.2515.3152.1.22 по КК и КР на гр. Варна,
с.о. „Ален мак“, предмет на публична продан по изпълнително дело №
20137130400292 по описа на ЧСИ № 713 Л.Т. не са собствени на длъжника „***”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хан
Крум“ № 21, като за изпълнените подобрения ищците имат право на задържане на
имота, до заплащането им от взискателя С.С..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, Б.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** и М.П.Д., ЕГН **********, с
адрес *** против С.С., родена на *** г.
в гр. Прокопиевск СССР, гражданка на Република Казахстан и Кралство Белгия, с
адрес Кралство Белгия, гр. Клавиер, ул. „Пети Авин“ № 14, иск с правно
основание чл. 440, ал. 3 от ГПК за осъждане на ответницата, в качеството й на
взискател по изпълнително дело № 20137130400292 по описа на ЧСИ № 713 Л.Т. да
заплати на ищците сума в размер на 28 350 лв., представляваща обезщетение
за нанесени имуществени вреди с публичната продан на недвижим имот с идедо
тунтификатор 10135.2515.3152.1.22 по КК и КР на гр. Варна, с.о. „Ален мак“, в
който същите извършили изменения и подобрения на посочената стойност, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 06.06.2017 г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „***”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хан
Крум“ № 21 да заплати на Т.Н.Г., ЕГН
**********, с адрес ***, Б.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** и М.П.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 8 626,39
лева (осем хиляди шестотин двадесет и шест лева и 39 ст.), представляваща продажната
цена на имоти - офис
с идентификатор 10135.2515.3152.1.17, фитнес с идентификатор
10135.2515.3152.1.18 и склад с идентификатор 10135.2515.3152.1.19, закупени
с нотариален акт № 50, том I,
рег. № 1126, дело № 49/06.02.2013 г. на нотариус Огнян Шарабански, на
основание чл. 192, ал. 1 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 17.08.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане, като отхвърля иска за
разликата над 8 626,39 лева до претендирания размер от 12 150,00 лева
и за заплащане на законна лихва върху сумата, считано от 06.02.2013 г. до 16.08.2017
г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „***”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хан
Крум“ № 21 да заплати на Т.Н.Г., ЕГН
**********, с адрес ***, Б.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** и М.П.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 877,55 лева (осемстотин
седемдесет и седем лева и 55 ст.), представляваща направените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА Т.Н.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, Б.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** и М.П.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплатят на С.С.,
родена на *** г. в гр. Прокопиевск СССР, гражданка на Република Казахстан и
Кралство Белгия, с адрес Кралство Белгия, гр. Клавиер, ул. „Пети Авин“ № 14 сумата от 1415,04 лева (хиляда
четиристотин и петнадесет лева и 4 ст.), представляваща направените по делото разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: