Протокол по дело №530/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 540
Дата: 30 ноември 2023 г. (в сила от 30 ноември 2023 г.)
Съдия: Михаела Христова Буюклиева
Дело: 20235000600530
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 540
гр. Пловдив, 30.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Надежда Ив. Ж.ва Каличкова

Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора В. Ас. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20235000600530 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:03 часа се явиха:
Обвиняемият Й. Д. Т. се явява лично, доведен от Ареста гр. П..
Обвиняемият Г. Х. Т. се явява лично, доведен от Ареста гр. П..
За двамата в залата се явява защитникът им адв. Ж. П., редовно
упълномощен.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор Я..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Моля да се даде ход на делото.
Обвиняемият Й. Д. Т.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Г. Х. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото с прочитане на частната жалба на адв. П. –
защитник на обвиняемите Й. Д. Т. и Г. Х. Т., срещу определението на
1
Окръжен съд – Пловдив, посТ.ено по ЧНД № 2414/2023 г. по описа на същия
съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА на последните.
Съдебният акт се атакува, като неправилен и незаконосъобразен. Иска
се неговата отмяна и определяне на по-лека мярка за неотклонение по
отношение на двамата обвиняемите Й. Т. и Г. Т..

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Прокурорът: Няма да правя доказателствени искания. Нямам отводи
към съдебния състав.
Адв. П.: Нямам искания за отводи към съдебния състави и за
доказателства. Поддържам частната жалба.
Обвиняемият Т.: Поддържам жалбата. Не възразявам този състав на
съда да гледа делото. Нямам искания за доказателства.
Обвиняемият Т.: Поддържам жалбата на защитника си. Не възразявам
този състав на съда да гледа делото. Нямам искания за доказателства.

Съдът, след съвещание и с оглед изявленията на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните
прения, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии! Предлагам да оставите
жалбата без уважение, като неоснователна и, съответно, потвърдите
определението на ПОС, с което спрямо двамата обвиняеми е взета най-
тежката мярка за процесуална принуда, а именно задържане под стража.
Производството е по чл. 65 НПК. Делото се разследва вече от около 3
2
месеца. В този период двамата са задържани под стража.
И към момента са налице условията на чл. 63 ал. 1 НПК, за определяне
на такава мярка, тъй като и в настоящото производство съдът трябва да
прецени дали те са налице. Няма никакви, каквито и да са обстоятелства,
нови, които да налагат изменение на така взетата мярка за неотклонение.
Повдигнатите обвинения са за тежки умишлени престъпления, за
организирана престъпна група по чл. 321 ал. предложение 2 и 3, а за
обвиняемия Т. - и по чл. 354а от НК.
Обоснованото предположение или подозрение е налице, безспорно, от
събраните до момента, в резултат на разследването, доказателства. Посочени
са подробно в мотивите на ОС, няма да ги преповтарям.
Обществената опасност е изключително висока и за двамата - като
дейци, и за деянието - като такова. Налице е висока степен на
конспиративност и организираност при извършване на деянието.
Прави впечатление и предметът на престъплението, въпросната дрога –
това е синтетичен хашиш, към който много лесно се пристрастяват лицата, и
който води до тежки физически и психически увреждания. Високата степен
на обществена опасност се извлича от обстоятелството, че двамата
обвиняеми са разпространявали този вид наркотик сред малолетни и
непълнолетни, сред ученици, които много лесно се поддават към извършване
на такъв род постъпки. И тук се извежда високата степен на обществена
опасност, както на двамата дейци, така и на деянието, което има отношение
към определяне на една мярка за неотклонение, в крайна сметка. Разумен е
срокът за разследване към момента. Както казах, още не са изтекли и 3 месеца
от образуване на делото. Интензивно се извършват процесуално-следствени
действия.
Относно обществената опасност, искам да акцентирам и върху
обстоятелството, че Т. е осъждан миналата година на пробация. Т. също е
осъждан, макар и реабилитиран.
В заключение, както казах, не са настъпили каквито и да са
новооткрити обстоятелства, които да налагат изменение на мярката за
неотклонение, поради което ви предлагам да потвърдите определението, с
което е отказано изменението на тази мярка задържане под стража спрямо
3
двамата. Благодаря!

Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии! Моля да отмените
определението на Окръжен съд Пловдив. Считам, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, като съображенията ми са следните:
На първо място ще отбележа, че съдебното заседание протече по чл. 65
НПК. Не по чл. 270 НПК, при което се изискват нови обстоятелства.
На следващо място, по делото няма абсолютно никакви данни, че
подзащитните ми са разпространявали наркотичния хашиш на непълнолетни
и малолетни лица в града и няма такива свидетели, разпитани по делото.
По отношение на това дали е налице обосновано предположение същите
да са извършили престъплението, за което им е повдигнато обвинение, по
делото са разпитани единствено трима свидетели срещу Г. Т., че са купували
наркотик от него. За Т. са разпитани четирима свидетели, че са купували от
него. Другите свидетели са разпитани като косвени и знаят или са чували, че
Й. е разпространявал наркотици или пък Г. е разпространявал наркотици.
По отношение на Г. Т. смея да твърдя, че е с чисто съдебно минало, тъй
като има старо осъждане, но същото е след като е реабилитиран и се
заличават всички последици.
Повдигнатото обвинение на Г. Т. за престъплението по чл. 321 ал. 3 за
организирана престъпна група, в съучастие с още 5 лица, като две от тях А. К.
и М. Д. са дали подробни обяснения и в тези обяснения не са споменали, че Г.
Т. е участвал в групата и е продавал наркотици, както и че е купувал
наркотици. Тези лица са с парични гаранции, които също, според мен, ако се
определи такава парична гаранция на Г. Т., тя ще е съответна на целите на чл.
57 и след като А. К. прокуратурата го обявява като лице, което е организатори
е в средата на тази ОПГ, защо Г. Т., след като е в долната част на тази група -
разпространител, същият ще бъде държан под стража, а другото лице, което е
по-високо в йерархията на тази организирана престъпна група ще бъде с
парична гаранция.
По отношение на това дали същият ще извърши престъпление или ще се
укрие, абсолютно считам, че не е налице реалната опасност, няма такива
доказателства. Както казах в предното заседание, той има постоянен адрес, не
4
е оказал съпротива при задържането му. При тези свидетели, разпитани срещу
него, нито в тях, нито в Г. е открит синтетичен хашиш, който прокуратурата
определя като изключително опасно вещество. Но следва да бъде изготвена
експертиза, каквато по делото не съществува.
По отношение на това, че Г. – полицаят, който ги е проследявал и най-
вероятно е прилагал СРС, въпреки че няма изготвени ВДС по тези СДС,
същият заявява, че ги е следил. Заявява Г. откъде и как купува, на кого
продава, но не е направена операция по задържането, за да се усТ.и дали не
продава други вещества предмети и така нататък. В този смисъл
прокуратурата е длъжна да събира доказателства както за виновност, така и за
невинност.
Не попада обвинението на Г. Т. в условията на чл. 63 ал. 2, тъй като тя
се взима предвид, ако не се докаже, че същият няма опасност да се укрие или
извърши престъпление и само при първоначалното взимане на мярката
задържане под стража. В този смисъл считам, че за Г. Т. мярката за
неотклонение задържане под стража вече повече от 2 месеца - трети месец, е
изиграла ролята си по чл. 57 и една по-лека мярка от задържане под стража –
парична гаранция, би постигнала същите цели.
По отношение на Й. Т. - срещу него единствено са свидетели 4 лица,
които заявяват, че са купували синтетичен хашиш, който, абсолютно, тези
лица също не са непълнолетни, нито малолетни и т.н. В тях не е намерен
такъв синтетичен хашиш. У Й. същ не е намерен синтетичен хашиш.
Прокуратурата е повдигнала обвинение за престъпление по чл. 354а ал. 2 т. 1
и следв. от НК, за това че той, в изпълнение на решение на ОПГ, без
надлежно разрешително, с цел разпространение, е държал 1,235 грама
марихуана. По делото няма никакви доказателства, че тази група
разпространява, произвежда или съхранява такъв вид наркотик, така за това
тежко престъпление, за което се предвижда от 3 до 12 години лишаване от
свобода, е съвсем тенденциозно, единствено и само, и само да се подсили
вътрешното убеждение на съда.
По отношение на опасността да се укрие или извърши престъпление -
същият е на 20 години, няма излизане и влизане в страната, има постоянен
адрес; при задържането има данни, че е оказал съпротива, но през нощта 4
лица са го нападнали и се е уплашил. Съдействал е на разследването. Ще
5
продължи да оказва съдействие.
В този смисъл ще моля съда да определи - както на Г. Т., така и на Й. Т.
по-леки мерки за неотклонение - парични гаранции, съобразена с имотното
им състояние.
Обв. Й. Т. (за лична защита): Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
Обв. Г. Т. (за лична защита): Съгласен съм с казаното от адвоката ми.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
Обвиняемият Й. Т.: Моля за по-лека мярка за неотклонение.
Обвиняемият Г. Т.: Моля за по-лека мярка за неотклонение.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.65, ал.8 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Ж.П., защитник на Й. Д. Т. и Г. Х.
Т., обвиняеми по досъдебно производство № ***/****г. по описа на ГД***
при МВ*, срещу протоколно определение № 1872/24.11.2023г. на Окръжен
съд гр.Пловдив, посТ.ено по ЧНД № 2414/2023г. по описа на същия съд, с
което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за
неотклонение „задържане под стража”, взета спрямо неговите подзащитни.
Прави се искане за отмяна на съдебния акт и определяне на по-лека мярка за
неотклонение спрямо обвиняемите.
В съдебно заседание защитникът на последните поддържа горното
искане. Излага доводи, че не са налице основанията за продължаване на тази
мярка на процесуална принуда. Поддържа тезата, че целите на чл.57 от НПК
могат да се постигнат и с друга мярка за неотклонение, различна от
„задържане под стража”.
6
Обвиняемите Т. и Т. се присъединяват към казаното от техния
защитник и искат мярката им за неотклонение да се измени в по-лека.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив намира, че
жалбата, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а атакуваният
съдебен, като законосъобразен и обоснован, да се потвърди. Счита, че не са
настъпили нови обстоятелства, които да налагат промяна на взетата мярка за
неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемите Т. и Т..
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за
усТ.ено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да посТ.и определението си Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че
първоначално взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо
обвиняемите е законосъобразна и не са настъпили нови обстоятелства, които
да налагат нейното изменение.
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
И към настоящия момент са налице всички предпоставки на чл.63 от
НПК за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража”.
При преценка на събраните по делото доказателства - гласни, писмени
и веществени, Окръжен съд гр.Пловдив правилно е приел, че не може да се
направи извод, различен от първоначално направения, че е налице
обосновано предположение, че обвиняемите са съпричастни към
престъпленията по чл.321, ал.3, пр.2 и 3 вр. ал.2 от НК, а обвиняемият Т. и по
чл.354а, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК, за които са привлечени към наказателна
отговорност. Обосноваността на това подозрение, каквото понятие се
използва в международни актови, по които РБ е страна, не само не е
разколебано от събраните доказателства след произнасянето на съда в
производството по чл.64 от НПК, но е и надградено към настоящия етап на
разследване.
На следващо място, касае се за тежки умишлени престъпления по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, за които се предвижда наказание лишаване от
свобода, както и глоба.
7
Правилно първоинстанционният съд е заключил, че не е отпаднала
реалната опасност обвиняемите да извършат престъпление, като се вземат
предвид обстоятелствата, при които е осъществена вменената деятелност,
нейният предмет, характера на засегнатите обществени отношения. В
подкрепа на този извод е и предишното осъждане на обвиняемия Т. за
престъпление по чл.354а, ал.1, пр.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 и 5 вр. чл.26, ал.1 от
НК с аналогичен предмет.
Срокът на задържане /съответно от 17.09.2023г. и 16.09.2023г./ е в
рамките на разумните срокове. Мярката за неотклонение не е придобила
репресивен характер или такава на наказание лишаване от свобода. С нея не
се нарушават международните и вътрешни нормативни атове, гарантиращи
правата на личността.
Доводите на защитата за постоянен адрес, за обвиняемия Т. и чисто
съдебно минало, трудова заетост не са новонастъпили. Те са били налице и
при първоначалното вземане на мярката за неотклонение „задържане под
стража”.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано и
като такова следва да се потвърди, а частната жалба, като неоснователна, да
се остави без уважение.
Поради горното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1872/24.11.2023г. на
Окръжен съд гр.Пловдив, посТ.ено по ЧНД № 2414/2023г. по описа на същия
съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за
неотклонение „задържане под стража”, взета спрямо Й. Д. Т. , ЕГН
**********, и Г. Х. Т., ЕГН **********, обвиняеми по досъдебно
производство № ***/****г. по описа на ГД*** при МВ*, в по-лека.
Определението е окончателно.
8
Протоколът изготвен в 10:29 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9