РЕШЕНИЕ №
гр. София, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-6
състав, в публично заседание
на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Гергана ТРОЯНОВА
при участието на съдебен секретар Антоанета Стефанова, разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15731 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от М.М.С. обективно и субективно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Прокуратурата на Рeпублика България за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконосъобразното му задържане в нарушение на чл.5, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 04.11.1950г. и ратифицирана с ДВ бр.66/1992г., в нарушение на чл.63, ал.2 и ал.4 НПК, както и за вреди от лошите битови условия в Ареста на Стара Загора;
- иск с правно основание чл.49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу Прокуратурата на Рeпублика България за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от отказ на ответника да осигури лечение на ищеца по време на престоя му в следствения арест в гр.Стара Загора в периода 04.04.2019г. – 10.06.2019г., отказ да му се предостави възможност за провеждане на телефонни разговори, отказ да се изпрати негова молба от 27.05.2019г. до РС – Стара Загора, принуждаването му да признае вина за извършено престъпление, в което твърди, че няма участие, отказ да бъде освободен за погребението на неговата майка, починала по време на наложената мярка за неотклонение задържане под стража;
- искове с правно основание чл.49 ЗЗД срещу РС – Стара Загора и ОС – Стара Загора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно налагане на мярка за неотклонение ЗС в нарушение на чл.63, ал.2 НПК, незаконосъобразен отказ мярката да бъде изменена или отменена, поради отказ да се установи здравословното състояние на задържания ищец, както и от незаконосъобразно одобрено споразумение между ищеца и ПРБ, подписано на 10.06.2019г. по н.о.х.д. № 1546/2019г. и одобрено на същата дата с протоколно определение на РС – Стара Загора, което е било отменено с решение от 28.01.2020г. по н.д. № 65/2019г. на Апелативен съд – Пловдив, постановено в производство по чл.422 НПК, и което споразумение не е било отменено от ОС – Стара Загора, въпреки искане на ищеца в този смисъл;
- искове по чл.4, §3 от ДЕС вр. чл. 2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ срещу РС – Стара Загора и ОС – Стара Загора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от допуснато съществено нарушение на правото на ЕС, а именно на чл.3, чл.6, §1 и §3, букви В и С от ЕКПЧОС, на чл.2, §1 от Протокол 4 към ЕКПЧОС и на чл.4, чл.47 и чл.48 от ХОПЕС, изразяващо се в нарушаване на забраната за нечовешко и унизително отношение, на презумпцията за невиновност и на правото на справедлив съдебен процес.
Търсеното обезщетение за причинени от ответниците неимуществени вреди се претендира при условията на пасивна солидарност и е за сумата от 300000 (триста хиляди) лева, ведно със законната лихва от 10.06.2019г. – датата на освобождаването на ищеца от следствения арест, до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 14.03.2019г., по време на задържането му под стража в Затвора – София, бил пребит от охраната, като получил счупване на черепа, което дало начало на поредица от припадъци и халюцинации. Посочва, че такъв припадък имал на 04.04.2019г. в центъра на гр. Стара Загора, поради което се обадил на Спешна помощ. Твърди, че на повикването се отзовали полицаи, които го транспортирали до Психиатрията, на след като отказал да постъпи в това заведение бил бит от полицаите в областта на претърпяната вече травма на главата. Сочи, че на 05.04.2019г. бил задържан под стража по обвинение за хулиганство и преведен в Ареста на Стара Загора, където бил поставен в нечовешки и унизителни условия – тясно пространство, споделяно с други лица, липса на тоалетна, на течаща вода, на естествена светлина, на диабетна диета и на възможност за разходка на открито. Твърди, че условията били несъвместими с тежките му заболявания и нуждата от своевременно лечение, поради което поискал изменение или отмяна на мярката за неотклонение (МН), но съдът и прокуратурата, в нарушение на своите задължения, не назначили поисканата от него експертиза, която да установи здравословното му състояние и в резултат на това бездействие търпял мярката до 10.06.2019г. Поддържа, че по време на престоя в следствения арест не му било позволено да провежда телефонни разговори 44 дни, тъй като не му осигурили поисканата от него фонокарта, нито му дали достъп до телефонния указател на мобилния му телефон, поради което не могъл да информира близките си за задържането си, нито да си осигури адвокат. Пояснява, че по така повдигнатото му обвинение максималният срок на задържането под стража (ЗС) в досъдебното производство бил 2 месеца, но в нарушение на закона не бил освободен след изтичането му. Поддържа, че с оглед на продължилото задържане бил принуден да сключи споразумение с Прокуратурата, с което се признал за виновен по повдигнатите му обвинение за хулиганство и за причиняване на лека телесна повреда на двама полицаи, с цел да бъде освободен от ареста, което станало на 10.06.2019г. Заявява, че след подписване на споразумението подал молба до съда с искане то да бъде анулирано, тъй като подписът бил положен по принуда, но съдът отказал това. Поддържа, че независимо от действията на РС – Стара Загора и ОС – Стара Загора определението на съда, с което било одобрено споразумението, било отменено от АС – Пловдив и делото било върнато на РП – Стара Загора за продължаване на процесуалните действия, като до настоящия момент не бил внесен обвинителен акт. Счита, че в резултат на това поведение на ответниците ПРБ, РС – Ст.Загора и ОС – Ст.Загора, е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в страдание от незаконното задържане и от условията в ареста, както и в опетняване на доброто му име, поради което претендира присъждането на обезщетение за тези вреди, платимо от ответниците солидарно, ведно със законната лихва от датата на преустановяване на нарушенията – 10.06.2019г., до окончателното плащане.
Ответникът ПРБ оспорва исковата претенция с твърдения, че правата на ищеца не са били нарушени по време на задържането му под стража, като самата мярка е била наложена законосъобразно.
Ответниците РС – Стара Загора и ОС – Стара Загора оспорват допустимостта на предявените срещу тях искове с довод, че за вреди от незаконосъобразно задържане отговорност носи държавата в лицето на Прокуратурата като процесуален субституент, поради което съдът не е надлежна страна в процеса. Евентуално поддържат становище за неоснователност на исковата претенция.
Съдът,
вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, установи следното от фактическа
страна:
Видно от представено искане за образно изследване от 14.03.2019г. и резултат от него, на същата дата била установена фрактурна ивица на черепа фронтално на М.М.С.. Документът е заверен от МЦ при Затвора – София и е част от материалите по присъединеното досъдебно производство (ДП).
Представена е психиатрична консултация от ЦПЗ – Ст.Загора от 04.04.2019г., в която е отразено, че ищецът е с променено поведение от 2014г., от когато датират данни за агресивно и негативно негово отношение към съседите и различни институции, изразяващи се в непристойни действия – уриниране на публични места, сигнали за незаконно регистрирани на неговия адрес лица, разрушаване имущество на съседи, обиди към тях, поради което в периода 10.05.2014г. – 14.05.2014г. бил хоспитализиран. В документа е посочено, че на 04.04.2019г. бил доведен в ЦПЗ по спешност от полицаи, поради агресивно поведение на ищеца към лица от ЦСМП и към самите полицаи. Направено е заключение, че М.М.С. е с неуточнено личностово разстройство и алкохолна зависимост.
Приложено
е постановление от 05.05.2019г. на РП – Ст.Загора по БП № 8245 ЗМ-300/2019г. на
II РУ – Ст.Загора, с
което М.М.С. е бил привлечен като обвиняем за
извършени от него на 04.04.2019г. в гр.Ст.Загора престъпления по чл.130, ал.2,
пр.4 от НК – причиняване на лека телесна повреда на двама полицейски служители,
както и по чл.325, ал.2 НК -
хулиганство, съпроводено със съпротива срещу орган на властта. Не е спорно по
делото и се установява от справка от ГДИН, че по отношение на сочения
извършител е била наложена принудителна мярка задържане за срок от 72 часа още
на 05.04.2019г., като постоянна мярка ЗС му била наложена с определение от
08.04.2019г. по н.ч.д.№ 989/2019г. на РС – Ст.Загора, потвърдено с определение
на ОС – Ст.Загора от 12.04.2019г., постановено по в.н.ч.д.№ 103/2019г., които актове са приложени
по делото. В определенията е посочено, че е налице обосновано предположение, че
ищецът е извършил деянията, за които по-късно му е било повдигнато обвинение,
както и че има реална опасност същият да се укрие или да извърши друго
престъпление, предвид данните, че не живее на вписания постоянен адрес, не
работи и има висящо наказателно дело отново за хулиганство. От приложения
протокол от о.с.з. пред въззивния съд, както и материалите от ДП, се
установява, че ищецът е бил представляван от назначен служебен защитник – адв.М.Т., за което сам е направил искане.
Представена е жалба от
ищеца до РП-Ст.Загора и РС – Ст.Загора от 18.04.2019г., с която е заявил искане
за отмяна на МН ЗС с твърдение, че страда от заболявания, несъвместими с
условията в ареста – катаракт на дясно око, диабет, както и ЧМТ, вследствие на
която получавал припадъци. Заявява, че има тежко болна майка, за която полага
грижи. Приложено е определение на РС – Ст.Загора от 22.04.2019г. по ч.н.д.№
1092/2019г., с което съдът е оставил без уважение искането на ищеца за
назначаване на КСМЕ и за изменение на МН ЗС.
Приета е молба от
ищеца до Началника на Ареста в гр.Ст.Загора от 18.04.2019г. с искане за
закупуване на изброени вещи от „лавката“. Между същите е посочена фонокарта,
като върху изписването й е налице зачертаване без данни за лицето, което го е
направило. Независимо от горното, съдът приема, че заличаването не е
осъществено от ищеца, тъй като е налице послепис от задържаното лице, че
настоява да бъде снабден с такава карта. По молбата няма произнасяне. Незаверен
препис от същата е приложена от ищеца и приета като доказателство с приобщаване
на материалите от ДП.
Представена е молба на
М.М.С. от 23.04.2019г. до Началника на ареста с
искане за медицински преглед, заради ЧМТ от 14.03.2019г., и осигуряване на
лечение за последиците от нея -
повръщане и припадъци. Молба със сходно съдържание е подадена от ищеца и
на 08.05.2019г., както и на 03.06.2019г. Същите се съдържат в приобщеното ДП.
Приложена е молба от
17.05.2019г., с която ищецът е поискал от Началника на ареста достъп до
телефонния указател на мобилния си телефон за препис на телефонни номера от
него.
Представена е жалба на
ищеца от 03.06.2019г., с която се отказва от служебния си защитник адв.Т. и прави искане за определяне на друг, което искане е
било оставено без уважение от наблюдаващия прокурор с постановление от
05.06.2019г. На същата дата е адресирано искане от ищеца до гл.прокурор за
незабавното му освобождаване с твърдение, че са изтекли повече от 2 месеца от
задържането му.
Приета е жалба на
ищеца до РП-Ст.Загора и РС – Ст.Загора от 27.05.2019г. с искане за изменение на
мярката за неотклонение отново по медицински причини. Искането е направено в
рамките на двумесечния срок, считано от 12.04.2019г., в рамките на който РС –
Ст.Загора е посочил, че заявяването на молба за изменение на МН е недопустимо,
освен при влошаване на здравословното състояние. В жалбата не се посочва влошен
здравен статус. Жалбата е постъпила в РП – Ст.Загора на 03.06.2019г. (така
в приобщените материали от ДП).
Видно от приложен
протокол по н.о.х.д.№ 1546/2019г. на РС – Ст.Загора на 10.06.2019г. е
било постигнато и одобрено споразумение между М.М.С.
и Прокуратурата, с участието на защитник адв.Т., с
което ищецът се е признал за виновен по повдигнатите му обвинения за извършени
на 04.04.2019г. деяния, съставляващи престъпления по чл.325, ал.2 НК и чл.131,
ал.2, пр.4 НК, като му било определено едно общо наказание от 7 месеца ЛС,
изтърпяването на което е било отложено за срок от 3 години. Искането за
одобряване на споразумението е било внесено от РП – Ст.Загора на 06.06.2019г.,
като в същия ден е било насрочено за разглеждане в о.с.з. за 10.06.2019г. – така в приобщените материали от ДП. В същия
ден МН ЗС е била отменена от съда, за което Ареста при Затвора – Ст.Загора е
бил уведомен. Признава се от ищеца, че именно тогава е бил действително
освободен.
Приета е молба на
ищеца от 17.06.2019г. до РС – Ст.Загора, с която заявява, че „оттегля“ подписа
си под споразумението и настоява делото да се развие по общия ред. Представена
е също въззивна жалба до ОС – Ст.Загора за „анулиране“ на споразумението.
Изложените доводи са в насока нарушени права и принуда за сключване на
споразумението.
Видно от приложено
разпореждане от 18.06.2019г. на РС – Ст.Загора молбата на ищеца за отмяна на
споразумението е била върната. Видно от писмо от 01.07.2019г. на ОС – Ст.Загора
ищецът е бил насочен да поиска възобновяване на наказателното производство пред
съответния апелативен съд по реда на чл.420 НПК. Такова искане е било заявено
от ищеца на 15.11.2019г. – така в приобщените по делото материали от н.о.х.д.
(В) 605/2019г. АС – Пловдив.
Видно от приложено
Решение от 28.01.2020г. на АС – Пловдив по н.о.х.д. (В) № 605/2019г.,
производството по н.о.х.д. № 1546/2019г. на РС – Ст.Загора е било възобновено,
определението от 10.06.2019г., с което е одобрено постигнатото споразумение, е
било отменено, а делото върнато на РП за ново разглеждане. Аргументите, с които
е възобновено производството е липса на експертиза, установяваща психичното
състояние на М.М.С. с оглед преценка за носенето на
наказателна отговорност, неизясняването на което обстоятелство влече
незаконосъобразно одобряване на споразумението по чл.382 НПК.
Постъпила е справка от
ГДИН, видно от която при настаняване на ищеца в ареста в гр.Ст.Загора му е бил
извършен медицински преглед за оценка на здравословното състояние, резултатите
от който са били вписани в медицинска справка, подписана от задържания и
приложена по делото. В нея е отразено заболяване диабет II тип. Други страдания не са отразени. Посочено е в документа, че М.М.С. е бил запознат с правилата за вътрешния ред и по време
на престоя му не са му били поставяни ограничения на правото му на кореспонденция
и провеждане на телефонни разговори, нито е била налагана забрана да бъде
посещаван. Предоставяна му е била храна три пъти на ден, отговаряща на
критериите за химичен и калориен състав. Била е осигурена възможност за престой
на открито. Не е била ограничена възможността му да се снабдява с тоалетни
принадлежности, но задържаният не е поискал вещи за бръснене, за удостоверяване
на което е представена и справка относно потреблението му. Отразено е, че са
били извършвани няколко прегледа на ищеца в условията на ареста – на
09.04.2019г., на 11.04.2019г., на 13.05.2019г., както и на 27.05.2019г., когато
е бил прегледан от кардиолог по повод оплаквания от сърцебиене, но не са
установени отклонения, нито е била назначена терапия. Лабораторни изследвания
са били направени на 10.05.2019г., като резултатите са били в референтните
стойности. Не са били наблюдавани припадъци при задържания. В справката е даден
опис на изходящи от ищеца документи в периода на пребиваването му в ареста - 24
на брой, входяща кореспонденция – 2 документа, както и 6 проведени телефонни
разговори с адвокати. В тази връзка по делото е приложено заявление от ищеца
като арестант, че ще осъществява телефонна връзка за своя сметка (какъвто е
реда в ареста в гр.Ст.Загора), но в образеца не са посочени данни за нито едно
лице. Същевременно, видно от приета молба от задържания до Началника на ареста
от 19.05.2019г. М.С. е поискал телефонен разговор с адвокат Г.М., като е
посочил телефонните му номера. Видно от справката, описана по-горе, такива
разговори в действителност са били разрешени, като първият от тях е проведен в
деня на искането.
Във връзка с
твърдяната ЧМТ от 14.03.2019г. по делото са приети доказателства, представени
от ГДИН, видно от които на тази датата е регистриран инцидент с ищеца, а именно
– неоказано от задържания съдействие при конвоирането му от Затвора – София за
съдебно заседание в СГС и СНС и проява на агресия при опит да бъде осигурен за
заседанията, изразяващи се в нападение и самонараняване, като при преглед в
СБАЛЛС била установена охлузна рана в областта на
челото, а при образно изследване – фрактурна линия на
черепа фронтално. В преписката се съдържат данни и за други подобни прояви от
страна на задържания, като конкретната проява е била установена и със сведения
от очевидци.
За установяване на
твърденията относно влошено здраве ищецът е представил епикриза от 27.06.2019г.
от „ОМЦ Т.“ – Ст.Загора за констатирана катаракта на дясно око със становище за
операция, справка от 11.02.2019г. от отделение „Очни болести“ при МИ на МВР за
това заболяване (така в материалите по приобщено н.о.х.д. (В) № 605/2019г. на
АС Пловдив), амбулаторен лист от
18.11.2016г. с дадени сведения от пациента за заболяване от захарен диабет, амб.лист от 10.05.2019г., издаден при преглед по повод
оплаквания от сърцебиене (прегледът е направен по време на търпяната МН ЗС), амб.лист от 17.10.2019г. с диагноза диабетна полиневропатия.
Приложен е акт за
смърт на М.С.С., починала на 23.04.2019г., като няма
данни за връзката на това лице с ищеца.
За установяване на
твърдението за накърнено добро име в обществото са приложени текстове, за които
се твърди, че представляват публикации в медиите относно извършено от ищеца
хулиганство, признаване на вината и налагане на наказание. Няма данни в кои медии
са били поместени публикациите, нито на коя дата, поради което не могат да се
третират като достоверни писмени доказателства.
За установяване на
търпените неимуществени вреди от задържането под стража и от условията в ареста
е била изслушана комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза.
Видно от заключението на вещите лица налагането на такава мярка е свързана с
негативни преживявания, както и пребиваването в условия без тоалетна и течаща
вода, съответно без естествена светлина. Съгласно експертите проведените
изследвания не показват завишена тревожност (тест на Спилбъргър),
нито депресивни симптоми (тест на Цунг) при ищеца, но
са налице посттравматични стресови симптоми. В заключението е обоснован извод,
че ищецът не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата, вкл. в
периода на търпяната МН ЗС, но е налице тенденция у него да прикрива свои
социално неприемливи прояви и да се представя в социално по-благоприятна
светлина. Налице са особености в поведението му, свързани с намалената му
адаптивност, незрялост, неумение за справяне с житейските изисквания.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По
отношение на иска по чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ
На обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ подлежат вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, когато те бъдат отменени (поради тяхната незаконосъобразност), както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл.5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. Пасивно легитимирана да отговаря по този иск е Прокуратурата на Република България, която съгласно чл.127 от Конституцията е органът, който привлича лица към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер чрез своите служители, които са част от структурата й.
Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване на следните обстоятелства: ищецът да е бил с мярка ЗС, която да е била незаконосъобразна и поради това отменена, от което задържаният да е търпял неимуществени вреди, като между незаконното действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице причинно-следствена връзка. Съобразно чл.154, ал.1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца. С оглед разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди. В този смисъл, отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата е обективна.
В конкретния случай, ищецът твърди да е бил неправомерно задържан във връзка с образувано досъдебно производство за извършени от него на 04.04.2019г. престъпни деяния, като незаконосъобразността се изразява в задържане за 72 часа и налагане на постоянна мярка ЗС в разрез с чл.5, § 1 от ЕКПЧОС и в нарушение на изискванията на чл.63, ал.2 и ал.4 НПК.
Съгласно чл.5, § 1 от ЕКПЧОС всеки има право на свобода и сигурност и никой не може да бъде лишен от свобода, освен в случаите, посочени в букви „а“ – „f“. В посочената разпоредба се приема за допустимо едно лице да бъде задържано с цел да се осигури явяване пред компетентния орган по обосновано подозрение за извършено престъпление, както и когато задържането е необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление. Нормата е аналогична на чл.63, ал.1 НПК, указваща, че мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Видно е от материалите по делото, че по повод проявено от ищеца агресивно поведение срещу служители на ЦСМП- Ст.Загора и срещу полицейски служители, М.М.С. е бил задържан за 72 часа, считано от 05.04.2019г., като на 08.04.2019г. по отношение на същия е била взета постоянна МН ЗС, отменена на 10.06.2019г. Преценката за налагане на най-тежката мярка за неотклонение е наличието на обосновано предположение, че именно задържаният е извършител на престъпленията, които са били предмет на образуваното ДП и за които му е било повдигнато по-късно обвинение, че за деянията законът предвижда наказание ЛС, както и убеждението на решаващия орган, че ищецът може да се укрие или да извърши друго престъпление при по-лека мярка, доколкото било установено, че няма уседналост, след като не пребивава на постоянния си адрес и не работи, както и че срещу него е било образувано и друго наказателно преследване за хулиганство. Постановената МН не е в противоречие с основните правила за налагането й, уредени от чл.5 §1 от ЕКПЧОС и чл.63, ал.1 НПК. Само ако извод за реална опасност по смисъла на ал.1 не може да се изведе от доказателствата по делото, ал.2 указва предпоставките, при които може да се приеме, че такава опасност е налице. В конкретния случай, изводите си решаващият орган е основал на данните по делото за поведението на задържания и е изложил конкретни мотиви за така наложената мярка. Същата е обжалваема по закон, т.е. осигурено е правно средство на задържания да оспори мярката, което е сторил, поради което определението на РС – Ст.Загора е било предмет на инстанционен контрол. Настоящият съд намира, че с оглед изложеното не е налице твърдяното от ищеца нарушаване на закона при определяне на МН ЗС.
Налице е нарушение на правилото на чл.63, ал.4 НПК, което предвижда гаранция срещу неоправдано задържане в рамките на досъдебното производство, като определя максимален срок на мярката съобразно тежестта на повдигнатото обвинение. В настоящия случай, повдигнатите на ищеца обвинения не са за тежки престъпления, тъй като най-тежкото от тях предвижда лишаване от свобода до пет години, поради което максималният срок на задържането е два месеца. Срокът има начална дата 05.04.2019г., когато по отношение на ищеца е била взета мярка по ЗМВР, тъй като по съдържание мярката е сходна на МН ЗС, доколкото има за ефект ограничаване правото на свободно придвижване. Крайният срок на мярката е 10.06.2019г., когато е била отменена с определение на РС – Ст.Загора по н.о.х.д. № 1546/2019г.
Мярката за неотклонение ЗС е отменена от съда, но не като незаконосъобразна, а като ненужна с оглед постигнатото между обвиняемия и Прокуратурата споразумение по чл.382 НПК, което има стойност на влязла в сила присъда. Налице е обаче задържане над допустимия максимален срок, което е незаконосъобразно.Тази незаконосъобразност е причинила неимуществени вреди у ищеца, изразяващи се в стрес и тревожност, предизвикани от неяснотата относно освобождаването му – така в СППЕ, като вредата съдът намира за доказана именно с приетото заключение на вещите лица психолог и психиатър и обективния факт на задържане извън максималния срок по закон, поради което счита, че на ищеца следва да му бъде присъдено обезщетение за тези вреди. Размерът съдът определя на 500.00 лева, предвид броя дни, надвишаващи срока по чл.63, ал.4 НПК, дължими ведно със законната лихва от 10.06.2019г. до окончателното плащане. При извеждане на справедливият размер на обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД съдът не взима предвид твърденията на ищеца за тежките битови условия в Ареста към Затвора – Ст.Загора. Действително, съгласно Решение № 204/22.10.2019г. по гр.д.№ 4636/2018г. на ВКС, IV ГО, условията, при които се изтърпява МН ЗС, следва да се съобразят като резултат от наложената мярка, но в конкретния случай твърдените лоши битови условия в ареста не бяха доказани. Същите са установими с гласни доказателства, но такива не са били заявени от ищеца, въпреки дадените му в тази насока указания от съда с нарочно определение, поради което претенцията за обезщетяване на вредите от тях остава недоказана.
По
останалите заявени искове срещу ПРБ, РС – Стара Загора и ОС – Стара Загора
Претенцията срещу тримата ответници по чл.49 ЗЗД и чл.2в ЗОДОВ се основава на твърдения за допуснати нарушения от служители на тези органи при осъществяване на работата им, които ангажират отговорността на работодателя, които нарушения съществено нарушават правото на ЕС.
Твърдените нарушенията съдът намира за недоказани, а съображенията за това са следните:
Твърди се отказ на ПРБ да осигури лечение по време на задържането на ищеца под стража в ареста към Затвора – Ст.Загора. Видно от материалите по ДП на ищеца е бил извършен първоначален медицински преглед при настаняването му в ареста, констатациите от който не са били оспорени от задържания. При него не са били установени нужди от провеждане на лечение. Отразено е наличието на заболяване диабет. Задържаният е бил подлаган на прегледи, осъществени на 09.04.2019г., на 11.04.2019г., на 13.05.2019г. и на 27.05.2019г., като на 10.05.2019г. е било назначено кръвно изследване, а резултатите от него не са показали отклонение от референтните стойности. Няма събрани данни за получени припадъци по време на изтърпяване на МН ЗС. Напротив, такива се отричат от администрацията на ареста. Уместно е да се посочи, че действително исканията на ищеца за назначаване на СМЕ за установяване на здравословното му състояние не са били уважени от ПРБ, нито от РС – Ст.Загора, съответно ОС – Ст.Загора, но преценката за тяхната необходимост е била извършена въз онова на данните от досието му, в които не се съдържат такива, обосноваващи нужда от лечение. Липсата на назначена психиатрична експертиза е обосновала извод за възобновяване на наказателното дело, но този извод произтича от разбирането, че решаващият орган е следвало да прецени по този ред дали обвиняемият е наказателно отговорен при данни за хоспитализиране в ЦПЗ. Съответно, АС – Пловдив не мотивира решението си за възобновяване на делото с отказа на ответниците да назначат медицинска експертиза за заболяванията на ищеца, а само с нуждата да се установи вменяемостта на лицето. Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице твърдения отказ да се осигури лечение на задържания от тримата ответници при наличните данни за провеждани прегледи по време на престоя му в ареста, при които не са установени отклонения, които да налагат това.
Твърди се отказ на ПРБ да осигури на задържания възможност за телефонни разговори с външни лица. Видно от приложена от ГДИН справка такива са били провеждани след 19.05.2019г. Преди тази дата ищецът не е посочил в депозираното до администрацията на ареста заявление лице за осъществяване на контакт. Това е сторил едва с молба от 19.05.2019г., като на същата дата разговорът с посочения адресат е бил проведен. Ако в заявлението си до Началника на ареста са били посочени имена на поне едно лице, с което задържаният да е изявил желание да разговаря по телефон, това би дало основание на съда да счита, че правата на ищеца са били нарушени, но в конкретния случай това не е така.
Твърди се отказ на ПРБ да изпрати молба на ищеца от 27.05.2019г. за разглеждането й до РС – Стара Загора. В действителност, от приложените материали по ДП тази молба е била изпратена до адресата и входирана в съда на 03.06.2019г. Молбата е за изменение на МН в по-лека. Същата не е била разгледана по причина, че на 06.06.2019г. е направено предложение за насрочване на дата за одобряване на споразумение между обвиняемия ищец и Прокуратурата, за което е насрочено заседание за 10.06.2019г. С одобряване на споразумението, с което ищецът се е признал за виновен и му е било определено наказание, е отпаднала нуждата от МН, поради което тя е била отменена. Именно с определението си от 10.06.2019г. съдът на практика се е произнесъл по искането на ищеца, направено с молбата от 27.05.2019г.
Твърди се, че ПРБ не е допуснала ищеца да присъства на погребението на своята майка, починала по време на престоя му в ареста. От една страна, няма доказателства относно връзката на починалата М.С.с ищеца. От друга, няма данни за уведомяване на съответния орган за това събитие с искане за разрешение да бъде освободен. Такива не се съдържат и по ДП, поради което съдът прие твърдението за недоказано.
Твърди се нарушение от РС – Стара Загора и ОС – Стара Загора, изразяващо се в налагането на най-тежката МН и отказ за нейното изменение, въпреки чистото съдебно минало на ищеца и преследването му за престъпления, които не са тежки по смисъла на НК. Такова нарушение съдът прие, че не е налице, а съображенията са изложени по-горе. Що се отнася до твърдението, че първостепенният и въззивният съд са отказали „отмяна“ на споразумението и така също са допуснали нарушение, то следва да се отбележи, че такава процедура по анулиране на споразумение по чл.382 НПК законът не предвижда, поради което именно ОС- Ст.Загора е напътил ищеца да поиска възобновяване на делото пред съответния апелативен съд, което той е сторил.
Твърди се допуснато от РС – Стара Загора и ОС – Стара Загора съществено нарушение на правото на ЕС по смисъла на чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ и конкретно на текстовете на чл.3, чл.6, §1 и §3, букви В и С от ЕКПЧОС, на чл.2, §1 от Протокол 4 към ЕКПЧОС и на чл.4, чл.47 и чл.48 от ХОПЕС, с които се забраняват прояви на нечовешко и унизително отношение, игнориране на презумпцията за невиновност и се осигурява правото на задържания на справедлив съдебен процес. Тези твърдения също са недоказани. Нечовешкото и унизително отношение, основано на лошите битови условия в ареста, на липсата на телефонна връзка, на съдействие за осигуряване на защитник, който да предостави професионална правна помощ, на забрана за напускане на ареста за погребението на майката на ищеца, са все факти, които по изложени вече съображения, останаха недоказани. Не е налице нарушение на презумпцията за невиновност, както и на правото на справедлив съдебен процес. Не се установи осъществена по отношение на ищеца принуда от служители на ответниците, в резултат на което задържаният да е взел решение да сключи споразумение, с което да признае вината си в извършените престъпления, за които му е било повдигнато обвинение. Не поради установена принуда определението по чл.382, ал.7 НПК е било отменено в производството по чл.420 НПК.
По
изложените съображения исковете по чл.49 ЗЗД и чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ се
отхвърлят като недоказани.
По разноските
С оглед изхода на спора ответникът ПРБ следва да заплати на СГС разноските по делото в общ размер от 730 лева, от които 720 лева възнаграждения на вещи лица и 10 лева държавна такса, дължима по уважения иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ и платима от ответника ПРБ предвид обстоятелството, че ищецът е бил освободен от внасянето й на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, І-6 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на М.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 500.00 (петстотин) лева – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане над максимално предвидения срок по чл.63, ал.4 НПК, осъществено по ДП № 8245 ЗМ- 300 на Второ РУ Ст.Загора, пр.пр.№ 1367/2019г. на РП – Ст.Загора, образувано срещу ищеца за престъпления по чл.325, ал.2 и чл.131, ал.2, пр.4 НК, осъществени на 04.04.2019г. в гр.Ст.Загора, ведно със законната лихва от 10.06.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ, като недоказани, предявените от М.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск по чл.49 ЗЗД срещу Прокуратурата на Рeпублика България за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от отказ на ответника да осигури лечение на ищеца по време на престоя му в следствения арест в гр.Стара Загора в периода 04.04.2019г. – 10.06.2019г., отказ да му се предостави възможност за провеждане на телефонни разговори, отказ да се изпрати негова молба от 27.05.2019г.до РС – Стара Загора, принуждаването му да признае вина за извършено престъпление, отказ да бъде освободен за погребението на неговата майка; искове по чл.49 ЗЗД срещу РС – Стара Загора и ОС – Стара Загора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно налагане на мярка за неотклонение ЗС в нарушение на чл.63, ал.2 НПК, незаконосъобразен отказ мярката да бъде изменена или отменена, поради отказ да се установи здравословното състояние на задържания ищец, незаконосъобразно одобрено споразумение от 10.06.2019г. по н.о.х.д. № 1546/2019г., както и искове по чл.4, §3 от ДЕС вр. чл. 2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ срещу РС – Стара Загора и ОС – Стара Загора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от допуснато съществено нарушение на правото на ЕС, а именно на чл.3, чл.6, §1 и §3, букви В и С от ЕКПЧОС, на чл.2, §1 от Протокол 4 към ЕКПЧОС и на чл.4, чл.47 и чл.48 от ХОПЕС, изразяващо се в нарушаване на забраната за нечовешко и унизително отношение, на презумпцията за невиновност и на правото на справедлив съдебен процес, по които ищецът претендира солидарно от ответниците сумата от 300000 (триста хиляди) лева, ведно със законната лихва от 10.06.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.10 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на Софийския градски съд сумата от 720.00 лева – разноски по делото, както и сумата 10.00лева държавна такса по уважения иск.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на СГП като контролираща страна в процеса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
Съдия:
(Гергана Троянова)