№ 31
гр. Бургас, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №
20202100900312 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявена искова претенция от „Слънчев бряг“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление к.к.Слънчев бряг, със съдебен адрес
гр.Бургас, ул.“Сердика“ №2б, ет.1, предявена срещу „Зора Ленд“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Несебър, ж.к. „Черно море 1“, вх.1, ет.3, ап.6 с правно
основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 793 856 лева за
неоснователно ползване на собствения на ищеца недвижим имот- сграда с идентификатор
51500.506.705.1 по КККР, представляваща ресторант “Палма“ със застроена площ 424 кв.м.,
на един етаж, с предназначение-сграда за обществено ползване, ведно с прилежащата към
сградата тераса, с покривна конструкция /покрита тереса/, разположена източно от сградата
с площ 359 кв.м. за времето от 10.06.2015г. до 10.06.2020г., когато владението е предадено с
протокол за въвод във владение на ЧСИ Делян Николов, ведно с дължимата законна лихва
от датата на завеждане на исковата молба.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на описания по-горе недвижим
имот, като с решение №113/15.01.2020г. по в.гр.д.№343/2019г. по описа на Апелативен съд
гр.Бургас ответникът бил осъден да предаде владението на процесната постройка. Сградата
се ползвала без правно основание от „Зора Ленд“ООД от 02.04.2010г., като праводателите
на ответника придобили имота въз основа на договор за продажба, който не породил вещно
прехвърлително действие. Като собственик ищецът имал правен интерес от предявяване на
настоящата претенция за заплащане на обезщетение за неоснователното ползване на обекта.
За времето от 10.06.2015г. до 10.06.2020г. „Слънчев бряг“АД бил лишен от възможност да
стопанисва същия. Причинените вреди били израз на негативния резултат от
невъзможността да се ползва обекта, поради намесата на ответника. Размерът на вредите
бил определяем на база средномесечния пазарен наем на имоти със същото местоположение
и функционална характеристика и в настоящия казус за претендирания период възлизал на
сумата от 793 856 лева.
Ответникът „Зора Ленд“ ЕООД в постъпилия отговор на исковата молба, оспорва
иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Посочва в тази връзка, че въпросът
1
свързан със собствеността на процесният имот не бил решен окончателно с влязъл в сила
съдебен акт. Описана е хронологията по придобиване собствеността на същия, като са
изложени доводи, че следва обезщетението да се претендира от момента на влизане на
съдебното решение в сила и превръщане на собственика в държател.
Ищецът не можел да черпи права от собственото си неправомерно поведение, тъй
като бил страна по договора за покупко-продажба, който е прогласен за нищожен. Ищецът
претендирал всички неблагоприятни последици от нищожната сделка, в която самия той е
участвал да останат само в тежест на ответника, при положение, че последният дори не бил
страна по нищожната сделка.
Направено е и възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност, като
по този повод се уточнява, че дори да се приеме дължимост на обезщетение за минал
период, такова би могло да се присъди най рано пет години преди подаването на исковата
молба. Оспорва се и размерът на търсеното обезщетение. Претендираната сума била
прекомерна и несъобразена със средния пазарен наем, който би могъл да бъде реализиран от
отдаването на имота под наем.
В допълнителната искова молба се взема отношение по направените от ответника
възражения. Уточнява се, че с решенията на БОС и БАС е уважен ревандикационен иск по
повод, на която претенция съдебните състави са приели за нищожни две разпоредителни
сделки. Ответникът не бил страна по тази сделки и те не пораждали право на собственост по
отношение на него. Липсвали доказателства за извършени от „Зора Палма“ООД в полза на
ответника разпоредителни сделки с процесния имот. Последният не се легитимирал като
преобретател на обекта по силата на правна сделка, а възраженията, че е придобил
собствеността на сградата по силата на приращението, както и по давност били отхвърлени.
„Зора Ленд“ЕООД не бил и добросъвестен владелец, тъй като не е придобил владението
върху сградата чрез разпоредителна сделка. Направен е извод, че търсенето обезщетение се
дължи поради липса на правно основание, на което ответника да владее имота, а не на
отпаднало основание, поради обявяване на недействителни на сделките за покупко-
продажба.
В постъпилия допълнителен отговор на исковата молба се поддържат първоначално
изложените от ответника доводи и аргументи за неоснователност на претенцията. Изразява
се несъгласие с позицията, че обезщетение се дължало при начална липса на основание,
такова трябвало да се дължи от момента на влизане в сила на съдебното решение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Правото на собственост на ищеца върху процесния имот е безспорно установено, в
отношенията между страните, с влязло в сила решение №268/01.07.2019г., постановено по
гражданско дело №1286/2018г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас. Съдебният състав като е
констатирал, че недвижимата вещ се владее от ответника „Зора Ленд“ ЕООД без основание
е осъдил последното дружество да предаде същата на „Слънчев бряг“ АД. Решаващият съд
подробно и в хронология е проследил процесите по преобразуване на държавна фирма
„Слънчев бряг“ до учредяване на „Слънчев бряг“ЕАД през 1996г. и е формирал извод за
наличието на процесния имот в активите на дружеството. Разгледал е включително
направено от ответника възражение за придобиване на процесната сграда по давност, като е
отхвърлил същото, излагайки съображения, че не е изтекъл 10-годишния срок за настъпване
ефекта на този оригинерен способ за собственост. Дружеството ответник е ползвало имота
през процесния период от време, като на практика е лишило собственика му да го владее и
2
реализира доходи от него.
Съдът е допуснал и назначил съдебно- техническа експертиза, вещото лице по която е
изчислило размера на месечния пазарен наем за ползване на сграда с идентификатор
51500.506.705.1 по КККР, представляваща ресторант “Палма“ със застроена площ 424 кв.м.,
на един етаж, с предназначение-сграда за обществено ползване, ведно с прилежащата към
сградата тераса, с покривна конструкция /покрита тереса/, разположена източно от сградата
с площ 359 кв.м. за времето от 10.06.2015г. до 10.06.2020г. Експертът оценител е съобразил
местоположението на имота, в централна градска част на комплекса, отчел е и
характеристиките на района- пълна транспортна комуникативност, инфраструктурна
обезпеченост и е приел, че средният пазарен наем за сградата, ведно с прилежащата и тераса
за процесния период възлиза на сумата от 340 175 лева. Вещото лице е изчислило и пазарния
наем на сградата, ведно с прилежащата и тераса, като отделен обект във връзка с отдаването
и под наем на самостоятелни обекти за процесния период, който е определило на сумата от
406 550 лева.
Съдът намира заключението на вещото лице за обективно и компетентно, поради което
го цени изцяло и без резерви.
С разпоредбата на чл.59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската
отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде
осъден да върне онова, с което се е обогатил, за да се възстанови имущественото равновесие
между тях, до размера на обедняването. Ползването на чужд недвижим имот без правно
основание за това и препятстването на собственика да го ползва съобразно неговото
функционално предназначение в обема на правата, които притежава, пречи на възможността
последният да реализира от него имуществена облага по друг начин. Искът за сумите,
претендирани като нереализирана полза, от която собственикът е лишен, е този по чл.59
ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване е изпълнен и когато
обогатяването на ответника се изразява в спестяване на разходи за сметка имуществото на
претърпялото обедняване лице, т. е. обогатяването и обедняването произтичат от единството
на фактическия състав, който поражда едното и другото. За възникване на вземането за
връщане на неоснователно обогатяване не е необходимо ответникът да е развил дейност и
реализирал приходи и това, че не е получил наемна цена или друг доход не го освобождава
от отговорността да обезщети собственика, след като се намира в неговия имот без правно
основание, а последният е лишен от възможността да ползва собствения си имот, в това
число и да реализира приходи от него.
Налице е формирана задължителна практика на ВКС, която е в съответствие с
Постановление №1/28.05.1979г. на Пленума на ВС, в което е прието, че обогатяване е
налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени
средства за сметка на имуществото на друго лице. Такъв е настоящият случай, тъй като
собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го държи без основание.
Обстоятелството, че ответникът не е развивал дейност и не е реализирал приходи от имота,
е правно ирелевантно за иска по чл.59 ЗЗД, ако е установено, че последният ползва същия
без правно основание и отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от
него наем, които би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и
обогатяването на ползувателя/държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за
процесния имот, които би получил за спорния период. В този смисъл е задължителната
практика на ВКС- решение №131/27.10.2009 год. по т.д. № 268/2009 год. на ВКС, І т.о.,
3
решение № 255/29.06.2010 год. на ВКС, по гр.д. №5342/2008 год. ІІІ г.о., решение №
267/20.01.2010 год. на ВКС, по гр.д. №13/2013 год., ІІІ г.о., решение № 587/01.11.2010 год.
на ВКС, по гр.д. №941/2009 год. ІV г.о., решение № 55/28.02.2012 год. на ВКС, по гр.д.
№652/2011 год., ІІІ г.о., които са постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Съдът намира, че ответникът е владял процесната сграда, считано от датата на
апортиране на поземлен имот с идентификатор 51500.506.618 от „Зора Палма“ООД в
капитала му, макар същият имот да е описан като незастроен, което обстоятелство е
надлежно отразено в търговския регистър на 13.02.2015г. Направеното възражение за
придобиване на процесната сграда по давност в производството по разглеждане на иска по
чл.108 ЗС, несъмнено следва да се преценява като извънсъдебно признание владението на
същата от ответното дружество, което е допълнителен аргумент в подкрепа на казаното.
Ползването на постройката от „Зора Ленд“ ЕООД е установено от съда, сезиран с
ревандикационната претенция и тази констатация е намерила отражение в диспозитива на
съдебния акт, като страните са обвързани от СПН на влязлото в сила решение. При
отсъствие на каквато и да е облигационна обвързаност между страните, владението на имота
е без основание. Доколкото претенцията е квалифицирана като такава по чл.59 ЗЗД не
следва да се обсъжда възражението, направено от ответника, че се касае за отпаднало, след
влизане в сила на съдебното решение основание. Няма как да бъде споделено и
становището, че ищецът се опитва да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, тъй като ответникът не е страна по сделките, приети за нищожни в развилото се
между страните предходно производство.
При определяне на паричното обезщетение в случая съдът възприема първия вариант
на заключението на вещото лице, тъй като единствено той съответства на изложените в
исковата молба фактически твърдения, касаещи предназначението на обекта. Същото е
изчислено в размер на сумата от 340 175 лева за процесния период и се равнява на пазарния
наем за сграда с идентификатор 51500.506.705.1 по КККР, представляваща ресторант
“Палма“ със застроена площ 424 кв.м., на един етаж, с предназначение- сграда за
обществено ползване, ведно с прилежащата към сградата тераса, с покривна конструкция
/покрита тереса/, разположена източно от сградата с площ 359 кв.м.
С оглед възражението за давност и при съобразяване датата на предявяване на иска-
17.08.2020г., претенцията е погасена по давност за времето от 10.06.2015г. до 16.08.2015г.
Следователно обезщетението за неоснователно обогатяване се дължи считано от
17.08.2015г., а претенцията в частта и в която се търси обезщетение за посочения по-горе
период от време следва да се отхвърли като погасена по давност.
Като съобрази изложеното съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.59
ал.1 ЗЗД разгледан по същество си е основателен и доказан до размера от 325 813.39 лева,
дължими за периода 17.08.2015г.- 10.06.2020г., като претенцията за обезщетение в размера
над присъдения до претендирания от 793 856 лева следва да се отхвърли. Акцесорното
искане за присъждане на лихви върху определената сума, считано от датата на предявяване
на иска се явява основателно.
С оглед изхода на делото в тежест на ответника трябва да се възложат направените от
ищеца разноски в размер на 27274.06 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Адвокатското възнаграждение не следва да се намалява, тъй като е близко до минималното,
предвидено такова в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При липса на представени по делото доказателства за направени от ответника
разноски, такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Зора Ленд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Несебър, ж.к. „Черно море 1“, вх.1, ет.3, ап.6 да заплати на „Слънчев бряг“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление к.к.Слънчев бряг, със съдебен адрес
гр.Бургас, ул.“Сердика“ №2б, ет.1 сумата от 325 813.39 лева / триста двадесет и пет хиляди
осемстотин и тринадесет лева и тридесет и девет стотинки/ представляваща парично
обезщетение за неоснователно ползване на собствения на ищеца недвижим имот- сграда с
идентификатор 51500.506.705.1 по КККР, представляваща ресторант “Палма“ със застроена
площ 424 кв.м., на един етаж, с предназначение-сграда за обществено ползване, ведно с
прилежащата към сградата тераса, с покривна конструкция /покрита тереса/, разположена
източно от сградата с площ 359 кв.м. за времето от 17.08.2015г. до 10.06.2020г., когато
владението е предадено с протокол за въвод във владение на ЧСИ Делян Николов, ведно с
дължимата законна лихва от датата на завеждане на исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение в размер над присъдения до претендирания от 793 856 /седемстотин
деветдесет и три хиляди осемстотин петдесет и шест/ лева и за присъждане на обезщетение
за времето от 10.06.2015г. до 16.08.2015г.
ОСЪЖДА „Зора Ленд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Несебър, ж.к. „Черно море 1“, вх.1, ет.3, ап.6 да заплати на „Слънчев бряг“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление к.к.Слънчев бряг, със съдебен адрес
гр.Бургас, ул.“Сердика“ №2б, ет.1 направените по делото разноски в размер на 27274.06
/двадесет и седем хиляди двеста седемдесет и четири лева и шест стотинки/ лева,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5