М о т и в и

към присъда № 62 по НОХД № 525 по описа за 2012 год. на Варненския окръжен съд, наказателно отделение

Съдебното производство е по реда на чл.371 т.2 от НПК.

Варненският окръжен прокурор е внесъл пред първата инстанция обвинителен акт срещу подсъдимия И.Н.Д., ЕГН ********** за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343, ал.3, б. „Б”, пр.І, вр. чл. 343, ал.1, б. „В”, вр. чл. 342, ал.1 от НК, за това, че на 09.11.2011 г. в гр. Варна, при управление на МПС лек автомобил „Мазда 3” с рег. № В 27 36 КТ нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и чл. 21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава ограниченията в населено място” и по непредпазливост причинил смъртта на Иван Пенев И. на 30г., като деянието е извършено в пияно състояние – наличие на алкохол в кръвта на водача 1.63 промила.

В съдебно заседание подсъдимият по реда на чл. 371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тях.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Сочи, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните по делото доказателства, че са налице много тежки нарушения на закона, наложеното на подсъдимия предишно наказание „пробация” не е изиграло своята роля и че е справедливо на същия да се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 години, което да се редуцира по реда на чл. 58а от НК, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за максимален срок.

Процесуалният представител на пострадалите П.И. и Й.И., конституирани в наказателното производство като частни обвинители, моли съда да наложи справедливо наказание с оглед тежестта на извършеното, като се вземе предвид и процесуалното поведения на подсъдимия на д.п., където е отричал вината си и се е опитвал да я прехвърли на починалия, както и фактът, че не се е подчинявал на полицейските разпореждания да спре, очевидно опитвайки се да избяга.

Повереникът на частните обвинители Т.Д. и И.И. поддържа изложеното от прокурора и предоставя на съда да определи на подсъдимия  наказание в рамките на закона.

Защитникът на подсъдимия Димов сочи, че подзащитният ми е асимилирал и осъзнал случилото се и съжалява за това, което е извършил, моли да му бъде определено наказание към минималния размер.

В последната си дума подсъдимият Д. заявява, че наистина съжалява за случилото се и осъзнава какво е направил.

След преценка на релевантните за делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със споразумение № 320/08.08.2011г. по НОХД № 1915/2011г. на PC Варна на подсъдимия И.Д. е наложено наказание „Пробация” за извършено престъпление по чл. 343Б, ал.1 от НК, като на основание чл. 343г, вр. чл. 37 от НК му е било наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца, считано от 01.04.2011г.

През същия период от време подсъдимият работел като управител на склад в „Юкон -Богданов и сие” Варна с управител св. Александър Богданов. Свидетел Богданов бил собственик на лек автомобил „Мазда” с peг. № В 27 36 КТ, която той бил предоставил да се използва от служители на дружеството за нуждите на осъществяваната търговска дейност.

На 08.11.2011г. в края на работния си ден подсъдимият Д., без знанието и разрешението на управителя Богданов, взел от офиса ключовете на посочения по-горе лек автомобил.

На 09.11.2011г. около 00,30 часа подсъдимият управлявал лекия автомобил „Мазда” с peг. № В 27 36 КТ в гр.Варна по бул. „Вл. Варненчик” в посока центъра на града. До него на предна дясна седалка стоял пострадалия Иван Пенев И.. В района на кръстовището на бул. „Вл. Варненчик” и ул. „Ангел Кънчев”, подсъдимият Д. спрял автомобила до намиращата се на тротоарна св. Катя Йорданова, от която поискал тя да им извърши сексуална услуга. Тя им отказала.

След като отново потеглил с автомобила, подсъдимият бил застигнат от служебен полицейски автомобил Опел „Астра” с peг. № В 6296 СН. Полицейският автомобил бил управляван от св. Христо Г., придружаван от св. Костадин Колев, който стоял на предна дясна седалка и возещия се отзад св. Павел Филипов - тримата полицай в СПС при ОД на МВР Варна. Когато се приближили до автомобила, управляван от подсъдимия, на патрулния автомобил били включен светлинен и звуков сигнал. Подсъдимият Д. не се подчинил на подадения му сигнал и не само не отбил вдясно и не спрял автомобила, а продължил движението си по булеварда със значителна скорост. Когато двата автомобила приближили кръстовището на бул. „Вл. Варненчик” с ул. „Дрин” полицейския автомобил се изравнил с този, управляван от подс.Д., и с ясни и разбираеми знаци и сигнали полицаите разпоредили на водача да отбие автомобила си в дясно и да спре. Вместо да изпълни разпорежданията на полицаите, подсъдимият Д. продължил движението си и дори ускорил скоростта на автомобила. Полицейския автомобил продължавал да се движи след автомобила на подсъдимия на безопасно за движението разстояние, като проследявал маршрута му на движение. Двата автомобила преминали последователно по бул. „Съборни”, ул. „Ген. Колев”, ул. „Братя Миладинови”, ул. „Отец Паисий” и по бул. „Сливница” се отправили в посока изхода на гр. Варна, като през цялото време подсъдимият Д. не се съобразявал нито с пътните знаци, нито с ограниченията скоростта, нито с разпорежданията на полицаите да спре.

Докато се движели по бул. „Сливница”, подсъдимият Д. увеличил дотолкова скоростта, че полицейският автомобил изостанал от него на около триста метра и дистанцията продължавала да се увеличава. В района на кръстовището на бул. „Сливница” с ул. „Вяра”, вследствие на високата скорост, несъобразена с пътната обстановка, подсъдимият Д. изгубил контрол над автомобила. Употребил спирачната система, в следствие на което автомобила се отклонил в дясно. След като преминал през кръстовището, автомобилът се ударил в тротоара, в дясно по посока на движението и се завъртял около вертикалната ос, преминаваща през масовия център на автомобила. След това се ударил в стълб на тролейбусната мрежа и със задната си част се ударил във бетонна стена след тротоарната част, в дясно по посока на движението. Завъртян на повече от 180 градуса към бул. „Сливница”, автомобилът спрял.

При удара върху задната част на лекия автомобил в бетонната стена, намиращите се в автомобила пътници получават инерционни сили насочени върху телата им отпред назад, при което водача е имал възможност да се задържи с ръце за волана, а пътуващия в дясно Иван И., тъй като не е ползвал предпазен колан, е нямал възможност да се задържи към мястото си и е бил изместен отзад.

От заключението на приобщената към материалите по делото ATE, извършена в хода на досъдебното производство, е видно, че към момента на настъпване на ПТП скоростта на автомобила е била не по-ниска от 115-120 км/ч., както и че не са налице данни за възникнали внезапни технически неизправности в основните системи на автомобила, които да са довели до загубата на управление на същия.

Видно от заключението на СХЕ, към момента на настъпване на ПТП в кръвта на подс. Д. е имало наличие на етилов алкохол с концентрация 1,63 на хиляда.

Видно от заключението на СМЕ № 561/2011г. в резултат от ПТП подс. Д. е получил счупване на гръдна кост в горна трета, травма на коренчетата в гръдния отдел на гръбначния стълб, като описаните травматични увреждания са резултат от удар с или върху твърди предмети, респ. детайли на МПС при ПТП, реализирани в областта на гръдния кош.

Видно от заключението на СМЕ № 220/11г. причината за смъртта на Иван И. е била остра дихателна недостатъчност в резултат на гръдна травма, изразяваща се в контузия на двата бели дроба, фрактури на ребра двустранно и на аспирация на кръв в белите дробове от травмата на носа с многофрагментно счупване на носните кости. За настъпването на смъртта значение има и черепномозъчната травма, изразяваща се в контузия на лявото малкомозъчно полукълбо, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки в областта на левите голямомозъчно и малкомозъчно полукълба, кръвонасядане на меките черепни обвивки, разкъсно контузна рана по главата, която вероятно е довела до изпадане в безсъзнателно състояние, облагоприятващо вдишването на кръв в белите дробове. Описаните травматични увреждания са в резултат на удари с или върху твърди предмети, реализирани в областта на главата, лицето, гръдния кош и корема, биха могли да се получат при ПТП при удари в части и детайли на купето на катастрофиралия автомобил. Съществува пряка причинно - следствена връзка между травматичните увреждания и настъпването на смъртта. В кръвта на пострадалия е било установено и наличие на етилов алкохол 1,22 промила, в урината 1,67 промила и в ликвора 1,49 промила.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят изцяло от приобщените от досъдебното производство писмени и гласни доказателства – показанията на полицейските служители, на собственика на автомобила, протокол за оглед на местопроизшествие, заключенията на експертизите, свидетелството за съдимост на подсъдимия и др.  

Така установените фактически обстоятелства мотивираха съда да приеме от правна страна, че подсъдимият И.Н.Д., ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление, наказуемо по чл.343, ал.3, б. „Б”, пр.І, вр. чл. 343, ал.1, б. „В” от НК, тъй като, на 09.11.2011 г., в гр. Варна, при управление на МПС лек автомобил „Мазда 3” с рег. № В 27 36 КТ нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и чл. 21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава ограниченията в населено място” и по непредпазливост причинил смъртта на Иван Пенев И. на 30г., като деянието е извършено в пияно състояние – наличие на алкохол в кръвта на водача 1.63 промила

Същият е нарушил чл. 20, ал.1 от ЗДв.П, който вменява в задължение на водачите на ППС да ги контролират непрекъснато; налице е и нарушение на друго задължение, допуснато от подс.Д. в качеството му на водач на ППС – това по чл. 21, ал.1, от ЗДв.П, който пък го обвързва със забраната при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство да не превишава ограниченията в населено място. Именно в следствие на допуснатите нарушения подс.Д. е допуснал настъпването на ПТП и е причинил смъртта на Иван И..

Квалификацията по чл.343, ал.3, б. „Б”, пр.І от НК се обуславя от обстоятелството, че подсъдимият е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 1,63 промила, което съобразно установената константна съдебна практика изпълва белега „пияно състояние”.

От субективна страна деянието е било извършено при форма на вина – небрежност по см. на чл.11 ал.3 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен с оглед задължението си да спазва правилата за движение визирани в ЗДП и е могъл да ги предвиди, с оглед опита си на водач на МПС.

Причини за извършване на деянието – ниското обществено съзнание и стремеж към избягване на неблагоприятни правни последици.

При определяне на съответното наказание на подсъдимия, съдът на основание чл.373, ал.2 от НПК е обвързан с приложението на нормата на чл.58а от НК.

С оглед принципа на справедливост при неговата индивидуализация съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние, която за този вид престъпление определи като висока – на първо място подсъдимият е допуснал с поведението си особено грубо погазване на редица свои задължения като водач на МПС – привел е в движение чужд лек автомобил, без съгласието на неговия собственик, без да притежава нужната правоспособност по ЗДвП, употребил е преди това значително количество алкохол. Особено укоримо е това негово поведение, защото то е било предприето, докато подс.Д. е търпял наказание „пробация”, наложено му за престъпление по чл.343Б от НК само три месеца преди инкриминираната дата. Подсъдимият не се е подчинил на подадени му множество разпореждания на полицейските органи да спре л.а. за проверка – напротив той е подкарал автомобила с бясна скорост из целия град, създавайки сериозна опасност за живота и здравето на неограничен кръг от хора. В резултат на това негово поведение той е отнел не само живота на неговия приятел Иван И., но е нанесъл и значителни имуществени вреди на св.Александър Богданов, унищожавайки л.а.

От друга страна, съдът прецени като висока и обществената опасност на личността на подсъдимия – осъждан за престъпление по чл.343Б от НК, санкциониран и по адм.ред за нарушения на ЗДвП. Деянието, предмет на настоящото разследване, се явява неинцидентна проява на деец, чието поведение не е било корегирано от предходно наложените му наказания без „Лишаване от свобода”.

Горните обстоятелства съдът отчете като отегчаващи отговорността на подс.Д..

Като единствено смекчаващо такова съдът оцени неговата млада възраст, както и това, че полага общественополезен труд. Тъй като обаче отекчаващите такива имат сериозен превес, настоящият състав на съда счита, че наказанието следва да бъде отмерено в условията на чл. 58а от НК, вр. чл. 54 от НК, тъй като не са налице предпоставките по чл. 55 от НК. Направеното самопризнание съгласно трайната практика на съдилищата, включително и тълкувателната практика на ВКС не може да се отчита допълнително като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като вече е довело до облекчената процедура по чл. 373, ал. 2 от НПК.

Мотивиран от горното, а и с оглед постигане визираните в чл. 36 от НК цели, съдът счете, че следва на подсъдимия да бъде отмерено наказание „лишаване от свобода” в средния размер, предвиден в специалната норма, а именно ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. Съобразно нормата на чл.58а, ал.1 от НК така определеното наказание бе намалено с една трета, като на подсъдимия бе наложено за изтърпяване  наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип на основание чл.61 т.3, вр.чл.59 от ЗИНЗПС.

Съдът считам че в случая е абсолютно наложително подсъдимият да изтърпи и наказание „лишаване от право да управлява МПС, като на основание чл. 343г от НК му определи такова за максимално допустимия от закона срок от СЕДЕМ ГОДИНИ.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Д. да заплати направените по делото разноски в размер на 341.92 лева в полза на Държавния бюджет по сметка на ВОС.

 Предвид гореизложеното, съдът постанови присъдата.

                  Съдия при ВОС: