Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 43
гр. ВРАЦА, 14.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение, в публичното
заседание на 29 януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
при секретар Веселка Николова
като разгледа докладваното от съдия
Мишонова- Хальова
въз. гр.дело N` 699 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе
предвид:
"ЧЕЗ Електро България” АД,
гр. ***, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ***,
чрез пълномощник юрисконсулт А.В., са подали въззивна жалба против решение №162/28.06.2019 г по гр.д.№543/19 г по
описа на КРСъд,с което са осъдени да заплатят на осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД на
О.А.Г. *** сумата от 11,71 лв, която
сума били получили без
правно основание.
В
жалбата се навеждат доводи ,че решението на КРСъд е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие на процесуалния и материалния закон.
Твърди се ,че решаващият съд неправилно е приел,че към датата,когато О.А. бил
заплатил исковата сума от 11,71 лв,
основанието за заплащане на тази сума не било отпаднало.Жалбоподателят твърди,
че след влизане в сила решението на
КРСъд по гр.д.№1533/18 г по описа на КРСъд ,налице била СПН само за
недължимостта на посочената в
диспозитива на решението сума- главница от 1
317,90 лв, но не и по отношение на начислени върху нея неустойки /лихви/ за
забавено плащане каквато била исковата претенция.Поради това надплатените от А. 11,71 лв, както той твърди, на 04.04.2019
г е сума,която е надплатена по сметката
на потребителя и съгласно чл. 26 от ОУ
на ЧЕЗ Електро България АД надплатените суми се връщали или прихващали.
От друга страна се твърди , че
изготвянето на доклад от юрисконсулта за изгубено дело, каквото е
гр.д.№1533/18 г по описа на КРС и плащане на лихва по данъчната фактура, е
станало в един и същи ден и нуждата от
технологично време за издаване
кредитно известие до О.Г. е била причина 11,71 лв да бъде заплатена.
Пред КРСъд нямало и доказателства кой е платец на сумата от 11,47 лв, тъй
като липсвали данни затова в приложения платежен документ.
Според жалбоподателя ИМ е подадена в противоречие с чл.3 от ГПК, а именно
страните в съд. производство да упражняват правата си добросъвестно и съобразно
добрите нрави.
Моли се решението на КРСъд да
бъде отменено и постановено друго ,с което се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции.Не се правят
доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната
жалба такъв не е депозиран от ответната
страна.
Адв. М.С. *** като пълномощник на О.А.Г. *** е
подал частна жалба против определение №980/18.10.2019 г по гр.д.№543/19
г по описа на КРСъд.
Твърди се ,че неправилно решаващият съдия е изменил на осн. чл. 248 от ГПК решението си под№162/28.06.2019 г по гр.д.№543/19 г, в частта за разноските като същите са намалени от 300 на 100 лв.
Твърди се ,че определението е незаконосъобразно и неоснователно, тъй като цитираните решения на СЕС не задължавали
съда, а били само една възможност тъй като адв.С. бил стриктно приложил
наредба№1/2004 г за мин. размер на адв. възнаграждения като се цитира решение по адм.д.№1146/19 г на Адм.съд-Варна.
Моли се определение№980/18.10.2019 г на
КРСъд да бъде отменено и молбата
на "ЧЕЗ Електро България"АД по чл. 248 от ГПК ,в частта за разноските
да се остави без уважение като
претендират и за разноски на осн. чл. 36 ал.2 от ЗАдв.
В срока за отговор на частната жалба,
пълномощникът на "ЧЕЗ Електро България" АД, юрисконсулт Ал. В. е
подал два отговора с вх.№ 5701 ивх.№5869, с които оспорва
частната жалба, като заявява, че изначално не е възникнало правото на адв. С.
да му бъде присъдено адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ , тъй като не е посочил ищецът О.А. близък роднина ли е, друг юрист , а е
поискано заплащане адв. възнаграждение по чл. 38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от ЗА.
Моли се атакуваното с ч. ж.
определение изцяло да бъде отменено и постановено друго с което молбата за
присъждане адв. възнаграждение по чл. 38
ал.2 от ЗА се отхвърли .
Въззивният състав приема ,че въззивната жалба
против решение №162/28.06.2019 г по гр.д.№543/19 г по описа на КРСъд е процесуално допустима, тъй като е подадена
в законния срок/плик с пощ. клеймо 25.07.2019г от София/, от страна с правен
интерес от обжалване ,срещу акт от
категорията на обжалваемите.
Частната жалба на адв. С. против определение №980/18.10.2019 г по гр.д.№543/19
г по описа на КРСъд също е процесуално
допустима, подадена в законния срок от страна с право на обжалване срещу акт от
категорията на обжалваемите.
По
въззивната жалба на "ЧЕЗ Електро България"АД:разгледана по същество същата е основателна.
С ИМ адв. С.
като проц. редставител на О.Г. е посочил
,че представя като доказателства 7 бр.
писмени такива, от които по делото фигурира само констативен протокол от
10.01.2018 г. Всички останали писмени доказателства липсват в делото, вкл. и
посочения системен бон от 04.04.2019 г, за който на стр.4 в ИМ се твърди ,че е
платена от О.Г. исковата претенция от - лихва от 11,71 лв.
В отговора си на ИМ "ЧЕЗ Електро
България"АД представя фактура от
21.08.2018 г, в която сумата от 1317,90 лв фигурира като неплатена
за минал период за м. юли 2018 г. Приложено е обаче и кредитно известие от
10.04.2019 г,, към фактурата от 30.07.2018
г,която не е представена, че О.Г. дължи 0 ст. т.е. сумата от 1317,90 лв, върху която била
начислена лихва от 11,41 лв е била вече сторнирана по фактурата от 30.07.2018 г.
Адв. С. в
ИМ твърди ,че на 04.04.2019 г 11,41 лв О.Г. бил заплатил вече лихва от 11,71 лв върху недължимата главница от 1317,90 лв на "ЧЕЗ Електро България" , но по делото няма такива писмени доказателства.
С отговора си на ИМ ответникът ЧЕЗ Електро
България АД не коментира липсата по делото
на документ за платената лихва 11,41
лв от О.Г. върху недължимата главница от
1317,90 лв, като принципно не оспорва,че тя не се дължи, защото е било вече влязло в сила решението на съда
за недължимостта на главницата от
1317, 90 лв.
Затова ВОС
приема ,че предявения пред КРСъд иск от
адв.С. като проц. представител на О.Г. , е останал недоказан. Липсва плащане на
исковата претенция за 11,71 лв от
ищеца, за да търси същата сума от ответника на отпаднало
основание по чл. 55 ал.1 от ЗЗД.КРСъд не
е установил липсата на плащане на исковата претенция от ищеца Г. и незаконосъобразно го е уважили, а е
следвало да го отхвърли като недоказан, вместо да го уважава с всички
законни последици.
Затова ВОС следва
да отмени решение №162/28.06.2019 г по
гр.д.№543/19 г по описа на КРСъд и
постанови друго ,с което отхвърли иска като неоснователен и недоказан.Трябва да
се присъдят разноски на ЧЕЗ"Електро България" ЕАД юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции размер на 200 лв.т.е.
по 100 за всяка инстанция. Разноските на ищеца остават за негова сметка.
По
отношение на частната жалба на адв. М. С.
като пълномощник на О.Г. против определение №980/18.10.2019 г по гр.д.№543/19
по описа на КРС:разгледана
по същество е неоснователна.
Както ВОС
посочи по- горе , след отмяна решението на КРСъд следва да постанови ново, с което отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан. При
отмяна на основното решение №162/28.06.2019 г на КРС по
гр.д.№ 543/19 г, следва да бъде отменено и определението на КРС №980/18.10.2019
г ,с което на осн. чл.248 от ГПК е изменено основното решение. Затова частната
жалба против определението на КРС
№980/18.10.2019 по гр.д.№543/19 г също е неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена с всички законни последици.
Водим от гореизложеното съд. състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение №162/28.06.2019 г по гр.д.№ 543/19 г по
описа на КРСъд и и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.А.Г., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник
адв.М.С. от ВрАК против "ЧЕЗ Електро България"АД гр. ***,
регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ***,иск за сумата от 11,71 лв с правно
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД като НЕДОКАЗАН.
ОТМЕНЯВА определение №980/18.10.2019 г по гр.д.№ 543/19 г по описа на КРСъд с правно основание чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА О.А.Г., ЕГН ********** *** да заплати
на" ЧЕЗ Електро България"АД гр. ***, регистрирано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *** сумата от 200/сто /лв юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 от ГПК
общо за двете съдебни инстанции.
На
осн. чл. 280 ал.3 от ГПК решението е окончателно.
Председател
:
Членове:1/ 2/