Определение по дело №2586/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 3692
Дата: 1 октомври 2019 г. (в сила от 25 октомври 2019 г.)
Съдия: Калин Тифонов Тодоров
Дело: 20191420102586
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

гр.Враца, 01.10.2019г.

 

Врачанският районен съд, V граждански състав в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                  

                                                                               

            Председател: Калин Тодоров

 

като разгледа докладваното от съдия Тодоров гражданско дело № 2586 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по обективно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 8 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД, предявени от „Юлстрейд” ООД, гр.София срещу ЕТ „Агро-Светлозар Дичевски”, гр.Варна.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото с молба същото да се изпрати за разглеждане във Варненски РС, където е неговото седалище и адрес на управление.

Съдът намира възражението за неподсъдност на делото за основателно.

Съгласно чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, а според чл.119, ал.4 от ГПК във всички други случаи извън тези по ал. 1-3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.

Видно от исковата молба и от служебно направената от съда справка в Търговския регистър, ответникът е със седалище гр.Варна. Възражението за неподсъдност е направено в предвидения в чл.119, ал.4 от ГПК срок – в срока за отговор на исковата молба.

Касае се за установителни искове за установяване съществуване на вземания на ищеца за рента, произтичащи от облигационно отношение - договор за аренда, и за обезщетение за забава. Така предявените искове не са вещни, тъй като не са заявени доводи и искания, свързани с правото на собственост или владението върху вещта, а са заявени претенции за установяване на права, възникнали от договор, както и за защита на тези права. В тази хипотеза правилото на чл. 109 от ГПК не важи. Важи правилото на чл. 105 от ГПК, според което местно компетентният да разгледа спора съд е именно този в гр.Варна, тъй като страна по договора с ищеца е ЕТ „Агро-Светлозар Дичевски”, чието седалище е в гр.Варна.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не е компетентен да се произнесе по предявените искове, поради което образуваното производство следва да се прекрати, а делото изпрати на Варненския РС по компетентност.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.118, ал.2 ГПК във връзка с чл.105 и чл.119, ал.4 от ГПК, Районен съд Враца

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството пред ВРС по гр. дело № 2586 по описа за 2019г. на Районен съд, гр.Враца поради местна неподсъдност.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност за разглеждане на Варненския районен съд.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд - Враца  в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                                                                             

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: