П Р О Т О К О Л
№ 410/15.5.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно отделение
На петнадесети май Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
Секретар КАТЯ
АПОСТОЛОВА
Прокурор АНТОНИЯ
ИВАНОВА
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Даскалова
ЧНД № 449 по описа за 2019
г.
На именното повикване
в 15:00 часа се явиха:
Л.св. И.В.Д. - явява се лично и с
адв. С.Н. *** се
явява Йордан Йорданов – Началник на Затвора-Варна, редовно упълномощен.
Прокурорът: Да се даде ход на
делото.
Й. Йорданов: Да се даде ход на
делото.
Адв. Н.. : Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д
Е Л И:
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съдът
докладва постъпила по делото справка за изтърпяно наказание на осъденото лице
към настоящия момент и към дата 23.05.2019 г.
Прокурорът: Да се приеме по
делото.
Началникът
на затвора Йорданов:
Да се приеме.
Адв. Н.: Да се приеме.
Съдът намира, че постъпилата справка е
относима към предмета на делото, поради което
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА справка от Затвора – Варна за изтърпяно наказание на
осъденото лице Д. към настоящия момент и към дата 23.05.2019 г.
Прочитат се данните
от личното досие на лицето, предложено за освобождаване и приложените към
делото писмени документи.
Страните заявиха, че няма да сочат други
доказателства.
Съдът намира, че делото е изяснено от
фактическа и правна страна, поради което дава ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
Прокурорът: Уважаема г-жо Председател, молбата за УПО на осъд. лице Д. намирам за
допустима, но по същество същата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Към настоящия момент е налице само първата предвидена в НК предпоставка, изтърпяно е наказание
фактически повече от ½ от наложеното с присъдата, доколкото не е Д. не е осъден за престъпление извършено
при условията на опасен рецидив.
Относно втората предпоставка - представените със затворническото досие
док-ва безспорно навеждат на извод за постигнати резултати в следствие на
пенитенциарното третиране на лишения от свобода. Първоначалната оценка на риска
от рецидив е била към средно ниво - 65 т., като проблемните зони за дефицит са отчетени
по отношение на правонарушението, управление на финансите, начин на живот и
обкръжение, умения за мислене. Риска от рецидив е определил, че е на високо
ниво за обществото за конкретен възрастен в затвора, както и за самия осъден в
рамките на МЛС. Отчетени са ниски стойности във всички останали зони. Към настоящя
момент в следствие на корекционната работа с него е постигнат сравнително добър
и значителен напредък, като актуалната оценка на риска от рецидив е вече в рамките
на 37 т. Лишения от свобода работи, многократно е награждаван, за срока на пребиваването
си в МЛС е наказван три пъти, като последното нарушение е извършено в началото
на 2016 г. и същият е наказан със заповед на началника на Затвора-Варна от 30.03.2016
г. Осъд. лице се включва в дейности с трудово възпитателен характер, проявява нужното
уважение към служителите от администрацията,
има изградени трудови навици, спазва правилата за вътрешния ред и дисциплина, което
от своя страна е довело до смекчаване на условят за които същият търпи наказанието
лишаване от свобода, а именно със
заповед на началника на Затвора-Варна режимът на изтърпяване на наказанието е
бил заменен от строг на общ. Въпреки положителните тенденции след корекционната
работа с него, считам обаче, че не са представени безспорни, категорични и
непротиворечиви док-ва със затворническото досие от страна на специализираната
администрация на МЛС за това, че осъдения в следствие на корекционната работа
се поправил, това поправяне има трайни характеристики, има устойчив и
балансиран оттенък и осъдения може успешно да бъде ресоциализиран в обществото.
Представената експертна оценка на актуално психимно и емоционално състояние на
осъдения от 14.03.2019 г., определя средна обща оценка на криминогенните
потребности. В нея е посочено, че осъденото лице има по-скоро позитивна нагласа
към криминално поведение и към правонарушението и и въпреки, че изразява
дълбоко съжаление за стореното и осъзнава негативните последиците от извършеното
от него, като не ги омаловажа, анализът на получените резултати сочи, че е налице
по-скоро демонстративна готовност за промяна, която е голословна и е само на думи, но не и
подкрепена с достатъчна мотивация от страна на осъдения.
С оглед та това считам, че молбата за УПО на осъдения И.В.Д. следва да
бъде оставена без уважение, като в тази насока следва да бъде преценена действително
експертната оценка изготвена от психолог. Моля да имате предвид и сравнително
високия размер на наказанието, който към настоящия момент остава да се изтърпи,
а имено 5 год. 6 мес. и 26 дни.
Й. Йорданов: Уважаеми г-жо Председател, считам молбата за
допустима и основателна. Налице са предпоставките на чл.70 от НПК. Спрямо
лишения от свобода е приложена в цялост прогресивната система и твърдим, че
целите на наказанието са постигнати предсрочно. Ако бъде постановено УПО,
предлагаме да бъде определена мярка за пробационен надзор, а именно
задължителни периодични срещи с пробационен служител до 3 години.
Адв.Н.: Уважаема г-жо съдия, считам че подадената от подз. И.Д. молба е основателна, като съображенията
ми за това са следните:
Безспорно от приложените от затворническата администрация писмени док-ва
се установява, че в случая е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки
за УПО, а имено лицето да е изтърпяло повече от половината от наказанието което
му е наложено. Считам, че от представените док-ва се установява безспорно, че е
налице и втората изискуема от закона предпоставка, а имено И. е дал док-ва за
своето поправяне. От представените становища се установява, че към момента на постъпване
в затвора, вероятността от рецидив по отношение на И. е била на средно ниво - 65
т., като към момента актуалната оценка на риска от рецидив бележи спад и същата
вече е в ниските регистри от 37 т.
Ето защо аз считам, че са налице предпоставките да бъде приложена нормата
на чл.70 от НК и лицето да бъде УПО, тъй като са налице всички предпоставки.
Включително са налице и безспорни док-ва, които сочат на положителна промяна в
осъдения по време на изтърпяването от него наказание. Същият е показал добро
поведение, участвал е в трудови и спортни дейности, награждаван е многократно,
включително и с домашен отпуск, счита се за ненаказван, като действително последните
3 години лицето не е наказвано, полага доброволен труд, не е допускал нарушения на трудовата дисциплина, поради
което считам, че от поведението му може да се направи извода, че наложеното му наказание
е постигнало своите цели. Ето защо аз моля
за вашето определение в този смисъл.
Л. св. Д.:
Уважаеми г-жо Председател, аз мисля, че съм се поправил
от момента в който съм задържан и престоя ми в Затвора-Варна. Мисля че съм се
поправил и не мисля занапред да допускам повече грешки в живота си. Искам да
започна отначало живота си и да живея един нормален живот като всички останали.
Също така искам да подчертая, че имам 3 наказания които съм заличил с награди,
с работа и добро поведение в Затвора-Варна. Моля съда да ми уважи молбата за условно предсрочно освобождаване.
СЪДЪТ, като взе предвид молбата и изразените
в с.з. становища от страните, и материалите по делото съобрази следното:
И.В.Д. изтърпява наказание лишаване от
свобода за срок от 15 години постановени по НОХД № 776/2009 г. на ВОС, за извършено
престъпление по чл.152 ал.4 вр. ал.3 т.1 и 2 НК. Началото на наказанието е 25.01.2013
г., като преди това Д. е изтърпявал наказание лишаване от свобода за срок от 2
г. и 6 м. наложено му по НОХД № 1110/2007 г. на ВОС, за извършено престъпление
по чл.199 ал.1 т.3 от НК. В периода на пенитенициарното третиране на настоящата
присъда същият е бил наказван няколкократно, като последното му наказание е
заличено със заповед № 481 от м.12.2017г. и към настоящия момент Д. се счита
ненаказван. Едновременно с това са налице 16 заповеди за поощрения в този период
от време. Към настоящия момент същият е със заменен режим от строг на общ,
считано от м.09.2017 г. Риска от рецидив от първоначалните 65 т. при последното
изследване бележи спад от 28 т, като отчетения м. 09.2018 г. е в размер на 37 т.,
или с три по-малко от средното ниво, но така или иначе вече в ниския диапазон
на риска. Видно от представените становища, осъденият е насочен към преосмисляне
на поведението си като цяло, налице е осъзнаване на допуснатите грешки и отрицателните
фактори провокирали извършването на деянието. Развити са умения за мислене като
се твърди, че Д. е мотивиран в необходимата степен и полага усилия за реализацията
на уменията за мислене.
Основния спор по делото е дали това е достатъчно
да се приеме, че Д. е осъден, който е дал доказателства за своето поправяне.
В решенията по делото „Винтер и други“
срещу Обединеното Кралство, ЕСПЧ отбелязва, че макар и възмездието да остава една
от целите на лишаването от свобода, акцентът в европейската наказателна
политика е вече върху целта за рехабилитация на осъденото лице, особено в края
на дълъг престой в затвор. Когато поправянето на осъденото лице надделее над интересите
на публичната защита и протестиране то тогава може да се приеме, че са налице и
основанията за предсрочно освобождаване. Затова и изискуемата промяна в
неговото съзнание и поведение трябва да
е ясна и стабилно проявявана в един продължителен период от време, за да се
приеме, че е необратима. Тоест ще остане такава и в реална, социална и икономическа
среда, и семейно обкръжение след освобождаването му. Едва тогава може да се достигне
до извод, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно и нуждата от продължаването
на пенитенциарното третиране е отпаднала.
Подобен извод спрямо Д. частично би
могъл да бъде направен, тъй като през последните две години, видно от заповедите
за поощряване, се наблюдава положителна тенденция в неговото поведение, което
личи и от оценката на вероятността от ново осъждане. Отчетени са намаляване на
стойностите в онези зони, които подлежат на корекция, като отношение към
правонарушение, трудова заетост, управление на финанси, начин на живот и
обкръжение и умение за мислене. За сметка на това обаче се е появил проблем в
зоната „злоупотреба с алкохол“, какъвто при постъпването му затвора въобще не е
бил отчетен.
Следва да бъде обърнато внимание и на
изготвената от психолога Георгиев експертна оценка на актуалното психично и
емоционално състояние в Д., видно от която „Поведението на изследваното лице в
училище или работа свидетелстват за ниско ниво на социална адаптация. Съществуващите
адаптивни умения не са достатъчни за да гарантират успешната му реинтеграция в
обществото. В зоната на свободно време резултатите са много високи, от което
може да се направи анализ, че лицето няма любими дейности, не поддържа полезни
за него социални контакти с които да запълни свободното си време“. Препоръката на
психолога е, лицето да планира интервенции които да го насочат към по полезни прекарвания
на свободното време и придобиване на по-високи социални и адаптивни умения. Другото
установено във въпросната оценка е, че според психолога - Д. има по-скоро
позитивна нагласа към криминално поведение
и правонарушение.
При проведената беседа според психолога
Георгиев, осъдения Д. е показал ниска самооценка и силна мотивация за промяна, но само привидно.
Лицето има желание на думи за промяна в
поведението, позитивна нагласа и идеи за бъдещето си, но с неяснота как точно
ще ги постигне. Психолога Георгиев е установил и дефицити в уменията Д. да планира
бъдещо си и да изгражда устойчив модел на поведение и като цяло заключава, че със
съществуващите адаптивни умения не са достатъчно развити, за да се увеличат
шансовете за успешна реинтеграция в обществото, като е налице по-скоро демонстрирана
готовност за промяна в поведението и мисленето.
Всичко това води съда до извод за наличие
на положителна промяна в поведението и нагласите на осъд. лице към законосъобразно
поведение. За да бъде обаче постановено условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното наказание, тази промяна следва да бъде трайна.
В настоящият случай съдът не може да направи такъв извод, тъй като периода през
който е отчетена тази положителна промяна не е с продължителност даваща
възможност съда да направи извод за неговата трайност.
Според настоящия състав на съда е
необходим по-продължителен период от време, през който осъдения да демонстрира
такава промяна в нагласите си към деянието, труда, правовия ред, че да се
направи извод за трайност на промяната и съответно за даване на доказателства
за поправяне изисквани в чл.439а НПК.
С оглед изложеното съдът намира молбата
за неоснователна, поради което и
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И.В.Д. – ЕГН ********** за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието определено по НОХД № 776/2009 г. на ОС-Варна.
Определението подлежи
на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, началника на затвора, и на протест от
прокурора по реда на глава двадесет и втора от НПК пред
Апелативен съд – Варна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: