Определение по дело №2053/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.95 ГПК, вр. чл.21 и сл. от ЗПП.

Образувано е по жалба на Х. А. А., гражданин на Сирия, с настоящ адрес в [населено място], срещу решение № 8775 от 16.08.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, като с молба, приложена към жалбата, жалбоподателят иска предоставяне на правна помощ по реда на чл.25, ал.1, вр. чл.21, т.2 ЗПП, тъй като не разполага с финансови средства или друго имущество, с което да заплати и организира своята защита.

Съгласно чл.23, ал.1 и ал.2 ЗПП системата за правна помощ по чл.21, т.2 – процесуално представителство – обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство, както и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело, не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

В случая съдът намира, че въпреки приложената към молбата за предоставяне на правна помощ декларация за семейно и имотно състояние, в която е отразено, че жалбоподателят няма доходи за предходните 12 месеца, тази декларация противоречи на подадената пред ДАБ молба-декларация от 09.11.2022 г., въз основа на която на А. е разрешено да пребивава в [населено място] по време на производството по ЗУБ и в която той изрично е заявил, че разполага с достатъчно средства за задоволяване на основните си жизнени потребности. Освен това, в административната преписка по издаване на оспореното решение – предмет на настоящото дело, е приложен договор за наем на недвижим имот от 04.11.2022 г., съгласно който жалбоподателят плаща месечен наем в размер на 700 лева. Следователно недоказано се явява твърдението му, че не разполага с финансови средства за организиране на защитата си.

От друга страна, съгласно чл.24, т.1 и 2 ЗПП правна помощ по чл.21, т.1, 2 и 3 не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ (т.1) и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима (т.2). Съдът намира, че в конкретния случай тези хипотези са налице, защото от съдържанието на жалбата и молбата за предоставяне на правна помощ личи, че жалбоподателят очевидно е ползвал такава помощ за тяхното изготвяне и подаване, още повече, че самият той, както е посочено това в жалбата, не владее български език, и наличието на данни, че разполага със средства за живеене, при евентуално отхвърляне на жалбата той ще следва да заплати предоставената му безплатна правна помощ след приключване на съдебното производство, т.е., полза от такава помощ практически липсва. Не трябва да се забравя също, че в административното съдебно производство е силно застъпено служебното начало и съдът е длъжен да укаже на страните по делото доказателствената тежест, която носят в процеса, т.е., съдът съдейства на страните при осъществяване на защитата на техните права. Ето защо молбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. Затова съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Х. А. А., жалбоподател по административно дело № 2053 по описа на Административен съд Пловдив за 2024 година, за предоставяне на правна помощ, състояща се в процесуално представителство по настоящото дело.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.