Р
Е Ш Е Н И Е № 260055
гр. Хасково, 07.06.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7–ми
граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети май, две хиляди
двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Жисова
при
участието на секретаря Ваня Кирева, като разгледа докладваното от съдия Жисова
гр. д. № 2705 по описа за 2020г. на Районен съд - Хасково, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.109
от Закона за собствеността /ЗС/ от „Електроразпределение Юг" ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
"Хр.Г.Данов" № 37, представляван от Здравко Огнянов Братоев и Стойчо
Здравков Вълчев; против Ф.А.Ф., ЕГН **********, с адрес *** и със съдебен адрес
***, офис 8, адвокат Т.Н. ***.
Ищецът твърди, че е притежател на
лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за разпределение на електрическа енергия. В
това си качество бил собственик на енергийно съоръжение – кабелен колектор, в
който били изградени 14 броя кабелни извода 20 kV (45 броя силови кабели
включително оптични кабели), като трасето му преминавало от подстанция
„Пловдивска“ по протежение на ул. „Пловдивска“ през частни поземлени имоти,
част от които попадали на територията на бивш завод „Мир“ в това число и през
собствения на ответника имот с идентификатор 77195.707.144. От построяването и
въвеждането в експлоатация на кабелния колектор (1973г.) същият ведно с
прилежащата му площ били заведени в баланса на ответника.
Ищецът посочва, че кабелният колектор
представлява енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и на основание § 26 от ПЗР на ЗЕ в полза на енергийното
дружество са възникнали сервитутни права, свързани с експлоатацията и
ползването на това съоръжение. Уточнява, че сервитутното му право е възникнало
по силата на закона, тъй като била приложима разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т.
1 от ЗЕЕ /отм./, поради което не се дължало обезщетение на собствениците на
земята, тоест ответникът придобил и притежавал процесния имот, ведно с
ограниченията при ползването му, предоставени от вече съществуващото енергийно
съоръжение и възникналите сервитутни права.
Ищецът сочи, че упражняването на вещните
и лицензионните му права е уредено от разпоредбите на чл. 64 и следващите от ЗЕ
(чл. 60 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕ/ отм. вр. § 26
от ДР на ЗЕ) и се гарантират чрез ограниченията в режима на застрояване на
засегнатите имоти в определената сервитутна зона, въведени със ЗЕ и Наредба №
16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти.
Съгласно чл. 64, ал. 3, т. 1, б.“б“ от
ЗЕ представителите на титуляра на сервитутното право имат право да влизат и да
преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с
изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на
преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с
изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни
съоръжения, а съгласно чл. 64, ал. 3, т. 2 от ЗЕ в засегнатите от сервитути
поземлени имоти не се допуска извършване на застрояване или засаждане на трайни
насаждения в сервитутната ивица.
При извършен обход и проверка на
техническото съоръжение ищецът констатирал, че сервитутните му права били
нарушени. В имота на ответника били изградени съоръжения, а именно: бетонови
фундаменти и дървена площадка за отдих с маси и столове. Посочените съоръжения
попадали в сервитутната зона около кабелния колектор и изцяло възпрепятствали
достъпа до съоръжението, тъй като посочения бетонов фундамент и площадка изцяло
закривали и възпрепятствали достъпа до кабелния колектор.
Ето защо ищецът намира, че са нарушени
правата му по чл. 64, ал. 3, т. 1, б. „б“ и т. 2, б. „а“ от ЗЕ като не можел да
извършва дейности, свързани с експлоатацията на колектора, вкл. право на
преминаване на техника на имота във връзка с обслужването му, а извършеното от
ответника било в противоречие и със забраната за застрояване в сервитутната
ивица на кабелния колектор. Освен това твърди, че извършеното застрояване
създава и висока обществена опасност, доколкото при евентуална авария подходът
до енергийния обект е невъзможен.
С нотариална покана акт № 69, том 1,
рег. № 1179 от 22.06.2020г. на нотариус с рег. № 125 с район на действие
РС-Хасково, връчена на ответника на 22.06.2020г., ищецът твърди, че го е
поканил в срок от 14 дни, считано от поканата, да премахне за своя сметка
изградените съоръжения – изградени бетонови фундаменти и дървена площадка за
отдих с маси и столове, в границите на законната сервитутна заона около кабелния
му колектор, да осигури безпрепятствен и неограничен достъп до съоръжението,
както и да разчисти терена от отпадъци. Ищецът уточнява, че до момента на
предявяване на исковата молба ответникът не е изпълнила тези действия.
С тези мотиви ищецът иска съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да премахне за своя сметка
изградените съоръжения – бетонови фундаменти и дървена площадка за отдих с маси
и столове в границите на законната сервитутна зона около кабелния колектор на
ищеца, да осигури безпрепятствен и неограничен достъп до енергийния обект в
поземлен имот с идентификатор 77195.707.144, както и да разчисти терена от отпадъци.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
депозиран отговор на искова молба, с който предявеният иск се оспорва като
недопустим по съображения, че ищецът не разполага с материалноправна
легитимация, предвид липсата на доказателства да е правоприемник на „ЕВН
България Електроразпределение“ АД. Поддържа и че искът е неоснователен,
оспорвайки като недоказани твърденията в исковата молба: че ищецът е собственик
на процесния кабелен колектор; че колекторът представлява енергиен обект по
смисъла на § 1, т.23 от ДР на ЗЕ; че колекторът е построен и въведен в
експлоатация през 1973г. и преди 1999г.; че колекторът се намира в неговия
поземлен имот с идентификатор 77195.707.144, както и обстоятелството, че в
същия имот не съществува и никога не са били изграждани бетонови фундаменти и
дървена площадка за отдих с маси и столове.
С протоколно определение от 27.09.2021
г., по гр.дело № 2705 по описа на РС Хасково за 2020 г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в петитума на предявения иск, който вместо първоначално
предявения, следва да се счита в следния смисъл: Съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да премахне за своя сметка изградените съоръжения –
изградените бетонови фундаменти и настилка, в границите на законната сервитутна
зона около кабелния колектор на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД и да осигури
безпрепятствен и неограничен достъп до съоръжението в имот с идентификатор
77195.707.144 по КККР на гр. Хасково, както и да разчисти терена от отпадъци.
В съдебно заседание ищецът „Електроразпределение
Юг" ЕАД чрез процесуалния си представител поддържа изцяло предявените
искове. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Релевира
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение.
Ответникът Ф.А.Ф., чрез пълномощника си
адв. Т.Н. ***, в съдебно заседание поддържа неоснователност на предявените
искове като излага подробни съображения, вкл. и в депозирани писмени бележки.
Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК и иска намаляване
на търсеното от ответника възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на
закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, съобразно
чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа следното:
От представените от ищеца писмени
доказателства (Амортизационен план на актив, с посочена отчетна дата
30.12.2020г. и дата на създаване 23.09.2020г., Извадка от Анекс 1: Инвентарна
книга на ЕРП Пловдив АД за състояние към 31.05.2006 г. – стр. 441 от 534),
както и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
вкл. и допълнителна такава, които съдът кредитира като обективни и
безпристрастни, изготвени от лице със знания и опит в съответната област е
видно, че ищецът е собственик на енергийно съоръжение - кабелен колектор, което
съществува в баланса му от 01.12.1973г. като актив с инв. № ********* с
наименование „КК ПС Хасково - бул. „Раковски - бул. „Съединение.
Правоприемството между ищеца и
„Електроснабдяване" Хасково, включено в ДСО „Енергообединение",
собственик на съоръжението към датата на придобиване на актива 01.12.1973г., се
установява от представените от ищеца писмени доказателства – Устав на еднолично
акционерно дружество с държавно имущество „Национална електрическа компания“
АД; Разпореждане № 46 на Министерския съвет от 7 ноември 1991 г. за образуване
на еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Национална електрическа
компания" – ЕАД, ведно с Приложение 1 – Списък на преобразуваните предприятия
от обединения и комбинати и други предприятия от системата на Комитета по
енергетика; Решение от 28 декември 1991 по ф.д. № 29869 на Софийски градски съд
по описа за 1991г.; Заповед № ДВ-133-А от 24.04 2000г. на Председателя на
Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси; Решение № 5347 от
28.04.2000г. по ф.д. № 2436 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2000г.;
Решение № 6184 от 05.10.2006 г. по ф. д. № 2436 по описа на Окръжен съд –
Пловдив за 2000 г. Решение № 4246 от 01.07.2005 г. по ф. д. № 2436 по описа на
Окръжен съд – Пловдив за 2000 г.; Договор за преобразуване от 13.09.2006 г.,
сключен между „Електроразпределение Пловдив“ АД и „Електроразпределение Стара
Загора“ АД, ведно с Приложение № 1 и Приложение № 2; Удостоверение за актуално
състояние по ф.д. № 2436/2000 от 24.03.2008г., издадено от „Информационно
обслужване“ АДОкончателен разделителен протокол от 15.12.2000 г., между
„Национална електрическа компания“ ЕАД гр. София и „Електроразпределение –
Пловдив“ ЕАД, утвърден от Председател на ДАЕЕР; Разделителен протокол за
отделяне на клон ЕРП Пловдив от НЕК – ЕАД, одобрен от Председател ДАЕЕР;
Спогодба, сключена на 15.12.2004 г. между „Национална електрическа компания“
ЕАД, „Електроразпределение – Столично“ ЕАД, „Електроразпределение – София –
област“ ЕАД; „Електроразпределение – Плевен“ ЕАД, „Електроразпределение – Горна Оряховица“ ЕАД,
„Електроразпределение – Пловдив“ ЕАД, „Електроразпределение – Стара Загора“ ЕАД
и „Електроразпределение – Варна“ ЕАД, чрез последователните преобразувания на
ДСО „Енергообединение" след 1973г. - в Асоциация „Енергетика",
„НЕК" ЕАД, „Електроразпределение" ЕАД, „Електроразпределение
Пловдив" АД - Пловдив, „ЕВН България Електроразпределение" АД,
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД - Пловдив.
Липсва спор между страните, а и с
определение № 260621/12.04.2021 г., по гр.дело № 2705 по описа за 2020 г. е
обявено за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е
собственик на ПИ с идентификатор 77195.707.144 по КККР
на гр.Хасково с площ 726 кв.м.
Според представената по делото
нотариална покана от 22.06.2020г. ищецът е информирал ответника, че изградените
в ПИ 77195.707.144 бетонови фундаменти и дървена площадка за отдих с маси и
столове, нарушават материални права и законни интереси на Ер Юг, тъй като засягат
сервитутната зона около колектора, който се оказвал недостъпен за Ер Юг при
евентуална авария и не можел да бъде обслужван. С поканата се предявява искане
в 14 - дневен срок от получаването й да бъдат премахнати за сметка на ответника
изградените съоръжения в границите на сервитутната зона и да се осигури
безпрепятствен и неограничен достъп до това съоръжение.
За изясняване на въпросите дали и каква
част от твърдените изградени съоръжения – бетонови фундаменти и настилка,
съобразно допуснато изменение на иска попадат в границите на сервитута, респ.
на сервитутната зона около кабелния колектор, съдът назначи и изслуша единична
и допълнителна комплексна съдебно-техническа експертизи.
Вещото лице Г.И.Р. по първоначалната
експертиза посочва, че в границите на сервитута в процесния имот попадат части
от северната и южната ограда на имота, западната ограда и част от бетоновата
настилка пред автосервиза. Площта на бетоновата настилка пред автосервиза,
попадаща в обхвата на сервитута на колектора е 48 кв.м. Трасето на кабелния
колектор е отразено в плана на подземния кадастър от 1988 г. Според вещото лице
И. бетоновата настилка пред автосервиза няма конструкция, за да бъде определена
като сграда или съоръжения и в този смисъл не следва да се счита за строеж по
смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ.
От заключението на комплексната СТЕ,
която не противоречи на изводите на първоначалната такава, а я допълва и доуточнява,
се установява, че енергийното съоръжение- кабелен колектор, преминава през имот
на ответника с № КИ 77195.707.144 по КККР на гр. Хасково, Северна индустриална
зона, ул. „Пловдивска", НТП За шивашката промишленост, площ 726 кв. м. и е
част от електроразпределителната мрежа в гр. Хасково. Съоръжението като
енергиен обект представлява непроходим колектор, в който са положени кабели за
средно напрежение от електроразпределителната мрежа на гр. Хасково и обслужва
дейност по разпределение на електрическата енергия - „Линеен енергиен
обект" по силата на § 1. т. 316 от ДР на ЗЕ, който представлява съвкупност
от елпроводи (елкабели), включително принадлежащите им трайно прикрепени към
земята конструктивни елементи и съоръжения, предназначени за разпределение на
електрическа енергия; принадлежи към вида „Електрически съоръжения в непроходими
колектори и канални системи", за който минималните размери на сервитутните
зони са регламентирани в Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16
от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Вещите лица разясняват,
вкл. и след извършен оглед на место, че след полагане на кабелите са монтирани
покривни капаци подредени плътно един до друг с размери: дължина -1,80 м,
ширина 0,90 м и дебелина - 0,10 м. При аварийни ремонти покривните капаци на
непроходимия колектор се повдигат и преместват, а след ремонта се поставят с
подходящо повдигателно съоръжение. Категорични са, че процесният колектор не
притежава качества и характеристики на проходим колектор, вкл. и съгласно чл.
23, ал.1 от Наредба № 35 от 30.11.2012 г. за правилата и нормите за
проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни
съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура, а именно: „Проходимият
кабелен колектор е с минимална светла височина 1,80 м. и с
минимална широчина на обслужващия коридор 0,80 м., измерена между върховете на
две срещуположни лавици или конзоли.
Във връзка с отговора на един от
спорните въпроси, през коя година е изграден и въведен в експлоатация този
енергиен обект, експертите са изискали от ищеца копия от актове, протоколи,
екзекутиви и/или друга строителна документация за изграждане на процесния
кабелен колектор като са приложени три документа налични в КЕЦ- Хасково,
отнасящи се до непроходимия колектор - 3аповед № 2672 от 16.12.1973г.; 3аповед
№ 1810 от 30.12.1977г. и Протокол образец 16 от Приемателна комисия за
преустройство на „Пътен възел" - Орфей- гр. Хасково с преустройство на ел.
съоръжението-Хасково. В заповед № 2672/16.12.1973 г. на директора на Електроснабдяване
- клон Хасково е разпоредено на основание чл.16.3 от Правилника за държавните
имоти Отдел „Капитално строителство" при предприятието да прехвърли
безвъзмездно на Отдел „Експлоатация" изградени енергийни и строителни
обекти. В т.4 от същата заповед е разпоредено да бъде прехвърлен и обект: „... 4.
Кабелен канал п/ст 110/20/10 kV Хасково - 7,531лв.; В това число: СМР- 6,881лв.; Други
разходи - 20 лв.; Проекто - проучвателни работи 630 лв. като обектът
е приет с протокол обр.16 / 4.12.1973 г.“. На тази база вещите лица
достигат до извод, че годината на изграждане на енергийният обект е 1973 г.
Установили са, че в Община Хасково не се съхраняват актове, протоколи,
екзекутиви или друга строителна документация за процесния непроходим колектор,
но същият е отразен в подземния кадастър на града от 1988 г. Освен
това при извършения оглед и проучване не установили наличие на ерозия на
материалите (стоманобетоновите усилени капаци), знаци или други външни белези
по които може да се установи годината на построяването на процесния обект. Според вещите лица, конструкцията на процесния непроходим
колектор е по типов проект, след приемането и одобряването на който през 1960
г. - 1965 г. е извършвано строителство на непроходими колектори с определени
параметри. Типовият проект не е променян през годините, за да може на
базата на евентуалните изменения през годините да бъде определена годината на
построяването му. Извършването на строежа на кабелния колектор в периода 1972
г. -1973 г. е станало по реда и правилата на действащия към момента Закон за
планово изграждане на населените места (обн. ДВ бр. 227 от 01.10.1949 г., в
сила от 01.01.1950 г.) (чл. 64, Чл.77) и Правилника за капиталното строителство
(Обн. ДВ бр.44 от 1 Юни 1951 г.). По време на действието на ЗПИНМ и Правилника
за капиталното строителство са изработвани планове за изграждане на населените
места с предходен изготвен кадастрален план. Съгласно Закона за планово
изграждане на населените места благоустройствените мероприятия, както и
изграждането на водопроводни, канализационни, телефонни, електроснабдителни и
други обществени съоръжения са изграждани с Решение на окръжните и общинските
народни съвети. Проектирането, строителството и приемането на обектите са
изпълнявани съгласно Правилника за капиталното строителство и отчитани със
ситуации. Така строежът на процесния кабелен колектор е бил изграден съобразно
Закона за планово изграждане на населените места и Правилника за капиталното
строителство след редица мероприятия, свързани с решения за преминаване през
различни имоти и е приет с Протокол обр.
16 / 4.12.1973 г. за приемането на обект: Кабелен канал п/ст
110/20/10 kV Хасково. В
този смисъл строежът е бил допустим, като за този вид строителството не се е
изисквало изработването на градоустройствен план. Освен това изграденият
непроходим кабелен колектор съответствал на техническите изисквания правила и
норми за подземни улични проводи и съоръжения, обнародвани в Държавен вестник
брой 39 от 1965г. Посочено е в експертизата, че потребителите, които се
снабдяват с електрическа енергия чрез енергийното съоръжение, част от който
попада в ПИ 77195.707.142 са както следва: -общият брой потребители от
информацията за измервателните точки на клиентите от всички трансформаторни
постове (ТП) на 14-те извода колектора е 18181 потребители; - кабелен извод 20
kv захранващ Тролейбусен транспорт в гр. Хасково (собственост на Община
Хасково).
Експертите М.Х. и Т.М. потвърждават
извода на вещото лице И., че бетоновата настилка пред автосервиза няма
характеристиките на сграда или съоръжение и не представлява строеж, вкл. и по
смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ: „Строежи" са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни
по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на
недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни
ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Вещите лица сочат, че северната ограда на
границата на процесния имот с ПИ 77195.707.143 е изградена в съответствие с
одобрен ивестиционен проект, за обект: „Заведение за обществено хранене -
закусвалня и кетъринг" в имот 77195.707.143 по КККР на гр. Хасково,
идентичен с УПИ XVIII, в кв. 8 по регулационния план на гр. Хасково. Съгласно
одобрения проект т.н. ограда всъщност представлява подпорна стена и попада
изцяло в имота на възложителя - имот с идентификатор 77195.707.143 по КККР на
гр. Хасково. Извършените на място геодезически измервания на подпорната стена,
разположена на границата между имоти с идентификатори 77195.707.143 и
77195.707.144 също потвърдили, че същата е разположена в границите на имот
77195.707.143 по КККР на гр. Хасково.
В устния си доклад в съдебно заседание,
проведено на 11.05.2022 г. вещото лице Х. изразява мнение, че в процесния имот има
неограничен достъп до енергийния обект като въпреки че са нямали поставен такъв
въпрос са извършили замервания и са изчислили, че външната част на колектора се
намира на 173 см. от западната подпорна стена, която служи за ограда, а общо застъпването
на циментовата настилка със сервитутната зона е 32,89 кв.м., като посочените 48
кв.м. от вещото лице Р. отразяват цялата бетонна площадка. Освен това този
достъп не се ограничава и от наличието на насип от чакъл, както и от посоченото
бетоново покритие.
По искане и на двете страни, по делото
се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Д. Г. Д. и Б. А.
Т., посочени от ищеца и Д. Й. М., посочен от ответника.
Свидетелите Д. Г. Д. и Б. А. Т., и
двамата служители в „Електроразпределение Юг" ЕАД, посочват, че в
сервитутната зона на кабелния колектор в процесния имот попада трайно положена
настилка - бетон върху капаците на колекторите, което при евентуална авария
възпрепятства повдигането на тези капаци. Технологичното обслужване при авария
включително не позволявало повдигане на капаците на колектора при наличие на „бетоновата
площадка“. Св. Д. Й. М. потвърждава наличието в имота не на масивна бетонова
конструкция с фундаменти, а на място с бетонова замазка.
Съдът кредитира изцяло заключението на двете съдебни експертизи, тъй
като са изготвени от експерти със знания, опит и умения в съответната област, в чиято
компетентност съдът няма причини да се съмнява, но не дава
вяра изцяло на показанията на
разпитаните свидетели – Д. Г. Д. и Б. А. Т. относно съществените
за настоящия спор моменти – възможността кабелния колектор да се обслужва безпрепятствено
дори и при наличие на бетонова настилка, доколкото тези изводи противоречат на
заключението по назначената експертиза.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск с правна квалификация чл. 109 ЗС е допустим, доколкото
твърденията на ищеца са, че ответникът нарушава правата му по чл.64 ал.3 т.1
б.„б" и чл.64 ал.3 т.2 б.„а" от ЗЕ, а именно да извършва дейности,
свързани с експлоатацията на кабелния колектор, включително право на
преминаване на техника през имота, във връзка с обслужването му, тъй като като
извършеното от ответника е в противоречие със забраната за застрояване в
сервитутната ивица на кабелния колектор, определена съгласно Наредба №
16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, тоест нарушено е правото
на собственост на ищеца върху енергийния обект и възможността за
безпрепятствено упражняване на това право.
Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:
Негаторният иск е вещен иск, предоставен
на собственика или носителя на ограниченото вещно право за защита на
притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени
въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното
ползване на имота по предназначението му. С този иск се дава вещно-правна
защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на
собственика, да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва
собствения си имот.
С ТР № 4/2015 г. от 06.11.2017 г. на
ОСГК ВКС РБ бе прието, че двете задължителни условия за уважаването на иск по
чл. 109 ЗС са неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в
неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно
предпоставките за уважаване на негаторния иск са ищецът да е собственик или
носител на ограничено вещно право върху вещта, спрямо която е насочено
неоснователно въздействие на ответника, както и това въздействие /действие или
бездействие/ на ответника създава за ищеца пречки за използването на имота му
по-големи от обикновените. Функцията на иска е да отрече във всички тези и
други аналогични случаи неправомерността и да предотврати неоснователните
действия, поведение и състояние, както и премахване на последиците от тях.
Затова, ако източникът на неоснователното въздействие е строеж, извършен в
собствения имот от собственик или от трето лице, заинтересованият може да иска
и премахването на строежа, за да бъде прекратено неоснователно създаденото
състояние. Прекратяването на това състояние чрез премахването на строежа, който
смущава и/или ограничава правото на собственост е предпоставено обаче от
недопустимост и нетърпимост на същия изобщо или в състоянието, в което е
извършен. Така неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС е налице,
както, когато строежът е незаконен - в смисъл, че не е изпълнен в съответствие
с одобрения архитектурен проект и даденото строително разрешение, така и
когато, въпреки че строежът е съобразен с тях, те противоречат на строителните
правила и норми.
В настоящия случай, както бе посоченото
по-горе безспорно се установява, че ищецът е собственик на енергийното
съоръжение - кабелен колектор, което съществува в баланса му от 1973г., а
ответникът - на ПИ 77195.707.144, като част от енергийното съоръжение –
подземен кабелен колектор е ситуирано в този имот. Ответните възражения за
противното следва да се приемат за неоснователни и необосновани, доколкото от
представените от ищеца писмени доказателства, вкл. и заключенията на
назначените експертизи, касаещи както правоприемството му от „Електроснабдяване"
Хасково, включено в ДСО „Енергообединение", собственик на съоръжението към
датата на придобиване на актива 01.12.1973г. тоест активната му
материалноправна легитимация, така и тези относно изграждането и съществуването
на посочения енергиен обект.
При това положение, с оглед факта, че подземният
кабелен колектор е бил изграден през 70-те години, когато това е било допустимо
и не е съществувал съгласувателен режим, то е налице сервитут в полза на
енергийното предприятие да държи в чужд имот енергиен обект, изграден преди м. юли
1999 г. /преди влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната
ефективност/. Така по силата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.); за
електроразпределителното дружество е възникнало сервитутно право, запазило
действието си и при Закона за енергетиката, съобразно § 26, ал. 1 ПЗР ЗЕ,
поради което собственикът на имота /ответникът/, следва да търпи произтичащите
от това сервитутно право ограничения – по отношение на застрояването, засаждане
на трайни насаждения и редица други.
Според настоящия съдебен състав обаче, не
са налице останалите кумулативно изискващи се предпоставки за уважаване на
исковата претенция, а именно неоснователно въздействие върху собствената на
ищеца вещ от страна на ответника, нарушаващо правото му в пълен обем, респ.
това въздействие /действие или бездействие/ на ответника да създава за ищеца
пречки за използването на имуществото си, по-големи от обикновените, тъй като несъмнено
се установи от заключението на съдебно-техническата експертиза, че изградената
бетонова настилка в процесния имот, попадаща в границите на законната
сервитутна зона около кабелния колектор, на първо място не представлява „строеж“
или застрояване, вкл. и по смисъла на чл.64 ал.3 т.2 б.„а" ЗЕ, за да се
коментира и преценя въпроса за законност или незаконност на строежа или за противоречието
му със строителните правила и норми.
Освен това, от
заключението на назначената съдебно-техническа експертиза (основна и
допълнителна) бе установено още, че в процесния имот има неограничен достъп до
енергийния обект като въпреки общото застъпване на циментовата настилка със
сервитутната зона от 32,89 кв.м., то е налична възможност за обслужване на
кабелния колектор. Необходимата сервитутна зона около колектора съобразно
нормативната уредба е 2,5 м. от едната страна и 1 м. от другата страна - към сгради, съгласно т.17 от Приложение
№ 1 към чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на
енергийните обекти. При извършения оглед на имота вещите лица са установили, че
в границите на сервитута не попадат други обекти или съоръжения, освен
посочената и описана от вещите лица циментовата настилка.
По изложените съображения,
твърденията в исковата молба се явяват неоснователни и недоказани, респ. предявеният
иск за премахване на изградените съоръжения – бетонови фундаменти и настилка, в
границите на законната сервитутна зона около кабелен колектор на
„Електроразпределение Юг" ЕАД, за осигуряване на безпрепятстван и
неограничен достъп до енергийния обект в поземлен имот с идентификатор
77195.707.144 по КККР на гр.Хасково, както и за разчистване на терена от
отпадъци, следва да бъде отхвърлен като такъв.
При този изход
на делото на ищеца не се дължат разноски, а с оглед изрично и своевременно
заявената от ответника претенция за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на същия следва да се
присъдят такива съобразно ангажираните доказателства за извършването им и
представения списък по чл. 80 ГПК, в общ размер от 1350,00 лева, от които
1000,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 350,00 лева за
възнаграждения за вещи лица. Според настоящия състав, възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като от една страна то е съобразено с вида
и цената на предявения иск, както и с броя на проведените съдебни заседания, а
от друга – с действителната правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.109 от
Закона за собствеността /ЗС/, от „Електроразпределение Юг" ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "Хр.Г.Данов" №
37, представляван от Здравко Огнянов Братоев и Стойчо Здравков Вълчев против Ф.А.Ф.,
ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, офис 8, адвокат Т.Н. ***, иск
да бъде осъден ответникът да премахне за своя сметка изградените съоръжения – бетонови
фундаменти и настилка, в границите на законната сервитутна зона около кабелен
колектор на „Електроразпределение Юг" ЕАД и да осигури безпрепятстван и
неограничен достъп до енергийния обект в поземлен имот с идентификатор
77195.707.144 по КККР на гр.Хасково, както и да разчисти терена от отпадъци,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг" ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
"Хр.Г.Данов" № 37, представляван от Здравко Огнянов Братоев и Стойчо
Здравков Вълчев, да заплати на Ф.А.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен
адрес ***, офис 8, адвокат Т.Н. ***, сумата в размер на 1350,00 лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.