Р
Е Ш Е
Н И Е
№372
Гр.Нови пазар,12.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на осми октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия :СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:БОЙКА АНГЕЛОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №*2 по описа за 2019 година,за да
се произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по положителен
установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,предявен от „А.С.В.“ЕАД
,гр.С.,чрез пълномощника юрисконсулт П.Г.Б.против Ю.А.С. ,с постоянен адрес:***.
Ищецът твърди,че на основание Приложение №*/*г.към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г.,сключен между „И.А.М.„АД и „А.С.В.“ООД,вземането на „И.А.М.„АД,произтичащо
от Договор за паричен заем №*/*7г.е прехвърлено в собственост на „А.С.В.“ООД,ведно
с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,включително и лихви.Ищецът
бил правоприемник на „А.С.В.“ООД.
„И.А.М.„АД упълномощило „А.С.В.“АД/праводател
на ищеца/,в качеството си на цесионер от свое име и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия.По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника било
изпратено от страна на „И.А.М.“ АД чрез „А.С.В.“ЕАД уведомително писмо с изх.№*/*.за
станалата продажба чрез Б.с известие за доставяне,като пратката била връчена на
длъжника лично на *г.
В случай,че ответникът оспори личното
връчване на уведомлението за цесия,ищецът моли това да стори съда с връчване на
исковата молба.
Ищецът твърди,че на *.между „И.А.М.“
АД/заемодател/ и Ю.А.С. /заемател/е сключен Договор за паричен заем с №*** ,с
който заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер
на 1000.00лв.,представляваща главница и чиста стойност на кредита.Страните се
съгласили,че договорът има силата на разписка,че заемната сума е предоставена
от заемодателя на заемателя. Заемателят се задължил да заплати на заемодателя
погасителни вноски,указани по размер и брой в договора,,които съставлявали
изплащане на главницата по кредита,ведно с надбавка,покриваща
разноските,,добавка,съставляваща печалба за заемодателя,като договорната лихва
по кредита,уговорена от страните била в размер на 191.84лв. Съгласно
разпоредбите на договора за паричен заем,заемателят се задължил да върне
кредита в срок до 23.07.2018г.на 26
равни двуседмични погасителни вноски ,в размер на 45.84лв.всяка,като падежът на
първата погасителна вноска бил на 07.08.2017г.,а падежът на последната -23.07.2018г-.
Страните уговорили също,че ако заемателят
забави заплащането на падежна погасителна вноска ,включваща главница и
договорна лихва по заема с повече от 30 календарни дни,следва да заплати на
заемодателя такса разходи в посочен размер.
Съгласно чл.4 ал.1 от договора,заемателят
се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
заемодателя обезпечения на задълженията му по договора,което задължение
ответникът не изпълнил и му било начислена неустойка за неизпълнение в размер
на 913.90лв.
Длъжникът не изплатил изцяло дължимия
паричен заем към дружеството.Сумата,която била погасена към момента била в
размер на 570.00лв.,с която били погасени ,както следва:неустойка за
неизпълнение-246.05лв.,такса разходи-45.00лв.,договорна лихва-
78.02лв.,главница -200.93лв.
Срокът на договора изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска-*.07.2018г. и не бил обявяван за предсрочно
изискуем.
В тази връзка,за „А.С.В.“ЕАД възникнал
правен интерес от подаване на заявление по чл.410 от ГПК,което той сторил и
съдът издал Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1326/2018г.Тъй
като заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК, съдът
указал на заявителя,че следва в 1-месечен срок да предяви иск за установяване
на вземането си.
Предвид гореизложеното,ищецът моли да
бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на
твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което признае
за установено спрямо длъжника Ю.А.С.,че дължи на ищеца „А.С.В. „ЕАД
сумите,както следва: 799.07лв.-представляваща неизплатена главница по Договор
за паричен заем №*/*7г., 113.82лв.-договорна лихва за периода от 30.10.2017г.до
23.07.2018г./падеж на последната погасителна вноска/, 667.85лв.- неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.11.2017г.до
23.07.2018г./падеж на последната погасителна вноска/, 42.70лв.-обезщетение за
забава за периода от 31.10.2017г.до датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда.
Ищецът моли ответникът да бъде осъдени да
му заплати направените в заповедното и исковото производство разноски.
Ответникът е призован за участие по делото
на основание чл.47 ал.1 от ГПК-чрез залепване на уведомление по постоянния му
адрес.Назначеният му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адв.Н.К.
– * е депозирал писмен отговор,с който оспорва иска като неоснователен.Счита,че
към момента на сключване на договора за цесия,прехвърлените вземания ,в т.ч. и
към ответника не са били изискуеми и ликвидни в пълен размер.,въпреки
договореното.Към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК вземането не е станало и не е било обявено за
предсрочно изискуемо,поради което следвало да се приеме,че изискуемостта е
настъпила към датата на последната погасителна вноска по договора за паричен
заем -23.07.2018г.Ето защо,особеният представител на ответника счита,че след
като представлявания от него не е бил уведомен за предсрочна изискуемост преди
образуване на заповедното производство,то издадената заповед за изпълнение била
незаконосъобразна и ищецът не бил активно легитимиран да предяви установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Моли съдът да постанови решение,с което
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и приеме,че ответникът
не дължи на ищеца претендираните суми в настоящото производство.
В съдебно заседание за ищеца не се явява
представител.Депозирал е писмена молба,в която заявява,че поддържа изцяло
предявения иск и моли същият да бъде уважен от съда.
За ответника се явява назначения му
особен представител адвокат Н.К..Поддържа изцяло писмения отговор.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
С договор за паричен заем №*/*7г.,“И.А.М.“
АД е дал в заем на Ю.А.С. парична сума в
размер на 1000.00лв.за срок от 52 седмици,,която заемателят се е задължил да му
върне на 26 месечни вноски,всяка от които в размер на 45.84лв.,първата от които
платима на 07.08.2017г.,а последната –на 23.07.2018г.Страните са уговорили ,че погасителните
вноски,указани по размер и брой в
договора,,съставляват изплащане на главницата по кредита,ведно с
надбавка,покриваща разноските,,добавка,съставляваща печалба за заемодателя,като
договорната лихва по кредита.Уговорили са и реда и начина,по който следва да се
начисли неустойка в случай на неизпълнение на чл.4 ал.1 от договора.,както и
дължимостта на наказателна лихва .
Ищецът е представил рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,с който „И.А.М.“АД е
прехвърлило на „А.С.В. „ООД всичките си вземания към свои неизправни длъжници, ведно с всички привилегии
и обезпечения и принадлежности,включително и лихви.Представил е потвърждение за
сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от Закона за задълженията и
договорите,както и Приложение №*/*.към договора за цесия.,където под №563 е
записано цедирано вземане по отношение на длъжника Ю.А.С. ,с обща дължимост на
кредита 2 105.74лв.,от която остатъщ та дължима сума към
01.04.2018г.-1589.77лв.,в това число
лихви за просрочие 9.03лв.
С писмо-известие с изх.№*/*,връчено на *г.,Ю.С. е уведомен за извършената цесия от
цедента.Същият е уведомен,че поради несвоевременно погасяване на задължението
си към цедента, вземането му ще бъде
обявено за предсрочно изискуемо,в случай,че не го погаси в 5-дневен срок от
връчване на уведомителното писмо /поканата/.
По искане на ищеца,съдът съдебно-счетоводна
експертиза със задачи,вещото лице,след като се запознае с доказателствата по
делото и наличната счетоводна документация при ищеца „А.С.В.“ЕАД гр-.С.,даде заключение на
следните въпроси:
Какъв
е остатъкът на задължението по процесния Договор за паричен заем №*/*7г,сключен
на *.между „И.А.М.“ АД/заемодател/ и Ю.А.С.
/заемател/ към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК- 02.10.2018г./,съответно
:главница,договорна лихва за периода от 30.10.2017г.до 23.07.2018г., неустойка
за периода от 13.11.2017г.до 23.07.2018г., както и обезщетение за забава за
периода от 31.10.2017г.до 02.10.2018г.?
В заключението си,вещото лице Д.К.Р.
сочи,че ответникът е извършвал частично погашение на заема на седем
вноски,/съответно на 19.09.2017г.,09.10.2017г.,2.11.2017г.,8.11.2017г.,
17.11.2017г., 12.12.2017г. и 14.02.2017г.,,всички ,възлизащи в общ размер на 5*.00лв.Заключава,че
остатъкът на задължението към 02.10.2018г./подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ е както следва: главница- 799,07 лева /седемстотин деветдесет и
девет лева и седем ст./ , 113,82 лв. /сто
и тринадесет лева и осемдесет и две ст./ -
договорна лихва за периода от 31.10.2017 г. до 23.07.2018 г.; 667,85 лева /шестстотин шестдесет и
седем лева и осемдесет и пет ст./ - неустойка за неизпълнение от 13.11.2017 г.
до 23.07.2018 г.; 74.81 лв.
/седемдесет и четири лева осемдесет и една стотинки/ - обезщетение за забава,
считано от 31.10.2017 г. до 02.10.2018 г858.12лв.,
договорна лихва за периода от 31.10.2017г.до 23.07.2018г.- 113.82лв.,неустойка
за периода от 13.11.2017г.до 23.07.2018г.-714.79лв. и обезщетение за забава
-74.80лв.
По повод на подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,съдът е издал ЗАПОВЕД № 814/ 05.10.2018 г.за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1326 по описа на НПРС за 2018 г.,с която е
разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ
Ю.А.С., с ЕГН:**********, с пост.
адрес:с***, ДА ЗАПЛАТИ на “А.С.В.” ЕАД, ЕИК:*** със седалище и
адрес на управление гр. С., ул.„Д-р П.” № *, офис-сграда Л., ет.2, офис 4,
представлявано от Изпълнителните директори Н.Т.С.и М.Д.Д, с пълномощник по
делото юрисконсулт А.Б., СУМАТА от
799,07 лева /седемстотин деветдесет и девет лева и седем ст./ - главница; 113,82 лв. /сто и тринадесет
лева и осемдесет и две ст./ - договорна
лихва за периода от 30.10.2017 г. до 23.07.2018 г.; 667,85 лева /шестстотин шестдесет и седем лева и осемдесет и пет
ст./ - неустойка за неизпълнение от 13.11.2017 г. до 23.07.2018 г.; 42.70 лв. /четиридесет и два лева и
седемдесет стотинки/ - обезщетение за забава, считано от 31.10.2017 г. до 01.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 32,47
лв. /тридесет и два лева и четиридесет и седем ст./ - държавна такса и 50 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е,че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по
договор за паричен заем № 2998999 от 21.07.2017 г., сключен между длъжника и „И.А.М.“
АД. Вземането е прехвърлено на настоящия заявител по силата на приложение № *
от * г. към Рамков договор за цесия от 16.11.2010 г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.47 ал. 1 от ГПК-чрез залепване на уведомление по постоянния му адрес и на
основание чл.415 ал.1 т. 2от ГПК,съдът е указал на заявителя,че в 1-месечен
срок следва да предяви иск за установяване на вземането си,което той е сторил и
е образувано настоящото гражданско дело .
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е депозирано в съда на 01.10.2018г.,тоест около два
месеца след изтичане на срока на последната падежирала вноска.
Ищецът „А.С.В. „черпи правата си от сключен
между него и заемодателя „И.А.М.„АД Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,с който „И.А.М.“АД
е прехвърлило на „А.С.В. „ООД всичките си вземания към свои неизправни длъжници, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности,включително и лихви.
Очевидно,към момента на сключване на този
рамков договор ,облигационното правоотношение между цедента и длъжника още не е
било възникнало,съответно –не е било изискуемо и ликвидно.Независимо,че към
този рамков договор е представено Приложение №*/*.,изготвено от самия цесионер
и съдържащо изгодни за него правни последици,то няма как да бъде санирана цесия
на несъществуващо вземане.
Ето защо,съдът намира,че за ищеца не е
съществувал правен интерес ,както от издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК,така и от предявяване на иск за установяване на вземането по
същата.
Предявеният положителен установителен иск
се явява изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Разноските по делото следва да останат
в тежест на ищеца така,както са
направени.
От страна на ответника не са направени
разноски,поради което не следва да намира приложение разпоредбата на чл.78 ал.2
от ГПК.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен и
недоказан иска с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,предявен от „А.С.В.“ЕАД,с
ЕИК:***,със седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.“Д-р П.“№*,офис сграда Л.,ет.*
офис *, чрез пълномощника юрисконсулт П.Г.Б.срещу Ю.А.С. с ЕГН:**********,***,
за признаване за установено,че ответникът дължи на ищеца сумите,както следва:
799.07лв.-представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем №*/*7г.,
113.82лв.-договорна лихва за периода от 30.10.2017г.до 23.07.2018г./падеж на
последната погасителна вноска/, 667.85лв.- неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 13.11.2017г.до 23.07.2018г./падеж на
последната погасителна вноска/, 42.70лв.-обезщетение за забава за периода от
31.10.2017г.до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда./за
което е издадена Заповед за изпълнение №814/05.10.2018г.по чл.410 от ГПК по
Ч.гр.д.№1326/2018г.по
описа на Районен съд –Нови пазар/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд –Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: