РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, IV- ТИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ от 26.02.2020г. по АНД № 1405/ 2020г.
Производството се развива по реда на УБДХ.
Образувано е по акт за констатиране
проява на дребно хулиганство, внесен от 05- то РУ при ОД на МВР- Пловдив,
съставен на Ф.Р.А., ЕГН **********, за това че на 25.02.2020г., около 16.20ч. в гр. Пловдив, бул. „Цариградско
шосе”
№ 108 е извършила непристойна проява, нарушаваща
обществения ред и спокойствието, изразяваща се в оскърбително отношение и
държане към оран на властта- ** при ** РУ при ОД на МВР- Пловдив, като е отправила спрямо тях репликите: „Не ми пука, ще
ви ** майката. Няма да ме махнете оттук, **, ще се **, с когото искам.“, което поведение представлява
проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ.
Районна прокуратура- Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител.
Нарушителят, доведен от служител към
05-
то
РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив, явява се лично.
В рамките на проведените съдебни
прения, нарушителката заявява, че съжалява за стореното и изразява
разкаяние.
Посочва, че това няма да се повтори.
В своята последна дума, моли да й бъде наложено
наказание „глоба“ в по- нисък размер.
По фактите:
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, счита за установено следното:
Ф.Р.А. е родена на *** ***, б., българска гражданка, без образование, неработеща, неомъжена, неосъждана,
ЕГН **********.
На 25.02.2020г.
около 16.20ч. в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“ № 108, С.К.и К.Н., **
при **- то РУ при ОД на МВР- Пловдив изпълнявал служебните си задължения, като
обхождали района със зачисления им служебен автомобил. Изпълнявайки служебните
си задължения, те забелязали лице от женски пол, което стояло на бул.
„Цариградско шосе“ и се опитвало да спре преминаващите автомобили, с цел
предлагане на сексуални услуги. Полицейските служители незабавно реагирали,
приближили се до лицето и изискали да им представи документ за самоличност.
Лицето от женски пол казало, че не носи такъв у себе си. За да бъде установена
самоличността на лицето, полицейските служители я помолили да се качи в
служебния автомобил и да ги придружи до районното управление. Нарушителката
отказала, като едновременно с това отправила към полицейските служители думите:
„Не ми пука, ще ви ** майката. Няма да ме
махнете оттук, ** ви, ще се ** с когото искам“. Полицейските служители
задържали лицето, отвели го в сградата на 05- то РУ при ОД на МВР- Пловдив,
където самоличността му била установена като Ф.Р.А., ЕГН **********.
Предвид така демонстрираното
поведение, в сградата на районното управление, на А. бил съставен акт за констатиране
проява на дребно хулиганство. Същият й бил предявен, като нарушителката лично го подписала без
възражения.
По доказателствата:
Гореописаната
фактическа обстановка съдът счита за установена по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства: Докладна записка, съставена от К.Н. и С.П./ л. 3/, Писмено
обяснение от С.П./
л. 4/, Писмено
обяснение от К.Н., Заповед за задържане на лице / л. 7/, Протокол за личен обиск на лице от 25.02.2020г. / л. 8/, Акт за констатиране проява на дребно
хулиганство от 25.02.2020г. / л. 2/. Съдът счита за нужно да посочи, че в гореизброените
информационни източници не се съдържат съществени противоречия- същите
еднопосочно, последователно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка отразена, както в
обстоятелствената част на Акта за установяване на дребно хулиганство, така и в
настоящия съдебен акт. Предвид изложеното и по аргумент на противното от чл.
305, ал. 3 НПК, не се налага по-детайлното им обсъждане.
Трайно установено в съдебна практика
е положението, че обясненията на подсъдимия /в случая обясненията на
нарушителя/ имат двойствена правна природа- те са едновременно средство за
защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може
да бъде „априори“ игнорирана при формиране фактическите изводи на съда.
Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната
логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави
с целия събран по делото доказателствен материал. Едва след извършването на
всички тези процесуални действия, съдът следва да реши дали да ги кредитира или не. В процесния случай,
обясненията на нарушителката, дадени в рамките на проведеното на 26.02.2020г. ОСЗ кореспондират изцяло с
изложеното в акта за установяване проява на дребно хулиганство. Сама, нарушителката признава, че на процесната дата се
е намирала на бул. „Цариградско шосе“ в гр. Пловдив с цел да предоставя
сексуални услуги срещу заплащане. Признава и че след като полицейските
служители са я помолили да ги придружи до сградата на районното управление, с
цел да бъде установена самоличността й, тя е изрекла спрямо тях горепосочените
обидни думи и изрази.
Предвид гореизложеното, за настоящия
съдебен състав не съществува каквото и да било съмнение, че именно нарушителката А. е изрекла горепосочените обидни изрази,
насочени спрямо полицейските служители.
От правна страна:
При така установеното от фактическа
страна, то съдът счита, че случилото се на 25.02.2020г. в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско
шосе”
№ 108, в пълнота осъществява от обективна
и субективна страна съставомерните признаци на дребно хулиганство по смисъла на
УБДХ. На посочената дата, нарушителката А., още в момента, в който й е поискан документ, удостоверяващ
самоличност, е имала ясното намерение да се конфронтира със служителите при 05- то РУ при ОД на МВР- Пловдив. Така
създалата се ситуация е ескалирала изцяло заради подчертано арогантното поведение,
демонстрирано от нарушителката
А..
Последната е преценила, че вместо да изпълни устно даденото нареждане от
полицейските служители да ги придружи до сградата на районното управление, то ще се отнесе неуважително и
подигравателно с тях, изричайки думите: „Не
ми пука, ще ви ** майката. Няма да ме махнете оттук, ** ви, ще се ** с когото искам”. Тази подчертано непровокирана
вербална агресия се характеризира със своята ожесточеност. Прави впечатление,
че нарушителката не се е посвенила да употреби редица възмутителни и
ненужно обидни изрази, които са били насочени към служителите на МВР, изпъляващи
единствено своите служебни задължения.
В демонстрираното от нарушителката поведение, описано по- горе, се
наблюдава дързост и явно незачитане на установените в обществото порядки и
правила на общуване и зачитане правата на останалите правни субекти. Всичко
изложено дотук, води до категоричния извод, че нарушителката безпричинно е инициирала пререкание със служителите на МВР.
Това й
поведение, разглеждано в светлината на обстоятелството, че е извършено на
публично място и без да е налице поведение от страна на органите на реда, което
да продиктува и провокира такава реакция у нарушителката, ясно свидетелства за вече
нескритото й намерение да наруши установения обществен ред и спокойствие,
и да оскърби намиращите се около нея лица.
Доколкото реализираната на 25.02.2020г. проява, е извършена на публично
място ( в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе” № 108), представлява непристойно поведение
и е израз на оскърбително отношение към орган на властта, като в същото време
обществената й опасност е по-малка от типичния случай на престъпление по чл.
325 НК, то тя съставлява акт на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2
УБДХ, за който следва да се наложи санкция по същия нормативен акт.
По вида и размера на наказанието:
При определяне на вида и размера на
административното наказание, като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
отчете насочеността на хулиганските действия, а именно, че те са упражнени по
отношение на две лица, изпълняващи служебните си задължения по Закона за министерството
на вътрешни работи.
На следващо място, като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът взема предвид факта, че липсват предходни
регистрации на нарушителката за извършени от нея прояви по смисъла на УБДХ, в млада
възраст е и изразява съжаление и критичност към стореното.
С оглед гореизложеното, съдът счита,
че целите на административно-наказателната отговорност биха се постигнали с
налагане на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ, на административно наказание
„глоба“ в размер от 150 /сто и петдесет/ лева. Съдът счита, че този размер
на наказанието в максимална степен ще спомогне за превъзпитанието на нарушителката А., като в същото време се спазва и
принципът за пропорционалност между обществената опасност на деянието и
интензитета на използваната репресия.
Така мотивиран, съдът постанови
решението си:
Районен съдия:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
В.Ш.
