№ 409
гр. Варна, 01.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20233001000226 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Фантастико Груп“
ООД със седалище гр.София в качеството му на правоприемник на „Европа –
ВН“ ООД срещу решение № 61 от 10.02.2023г. по търг.дело № 179/22г. по
описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от него
срещу „Енерго – Про Енергийни Услуги“ ЕАД със седалище гр.Варна
осъдителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата 233 723.34лв.,
претендирана като договорна неустойка за неспазен срок на предизвестие,
дължима по силата на чл.18 ал.1 от договор за комбинирани услуги №
********** от 09.06.2021г. за покупко-продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по
условията на продукт „Енерго – Про Маркет +“ и е осъдено да заплати
направените по делото разноски в размер на 7 752лв.
Твърди се че решението е нищожно, недопустимо и неправилно –
постановено при нарушение на материалния закон, в противоречие със
събраните по делото доказателства и необосновано.
Твърди че е нищожно поради изцяло неразбираемата воля на съда, сочи
че мотивите на акта са толкова неясни, че на практика представляват липса на
такива, което е съществено нарушение на съдопроизводствено правило на
чл.236 ал.2 от ГПК и води до нищожност на съдебния акт.
Твърди че решението е недопустимо поради произнасяне извън
1
пределите на търсената от страната защита. Сочи че от отговора на исковата
молба, отговора на допълнителната искова молба и развитата защита
насрещната страна не се е позовала на хипотеза на прекратяване на договора
на основание чл.17 ал.1 б.З от договора. Позовава се константната практика
на касационния съд че съдът следва да се произнесе само в рамките на
търсената защита, като е длъжен да даде защита на субективното право само в
онези рамки и по онзи начин, който е поискан от съответната страна. Твърди
че когато съдът е излязъл извън спорния предмет, решението му е
недопустимо.
Оспорва изводите на съда, че договорът е бил прекратен на основание
чл.17 ал. б.З, както и че основанието за ангажиране на договорната
отговорност на ответното дружество за предсрочно прекратяване на договора
не е възникнало.
Твърди че съдът едностранно и извън правомощията си разширява
смисъла на разпоредбата на чл.16 от договора, като с това нарушава и
действителната воля на страните, приложена при сключване на договора.
Твърди че хипотезите на прекратяване на договор по реда на чл.16 ал.1 от
него са единствено и само посочените в него, хипотези, които нито са били
налице, нито насрещната страна се е позовала на някоя от тях, нито са
представени доказателства в тази посока. Сочи че едностранното и
предсрочно прекратяване на договора извън тези три хипотези е в нарушение
на чл.17 ал.1 б.Ж и представлява виновно неизпълнение на договорно
задължение.
Сочи че съдът неправилно съдът е приел, че изявлението на насрещната
страна от 05.10.2021г. няма характер на предизвестие по смисъла на
уговорките в договора, въпреки изрично изразена воля на ответника в този
смисъл. Поддържа се, че след получаване на предизвестието от ищеца, което
е валидно настъпило на 05.10.2021г., същото е породило своето действие и не
може да бъде оттеглено без съгласието на страната, на която е
противопоставено. Възразява срещу извода на съда, че последващото му
оттегляне е без правно значение. Твърди че от момента, в който е получено,
то не може да бъде валидно оттеглено, тъй като има обвързващ ефект.
Оспорва приетото от съда, че отправеното изявление на ответника от
05.10.21г. представлява предложение за промяна на условията по договора
2
като твърди че посочените съображения, приемайки че са такива с обективен
характер, които правят невъзможно продължаването на договора. Сочи че
твърдението за рекордно повишаване цените на ел.енергия в Европа, не
попада в хипотезите на чл.16 ал.1 и не е подкрепено с доказателства.
Твърди че първоинстанционният съд не е взел предвид договорената
между страните формула за определяне на размера на цената за срока на
действие на договора, а именно среднопретеглена цена за всеки съответен
месец на платформа „пазар ден напред“ на Българска независима енергийна
борса, изчислена на база почасовата консумация на купувача и получените
сетълмент цени за всеки отделен час през всеки месец на доставка, т.е.
сочените обективни фактори са напълно неотносими към прекратяването на
договора по чл.16 ал.1 от същия, като рискът е прехвърлен върху купувача, а
не е за продавача, тъй като от последния не зависи размерът на цената. Сочи
че борсовата цена на „пазар ден напред“ се счита за най-справедливата цена
на електроенергия. Тази цена се формира от общото търсене и предлагане
чрез справедлив изчислителен механизъм, който се прилага в цяла Европа и и
се използват като референтни в договорите за доставка на ел.енергия на
крайни потребители и се публикуват всеки ден до 15.00 часа на сайта на
БНЕБ.
Твърди се в тази връзка, че между страните се е запазила
еквивалентността на престациите, тъй като изпълнението на договора не е
станало по-обременително за продавача, а рискът е останал изцяло за
купувача. Оспорва извода на съда, че запазването на договора е от естеството
да доведе до сериозни загуби за продавача, като твърди че е несъстоятелен,
още повече, че изменението на цените на производителите на електрическа
енергия не са в резултат на промени в нормативната уредба, нито са
настъпили по време на действие на договора, като същите дори ида се приеме,
че са били налице са могли да бъдат предвидени към момента на сключване
на договора. Сочи се още, че изпълнението на конкретния договор е
започнало на 01.07.2021г., а прекратяването е факт след около два месеца,
което е твърде кратък срок, в който период не е налице нито едно от
посочените в чл.16 от договора основания.
Твърди че при липса на позоваване на която и да е от хипотезите на
чл.16 ал.1 от договора, съдът не би следвало да се произнася с решение, че
3
именно в тази хипотеза попада отправеното до него на 05.10.2021г.
предложение за промяна на условията на договора.
Въззивникът твърди, че договорът е прекратен едностранно от
ответника, считано от 01.11.2021г., без да бъде спазен срокът на дължимото
предизвестие – в нарушение на клаузата на чл.17 б.Ж от договора, според
която договорът може да бъде едностранно прекратен от всяка една от
страните с отправено 30 дневно писмено предизвестие, считано от първо
число на месеца, през който изтича предизвестието.
Моли съда да прогласи нищожността на обжалваното решение,
евентуално да го обезсили като недопустими, евентуално да го отмени и
вместо него да постанови друго, с което предявеният от него осъдителен иск
да бъде уважен изцяло. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Енерго – Про Енергийни Услуги“ ЕАД със
седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен
отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли
съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото
разноски.
Няма оплаквания във въззивната жалба за допуснати от
първоинстнационния съд процесуални нарушения, които да бъдат отстранени
от въззивния съд.
Няма искания по доказателствата.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА съдебното заседание за 27.09.2023г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4