МОТИВИ
към
Решение № 730/02.06.2020 г. по АНД № 1039/20 година по описа на Районен съд
Варна, Пети наказателен състав
На 04.03.2020 г. в
Районен съд Варна с вх.№ 18721 е внесено постановление от прокурор Тони Томов
при Районна прокуратура Варна, по което е образувано производство пред първа
инстанция срещу Н.Д.Л. за извършено от него престъпление, наказуемо по чл.354а
ал.5 пр.1 вр.ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от Наказателния
кодекс/НК/ затова, че на 11.12.2019 г. в с. Любен Каравелово, област Варна, без
надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество - 1,74 грама марихуана със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол 6,8 % на
стойност 10.44 лева, като случаят е маловажен.
Тъй като
съдът установи, че са налице условията за това, делото бе насрочено и разгледано
при условията на глава 28 от Наказателно-процесуалния кодекс/НПК/ –
„Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание”.
В съдебно заседание
представител на Районна прокуратура Варна не се явява.
Защитникът на обвиняемия
пледира с оглед незначителната обществена опасност на деянието, младата възраст
на обвиняемия и критичното му отношение към деянието съдът да приложи чл.9 ал.2
от НК.
Обвиняемият
Л., разпитан в хода на съдебното следствие, признава вината си и съжалява за
случилото се. В последната си дума изразява съжаление за стореното.
След
преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, с оглед характера на съдебното производство и на основание чл.378
ал.3 от НПК, съдът приема за установени фактическите положения, посочени в
постановлението на Районна прокуратура Варна, а именно:
Обвиняемият Н.Д.Л. живеел в с.Любен Каравелово, обл.Варна.
На
11.12.2019 г. около 12:20 часа полицейските служители при ЗЖУ Варна свидетелите
П.Г.Н.и Б.И.И.със служебен автомобил извършвали обход
на района и на входа на птицекомбината в с.Любен Каравелово спрели за проверка
лек автомобил Мерцедес с рег.№ В 6924 ВТ, управляван от обв.Л.,
който бил сам в автомобила. При проверка в автомобила полицейските служители
открили четири пакетчета със зелено-кафява маса
и бели хапчета. Обв.Л. им обяснил, че в
пакетчетата има марихуана за лична употреба, а хапчетата са аспирин и бил
отведен в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна. Там с протокол за доброволно
предаване предал на разследващия полицай Гергана Табакова 2 броя празни
опаковки разкъсани с остатъци от тревиста маса, 2 броя бяло кръгло хапче с
щампа 44157, 2 броя отворени опаковки хартийки за цигари, за които обв.Л. дал пояснения: “В пакетчетата е марихуана. Хапчето е
Аспирин.“
От
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство физико-химическа
експертиза по Протокол № 768/13.12.2019 г. от експерт Ц.Й.Г.в БНТЛ при ОД на
МВР Варна е видно, че растителната маса от четирите пакетчета представлява
части от растението Херба Канабис Индика
Сатива, известно като Марихуана/индийско коноп,
канабис/ с общо нетно тегло 1,74 грама, съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 6,8 %, а в таблетките не е установено
наличие на наркотична субстанция – л.24 от досъдебното производство/ДП/. Марихуаната
е под контрол, включена е в Приложение № 1 към чл.3 ал.2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина”.
От протокола за оценка
на наркотични вещества е видно, че общата стойност на марихуаната възлиза на
10,44 лева. Стойността на веществото е изчислена на база Постановление № 23 на Министерския съвет от 29.01.1998 г.
година за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Горната
фактическа обстановка съдът прие, че се установява чрез протокола за разпит на обв.Л., протоколи за разпит на свидетелите П.Г. Н., Б.И.И., Л.Д.Л. и Д.А.Д., протокол за оглед на местопроизшествие
с фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване, писмено заключение на
физико-химическа експертиза, протокол за оценка, както и от другите писмени
доказателства, приобщени на основание чл.283 от НПК.
Възприетата от този съдебен
състав фактическа обстановка по категоричен начин се установява от събраните на
досъдебната и съдебната фаза описани гласни, писмени и веществени доказателства
и доказателствени средства. Обсъждането и съответно кредитирането на
доказателствената съвкупност събрана в досъдебната фаза на процеса съдебния
състав извърши с оглед нормата на чл.378 ал.2 от НПК, регламентираща едно от
изключенията от принципа на непосредственост по чл. 18 НПК.
След като прецени всички
доказателства релевантни по делото съобразно чл.14 от НПК по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът призна за невинен обвиняемия Н.Д.Л. в извършването на
престъпление по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК
затова, че 11.12.2019 г. в с. Любен Каравелово, област Варна, без надлежно
разрешително, държал високорисково наркотично вещество - 1,74 грама марихуана
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
6,8 % на стойност 10.44 лева, като случаят е маловажен.
Правните
съображения на съда при вземане на това решение са следните:
Безспорно
установено в процеса е, че обв.Л. на 11.12.2019 г. е
държал в автомобила, който управлявал, високорисково наркотично вещество –
марихуана. С активното си поведение
същият е нарушил разпоредбите на чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, според който се забранява
производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът,
реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването,
използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните
препарати от списъка по чл.3 ал.2 т.1.
Съгласно легалната дефиниция на
понятието престъпление по смисъла на чл.9 ал.1 от НК същото представлява общественоопасно деяние, физическата страна на което се
изразява под формата на действие или бездействие, извършено е виновно,
противоправно е и е обявено от закона за наказуемо. Видно от ал.2 на посочената
правна норма законодателят изключва противоправността
на деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна.
В контекста на изложените
разсъждения, според настоящия съдебен състав извършеното от обвиняемия Л. деяние,
макар формално да осъществява престъпния състав по чл.354а ал.5 вр.ал.3 пр. 2 т.1 пр.1 от НК същото не е престъпно, поради
незначителната по степен обществена опасност, която разкрива. Принципно вярно
е, че родовият обект на закрила от посоченото престъпно посегателство е свързан
с изключително значими обществени отношения, гарантиращи опазването на здравето
на гражданите, но също така е вярно, че разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е с
универсална приложимост (аргумент от систематическото й място в Общата част на
Наказателния кодекс) и не съдържа ограничения, свързани с вида на
престъплението, чийто състав е формално осъществен като теоретично същата би
могла да се приложи за всички видове престъпления (в посочения смисъл Тълкувателно
решение № 113-1982-ОСНК на ВС). Единственият критерий тук е характерът и
степента на обществената опасност на съответното деяние като понятието за
последната е дефинирано легално в разпоредбата на чл.10 ал.1 от НК и именно тя
е основанието за обявяване на дадено деяние за противоправно и наказуемо, тъй
като представлява негово иманентно, вътрешно присъщо, свойство, което
съществува независимо в обективната действителност.
От анализа на наличната доказателствена
съвкупност по делото съдът стига до извода, че в процесния случая се касае за
малко количество наркотично вещество - 1,74 грама, при това на ниска стойност -
10,44 лева - обстоятелства, включително и видът на наркотичното вещество -
марихуана, които влияят пряко върху обществената опасност на инкриминираното
деяние, имайки предвид, че престъплението по чл. 354а ал.5 вр.
ал.3 пр. 2 т.1 пр.1 от НК е формално и продължено по своята конструкция, при
което количественият и стойностен показател на предмета на престъплението са от
съществено значение. Инкриминираното от прокуратурата деяние в случая не се
отличава и с някакви особености от обективна страна, завишаващи и отразяващи се
върху степента на неговото отрицателно въздействие върху обществените
отношения, обект на закрила, не се касае за усложнена престъпна дейност или
специфика на неговия механизъм като от деянието не са настъпили и други (несъставомерни) вредни последици. Ирелевантно
в случая се явява и обстоятелство за вида на инкриминираното наркотично
вещество, доколкото законът не прави разлика в тази насока, в който смисъл е и
трайната съдебна практика, като в този смисъл е Решение № 603 от 25.10.2004 г.
по н. д. № 213/2004 г., I н.о. на ВКС: „...високорисковите
видове наркотични вещества са изчерпателно посочени в закона, където отсъства
понятието „лек” или „по-лек” наркотик, поради това степенуването на някои от
тях по сила на въздействие върху здравето, след като те са дефинирани като
високорискови, е незаконосъобразно”.
Като
допълнителен аргумент за незначителната степен на обществена опасност следва да
се отчете чистото съдебно минало на обвиняемия, младата му възраст, като при
извършване на деянието той е бил на 19 години. Налице са добри характеристични данни за
обвиняемия - не е осъждан, работи като машинен оператор, няма други противообществени
или престъпни деяния, които да повишат степента на личната му обществена опасност. Касае се за
инцидентна проява в живота на обв.Л., откритите у него
наркотични вещества са в минимално количество и са в рамките на дозата за
еднократна употреба с минимална стойност. Обв.Л. има критично
отношение към деянието си, съдейства за установяване на обективната истина. С
действията си по държане на наркотични вещества в минимални количества и
стойност обв.Л. може да увреди само своето собствено
здраве, а не и обществените отношения, свързани с другите членове на
обществото, което обуславя ниската обществена опасност на деянието и дееца.
Всичките тези обстоятелства не са
били отчетени обективно в хода на досъдебното производство, конкретната
обществената опасност на деянието и дееца е била завишена и не е била
използвана възможността за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на обвиняемото лице съгласно чл.108а ал.1 вр.чл.7
ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
което в случая би било най-подходящата форма на държавна принуда.
Поради изложените съображения,
макар деянието, описано в обстоятелствената част на прокурорския акт, формално
да осъществява признаците на престъпния състав по чл.354а ал.5 вр.ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК, същото разкрива незначителна
по степен обществена опасност, а това изключва неговия престъпен характер и
потенциалната възможност за използване на наказателна репресия спрямо
обвиняемия Л.. В тази връзка следва да се уточни, че за да представлява „маловажен
случай” по смисъла на чл.354а ал.5 от НК деянието също следва да разкрива
определена степен на обществена опасност, която да прави оправдано третирането
му като престъпление, каквито предпоставки след цялостния анализ на приобщения
по делото доказателствен материал не бяха констатирани.
В заключение и за пълнота следва
да бъде посочено, че всяко едно престъпление трябва да е общественоопасно
деяние - чл.9 ал.1 от НК, което да прави общественооправдано
третирането на съответното поведение като престъпление и да обоснове
използването на средствата на наказателната принуда за общественоприемливи.
Действително с разпоредбата на чл. 354а НК се защитават важни
обществени отношения, свързани със здравето на гражданите и преди всичко на
младите хора, които преимуществено употребяват наркотични вещества. Това
обстоятелство е преценено от законодателя при криминализиране
на държането на високорисковите наркотични вещества без надлежно разрешение.
Всички случаи на престъпления от този вид обаче следва да има определена степен
на обществена опасност, която да не е явно незначителна и да прави оправдано
третирането им като престъпления (в този смисъл Решение
№ 870 от 17.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 242/2005 г., II н. о.; Решение № 123 от 19.03.2010 г. на ВКС по н.
д. № 744/2009 г., НК, II н. о.). Следва да се отбележи и европейската и
световна тенденция, която се споделя от настоящия съдебен състав, за
легализирането на употребата на марихуана в редица европейски страни и някои
щатове на САЩ.
Иззетите като веществено доказателство
по делото опаковки и остатъци от наркотичното вещество и таблетки, приложен към
делото, следва да бъде унищожени като ненужни.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.190 ал.1 от НПК поради оправдаването на обвиняемия Л., по
внесеното в съда обвинение, направените по делото разноски, възлизащи в размер
на 293,83 лева, следва да останат за сметка на държавата.
Мотивиран от изложените
съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :