Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 20.12.2012 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в публично
заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Н.Б., като разгледа
докладваното от съдията НАХ дело № 1467 по описа за 2012 година, за да се
произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 5163
от 08.07.2011 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на М.Т.П.
***, административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП – глоба в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за
извършено от него нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, а на основание Наредба № Із
– 1959 на МВР са му отнети 7 контролни точки.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят, който го е обжалвал в срок. Моли постановлението да
бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно. Излага доводи за
приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН, предвид последвалото изменение на ЗДвП, както
и доводи за годността на системата за видеоконтрол на движението.
В съдебното заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото.
Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и
се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства и от показанията на свидетелите С.Л.Н. и В.С.В., както
и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На първокласен път І-4 (София –
Варна), на километър 65+700, до с.Малиново, Ловешка област имало монтирана стационарна
видео-радарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. Системата
засичала превишена скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. Системата засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както
тези които се движели в посока гр.Варна, така и в посока гр.София. По този
начин, не се налагало на място полицейските служители да спират за проверка автомобил,
който е бил засечен да се движи с превишена скорост, а след това, в
полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките
на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и
справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 06.03.2010 г., системата за
контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.Варна със скорост
от 105 км/ч товарен автомобил с рег.№ ВТ 32-39 ВМ. В този участък от пътя имало
въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/час.
На 29.03.2010 г. видеозаписа от
системата бил прегледан от мл.автоконтрольор В.Мошолов, който от видеоклип № 00101
установил, че засечената в 11:32:46 часа на 06.03.2010 г. скорост от 96 км/час
била от товарен автомобил „Форд Транзит Д” с рег.№ ВТ 32-39 ВМ. От тази скорост
свидетелят приспаднал 3 % толеранс, като така наказуемата скорост била
изчислена на 93 км/час.
След справка в централната база
данни на КАТ /л.8 на гърба/, било установено, че собственик на автомобила било „Алпининдустрия”
ЕООД – гр.Велико Търново. В изпратената на представляващия дружеството Николай
Недялков декларация по чл.188 от ЗДвП /л.9/, последния посочил, че на 06.03.2010
г., около 11.32 часа автомобила бил управляван от М.Т.П.. М.П. също попълнил и
подписал декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че на същата дата и час
автомобила бил управляван от лично от него. Декларацията била подписана от П.
на 28.12.2010 година. На същата дата П. получил и призовка да се яви в
двуседмичен срок в „Пътна полиция” – гр.Ловеч за съставяне на АУАН.
След изтичане на срока в
призовката, на 13.02.2011 г., свидетелят В.В. съставил в отсъствието на М.П.
АУАН № 5163/13.02.2011 година (бланков № 371536). Актосъставителят посочил, че
с превишението от 33 км/час на разрешената скорост, П. нарушил разпоредбата на
чл.21, ал.2, във връзка с чл.6, т.1, предл.3-то от ЗДвП. Актът бил връчен и
подписан от жалбоподателя без възражения на 02.06.2011 година.
По така съставения му АУАН и в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят П. не е представил писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение
било издадено обжалваното наказателно постановление, в което описаната в акта
фактическа обстановка изцяло била отразена в него. Наказващият орган приел, че
с действията си жалбоподателят П. е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП,
за което му наложил предвидената в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП (в редакцията на
тази норма преди изменението й с ДВ, бр.10 от 2011 г.) санкция.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, съгласно Заповед № Із-1687/02.07.2010 г. на
Министъра на вътрешните работи /л.14/.
АУАН и наказателното
постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание. Актът
е бил съставен в отсъствието на жалбоподателя, като преди това обаче е бил
поканен за съставянето му, но не се явил в указания срок, за което бил подписан
от двама свидетели при съставянето му. Актът също така, е съставен в законовия
тримесечен срок от откриване на нарушителя, тъй като за дата на откриването му
съдът приема 28.12.2010 г., когато жалбоподателят е подписал декларацията по
чл.188 от ЗДвП. Именно от този момент съдът приема, че нарушителят е станал
известен на органите на Пътна полиция.
Обжалваното наказателно
постановление също е издадено в предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен
срок от съставянето на акта.
Както в АУАН, така и в издадено
въз основа на него наказателно постановление е посочено, че нарушението е
извършено извън населено място – първокласен път І-4 (км.65+700, посока София -
Варна), отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен
знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и точната измерена от
радара скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената
скорост – 41 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса
от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта. В настоящия случай, в обжалваното постановление изчерпателно и точно
са описани нарушението, датата и мястото му на извършване, обстоятелствата, при
които е извършено, както и законовите разпоредби, които са били нарушени от
жалбоподателя. Посочени са ЕГН и адрес на жалбоподателя. Изчерпателно е
индивидуализиран и автомобила, който е бил заснет от техническото средство.
Фактите по делото съдът прие за
установени изцяло въз основа на приложения по делото акт за административно
нарушение и показанията на свидетелите Н. и В., които са обективни,
последователни и непротиворечащи, поради което съдът ги кредитира изцяло. Още
повече, че изцяло кореспондират с приложеното към делото веществено
доказателство – разпечатка от видеоклип № 00101 заснет от видеосистемата за
контрол на скоростния режим SITRAFFIC
Lynx ERS 400 ID №
********* ВВВ. На него ясно се вижда автомобила управляван от жалбоподателя и
регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 96 км/ч (в последствие е
бил приспаднат толеранса от 3 %). Следва да се отбележи, че техническото
средство, с което е засечена скоростта – видеосистемата за контрол на
скоростния режим SITRAFFIC
Lynx ERS 400 ID №
********* ВВВ е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта,
заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила управляван от жалбоподателя
не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет. В тази връзка,
не могат да бъдат кредитирани и доводите на жалбоподателя, че видеосистемата за
контрол на скоростния режим не е отговаряла на изискванията на Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Видно от
сертификат за одобрен тип № 09.10.4823 от 09.10.2009 г. на Български институт
по метрология /л.10/ и от протокол от проверка № 14-ПД/10.12.2009 г. на ГД
„МИУ” при БИМ /л.12/, системата за контрол на скоростта е имала валидно
издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била
преминала първоначална проверка на годността, като е отговаряла на изискванията
на Наредбата.
Ето защо съдът приема, че АУАН е
съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, още повече, че се
подкрепя от показанията на цитираните по-горе свидетели и разпечатка от
техническото средство, а жалбоподателят не ангажира доказателства които
убедително да ги оборват.
Правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателя М.П., тъй
като той е посочил в декларацията по чл.188 от ЗДвП, че е управлявал автомобила
в момента на извършване на нарушението, още повече, че в нея е бил предупреден
за отговорността по чл.313, ал.1 от НК.
Ето защо, настоящият съдебен състав
приема, че правилно наказващия орган е преценил с оглед данните по преписката и
събраните доказателства, че именно жалбоподателя М.Т.П. е лицето извършило
описаното в АУАН нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
При издаването на наказателното
постановление няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи
квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административно-наказателната разпоредба, въз основа на която е наложена
санкция на жалбоподателят.
С оглед на това съдът счита, че
наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените в акта фактически
констатации за реално отразяващи случилото се.
Спазвайки
принципа прокаран в чл.3, ал.1 от ЗАНН, наказващия орган е определил на
жалбоподателя наказание съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП (в редакцията на тази норма преди изменението й с ДВ, бр.10 от 2011
г.) – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец,
както и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са му били отнети 7 контролни
точки.
С измененията на ЗДвП, направени
със ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр.10 от 01.02.2011 г., в сила от 04.02.2011 г.), закона
предвижда за това нарушение наказание „глоба” в размер на 150 лева, като е
отпаднало наказанието „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един)
месец”. Ето защо, като съобрази тези обстоятелства, съдът намира, че в
конкретния случай са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.3, ал.2
от ЗАНН, в какъвто смисъл е и искането на жалбоподателя. Съгласно цитираната
норма, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В настоящият
случай по-благоприятна за нарушителя се явява санкционната норма на чл.182,
ал.2, т.4, след измененията й със ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр.10 от 2011 г.), тъй като
от нея е отпаднало наказанието „лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец”. Независимо, че в новата редакция на тази норма размера на глобата е
завишен от 100 на 150 лева, то тя се явява по-благоприятна за нарушителя, тъй
като в изброените в чл.13 от ЗАНН видове административни наказания, временното
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност е степенувано
като по-тежко наказание от общественото порицание и глобата.
Предвид горното, съдът счита, че
следва да бъде приложен заложения в чл.3, ал.2 от ЗАНН принцип за
по-благоприятния за нарушителя закон, като обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено в частта, с която жалбоподателят П. е бил лишен от
правото да управлява МПС за срок от един месец. За пълнота на изложението,
следва да се посочи, че разпоредбата на § 11 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр.10
от 2011 г.), в която е посочено, че за нарушения, установени до влизането в
сила на този закон, се прилага досегашния ред, не препятства приложението на
чл.3, ал.2 от ЗАНН. Това е така, тъй като с § 11 от ПЗР на ЗИД законодателят е
имал предвид процедурата по установяване на нарушението, движението и
връчването на документи и т.н., т.е. прилагането на досегашните процесуални
правила. Административното наказание обаче се определя на основание материално
правна норма, поради което във всички случаи съдът следва да прецени дали са
налице основанията за прилагане на по-благоприятната материално правна норма.
От издаване на процесното НП до
обжалването му, съответно извършения съдебен контрол, е настъпило изменение и в
Наредба № Із-1959/27.12.2007 г. на МВР, касаеща условията и реда за
предоставянето и отнемането на контролни точки на водачите на ППС. Изменението
е било направено с ДВ, бр.11 от 04.02.2011 г., в сила от 04.02.2011 г. и
съгласно него, не се предвижда отнемане на контролни точки за превишаване на
разрешената скорост, като разпоредбите на чл.4, ал.1, т.11 – 15 от наредбата са
били отменени. В тях попада и приложената от наказващия орган санкционна
разпоредба на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Предвид на това, наказателното
постановление в частта по отношение на отнетите 7 контролни точки също следва
да бъде отменено, при спазване принципа за приложение на по-благоприятния за
нарушителя закон.
В частта по отношение наложената
глоба в размер на 100 лева, наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно, независимо, че приложения по-благоприятен
закон предвижда нейния размер да е 150 лева, тъй като съдът като контролна
инстанция не може да влошава положението на нарушителя, налагайки глоба в
по-висок от определения от наказващия орган размер.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 5163 от 08.07.2011 г. на Началника на сектор
ПП при ОД на МВР Ловеч в частта, с която на М.Т.П. ***, ЕГН : ********** му е наложено административно
наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, както и на
основание Наредба № Із – 1959 на МВР са му отнети 7 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 5163 от 08.07.2011 г. на Началника на
сектор ПП при ОД на МВР Ловеч в частта, с която на М.Т.П. ***, с горните данни, му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 100 лева на основание чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Ловеч в 14 дневен срок от съобщението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :