О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260279
гр. Р., 23.11.2020 г.
Окръжен съд Р., Гражданско отделение, в закрито
съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
Антоанета Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. д. № 358 по описа на
РОС за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова
молба от В.Д.А. *** срещу
З.С.за заплащане на обезщетения съответно в размер на 1700,00
лв. за причинените му имуществени вреди и в размер на 60 000 лв. за причинените
му неимуществени вреди вследствие ПТП от 17.01.2020 г. с л. а. Д.с ДК № ****, настъпило в с. К., обл. Р., при което
пострадал като пътник. Твърди още, че лекият автомобил, с който настъпило ПТП
бил застрахован при ответното застрахователно дружество със застраховка ГО,
валидна към датата на събитието. С претенция вх. № 001-249/12.03.2020 г. заявил
искане за обезвреда на вредите, които претърпял. Била образувана преписка по
щета, но ответникът в законоустановения срок не се е произнесъл с окончателно
становище.
При проверка на исковата молба
съгласно чл. 140 ГПК съдът констатира, че предявените искове са недопустими по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда
само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатено обезщетение. Тази разпоредба въвежда допълнителна предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност".
Съдът с оглед разпоредбата на чл.
130 ГПК е задължен служебно да следи наличието на предвидените в специалния
закон предпоставки за допустимост на предявените искове с правно основание чл.
432 КЗ. Видно от твърденията, изложени в исковата молба, а така също и от
представените към исковата молба доказателства, ищецът е отправил искане до З.С.на
12.03.2020 г.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.), за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на
които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона
за административните нарушения и наказания. Съгласно § 52, законът влиза в сила
от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 – 31, § 41, § 49 и §
51, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен
вестник", и се прилага до отмяна на извънредното положение.
Срокът по чл. 496 КЗ е
рекламационен, предвиден е в нормативен акт (КЗ) и доколкото изтичането му
поражда задълженията на застрахователя по чл. 496, ал. 2 КЗ (респ. изтичането
му е специална процесуална предпоставка за възникване на правото на иск), настоящият
състав намира, че чл. 3, т. 2 от приетия през м. март 2020 г. закон се отнася
за него.
Съгласно § 2 от Закона за изменение
и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ,
бр. 34 от 09.04.2020 г.), т. 2 от чл. 3 от закона се изменя в следния смисъл
"2. давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти; ".
Съгласно § 13, ал. 1 ЗИДЗМДВИП, сроковете
по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция
и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването му в "Държавен вестник.
С новата ал. 2 на § 49 от Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП
(обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.) е предвидено, че сроковете по Кодекса за
застраховането "не се променят" (т. е. продължават да текат), освен в
случаите по § 8 и § 44 – 47 (какъвто процесният не е). Съгласно § 18 ЗИДЗМДВИП
(обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.), законът влиза в сила от деня на
обнародването му в "Държавен вестник" – т. е. от 09.04.2020 г.
Горното, отнесено към настоящия
казус означава, че срокът по чл. 496 КЗ е спрял да тече за времето от
13.03.2020 г. до 8.04.2020 г. и е започнал да тече от 9.04.2020 г.
Следователно към датата на подаване
на исковата молба – 03.07.2020 г., предвиденият в чл. 496, ал. 1 КЗ срок (който
е не повече от три месеца от датата на предявяване на претенцията) не е
изтекъл.
Предвид изложеното, съдът намира,
че доколкото не са налице предвидените в чл. 498, ал. 3 КЗ предпоставки, не е
възникнало правото на увреденото лице да предяви иск за заплащане на
обезщетение пред съд, т. е. предявените искове са недопустими, респ.
образуваното въз основа на тях производство не може да се развие, а ако стане
това – то също би било недопустимо. Доколкото визираните в чл. 498, ал. 3 КЗ
обстоятелства засягат възникването на правото на иск, то не следва да се
приеме, че последващо изтичане на срока по чл. 496 КЗ в хода на процеса, следва
да се преценява с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК (касаеща настъпване
на обстоятелства от значение за съществуването на спорното право), а
допустимостта на иска се преценява към датата на подаване на исковата молба – 03.07.2020
г. В този смисъл е и по-новата практика на ВКС - Определение № 165/24.03.2017
г. по гр. д. № 306/2017 г. на ВКС, ІІ ТО, Определение № 578/26.10.2018 г. по ч.
т. д. № 2356/2018 г. на ВКС, ІІ ТО и др., в които изрично е посочено, че
изтичането на срока е специална процесуална предпоставка за възникване на
правото на иск и за неговото надлежно упражняване пред съда, за която съдът
следи служебно, както и че тази предпоставка трябва да е налице към момента на
предявяване на иска пред съда (по-старата практика в обратния смисъл е
изоставена от ВКС).
По горните съображения предявените в настоящото
производство искове се явяват недопустими, поради което на основание чл. 131 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
Така мотивиран, Р.нският окръжен съд
О
П Р
Е Д Е
Л И :
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 6144/6.07.2020
г., с която В.Д.А., ЕГН ********** *** чрез адв. М. Н.
- Т. САК е предявил против З.С.искове с правно основание чл. 493, ал. 1 вр. чл.
432, ал. 2 КЗ за заплащане на обезщетения съответно в размер на 1700,00 лв. за
причинените му имуществени вреди и в размер на 60 000 лв. за причинените му
неимуществени вреди вследствие ПТП от 17.01.2020 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 358/2020 г. по описа на Окръжен съд Р..
Определението подлежи на обжалване пред АС Велико Търново с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: